№ 404
гр. Петрич, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100937 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. №
5915/02.07.2025 година, подадена от М. К. К., ЕГН ********** с адрес с. М.,
общ. П., действаща чрез пълномощник - адв. Д. Г., Адвокатска колегия гр. Л.,
служебен адрес гр. Тр. ул. „З. Ст.", ет. *, офис № *0, обективираща субективно
кумулативно съединени искове срещу "КР." ЕАД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *, Бизнес център
"България", представлявано от С. Р. Я. и "А. ТР." ЕООД, ЕИК ***** седалище
и адрес на управление гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *, Бизнес център
"България", представлявано от И. М. Ш..
Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
2888002/18.12.2023 г., сключен с "КР." ЕАД, съгласно който е получил под
формата на кредит сумата в размер на 6 000 лева, при ГПР от 21.94%, при ГЛП
от 20%, при срок на кредита от 24 месеца. В чл.4, ал. 1 от Договора за
потребителски кредит № 2888002, страните договорили сключване на Договор
за предоставяне на поръчителство, с дружеството „А. ТР." ЕООД, с цел да
бъде обезпечен сключеният Договор за потребителски кредит, поради което на
18.12.2023 г. е сключил с „А. ТР." ЕООД Договор за предоставяне на
1
поръчителство, съгласно който К. се задължила да заплати възнаграждение на
поръчителя в размер на 4 769,08 лева.
Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 2888002 сключен с „Кр."
ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11
и чл.19 ал.4 от ЗПК. Релевира подробни правни аргументи: Твърди, че
кредитополучателят не е имал обективната възможност да сключи договора
без да се съгласи с уговорката за предоставяне на обезпечение, обективирана в
чл.4 от договора.
Твърди, че кредитополучателят не е имал възможност да избере поръчител
по кредита, тъй като кредиторът едностранно е елиминирал физическите лица.
Твърди, че клаузата не отчита интереса на потребителя, което има за
последица неравноправност на страните по сделката. Твърди, че в случая
потребителят не е имал възможност за индивидуално договаряне. Твърди, че
поръчителят е свързано лице с кредитодателя, доколкото първият е
предварително избран от втория, което води до извод за "скрито
възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения с цел заобикаляне
на ограниченията в чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че последното обстоятелство
има за последица оскъпяване на кредита над законоустановения максимум.
Ищецът твърди, че договорът за поръчителство е сключен без да се отчита
дали кредитополучателят би изпълнявал добросъвестно или не договорните си
задължения по договора за заем. В тази връзка релевира довод за сключване на
договора в нарушение на добрите нрави. Твърди, че с уговорката
кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя реално се
достига до заплащане от страна на първия на огромна възнаградителна лихва.
В подкрепа на горното въвежда допълнителни прави съображения.
Ищецът обосновава тезата за нищожност на процесния договор за
поръчителство с подробни аргументи, позовавайки се на чл.26, ал.1, пр.3ЗД.
Твърди, че уговореното с договора възнаграждение за поръчителя се дължи
без насрещна престация. Сочи, че страните са уговорили възнаграждението в
полза на заемодателя, а не на поръчителя, което води единствено до
увеличаване размера на дължимата от кредитополучателя сума по заема.
Твърди се, че дружеството -заемодател е собственик на капитала на
дружеството-гарант. Сочи, че двата договора са сключени на една и съща дата,
2
че страните по сделките са уговорили един и същи период на дължимост на
сумите, а възнаграждението по договора за поръчителство и за кредитора са в
едно и също Приложение № 1 към договора за заем. С посоченото обосновава
извод, че сключването на договора за поръчителство е било задължително
условие за сключването на договора за заем, което съставлява неравноправно
третиране на потребителя.
Твърди, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на
дружеството -поръчител, което задължение възниква непосредствено след
възникване на задължението за връщане на паричната сума и което
задължение има определен размер, без да се отчита дали страната -
заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала
неизпълнение на договорните си задължения по договора за заем,
представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. Сочи, че в случая
увеличението на общо дължимата по договора за заем сума е 1 941,59 лева,
при главница 3000 лева, отделно от договорната лихва по заема.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на
претенциите.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
да се признае за установено, че Договор за потребитеслки кредит №
2888002 от 18.12.2023 г., сключен между М. К. К., ЕГН ********** и „Кр."
ЕАД, ЕИК ******* е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР;
да се признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между М. К. К., ЕГН ********** и „А. Тр." ЕООД, ЕИК ****** е
нищожен поради противоречието му с добрите нрави. Ищецът претендира
сторените по делото разноски. Прави доказателствени искания, представя
писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответниците, които в законоустановения срок депозират писмени отговори,
ведно с преписи за ищеца. Представят писмени доказателства. Претендират
съдебни разноски. Признават за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството на сключване на двата процесни договора със съдържанието,
релевирано в молбата.
В законоустановения срок ответникът „Кр." ЕАД, действащ чрез
3
процесуален представител, депозира писмен отговор, с който обосновава
искане за отхвърляне на предявената спрямо него претенция като недоказана
и неоснователна. Релевира следните съображения:
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2888002/18.12.2023 г. между „Кр." ЕАД /кредитодател/ и М. К.
К./кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство от 18.12.2023 г. с поръчител „А. ТР." ЕООД и потребител М. К.
К.. Сочи, че Договор за потребителски кредит № 2888002/18.12.2023 г. е с
предмет заем в размер на 6 000.00 лева, с краен падеж - 24 месеца от
сключването му, при фиксиран ГЛП от 20 % и ГПР от 21.94 %. Твърди, че
кредитополучателят е усвоил цялата предоставения му заем. Сочи, че
съгласно постигнатите договорености общият размер на дължимите от
кредитополучателя суми е 7364.71 лева (главница от 6000.00 лева и 1364,71
лева - договорна възнаградителна лихва).
Твърди се, че към датата на депозирането на отговора, кредитополучателят -
ищец не е изпълнил в цялост задълженията си спрямо дружеството по
кредитното правоотношение.
Във връзка с горното прави искане да бъде обявено за безспорно между
страните сключването на процесните облигационни обвързаности между
страните, със съдържание, описаното в исковата молба.
Ответникът заявява, че:
Оспорва ищцовата теза за нищожност на договора за кредит поради
заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.
Не оспорва ищцовото твърдение, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо на другия
ответник, не е включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК. Единственият
разход, включен в ГПР, в случая е уговорената възнаградителна лихва. Счита,
че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ
разход по кредита съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК. Сочи, че сключването на
договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на
кредита и че предоставянето на кредита не е резултат на търговски клаузи и
условия между "КР." ЕАД и "А. Тр." ЕООД. Твърди, че размерът на
възнаграждението на поръчител не е известен на заемодателя към момента на
сключването на договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е имал
4
възможност да не предостави обезпечение. Твърди, че обезпечените и
необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускат по
различен начин и не са два отделни кредитни продукта, не са свързани с
размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Позовава се на
чл.4, ал.1 и чл.4, ал.3 от Договора за кредит.
На следващо място сочи, че съгласно ОУ, първоначално заявените условия
на кредита могат да бъдат едностранни променени от кредитополучателя в
телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит
се анулира и потребителят заявява желаните условия в телефонен разговор.
В подкрепа на тезата, че към момента на сключване на договора за кредит
кредитодателят не е знаел размера на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство сочи, че договорът за поръчителство е
сключен след сключването на договора за кредит. Сочи механизма на
сключване на договора за кредит. Признава, че е едноличен собственик на
капитала на другия ответника. Сочи, че двете дружества са самостоятелни
юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители,
информационни системи и правила на дейност. В тази връзка
кредитополучателят не е имал знание за размера на възнаграждението на
поръчителя към момента на сключване на договора за кредит.
Ответникът обосновава теза, че договорът за поръчителство е договор за
поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, поради което възнаграждението на
поръчителя не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Твърди, че
вземането за възнаграждение е уговорено в полза на поръчителя, а не на
заемодателя.
Счита, в случай че съдът сподели съображенията за свързаност на
ответниците и съответно за скрито обогатяване на кредитодателя, то това
обстоятелство не води до недействителност на целия договор за кредит, а до
недействителност единствено на клаузата за предоставяне на поръчителство.
Сочи, че дори да се приеме за недействителен договора за поръчителство, това
обстоятелство не води до недействителност на договора за кредит. Ответникът
претендира съдебни разходи. Представя писмени доказателства. Заявява
възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна
възнаграждение за договорен процесуален представител.
Ответникът „А. ТР." ЕООД депозира в законоустановения срок писмен
5
отговор, с който обосновава становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск и прави искане за отхвърлянето му като такъв. Претендира
съдебни разноски, не представя доказателства, прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатски хонорар.
Ответникът признава сключването и съдържанието на описаното в исковата
молба облигационно правоотношение с ищеца, както и между ищеца и първия
ответник. Сочи, че при предсрочно погасяване на кредита,
кредитополучателят не дължи възнаграждение на поръчителя за периода след
пълното погасяване на кредита. Сочи, че вноските за заплащане на
възнаграждението са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размера
на гарантираното главно задължение. Описва механизма на сключване на
двата договора. Обосновава теза, че възнаграждението на поръчителя не
следва да бъде включено в ГПР по процесния договор за кредит. Счита, че
това възнаграждение не отговаря на дефиницията на §1, т.1 ДР на ЗПК, както
и на чл.3, б."ж" от Директива 2008/48/ЕО, съгласно които в случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се
включва в ГПР само когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита. Твърди, че в казуса сключването на
договора за поръчителство не е задължително условие за получаване на
кредита, поради което възнаграждението за поръчителя не следва да бъде
включено в ГПР.
Заявява теза, че кредитодателят не е знаел към момента на сключване на
договора за кредит размера на възнаграждението на поръчителя. Обосновава
теза, че сключването на договора за поръчителство не представлява
"заблуждаваща търговска практика". Релевира конкретни аргументи.
Ответникът обосновава становище, че наличието на свързаност между
кредитодателя и поръчителя само по себе си не води до "скрито оскъпяване на
кредита. Релевира подробни съображения. С изложеното обосновава искане за
отхвърляне на предявения иск като недоказан и неоснователен.
С определение по чл.140 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване възникването и съществуването на релевираните в исковата
молба две облигационни правоотношения, по силата на Договор за
потребителски кредит № 2888002/18.12.2023 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство от 18.12.2023 г., със съдържанието, описано в исковата молба.
6
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира
чрез пълномощник писмено становище, обективиращо воля за: разглеждане на
делото в отсъствие на страната; поддържа предявените искове и сторените с
исковата молба доказателствени искания. Оспорва отговорите на ответниците.
Прави искане за уважаване на претенциите като доказани и основателни,
претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства
към него.
Ответникът „Кр.“ ЕАД не се представлява в открито с.з. Депозира писмено
становище, обективиращо воля за следното: разглеждане на делото в
отсъствие на страната; заявява, че няма възражения относно проекта на доклад
по делото; няма да сочи доказателства; поддържа отговора на исковата молба;
отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен; претендира съдебни
разноски –юрисконсултско възнаграждение; заявява възражение за
прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатски хонорар.
За ответника „А. Тр. ЕООД процесуален представител в съдебно заседание
не се явява. Депозира писмено становище, обективиращо воля за следното: да
се разгледа делото в отсъствие на страната; заявява, че няма възражения
относно проекта на доклад; няма да прави нови доказателствени искания; да
се отхвърли като недоказан и неоснователен предявения срещу дружеството
иск, претендира съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение; заявява възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – Договор за
потребителски кредит № 2888002 от 18.12.2023 година, Приложение № 1,
представляващ неразделна част от договора, Общи условия за предоставяне на
кредити /неразделна част от Договора/, установиха по несъмнен начин, че на
18.12.2023 г. „Кр.“ ЕАД от една страна и М. К. К., ЕГН ********** от друга
като кредитополучател, са сключили Договор за потребителски кредит, по
силата на който първият се е задължил да предостави на втория кредит в
размер на 6 000 лева, а последният се е задължил да върне кредита чрез
7
заплащане на 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер и с падеж
съобразно Погасителен план. Страните по сделката уговорили ГЛП 20 % и
ГПР 21.94 % лева или общо дължима от ищцата сума в размер на 7 364,71
лева, както и при евентуално договорено обезпечение –поръчител или банкова
гаранция.
Безспорно е по делото, че кредитополучателя К. е усвоил заемната сума
изцяло.
Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, в случай че страните са договорили
обезпечение на кредита, кредитополучателят се задължава, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кр.“
банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до десет дни от подаване
на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кр.“ юридическо лице /“Поръчител“/ в срок до 48 /четиридесет и
осем/ часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 /двадесет и
четири/ часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията
между страните по договора се прилагат разпоредбите на ОУ относно
обезпечението.
В случай, че в посочения в ал.1, изр. 1 срок кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от Кр.“, съответно този договор не поражда действия между
страните /чл.4, ал.2/.
Съгласно чл.4, ал.3 от Договора в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14
/четиринадесет/ дни от подаване на заявлението. Ако заявлението не бъде
одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, договорът не
поражда действие между „Кр.“ и кредитополучателя.
Не се спори, а събраните по делото писмени доказателства - Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.12.2023 година, установиха по несъмнен
начин по делото, че между М. К. К. и „А. Тр. ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който „А. Тр. ЕООД се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „Кр.“ ЕАД, по силата на
който да отговаря солидарно с потребителя М. К. К. за изпълнение на всички
задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, както и за
8
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и условия,
посочени в Приложение № 1, а именно 4 769,08 лева, платимо чрез 24
месечни погасителни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство са
нищожни на заявените правни основания.
Няма спор, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит, като между
същия и първия ответник е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума,
предоставена му от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало
именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че ищецът и „Кр.“ ЕАД имат
качеството : ищецът на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът
„Кр.“ ЕАД на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 – 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят/кредитополучателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл.9 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави потребителски кредит
9
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Следва, че преценката относно действителността на процесните
договори за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора /източник на заявените за защита права/,
е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл.288 ТЗ/ - съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. В случая и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните
договори отговарят изцяло на изискванията, въведени в глава III / „Договор за
потребителски кредит. Форма и съдържание.“/, чл.9 - чл.11 ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване императива на чл.10, ал.1 от
ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно чл.10, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи или бъдещи
10
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В Приложение № 1 към процесния договор за кредит е посочен ГПР 21.94
%, т.е.формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Така
посоченият размер ГПР не надвишава максималния предвиден в чл.19, ал.4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният ГПР, тъй като не включва
част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник,
което се включва в общите разходи по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
По смисъла на цитираната разпоредба / § 1, т.1 от ДР на ЗПК/ „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряка свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установи, че
„Кр.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Тр. ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. Т.е. ответниците имат качеството на
свързани лица. Същевременно съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне
на поръчителство, „Кр.“ е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение
на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност между поръчителя и
кредитодателя обуславя извод : че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя още при сключване на договора за
кредит, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
11
делото доказателства, но въпреки това не е включено в ГПР за потребителя по
кредита; че размерът на посочения ГПР в процесния договор за кредит не е
действителния, същевременно надхвърля законовото ограничение – който
извод се налага предвид посочения в договора процент ГПР, размера на
възнаграждението /който в процентно изражение е 90 % от размера на дадения
кредит/, и срока на заема. В този смисъл съдът счита, че посоченият в
процесния договор ГПР не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък размер от действителния
ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68 г,
ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Ето защо съдът счита,
че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно договореностите,
обективирани в чл.4 от договора за потребителски кредит, че ако потребителят
е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кр.“
юридическо лице – поръчител, то заявлението му за сключване на договор за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При незаявяване на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14 дневен срок от подаването му.
Предвид обстоятелството, че се касае за т.нар. „бързи кредити“, при които
потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от
почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
условие за получаването на кредита. Посоченото съдът намира, че
представлява неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице –поръчител, което
освен това и следва да бъде одобрено от кредитодателя. Следва, че за да
ускори разглеждането на заявлението за предоставяне на паричен кредит, от
който се нуждае, потребителят следва да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство“ с посоченото от кредитора юридическо лице – поръчител. От
12
това се налага извод, че в казуса договорът за предоставяне на поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на кредитополучателя, което е в противоречие
изискването на чл.16 от ЗПК към доставчика на финансова услуга да оцени
сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването
на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Съдът намира, че двата процесни договора – за кредит и за поръчителство,
само формално представляват самостоятелни договори. Същите следва да се
разглеждат като едно цяло поради тяхната обвързаност, която следва от: 1.
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит
при сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя
юридическо лице –поръчител; 2. сключването на двата договора на една и
съща дата; 3. изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на
поръчителство. Ето защо съдът намира, че разходът за възнаграждението на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кр.“ ЕАД по процесния договор за
кредит, отговаря на изискванията по ЗПК, за да се включи в общия разход по
кредита. Следва, че макар и формално процесният договор за кредит да
покрива императивните изисквания на чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните в него
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 – ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата
на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие и/или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок, който води до недействителност на договарянето – чл.22
от ЗПК. В посочения смисъл и доколкото по несъмнен начин се установи в
казуса, че кредитодателят не е оповестил действителния ГПР в договора за
кредит с ищеца, същият /кредитодателят/ е нарушил изискванията на закона –
чл.11, т.10 и чл.11 ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка по
аргумент на чл.22 ЗПК.
13
Предвид договореното възнаграждение за поръчителство, съдът счита, че в
случая не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.1 ЗПК, съгласно която
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, кат осе посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на отпуснатия кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление
дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Т.е. в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по договора за кредит/, следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай страните по кредитното правоотношение са уговорили
ГПР 21.94 % и ГЛП 20%, като съгласно постигнатите договорености при
отпуснат кредит в размер на 6 000 лева общо дължимата сума/общия размер
на всички плащания е посочен като 7 364,71 лева. От съдържанието на
договора за кредит обаче не става ясно кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. С оглед на това съдът
намира, че потребителят Ковочева е поставен в положение да не знае колко
точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Наред с горното съдът счита, че уговореното възнаграждение на
поръчителя, по процесния договор за предоставяне на поръчителство, е
установено за услуга в полза на кредитодателя, която е задължително условие
за отпускане на кредита. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК всички лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
14
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да бъдат
включени в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата, представляваща
възнаграждение на поръчителя не е част от договора за потребителски кредит,
както и че отпускането на кредита не е обвързано със задължително
сключване на договора за поръчителство не се споделя от съда. В договора за
кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение от
кредитополучателя, като една от предвидените възможности е с одобрено от
„Кр.“ ЕАД юридическо лице –поръчител. В следващото изречение е записано,
че в тази хипотеза срокът за одобряване на заявлението е 24 часа от
предоставянето на обезпечението. Ищецът очевидно се е възползвал от тази
възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория
ответник. Двата договора – за кредит и за поръчителство са от една и съща
дата, обвързани са от един и същи погасителен план и е уговорено плащане в
полза на „Кр.“ ЕАД.
Относно договора за предоставяне на поръчителство:
Съгласно чл.1 от Договор за предоставяне на поръчителство от 18.12.2023
г., поръчителят се задължава да сключи Договор за поръчителство с „Кр.“, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения,
възникнали по договора за потребителски кредит и предвиденото в него
задължение за предоставяне на поръчителство. Този договор е акцесорен, като
единственото основание за сключването му е процесният договор за
потребителски кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на
поръчителство. В този смисъл и предвид недействителността на процесния
договор за потребителски кредит, липсва валидно правно основание за
сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Съдът намира за несъстоятелни възраженията за относителна
самостоятелност на процесния договор за предоставяне на поръчителство, тъй
като от съдържанието на постигнатите договорености между страните по
процесния договор за кредит не може да се изведе друга причина за
сключването на договора за поръчителство, различна от осигуряването на
обезпечение на кредитора по процесното кредитно правоотношение, чрез
поръчителство.
С оглед на изложеното съдът счита за доказан и основателен и предявения
15
срещу „А. Тр. ЕООД иск и като такъв следва да го уважи.
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът, по аргумент на
чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 485,35
лева, от която 294,59 лева държавна такса по иска срещу „Кр.“ ЕАД и 170,96
лева по иска срещу ответника „А. Тр. ЕООД. В този смисъл „Кр.“ ЕАД следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски представляващи
заплатена държавна такса в размер на 294,59 лева, а ответника „А. Тр. ЕООД –
170,96 лева заплатена държавна такса.
Предвид, че ищецът участва в процеса чрез договорен процесуален
представител – адвокат Д. Г., ангажиран при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2
от ЗА, съдът като съобрази материалния интерес /цената на всеки от
уважените искове/, факта, че делото не представлява фактическа и правна
сложност, проведено е едно открито с.з. по делото, в което процесуалният
представител на ищеца не се е явил, а депозира писмено становище, в което не
се релевират различни от първоначално заявените с исковата молба
твърдения, доводи и искания по същество на спора, намира че на
пълномощника на ищеца следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение
както следва: 380 лева с ДДС от ответника "КР." ЕАД ; 320 лева с ДДС от
ответника "А. Тр." ЕООД. В този смисъл съдът намира за основателни
възраженията на ответниците за прекомерност на претендираното от адв.Г. по
делото възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК вр. с чл.11 и чл.19,
ал.4 ЗПК за нищожен Договор за потребителски кредит № 2888002 от
18.12.2023 г., сключен между М. К. К., ЕГН ********** и „Кр." ЕАД, ЕИК
*******.
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД ЗПК вр. с чл.11 и чл.19,
ал.4 ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между М. К. К.,
ЕГН ********** и „А. Тр." ЕООД, ЕИК ******.
ОСЪЖДА „Кр." ЕАД, ЕИК ******* да заплати на М. К. К., ЕГН
16
********** съдебни разноски в размер на 294,59 /Двеста деветдесет и четири
лева и петдесет и девет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „А. Тр." ЕООД, ЕИК ****** да заплати на М. К. К., ЕГН
********** съдебни разноски в размер на 170,96 /сто и седемдесет лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „Кр." ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адвокат Д. Г., АК гр.Л.
адвокатско възнаграждение в размер на 380 /триста и осемдесет/ лева с вкл.
ДДС.
ОСЪЖДА „А. Тр." ЕООД, ЕИК ****** да заплати на адвокат Д. Г., АК гр.Л.
адвокатско възнаграждение в размер на 320 /триста и двадесет/ лева с вкл.
ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
17