№ 321
гр. Пещера, 23.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20255240100060 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Ищецът Т. Д. Р., редовно призован, не се явява.
Не се явява адв. В. Г. И., надлежно упълномощен да го представлява по
делото.
Ответницата Р. Ф. К. Ч.Н., редовно призована, се явява лично и с
упълномощения от нея адв. А. Г. Г., надлежно упълномощен да я представлява
по делото.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пещера, редовно призована, не
изпраща представител.
Явява се свидетелката Д. С., редовно призована.
Съдът докладва:
Постъпило е писмо с вх. № 2020/14.04.2025 г. от ЧСИ Харалампи
Пилафов, с приложени изискани от съда документи, както следва: молба от Т.
Д. Р. с вх. № 3587/07.02.2025 г., епикриза на Д. Т.ов Р., издадена от Клиника по
педиатрия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, медицинска
бележка, издадена на Д. Т.ов Р. на 06.02.2025 г.; лист за преглед на пациент в
КБД/СО от 08.01.2025 г. в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив; страница
от рецептурна книжка на пациента Д. Т.ов Р., становище от адв. Лъчезар
Кръстев.
Постъпила е молба с вх. № 2049/14.04.2025 г. от адв. А. Г. в качеството
му на пълномощник на ответницата по делото Р. Ф. К. Ч.Н., с приложени
заверени преписи от документи.
Постъпила е молба с вх. № 5178/18.09.2025 г. от адв. В. И. –
пълномощник на ищеца Т. Р., който уведомява съда, че днес, 18.09.2025 г. от
10,00 часа, е ангажиран по НОХД в РС – Пазарджик в качеството на служебен
1
защитник и няма да може да се яви по настоящото дело в 10,10 часа, поради
което моли съда делото да бъде разгледано с около половин час по-късно, ако
графикът на съда позволява и при положение, че няма възражения от другата
страна, която е предупредена и е изявила съгласие.
По хода на делото:
АДВ. Г. – Запознат съм с молбата на адв. И., моля съдът да даде
почивка.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Предвид молбата на адв. И. да бъде изчакан, тъй като се явява като
служебен защитник по наказателно дело в РС – Пазарджик, и изразеното от
ответната страна съгласие за това, съдът
ОБЯВИ: ДАВА 40-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 11,00 часа.
На именното повикване в 11,00 часа се явиха:
Ищецът Т. Д. Р., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. В.
Г. И., надлежно упълномощен да го представлява по делото.
Ответницата Р. Ф. К. Ч.Н., редовно призована, се явява лично и с
упълномощения от нея адв. А. Г. Г., надлежно упълномощен да я представлява
по делото.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пещера, редовно призована, не
изпраща представител.
Явява се свидетелката Д. С., редовно призована.
На основание чл.143, ал.1 от ГПК се премина към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. И. – Поддържаме исковата молба. Водим допуснатите ни двама
свидетели.
АДВ. Г. – Поддържам отговора на исковата молба. Водим нашите
свидетели – единият е призован, другият е при довеждане, като моля съда да
допусне още един трети свидетел, който ще установява същите обстоятелства.
2
На основание чл.146 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изготвения проект на доклад,
обективиран в Определение рег. № 158/07.04.2025 г. по чл. 140 ГПК.
ПРОЧЕТЕ се доклада по делото.
АДВ. И. – Нямам възражения по доклада.
АДВ. Г. – Нямам възражения по доклада.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект на доклад по делото,
обективиран в Определение рег. № 158/07.04.2025 г. по чл. 140 ГПК.
Съдът счита, че следва да се приемат като допустими, относими и
необходими писмените доказателства, представени с исковата молба и с
отговора на исковата молба, както и допълнително депозираните такива,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите с
Определение рег. № 158/07.04.2025 г., изпратено на страните: представените с
исковата молба: копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 36/30.08.2021 г.; копие от препис-извлечение от Протокол
№ 549/21.11.2024 г. по гр.д. № 679/2024 г. по описа на РС – Пещера; копие от
епикриза на Д. Т.ов Р., издадена от Клиника по педиатрия при УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр. Пловдив; копие от експертно решение на ТЕЛК №
91849/16.05.2024 г., издадено на Д. Т.ов Р. от „МБАЛ – Пазарджик“ АД гр.
Пазарджик; служебно изискана справка от НБД Население; представените с
отговора на исковата молба: копия от: Справка № CYDU23-02075 10776;
Удостоверение за получаване на статут на бежанец с изх.№ IP/652269, издадено от
Министерство на миграцията и убежищата на Р. Гърция; Молба за промяна на
данни в документ за самоличност #7249; Разписка за декларирани данни за
наемане на имот от 09.01.2025 г.; Удостоверение за регистрация на осигурителен
номер от 10.06.2024 г.; Осигурителна сметка за осигуряване за периода 01.2024 г. -
12.2024 г.; Единен формуляр за известие при назначаване на трудов договор от
04.06.2024 г.; Клетвена декларация от работодателя Теодора Прова от 22.10.2024 г.;
Удостоверяване на регистриран адрес за пребиваване, декларирано от службата за
предоставяне на убежище – Гърция; Молба за образуване на изп.д. 53/2025 г.;
Молба от Т. Р. с вх. № 3587/07.02.2025 г. до ЧСИ Пилафов; Становище от адв.
Лъчезар Кръстев относно молба с вх. № 3587/2025 г.; становище с вх. №
1588/25.03.2025 г. от адв. А. Г. в качеството му на пълномощник на
ответницата по делото Р. Ф. К. Ч.Н., дадено във връзка с разпореждане на
3
съда; социален доклад с вх. № 1800/02.04.2025 г., изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Пещера; допълнително постъпилите
доказателства: писмо с вх. № 2020/14.04.2025 г. от ЧСИ Харалампи Пилафов,
с приложени изискани от съда документи, както следва: молба от Т. Д. Р. с вх.
№ 3587/07.02.2025 г., епикриза на Д. Т.ов Р., издадена от Клиника по
педиатрия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, медицинска
бележка, издадена на Д. Т.ов Р. на 06.02.2025 г.; лист за преглед на пациент в
КБД/СО от 08.01.2025 г. в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив; страница
от рецептурна книжка на пациента Д. Т.ов Р., становище от адв. Лъчезар
Кръстев с вх. № 4116/12.02.2025 г.; молба с вх. № 2049/14.04.2025 г. от адв. А.
Г. в качеството му на пълномощник на ответницата по делото Р. Ф. К. Ч.Н., с
приложени към нея заверени преписи от писмени доказателства; социален
доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пещера, изпратен с
писмо с вх. № 2523/09.05.2025 г.
По отношение на искането на адв. Г. за допускане на трети свидетел,
съдът указва на пълномощника, че същият ще бъде допуснат евентуално при
условията на чл. 159, ал.2 от ГПК, доколкото от ответницата са анжажирани
гласни доказателства за същите факти посредством разпита на двама
свидетели.
Съдът констатира, че ищецът не се явява, за да даде обяснения по реда
на чл. 176, ал.3 от ГПК, за които с определението за насрочване на делото го е
задължил да се яви лично в настоящото съдебно заседание - първо по делото,
за да отговори на поставени от съда въпроси, както и му е указал, че съдът
може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които
страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина,
както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
Съдът счита, че следва да се пристъпи към разпит на водените от
страните свидетели и на призования свидетел, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА се към разпит на водените от страните свидетели.
Същите се въведоха в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетелката А.ина Р.а:
СВИДЕТЕЛЯТ А.ИНА Д.А Р.А – на 56 години, българка, български
гражданин, от с. Б., омъжена, работи, със средно образование, неосъждана,
майка съм на ищеца Т. Р..
4
На свидетелката се разясниха правата по чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛКАТА Р.А - Желая да бъда свидетел.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава
да говори истината.
Сне се самоличността на свидетеля П. П.:
СВИДЕТЕЛЯТ П.С.П. – на 66 години, гражданин на Франция, с двойно
гражданство – българско и френско, с постоянен адрес в с. Б., роден във
Франция, пенсионер, с висше образование, неосъждан, женен, без родство и
дела със страните.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава
да говори истината.
Сне се самоличността на свидетелката Д. С.:
СВИДЕТЕЛЯТ Д. С. С. – на 45 години, българка, български гражданин,
от гр. Варна, неомъжена, работи като адвокат, с висше образование,
неосъждана, без дела и родство със страните.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава
да говори истината.
Сне се самоличността на свидетелката В. И.:
СВИДЕТЕЛЯТ В.Г.И. – на 59 години, българка, български гражданин,
от гр. Пазарджик, със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, без
дела и родство със страните.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава
да говори истината.
АДВ. Г. – Госпожо Съдия, моля да бъде разпитана първо свидетелката
С., понеже има ангажимент.
АДВ. И. – Аз не възразявам.
С оглед искането на адв. Г. разпитът на свидетелите да започне с разпита
на св. С., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОМЕНЯ реда за разпит на свидетелите, като първо ще бъде разпитан
свидетелят на ответницата – Д. С..
5
Свидетелите Р.а, П. и И. се изведоха от съдебната зала.
Пристъпи се към разпита на св. С..
На въпроси от адв. Г.:
СВИДЕТЕЛКАТА С. - Познавам Р. от момента, в който дойде в
България. Тя беше в хотела на родителите ми, на рецепционистката обяснила,
че е дошла да търси детето си в България и че няма достатъчно пари, и ако
може да не плаща много за нощувки, защото трябва да плаща на адвокати,
вече беше платила на някои. Имаше намерение да остане два-три месеца.
Майка ми се обади, каза, че я е жал за нея, да й се обадя и на френски да се
разберем какво можем да направим за нея. Аз завърших френска гимназия,
след което цялото си висше образование завърших във Франция, и се върнах
през 2005 година и завърших Пловдивския университет – право, така че
говоря френски като майчин език. Р. говори френски, в Камерун са два
официалните езици – английски и френски. Почнахме да комуникираме с нея,
аз й се обадих, разбрахме се да стои, колкото трябва, докато си намери детето.
Казах й, че съм в майчинство и не работя, но мога да й съдействам. От първия
ден с нея започна да се занимава адв. Лъчезар Кръстев, към който я насочих.
Присъствах на първата среща с детето, която тя имаше и на която трябваше да
доведат детето да стои с нея в указаните от съда в решението дни. Бях
свидетел също и на моментите, когато тя разбра, че има съдебно решение за
развод, че правата са дадени на бащата, тя не знаеше за тези неща, аз й ги
преведох лично, когато намери решението. Това беше малко преди Нова
година. Беше в голям шок, но с адв. Кръстев, който съдействаше, ходеха да
вземат детето с неговата кола, с нея, в дните според съдебното решение. Както
казах, присъствах на първата официална среща между майката и детето.
Срещата протече по следния начин: аз лично говорих по телефона с бащата на
детето и неговата баба, за да ги уверя, че детето ще е в добри условия в нашия
хотел, ще дам две стаи, само и само да протече срещата. Те казаха: „Да, добре,
ще вземем багаж, искаме да видим условията“. Адв. Кръстев отиде да ги
вземе с неговата кола. Аз ги чаках на паркинга, отидох да им покажа хотела, и
до последно бабата каза: „Да, ще останем, но тук да пием едно кафе“.
Слязохме долу в пицарията, която е точно срещу хотела, за да се успокоим и
ние, че всичко е наред, те да се успокоят – всички да са спокойни. Ответницата
присъстваше на тази среща, тя беше с адв. Кръстев да отидат да вземат
6
багажа, да й обяснят какво ще облича, всички детайли за това дете. В самото
заведение бабата започна да стиска детето и да казва: „Не, няма да го дам - ще
го дам – няма да го дам“. Детето беше много разстроено. Бащата стоеше от
другата страна, това са едни много дълги маси, от едната страна пейка и от
другата страна пейка, ние с адв. Кръстев стояхме отстрани, бащата от една
страна, а бабата беше тук с детето, и И. чакаше с голям трепет да й подаде
детето. „Няма да спи тук, няма да остане това дете в хотела“ – така казваше
бабата. Детето беше смутено. Не знам името на бабата, въобще не съм се
интересувала, тя е майката на ищеца. Бабата излезе за малко и детето се
хвърли в прегръдките на майка си, успокои се, позна си я, беше много
емоционален момент. Бабата като се върна, пак каза, че не иска детето да
остане при майката. Аз и адв. Кръстев нямахме опит в такива срещи,
накарахме И. да се качи в колата с тях, и след като не искат да го пуснат на
чуждо място, да отиде там, където живеят и там да го види, и детето да е
спокойно, да протече така поне първата среща, пък следващите вече да са там,
където е И.. Тя отиде в колата с тях, аз и тръгнах, след което получих от нея
телефонно обаждане – „Не мога, не мога, той спря колата, тук майката ме
гледа лошо, не мога“ – тя беше изпаднала в нещо като паник атака – „Тези
хора ще ми направят нещо, не мога, искам си детето, защо не ми го оставиха“.
Пак говорих с Т. да видя какво става, той казва – „Тя нещо говори тук прави и
говори в колата, ще я връщам“, успокоихме положението, и адв. Кръстев
говори с тях, само и само да протече някаква комуникация между тях. И.
отиде, стоя някъде половин час и се прибра много разочарована, че не си го
получи и че не се случиха нещата. Според съдебното решение през 2 седмици
са им срещите. Присъствах също и на много разговори с колегата И. по
телефона, той няколко пъти каза: „Аз няма да преча на тези срещи, никого не
съм съветвал да пречи на тези срещи“ – просто всички бяха много
добронамерени. След двете три седмици пак беше така – „Не го даваме, болен
е, трябва да му се дават лекарства“, тя казва: „Аз съм майка, ще му дам
лекарствата, да дават, каквото трябва. Дадоха го! И всички бяха толкова
щастливи, адв. Кръстев ми прати снимка на нея с детето, щастливи в колата,
играят си, пееха нещо, говореха. Аз постоянно говоря с нея, защото съм
единствения човек, който говори на френски и й помагам често, всеки ден
почти. Първата среща – самостоятелната, след пицарията, мина много добре.
Аз й предложих да се направи отделно легло за детето. Искам да добавя, че аз
7
на най-първата среща аз им казах, че ще им дадем две стаи една до друга, Т. да
остане през нощта там, ако детето нещо – да си го гледа, без пари – просто да
стане, да се случи всичко добре, но отказаха. Когато тя вече си остана с него,
нямаше проблеми, обаждаше ми се, ходиха на спагети, на количките се
забавляваха, тя му купи една електрическа кола за 400 лева и бяха много
щастливи и двамата. Върна го, след което почнаха да казват, че детето
постоянно е болно, трябва да му се дават лекарства, че не се знае дали тази
седмица ще й го дадат. Заведе се изпълнително дело, решиха, че ще го дават.
При даването всеки път беше – детето е болно и трябва да му се дават
лекарства, при което аз казвах, че съм гарант, че ще отида и ще се обадя, само
да кажат в колко часа какво трябва да се даде. Говореха с нея, те си се
разбират, те в крайна сметка са били женени, но до мое знание достигна само,
че са дали един сироп, който дойдоха специално до хотела да го дадат на
детето в определен час, от тип „Парацетамол“ или нещо подобно. Други
лекарства не е имало, които да са й дали и да трябва тя да ги дава на детето.
Относно здравословното състояние на детето, отввтницата е наясно, че има
таласемия. Още от първите пъти, когато ги видях, те го казаха, чакахме
документи да видим какъв е типа таласемия, дали трябва нещо друго освен
това преливане на кръв, за което те говорят. Веднъж през пролетта тя ми
звънна, че детето го боли половия орган. Аз разговарях с детето, то е дете,
каза: „И. от детската градина ме пипа и ме одраска и затова ме боли“. Това ми
каза. Тя много се притесняваше и затова аз се обадих на Т., попитах го ако
трябва да купим нещо от аптеката, той отговори, че това е от вливането на
кръвта и нищо не трябва да се прави, „кажи й нищо да не прави, боли го,
когато пишка“ – то наистина беше така, но тя като майка поиска да отиде на
някакъв преглед, и го беше намазала с нещо от сорта на алое, беше му минал и
се успокои и тя, и детето. По време на срещите им съм ги виждала на центъра,
тя много го разхожда. Той е весело дете, тича, играе, и като я види, почва да
казва “Майка, майка“, то си е радостно с нея. Срещите се провеждат
регулярно, детето ходи при нея с преспиване поне два пъти в месеца. Тя
работи в хотел на остров Тасос, летният сезон е най-силният, и тя не може да
го взима тогава по никакъв начин и сега лятото не са се случвали срещи
поради тази причина. Тя плаща присъдената издръжка по съдебното дело и
всъщност тя няма друг начин да живее и да идва два пъти месечно в България.
Тя първия път седя много дълъг период от време – от декември до март, и чака
8
само тези съботи и неделя. Вчера му звънях на Т. да го помоля човешки,
наистина не по съдебно решение, тя не го е виждала цяло лято, днес да й го
дадат и в неделя да го върне – каза се едно „Не“ и се затвори телефона. И пак
ми се казва – детето е болно, на антибиотици. Това дете все е болно. Аз го
питах един път, той ми казва: „Аз съм болен“ – март месец. Питам: „От какво
си болен, нито имаш кашлица, нито имаш температура“ – „Ами аз не ходя на
градина“. Аз говоря с детето на български, тя на френски. Много е интересно,
когато на всяка среща ми пращат запис и детето говори на френски, пък тя на
български. Била съм свидетел на две критични ситуации – едната беше, когато
детето намери нейна снимка и на баща й, когато са се женили, много плака,
каза: „Тая леля е лоша, това не си ти, ти си моята мама, моята мама е добра“ –
почна да говори такива работи. Това повтаряше, все едно са двама различни
човека. Това е единственият път, когато знам, че са му дали телефона на баба
му по време на срещата с И.. Аз тогава й казах – ако детето иска, да се обади,
все пак реално баба му го е гледала, нещо да се успокои. Тогава той почна да
казва: „Не искам тук“, беше се объркало, че това са двама различни човека, а
те всъщност са един. „Тая леля тука лошата на снимката“ и обясняваше,
бабата казваше: „Няма да те пращаме повече при тая леля, добре, успокой се“.
Това отмина някъде най-много до десет минути, това състояние. После като
го питаме кой най-много обича, отговаря: “Тате и тая леля“. Случват се добре
нещата, просто трябва всички да съдействат, семейството, което го гледа,
имам предвид. Аз като майка на малко дете взех много присърце нейния
казус, плюс това аз съм живяла много дълго време в чужбина, сред чужди
хора, чужд език, това всичкото ми съответства по някакъв начин и аз много й
помагах, но понеже няма кой да ми гледа детето, аз й помагах по телефона
реално. Всичко организирах по телефона. Първите пъти ходеше с адв. Кръстев
и с едно такси, никога не е ходила сама, защото нея я е страх, както казах,
изпадаше в паника, защото те са я оставили в Турция на границата и за нея те
са й отнели детето. Нея я е страх да остане с тези хора насаме. Всичко съм
организирала по телефона. Намерих една таксиметрова шофьорка, с която се
харесаха и тя почна да я води постоянно. При срещите майката и детето си
комуникират на френски, с думи и жестове. Тя ходи два пъти до там да взима
детето, единия път, който Ви казах, най-първия, и втори път имаше, когато
остана там, само с бащата на приземния етаж, и остана 20 минути, защото те
просто не искаха да дават детето, че е болно и искаха тя да отиде там да го
9
види. Много зле се чувства И., когато ходи там, отношението към нея не е
добро.
На въпроси от адв. И.:
СВИДЕТЕЛКАТА С. – Когато се състоя първата среща между И. и
детето, нямаше образувано изпълнително дело. Те тогава не поискаха да
оставят детето, както казах – докараха детето, отворих всички стаи, те казаха
– „Няма да го оставим, да дойде тя да го види“. Едно е виждане, друго е да ги
оставят насаме - не искаха да оставят детето насаме с майка му. Искаха да
присъстват те и там, в кафенето да го гледа. Когато детето беше с бабата, беше
спокойно, защото бабата го гледа, но когато бабата излезе да пуши и остана
само с майка си и баща си, се хвърли към нея да я прегръща, и каза: „Мамо“.
То я познава, тя го е гледала до година и половина и той знае, че това е
неговата майка. Аз съм го питала, питах на самата среща: „Знаеш ли, че това е
майка ти“, той казва: „Да, знам, това е мама“. Бабата ми потвърди: „Ние му
казваме през цялото време, докато нея я нямаше, че има майка“. Идеята за
медийното отразяване на случая беше на И.. Тя отиде и си намери журналист
чрез фирмата за преводи. И. даде интервю в един пазарджишки вестник,
извика ме да преведа, но аз не съм участвала с нищо в това. Не съм
присъствала на най-първата среща, това е в деня, когато тя пристига в
България и аз се запознавам с нея по телефона. Тя веднага отива и занася един
голям сак с играчки и дрехи за детето и си иска нейния багаж, защото там е
нейния акт за раждане – както тя ми казва, при което й връщат един празен
куфар. Срещата не протича много добре, тя е застанала на колене пред
майката на Т. да се моли да й покаже детето. Това го знам от нея.
Таксиметровият шофьор е бил там и го е видял това, той също ми го каза.
АДВ. Г. – Нямам повече въпроси.
АДВ. И. – Нямам повече въпроси.
Свидетелката бе освободена от съдебната зала.
В залата се въведе свидетелката А.ина Р.а.
Пристъпи се към разпита й:
СВИДЕТЕЛКАТА А.ИНА Р.А – Аз съм майка на Т.. Заедно се грижим за
детето. Когато той отиде на кръвопреливане и на лекар за детето, съм с него
10
по цял ден, седим по цял ден. Последно е кръвопреливан месец август, това се
прави на два месеца горе-долу, защото той много често боледува. И в момента
е болен, на антибиотици. Боледува от настинки, грип, изкара ковид,
пневмонии няколко пъти. Тези кръвопреливания се уговарят предварително, в
месеца ходим два пъти да му взимат кръв да го проследяват и като видят, че
му падне хемоглобина, ни се обаждат и казват например – за петък сте на
кръвопреливане и в 7,30 да сте там. Тази година вече четири пъти е
кръвопреливан. Зимните месеци му пада имунната система и повечко
боледува, кръвопреливан е януари, март и май, и сега август. Два-три месеца
не беше боледувал, сега се разболя пак.
На въпроси от адв. И.:
СВИДЕТЕЛКАТА А.ИНА Р.А – Относно първата среща между майката
и детето, края на миналата година, обяснявам: майката дойде с такси, при
слизането почна да се моли: „Моля ти се да видя детето“. То не я беше
виждало и се стресира, беше вътре в къщи. Аз излязох и й казах, че ще види
детето, като извикам сина ми. Синът ми си дойде от Пловдив от работа и беше
допусната госпожата да влезе да си види детето за два часа. Трябваше да
изчакам сина ми, защото детето се страхува – „Искам тати, искам тати“, и
понеже не я беше виждал две години и отгоре, за него беше чужд човек, даже
не смееше да се доближи до нея първия път. Ние му обяснихме – „мама е тук“,
ние никога не сме говорили против нея или че не е добра жена, казахме: „Това
е твоята майка“, и той понеже не може да каже „майка“, казва „майка ти“.
Като му казахме, че тази събота и неделя трябва да отиде да види майка си,
той ми отказа, казва детето – „не искам“. За него е стрес. Аз не му обяснявам,
но му казвам – „Така се налага, ще идете“, обяснявам му, че се полага да иде
при мама да се видят. Викам – „Ще преспиш и на другия ден ще си дойдеш“.
Само веднъж не пуснахме детето да се види с майка си, тогава беше много
болен, с пневмония, на антибиотици. Не е бил в болница, а вкъщи на домашно
лечение беше. Бяхме под карантина, другият ми внук беше с ротавирус и ни
поставиха под карантина.
На въпроси от съда:
СВИДЕТЕЛКАТА А.ИНА Р.А – Когато беше срещата в Пазарджик,
първия път, отидохме на кафе, поседяхме, като бяхме казали, че ще останем,
11
обаче детето почна да се дърпа и не искаше да остане. След това се прибрахме
и му обяснихме и на следващата среща всичко протече нормално. На първата
среща в Пазарджик не поиска да преспи там. Беше ни предложено да останем
и аз, и баща му да останем да преспим там. Първо се съгласихме, после се
отказахме. Детето не искаше да остава там, искаше си у дома, казваше: „искам
си у дома“. Иначе всичко беше уредено да останем в хотела.
На въпроси от адв. И.:
СВИДЕТЕЛКАТА А.ИНА Р.А - Сега срещите протичат нормално, идва
майката с такси, взима го, кара го и когато се налага, ние отиваме в неделя да
го вземем. Пускаме си го по график, както си е. Това са единствените два пъти
– когато не искахме да останем в хотела и втория път – когато беше
карантината. Не сме възпрепятствали майката да си вижда детето.
На въпроси от адв. Г.:
СВИДЕТЕЛКАТА А.ИНА Р.А - Като се върне детето от срещите с
майката, е превъзбудено, майката му купува играчки, всеки път се връща с
играчки. Не ми е казвало детето какво са си говорели, защото те не могат да се
разберат, тя му говори на френски, то си говори на български. Когато казах, че
срещите протичат нормално, искам да кажа, че го пускаме детето при майката,
оттам нататък тя се грижи за него. Лекарства не сме пращали, ние съм ходили
лично да ги дадем на детето, защото тя не може, това са антибиотици, по тях
пише на български. Не можем да се разберем с нея. Първия път, когато дойде,
разбрах, че се моли да види детето, защото беше събрала ръце като за молитва
– „Искам да видя М.“ – това й бяха приказките.
На въпрос от съда:
СВИДЕТЕЛКАТА А.ИНА Р.А - Не мога да кажа как ищеца комуникира
с нея, нещо си пишат, по преводач. Знам, че са имали сключен граждански
брак. Аз им оправях документите в Брацигово, Синът ми не говори нито
френски, нито английски, не знам как са комуникирали. Знам, че в Пазарджик
има хора, които й помагат. Осъществихме връзка със Д., знам, че говори
френски и може да й обясни как да дава лекарствата, но аз нямам доверие, аз
си нося отговорност за внука ми. Ако се наложи тази събота да го вземе, пак
ще се наложи да отида да му дам антибиотик. Майката си говори френски,
дали ще може да разчете колко да му даде? Причината за развода между сина
ми и ответницата е, че детето боледува често и нямахме никаква връзка с нея.
12
Друго не знам. Говорила съм на детето за майка му – казвала съм, че си има
майка като всяко едно дете. Викам: „Мама е навън“, то пита: „Ще дойде, аз
казвам: „Ще дойде“. То знае, че има майка. Тя е живяла в Б. точно 15 дни.
Замина, защото искаше да си вади виза, визата й изтичаше, и замина за
Турция. После я задържат на българската граница и не я допускат да влезе.
Влиза в Турция и после не може да се върне, защото визата й е изтекла. Синът
ми се е опитал да я прекара по някакъв начин, но тя като няма виза, няма как
да влезе. Помогнахме й в случай такъв, че когато пристигна на летище София,
беше арестувана, тъй като няма виза за пребиваване в България, и аз й хванах
адвокат от Пазарджик. След това изгубих връзка с нея, не знам какво се е
случило.
На въпрос от адв. И.:
СВИДЕТЕЛКАТА А.ИНА Р.А - След като е напуснала страната, не сме я
търсили, нямам контакт. Не знам сина ми дали е имал контакт с нея, и дали
след време си е писал с нея.
На въпроси от адв. Г.:
СВИДЕТЕЛКАТА А.ИНА Р.А - Аз не знам френски. Тя на български ми
каза – „Искам да видя М.“. Аз съм показвала на детето снимки от сватбата на
И. и на сина ми, казвала съм, че това е неговата майка. Не съм я представяла
като лошата леля, а като майка – разбира се, че тя е майка на детето.
На въпрос от съда:
СВИДЕТЕЛКАТА А.ИНА Р.А - Детето страда от алфа таласемия. Това
заболяване е наследствено, така ми казаха лекарите, и се предава от майката.
Синът ми го изследваха, при него няма генетични аномалии, а майката не е
изследвана.
АДВ. И. – Нямам повече въпроси.
АДВ. Г.– Нямам повече въпроси.
Свидетелката бе освободена от съдебната зала.
В залата се въведе свидетелят П. П..
Пристъпи се към разпита му:
СВИДЕТЕЛЯТ П. П. – От 13-14 години живея в България. Разбирам и
13
говоря български език.
На въпроси от адв. И.:
СВИДЕТЕЛЯТ П. П. - Познавам Т. и А.ина. Те са ми съседи в с. Б..
Познавам и внучето им. Познавам неговата майка, това е тя (сочи
ответницата). Мога да обясня кога се запознах с нея - една вечер тя идва у нас
с А.ина, М. и Т.. Тя не искаше да живее в България, искаше да живее във
Франция. Тя идва с един документ – виза за Турция, и искаше с един познат
да пътува за Франция през Турция. Аз я питах защо не чака тук няколко
месеца, за да получи български паспорт и после да пътува свободно, където
иска, но тя – Франция, Франция, Франция - не искаше да живее в България.
На въпрос от съда:
СВИДЕТЕЛЯТ П. П. - В България тя живееше в къщата на Т., това е
една голяма къща, и той направи нов етаж, с всичко, а майката на Т. живее на
втория етаж.
На въпроси от адв. И.:
СВИДЕТЕЛЯТ П. П. - И. живя тук съвсем малко. Тя идва около 4-5 часа
следобед, за други ден сутринта да пътува за Турция - без виза, без документ,
без разрешение. Аз й обясних, че това ще е лошо, може да има доста
проблеми, не знам законите в Турция, но знам, че ако има нещо, може да я
изгонят в нейната държава, да се връща там. Аз обясних – най-лесно е да
изчака няколко месеца и да си получи българския паспорт, после е лесно да
пътува по целия свят. Знам, че тя има гражданство на Камерун. Аз й обясних,
но тя замина. След това не знам какво е станало. Не знам за срещи между нея
и детето.
На въпрос от съда:
СВИДЕТЕЛЯТ П. П. - И. говори френски, но А.ина и Т. не са ме търсили
за съдействие да превеждам. Т. говори английски. Чувал съм, че си
комуникират на английски.
На въпроси от адв. И.:
СВИДЕТЕЛЯТ П. П. – Бабата и Т. постоянно се грижат за детето, то има
проблем с кръвта. Знам, че се грижат за детето. Често ходят по болници – в
София, в Пловдив. Понякога аз работя нещо из къщата и ми трябва нещо – чук
например, и питам къде е Т. – в болницата; затова знам и съм чувал.
14
На въпроси от адв. Г.:
СВИДЕТЕЛЯТ П. П. - Не съм видял майката да говори с детето си, не
съм чул. Не знам дали майката е давала лекарства на детето си. Не съм виждал
също така и да създава опасност за детето.
АДВ. И. – Нямам повече въпроси.
АДВ. Г. – Нямам повече въпроси.
Свидетелят бе освободен от съдебната зала.
В залата се въведе свидетелката В. И..
Пристъпи се към разпита й:
На въпроси от адв. Г.:
СВИДЕТЕЛКАТА В. И. – Познавам И. и детето й. Работя като такси, и
когато тя дойде в България аз я карам. Оттам сме се запознали. Ходим в с. Б.,
взимаме детето, един път нещо не го даваха, не знам защо, почакахме около
половин час, по едно време го изкараха, то беше тъжно, не знам дали плачеше,
но като се качи в колата, тя го гушна, почнаха да си говорят – с жестове, с
някои думички, които тя знае, и след малко всичко отмина. Ходили сме на
„Джъмбо“ няколко пъти, купува му играчки, каквото иска, но е щастлив
според мен, качва се по седалката, скача – искам да кажа, че са много
щастливи. Не съм забелязала да е болно детето, сега с бабата отвън се
разговорихме и тя каза, че е болно. Аз не съм забелязала. То е жизнерадостно,
весело дете. Тя му взима храна, водичка – всичко необходимо за детето, затова
идвам да свидетелствам, понякога сме с часове заедно, аз съм с тях постоянно.
Направи ми впечатление, че не го връщам на другия ден. Попитах я, тя каза:
“Те го взимат“. Аз я взимам нея от Пазарджик, отиваме в Б., взимаме детето и
се връщаме в Пазарджик. Майката знае няколко думички, с жестове – така се
разбират с детето. Тя му говори на френски, аз не знам френски, но се
разбират. Каквото може – на български, каквото може – с жестове. Аз не
говоря френски, но въпреки това се разбираме с нея. Едно дете винаги усеща
кога има любов и кога няма. Когато детето иска нещо за ядене, майка му му
купува. Не съм виждала да се дават лекарства. Каквото е необходимо, всичко е
правено. Не е възниквала стресова ситуация, единствено му прави забележка,
че трябва да седнев колата, когато почне да скача, но не съм забелязала да му
15
се кара. Казвам това, което съм видяла.
АДВ. Г. - Нямам други въпроси.
АДВ. И. - Нямам други въпроси.
Свидетелката бе освободена от съдебната зала.
АДВ. И. – Представям и моля да приемете последната за момента
епикриза.
АДВ. Г. – Не държим да се разпитва другият ни свидетел.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА към доказателствения материал по делото Епикриза на Д.
Т.ов Р. от Клиника по педиатрия от 21.08.2025 г.
АДВ. И. – Нямаме други искания и няма да сочим други доказателства.
АДВ. Г. – Нямаме други искания и няма да сочим други доказателства.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за ангажиране на други
доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна и на основание
чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. И. – Уважаема госпожо Председател, поддържам иска така, както е
предявен и моля да го уважите по съображения, които ще изложа в писмени
бележки, като Ви моля да определите срок за представянето им.
АДВ. Г. – Уважаема госпожо Председатель моля да отхвърлите иска, не
са налице предпоставки за уважаването му. Моля да определите срок за
депозиране на писмени бележки.
Съдът предоставя на процесуалните представители на страните
16
едноседмичен срок от днес за представяне на писмени бележки.
СЪДЪТ като взе предвид изясняването от фактическа страна на делото
и на основание чл. 149, ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,57
часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
17