№ 305
гр. Сливен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200992 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Г. Д. К. с ЕГН ********** от
гр. Царево, подадена чрез процесуален представител, против НП № 25-0804-003806 от
09.04.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна
полиция” - Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни
точки.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде
отменено и претендира направените разноски в производството.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което е отразено становището им по съществото на делото и е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 13.03.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 3420729 против
жалбоподателката за това, че на 13.03.2025 год. в 12,45 часа в гр. Сливен, на ул.
„Радой Ралин” до дом № 3 в посока бул. „Хаджи Димитър“ управлява лек автомобил
„БМВ 325i” с рег. № *****, като: 1) при извършената проверка се установило, че
автомобилът е със значителна техническа неизправност съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6, б.
„в“ от ППЗДвП, а именно стъклата на вратите на водача (лява) и на пътника до него
(дясна – МПС е с две врати) не отговарят на съответните стандартизационни
изисквания съгласно Правило номер: 43 на ИКЕ на ООН, като допълнително е
поставено цветно фолио, което нарушава характеристиките „Секюрит“ на страничните
стъкла, като създава опасност от наранявания в случай на разрушаване; 2) при
измерване на протектора на гумите, поставени на задните задвижващи колела на
автомобила било установено, че лявата е с протектор 2 мм., а дясната с протектор 1,9
мм., което е под нормата от 4 мм. и представлявало опасна техническа неизправност. В
акта било отразено, че водачката била сама в управляваното МПС. В акта било
посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – движи се със
значителна техническа неизправност на ППС и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – движи се с
опасна техническа неизправност на ППС. Актът бил връчен лично на
жалбоподателката на 13.03.2025 год. (л. 20 от делото).
На същата дата – 13.03.2025 год. била издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № GPAМ – 1392441, като била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – временно
спиране от движение на ППС, което е технически неизправно до отстраняване на
неизправността (л. 26 - 27 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-003806 от
09.04.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна
полиция” - Сливен, с което на жалбоподателката било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - движи се със значителна техническа
неизправност на ППС и административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева
на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП -
движи се с опасна техническа неизправност на ППС, и на основание Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки. НП било връчено
лично на жалбоподателката на 16.07.2025 год. (л. 31 - 32 от делото).
От приложеното по административнонаказателната преписка на заверено копие
от Договор за покупко-продажба на МПС се установява, че на 05.03.2025 год.
жалбоподателката е закупила процесния лек автомобил (л. 22 от делото).
От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Бургас и приложените към нея заверени копия от документи се установява, че на
2
01.04.2025 год. жалбоподателката е подала заявление за промяна на регистрацията на
процесното МПС, както и че на същата дата автомобилът е преминал преглед за
техническата му изправност (л. 83 - 87 от делото).
От приложената към служебната справка от Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Сливен Справка по история за ПС за процесния автомобил се установява, че същият
на 01.04.2025 год. в 09,23 часа поради служебна промяна на регистрацията на МПС
бил спрян от движение, в 09,33 часа на същата дата е променена регистрацията и бил
пуснат в движение (л. 78 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
По отношение на административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП -
движи се със значителна техническа неизправност на ППС съдът констатира, че в
обстоятелствената част на акта и НП е посочено, че същото се изразява в това, че
автомобилът е със значителна техническа неизправност съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6, б.
„в“ от ППЗДвП, а именно стъклата на вратите на водача (лява) и на пътника до него
(дясна – МПС е с две врати) не отговарят на съответните стандартизационни
изисквания съгласно Правило номер: 43 на ИКЕ на ООН, като допълнително е
поставено цветно фолио, което нарушава характеристиките „Секюрит“ на страничните
стъкла, като създава опасност от наранявания в случай на разрушаване. Посоченото
Правило № 43 на ИКЕ на ООН – Единни технически предписания за одобряване на
материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства
съдържа множество разпоредби, в които съдът не констатира наличието на
характеристики „СЕКЮРИТ“ за страничните стъкла. Освен това в акта и в НП не е
посочено на кои точно стандартизационни изисквания не отговарят страничните
стъкла и по какъв начин е създадена опасността от наранявания в случай на
разрушаване. Това от своя страна води до липса на изчерпателно фактическо описание
на нарушението, което е задължително съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, а именно посочване в акта на конкретните факти и обстоятелства, които като се
подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, следва да се съдържа в АУАН и е недопустимо изясняването
на тези обстоятелства – начина на осъществяване на нарушението, едва в хода на
въззивното производство. Това е така, защото АУАН поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да има
3
възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е
извършил. Всички останали гласни и писмени доказателства могат да бъдат
единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в АУАН констатации.
Същевременно обаче съдът констатира, че в обстоятелствената част на акта и
НП за първото нарушение е посочено, че на стъклата на вратите на водача (лява) и на
пътника до него (дясна – МПС е с две врати) било допълнително поставено цветно
фолио. Безспорно се установи от показанията на актосъставителя и на свидетеля по
акта, че при извършената проверка на автомобила на 13.03.2025 год. на страничните
стъкла на автомобила имало поставено фолио. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване
на противното. Тази доказателствена сила на акта не беше оборена от приложената по
делото служебна справка от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, тъй като същата
установява състоянието на процесния автомобил към дата 01.04.2025 год., но не и
състояние му към датата на проверката – 13.03.2025 год. Ето защо съдът намира, че е
безспорно установено, че жалбоподателката е управлявала автомобил, върху чиито
стъкла имало поставено допълнително цветно фолио, т.е. същата не е извършила
нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а с оглед описаните в АУАН
и НП обстоятелства е извършила нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е
забранено ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. За това нарушение законодателят е предвидил
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева в разпоредбата на чл. 185
от ЗДвП (в този смисъл Решение № 1049/03.06.2025 год. по КАНД № 216/2025 год. по
описа на Административен съд – Сливен, Решение № 94/18.07.2023 год. по КАНД №
87/2023 год. по описа на Административен съд – Сливен и Решение № 87/24.07.2020
год. по КАНД № 72/2020 год. по описа на Административен съд – Сливен).
В тази връзка съдът съобрази, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. № 1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в производството
по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, в която е посочено, че съдът
изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по –
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно
постановление в тази част, като преквалифицира деянието на жалбоподателката като
такова по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и да преквалифицира основанието за налагане на
административното наказание на такова по чл. 185 от ЗДвП.
4
По отношение административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП -
движи се с опасна техническа неизправност на ППС и на основание Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки съдът намира, че не
се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателката административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената
в акта и в НП дата 13.03.2025 год. жалбоподателката е управлявал процесното МПС,
на което лявата гума била с протектор 2 мм., а дясната гума - протектор 1,9 мм., което
е прието, че е под нормата от 4 мм. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 4 от ЗДвП
движещите се по пътя пътни превозни средства с гуми, предназначени за зимни
условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по – малка или равна на 4 мм. през
периода от 15 ноември до 1 март. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г“ от
ППЗДвП е посочено, че МПС е технически неизправно, ако има някоя от следните
повреди или неизправности: дълбочината на протекторния рисунък на гумите на
автомобилите е по - малка от 1,6 мм. Следователно след като проверката е извършена
на 13.03.2025 год. то изискването на разпоредбата на чл. 139, ал. 4 от ЗДвП е било
неприложимо, а гумите на процесния автомобил са отговаряли на изискването на чл.
10, ал. 1, т. 9, б. „г“ от ППЗДвП. Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - движи се с опасна техническа неизправност на ППС не е
доказано да е извършено от обективна страна, съдът намира, че следва да отмени
атакуваното НП, в тази му част като незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК е предвидено, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В
чл. 78, ал. 1 от ГПК законодателят е посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Освен това при определяне размера на
адвокатското възнаграждение съдът взе предвид Решение по дело С-438/22 на СЕС, в
което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.101, §1 от ДЕС. С оглед
гореизложеното, предвид обстоятелството, че НП е частично отменено и
съобразявайки оказаната на жалбоподателя адвокатска защита по настоящото
производство, което не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира че
следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение в размер на 200,00 лева. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателката претендира да им бъдат присъдени
5
разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита, съдействие
и упълномощаване (л. 9 - 14 от делото) същите са в размер на 1000,00 лева, поради
което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на
разноските, посочено в придружителното писмо и становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна (л. 2 и л. 63 от делото), е основателно. Ето защо
съдът следва да присъди разноски в размер на 200,00 лева, като до претендирания
размер от 1000,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-003806 от
09.04.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор
„Пътна полиция” - Сливен, в частта с което на Г. Д. К. с ЕГН ********** от
гр. Царево, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние на
нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за
налагане на административното наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева на
чл. 185 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-003806 от 09.04.2025 год.,
издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен,
в частта с което на Г. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Царево, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 179, ал.
6, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на Г. Д.
К. с ЕГН ********** от гр. Царево разноски в размер на 200,00 (двеста) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до
претендирания размер от 1000,00 (хиляда) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6