Решение по дело №1588/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към Решение № 1106, постановено на 10.08.2022 г. по
НAХД № 1588 по описа на Районен съд Варна за 2022 г.
Производството по НAХД № 1588 по описа за 2022 г. на Варненския
районен съд образувано във връзка с депозирано в Районен съд – Варна
Постановление от 20.04.2022 г. на Районна прокуратура – Варна, с което на
основание разпоредбата на чл. 375 от НПК, е направено предложение обв. А.
П. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, *** да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
по реда на чл. 78а и сл. от НК за това, че на 31.01.2020 г. в гр. Варна,
причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Е. Е. З., изразяваща
се в контузия на главата, разкъсно – контузна рана и кръвонасядане по
лигавицата на долната устна, кръвонасядания и травматични отоци зад лявата
ушна мида и в лява теменно – слепоочна област, кръвонасядания и
травматични отоци към външния полюс по клепачите на лявото око,
кръвонасядания по лигавицата на горната устна, които травматични
увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1
вр с чл. 130, ал. 1 от НК.
В проведеното на 10.08.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1588 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, Варненската районна
прокуратура не изпраща представител.
В проведеното на 10.08.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1588 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, обв. А. П. Д. се явява
лично и със своите упълномощени защитници адв. В. В. от АК – Варна и адв.
М. П. – В. от АК – Варна, които молят съдът да оневини техния подзащитен
по възведеното му обвинение, намирайки го за недоказано. Защитниците на
обв. Д. правят задълбочен анализ на събраните по делото гласни
доказателства, като според тях липсват доказателства с висока
доказателствена стойност, които да установяват по категоричен и несъмнен
начин, че обв. Д. е нанесъл удари по тялото на пострадалия свидетел Е. Е. З.
на паркинга на сградата на Изчислителния център в гр. Варна. Адв. В. и адв.
П. – В. също така акцентират в своите пледоарии върху нелогичното и не
житейски издържано поведение на св. М. Н. М., като според тях има
достатъчно основания да се счита, че той въобще не е възприел инцидента
1

между обв. Д. и св. З., а показанията му са изфабрикувани единствено да
обслужат обвинителната теза. Поради гореизложените съображения
защитниците на обвиняемия пледират за постановяване на оправдателно
съдебно решение, с което техния подзащитен да бъде изцяло оневинен.
Обв. А. П. Д. се придържа към позицията на своите упълномощени
защитници, като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
възможност да изрази своята последна дума пред съда, обвиняемият моли да
бъде оправдан по възведеното срещу него обвинение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В ранните следобедни часове на 31.01.2020 г. св. Е. Е. З. се предвижвал
с управлявания от него лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № В 0399
РА по бул. „Сливница“ в гр. Варна в посока към изхода на града. Същият
свидетел имал уговорена среща за 14:00 часа него ден със св. М. Н. М. (негов
приятел) в сградата на Изчислителния център, находяща се на бул.
„Сливница“ № 191, където се намирали касите на дирекция „Местни данъци“
към община Варна, като двамата свидетели възнамерявали да заплатят своите
данъчни задължения към община Варна.
В участъка на бул. „Сливница“ между кръстовището с ул. „Вяра“ и с
бул. „Република“, св. З. изпреварил с автомобила си с висока скорост
превозното средство „Рено Сценик“ с рег. № В 4996 НС, управлявано от обв.
А. П. Д., като последният преценил, че с извършената маневра св. З. е
застрашил сигурността му, поради което взел решение да го последва с
автомобила си и да му потърси сметка за рисково шофиране.
Св. З. навлязъл с управлявания от него лек автомобил на паркинга на
Изчислителния център, като бил плътно последван от превозното средство,
управлявано от обв. Д..
Обв. Д. паркирал автомобила си на паркинга и се приближил към
автомобила на св. З., който същевременно бил седнал на предната лява
седалка на своя автомобил със закопчан колан.
Обв. Д. отворил предната лява врата на автомобила на св. З. и му
нанесъл с ръка няколко последователни удара в лявата част на лицето и
главата.
Св. З. успял да разкопчае предпазния колан на седалката си и да се
2

отмести на предната дясна седалка, след което отворил дясната врата на
превозното средство и се свлякъл на земята.
Обв. Д. се приближил към него, но преустановил да нанася удари.
Към мястото, където се намирали обв. Д. и св. З. се запътили св. Г. П. Р.
и св. Й. И. П. – служители на звено „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр.
Варна, които охранявали спазването на обществения ред в сградата на
Изчислителния център, които разделили св. З. и обв. Д. и снели обяснения от
тях по отношение възникналото между тях напрежение, и физическо
съприкосновение.
Бил извикан екип на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, който отвел
обв. Д. и св. З. в сградата на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна.
По отношение на доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства: показанията на св. Е. Е. З., показанията на
св. М. Н. М., показанията на св. Й. И. П., показанията на св. Г. П. Р.,
назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска
експертиза, актуална справка за съдимост на обв. А. П. Д., изготвена от бюро
„Съдимост“ към Районен съд Варна.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че напълно кредитира
показанията на св. Е. Е. З., като последователни, логични и подкрепени от
събраните в хода на наказателното производство доказателства, съвсем
конкретно от изготвената от д-р. С. К. М. – И. съдебно – медицинска
експертиза. Св. З. е напълно категоричен, че в следобедните часове на
31.01.2020 г. именно обв. Д. му е нанесъл няколко последователни удара с
ръка, попаднали в лявата част на главата му, с които действия обв. Д. е
причинил на св. З., според заключението на съдебно – медицинската
експертиза контузия на главата, разкъсно – контузна рана и кръвонасядане по
лигавицата на долната устна, кръвонасядания и травматични отоци зад лявата
ушна мида и в лява теменно – слепоочна област, кръвонасядания и
травматични отоци към външния полюс по клепачите на лявото око,
кръвонасядания по лигавицата на горната устна, които травматични
увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
3

Съдът няма причина да не даде вяра и да не кредитира показанията на
св. М., който потвърди, че е станал пряк очевидец на ударите, които обв. Д. е
нанесъл на св. З.. Съдът би желал да отвори една скоба и да сподели, че е
съгласен принципно с доводите на защитата, че поведението на св. М. не е
съвсем житейско издържано, а именно, че при условие, че е видял, че
обвиняемият е нападнал неговия приятел, не му се е притекъл на помощ, но в
крайна сметка това поведение, макар и да не е естествено, не опорочава
показанията на св. М. – още повече, че всички събрани гласни доказателства –
преки и косвени са в посока, че обв. Д. е нанесъл няколко удара в лявата част
на главата на св. З.. В тази посока са и показанията на двамата полицейски
служители св. П. и св. Р., които споделиха, че още на място, св. З. се е оплакал
пред тях, че обв. Д. му е нанесъл удари с ръка по лицето. Показанията на св.
П. и св. Р., макар и да представляват косвени доказателства, доколкото не са
преки очевидци на изпълнителното деяние, все пак имат важно значение за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото те потвърждават
изцяло показанията на св. З., а и доказателствената им стойност се покачва,
доколкото св. З. е съобщил за нанесените му удари, веднага, непосредствено
след инцидента.
Заключението на съдебно – медицинската експертиза, съдът намира за
обективно и компетентно изготвено, като фокус следва да бъде поставен на
становището на д-р. М. – И., че е невъзможно нараняванията на св. З. да са
свързани с извършената спрямо него хирургическа интервенция на датата
27.01.2020 г.
Поради гореизложените съображения и след анализ на цитираните
доказателства, съдът намира за категорично установено, че на 31.01.2020 г. в
гр. Варна, обв. Д. е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на
Е. Е. З., изразяваща се в контузия на главата, разкъсно – контузна рана и
кръвонасядане по лигавицата на долната устна, кръвонасядания и
травматични отоци зад лявата ушна мида и в лява теменно – слепоочна
област, кръвонасядания и травматични отоци към външния полюс по
клепачите на лявото око, кръвонасядания по лигавицата на горната устна,
които травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – деяние, което според
българското законодателство представлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
4

12, предл. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Хулиганският мотив се обуславя от обстоятелството, че обв. Д. и св. З.
не са се познавали помежду си, респ. никога не с аимали някакви изострени
лични взаимоотношения помежду си, а същевременно формата на агресия е
осъществено на публично място, като поведението и действията на обв. Д.
демонстрират проявява на неуважение и пренебрежително отношение към
елементарни правила за поведение към човешката личност.
По отношение вида и размера на наложеното наказание.
В процеса по индивидуализация на административното наказание, съдът
не констатира наличието на някакви смекчаващи или отегчаващи вината
обстоятелства в конкретния случай.
Факта, че обв. Д. е неосъждан не може да се приеме като смекчаващо
вината обстоятелство, доколкото този факт е съобразен от законодателя при
приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съдът намира, че напълно законосъобразно Варненската районна
прокуратура е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а именно – за
извършеното от обвиняемия умишлено престъпление се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до три години, деецът не е осъждан за извършено
престъпление от общ характер и спрямо него не е бил прилаган института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция, както и с деянието не са причинени никакви имуществени вреди.
Предвид липсата на някакви отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът счита, че е справедливо на обв. Д. да бъде наложено наказание в
минималния предвиден в закона размер, а именно – „глоба” в размер на
1000,00 лева.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди обв. А.
П. Д. да заплати парична сума в размер на 312 лева, представляваща
сторените разноски в досъдебното производство, която сума следва да бъде
платена по банкова сметка на ОД на МВР гр. Варна.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови
5

решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	1106
Дата:	10 август 2022 г. (в сила от 26 август 2022 г.)
Съдия:	Валентин Пушевски

Дело:	20223110201588
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 април 2022 г.

Решение по дело №1588/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите