Р Е Ш Е Н И Е
№І-16 02.03.2021 г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:1/ Галя
Белева
2/ Пламена Върбанова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 2798 по
описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията"- гр.София,чрез пълномощник инспектор Тодор Чанев- старши
юрисконсулт в ОС"ИН"- Бургас със служебен адрес за призоваване: гр.Бургас,пл."Жени
Патева"№1,ет.3, против Решение № 260477/21.10.2020г. на РС-Бургас в
частта, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-
гр.София,е осъдена да заплати на Д.Д.А.,
ЕГН: **********, ***, сумата от
363,01 лева главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца
труд от 49 часа и 30 минути извън времето на дежурство за периода от
11.06.2018г. /датата, на която ищецът е започнал работа/ до 24.02.2020 г.
/датата на предявяване на иска/, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от депозиране на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното й плащане,както и в частта за разноските от
128,12 лева,присъдени в полза на ищеца
и за присъдени в тежест на въззивника
държавна такса от 50 лева в полза на БРС и разноски за съдебно-икономическа
експертиза от 250 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно и необосновано в обжалваната част.На първо място се
изтъкват доводи за неоснователно кредитиране показанията на свидетеля К. ,чиито
показания били поставени пред разпоредбите на законова норма/ чл. 305,ал.1
ППЗИНЗД/,която норма изрично указвала в колко часа следва да се явяват
надзирателите на работа в определеното за инструктаж време, в каквато насока са
изложени подробни съображения и доводи.Сочи се, че неправилно районния съд от
показанията на разпитани по делото двама свидетели правел осредняване на
стойностите, представляващи необходимото време за приемане и сдаване на
дежурствата,без да е налице обосноваване
защо по делото са необходими общо 45 минути, включени в отработеното време извън регламентираното
работно време за 24-часовите дежурства.Въззивникът твърди, че след времето от
8.20 часа в деня на сдаването на наряда въззивният ищец няма правомощия, свързани
с дежурството и следователно не полага
извънреден труд, в подкрепа на което си
твърдение заявява подробни и обстоятелствени доводи. Въззивникът сочи, че практиката на въззивният
съд по заведени идентични дела възприемала, че времето за инструктаж, сдаване и
приемане на дежурствата в затвора са в рамките на 30 минути общо. Моли се
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения
иск.Алтернативно, ако съдът намери иска за основателен, се моли присъждане на
сума до тридесет минути на смяна.Моли
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание процесуален представител на въззивника не се явява.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба от адвокат Георги Михов като процесуален представител на
ищеца Д.Д.А., в който заявява възражения
по всеки от доводите на въззивната жалба,която намира за неоснователна. Прави
се позоваване на практика на Съда на Европейския съюз - преюдициални заключения
на СЕС по тълкуването на Директива
93/104 относно някои аспекти на организацията на
работното време и Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои
аспекти на организацията на работното време/Решение
от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel/Norbert Jaeger, Решение от
11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/Nemocnice Cesky Krumlov; Решение
от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss/Stadt Halle/. Сочи се, че тези съдебни
актове са постановени по преюдициални запитвания и с тях се дава тълкуване, че
разграничителният критерий е дали по време на дежурството работникът или
служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от
работодателя, тоест, когато работникът или служителят е длъжен да присъства
физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за
работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време
е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от
дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също
представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически
на място, определено от работодателя - дело Jaeger. В Решение от 11.01.2007 г.
по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice Cesky Krumlov, като се позовава на
предходна своя практика по дело Dellas, СЕС посочва, че дежурствата, изпълнени
от работник при режим на физическо присъствие в заведението на работодателя,
следва да се считат в своята цялост като работно време, независимо от това дали
работникът действително е полагал труд по време на тези дежурства. Моли се
потвърждаване на решението в обжалваната част, както и присъждане на разноски в
полза на въззиваемия, като представя договор за правна защита и
съдействие,удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение от 300 лева. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуален представител на
въззиваемия не се явява.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл. 269 ГПК, намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона,
настоящата инстанция намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искови претенции са с правно основание
чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС във вр. чл. 16е от ППЗИНЗС във вр. чл. 187
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 176 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по
иск на Д.Д.А., ЕГН: **********, ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон I“ № 111, вх.Б, ет.2 – адвокат Георги Михов и адв.
Деян Костов, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр.София към Министерство на правосъдието на
Република България.
С исковата си молба и приетото
в съдебно заседание изменение, ищецът предявява осъдителен иск за сумата от 850
лв.,представляваща възнаграждение за
положен от ищеца труд извън времето за дежурство за периода от 24.02.2017г. до
предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване
на исковата молба/24.02.2020г./ до окончателното ѝ изплащане;моли за
присъждане на направените по делото
разноски.
В исковата си молба, ищецът посочва, че
е държавен служител на длъжност надзирател в Затвор гр. Бургас. Работодател на
лицето е ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието.
Длъжността ищецът заемал и три години преди предявяване на исковата молба. Твърди
, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица. Посочва и какво включва отработеното
време, съгласно чл. 16е от ППЗИНЗС, както и това, че според чл. 19, ал. 1 и ал.
2 от ЗИНЗС за неуредените от закона случаи се прилага ЗМВР. Ищецът твърди, че
със Заповед №453/14.08.2014г. на Началника на Затвор-Бургас е определил за дежурните надзиратели режим на работа в 24-часови,
12-часови и 8-часови
смени, които са с точно определен часови диапазон. В същата тази заповед било
посочено, че началото на ежедневния инструктаж на наряда в затвора и
затворническите общежития да става 15 минути преди работното време. Изброени са
и задълженията на дежурния надзирател, включващи действия по подготовка за
провеждане на инструктаж, привеждане в съответствие с изискванията за униформено
облекло, получане на технически средства и средства за принуда и участие в
инструктажа. В исковата молба се описва, че след края на инструктажа се
осъществява встъпване и сдаване на дежурството. Сочи се, че ако постът е
въоръжен се прима оръжието и боеприпасите. Изброени са и фактическите действия,
които са свързани със сдаване на дежурството, както и тези по приемане на
дежурството по смисъла на ППЗИНЗС. Описани са и действията свързани със сдаване
на дежурството. Ищецът твърди, че фактически се явява на работа 30мин. преди
започаване на работа и остава след това още 45мин. след приключване на смяната
му. Тези общо един час и петнадесет минути не били взети от работодателя при
заплащане на трудовото му възнаграждение. Сочат се и две заповеди на гл. директор
на ГДИН в тази връзка. Заявява се, че едва със Заповед № Л-2271/2019г. на ГДИН
е разпоредено времето за описаните дейности в размер на половин час да се
включва към отработеното време и да се включва към заплащането. Претенцията на
ищеца е да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 850 лева /съгласно
последното изменение, направено в съдебно заседание, проведено на 28.07.2020г.-/,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца 158,15 часа труд извън
времето на дежурство за периода от 24.02.2017г. до предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до
окончателното й плащане. Направени са доказателствени искания. Претендира се
присъждане на разноски.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК
ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска.. Направен е анализ
на приложимата правна уредба -
ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЗМВР и КТ. Посочени са и Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на
Министъра на правосъдието, допълнена със Заповед № ЧР-05-78/ 09.04.2015г. и №
ЧР-05-120/21.04.2017г. Ответникът твърди, че времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време
според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС. Сочи се, че според чл. 305,
ал. 1 от ППЗИНЗС било отпаднало задължението дежурните да се явяват 15 мин.
преди определеното за инструктажа време, а разпоредбата сочела, че дежурните се
явяват в поделението в определеното за инструктаж време. Твърди се, че съгласно
чл. 16е, ал. 3 и ал. 4 от ЗИНЗС,
времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд и дежурство
са част от работното време. Излага се също, че посочените са включени в т.нар.
„отработено време”, а съгласно чл. 16е, ал. 5 от ППЗИНЗС, при непрекъснато 12-
часово дежурство има 60 минути почивка, а при 24- часово дежурство има 90
минути почивка, която не представлява работно време и не би следвало да се
заплаща от работодателя като „отработено време”. Сочи се, че в ал. 2 на същата
разпоредба е отбелязано, че времето на обедна почивка/почивка за хранене, не се
включва в работното време и не се отчита за отработено такова. Твърди се, че в
ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени
нормативно установените почивки за всеки служител от наряда. Ответникът
претендира, че в тежест на ищеца е да установи ангажираност през нормативно
установеното време за почивка, респ. вменявано изпълнението на конкретни
функционални задължения, както и определяне от работодателя на място, на което
трябва да пребивава през време на почивките. Единствено при тези условия
претенцията на ищеца би била основателна. Изложени са и нормативно определените
часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал.
7 от ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР – отменена. Възразява се срещу
част от доказателствените искания. Представени са писмени доказателства.
Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсулстко
възнаграждение.
Налице е изменение от ищеца на
исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата е увеличена и се
счита за предявена за сумата от 850
лева за
158.15 часа труд, положен извън времето за дежурство за заявения с
исковата молба период.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, че въззиваемият
(ищец) Д.Д.А. е в служебно правоотношение с ответната Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, като през процесния период 11.06.2018г. -
24.02.2020г. е работил на длъжността „надзирател“ в Затвора – Бургас, като е
полагал труд по служебното правоотношение, изпълнявайки и 24-часови, 12-часови
и 8-часови дежурства по график.
С оглед наведените във въззивната жалба
доводи, спорен по делото е въпроса относно времетраенето
(продължителността) на положения от ищеца извънреден труд при дадените от него
дежурства през процесния период.
От
представените по делото заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., заповед №
ЧР-05-78/09.04.2015 г. и заповед № ЧР-05-120/21.04.2017 г., всички издадени от
министъра на правосъдието, се установява, че за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8,
12 или 24 часови наряди по утвърден график или дежурство, а положеният труд от държавните служители
извън установеното работно време се компенсира при условията и в размерите,
определени в ЗМВР. Със заповед № 453 от 14.08.2014 г. на началника на Затвора -
Бургас е определена организацията и разпределението на работното време на
служителите, а със заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и заповед № Л-2788/14.06.2019
г., издадени от главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП е определено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30
минути и считано от 11.05.2019 г. същото се включва към отработеното време
съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. Впоследствие
със заповед № 436 от 01.07.2019 г. на началника на Затвора Бургас е определено,
че времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО следва да е при 24 и
12 часови смени–30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички временни постове по
чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути.
По делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието от съда.
От същото заключение се установява, че от 11.06.2018г.(датата,
на която ищецът е назначен на работа) до
предявяване на исковата молба на 24.02.2020г., за ищеца са отчетени 142 броя
положени дежурства, от които 24-часовите са 50, 12-часовите дневни са 54,
12-часовите нощни са 32 и 8-часови дежурства- 6.
Вещото лице е установило, че за периода
11.06.2018г. - 01.07.2019г. при определяне на трудовото възнаграждение на ищеца
не е отчитано времето на дейностите по приемане и сдаване на дежурството,
съответно труд за този вид дейност не е заплащан. Тези дейности се отчитат едва
след 01.07.2019г., като за останалата част от процесния период /01.07.2019г. -
24.02.2020г./ в начислените и изплатени суми за трудово възнаграждение участват
суми, съответстващи на отработено време съответно 30 минути за 24-часови смени
и за 12-часови дневни смени и 15 минути за 12-часови нощни смени и за
8-часовите смени.
С оглед изясняване фактическата
обстановка, по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля К. се установява, че той
също, както и ищецът, работел на длъжност надзирател в затвора в Бургас. Според
свидетеля, служителите влизали в затвора в 7:30 часа, а в 7:50 започвал
инструктажът /разводът/, като понякога се случвало да започне и в 7:45 часа, като
продължавал до 8 часа. След инструктажа следвало приемане и сдаване на постовете, като дейностите
по извършването им, свидетелят описва подробно и според него това отнемало
около 15-20 минути. Отводът започвал в 8:30 часа и продължавал 10-15 минути,
след което надзирателите нямали повече служебни задължения. Сочи се, че
работното му време било от 8 до 8, но съгласно указанията на командирите на отделения и главните надзиратели, се явявал
на работното място в 7:30 часа.
Свидетелят М. е посочил, че работи в затвора на
длъжност началник сектор „Надзорно- охранителна дейност“. Изложил е в показанията
си, че регламентът за работното време е свързан със заповед за работното време.
От м. юли 2019г. , началният час на инструктажа бил 7.50 ч., а преди това -
7:45. Според М., сутрешният инструктаж продължавал не повече от 5-7 минути, а
вечерният – до 5 минути, като разликата между тях се обуславяла от различния
брой инструктирани служители. След смяната на постовите, отстъпващата смяна се
събирала в стаята за инструктаж, където освобождаващият се главен надзирател
освобождавал дежурната смяна. Според свидетеля, това се случвало до 8:20 часа.
Доколкото спорно пред
настоящата инстанция е времетраенето на положения при дадените от въззиваемия дежурства
през процесния период, съдът намира следното:.
Съобразно чл. 19 от ЗИНЗС, част от служителите в ГД „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража. По отношение на тази категория служители, в
т.ч. и ищецът, се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР,
доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго
В чл. 16e от ППЗИНЗС е посочено, че
отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно
работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични
почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по
време на разположение /активен период на разположение в поделението/, времето
за провеждане на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и
24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа
отработено време.
Съгласно
разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят в
поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните
си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в
установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид, като нормите
на чл.300 до чл.314 от ППЗИНС
регламентират задълженията на нарядът в арестите. Нарядът в арестите се състои
от главни надзиратели, младши инструктор по охраната, командир на отделение и
надзиратели с функционални задължения на дежурни по арест, постови ,конвоиращи
и водачи на специализиран автомобил. Назначените в наряд се явяват в
определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения
и в установената униформа и снаряжение, а застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
Чл. 307 от ППЗИНС урежда процедурата по инструктаж, а чл. чл. 311 от ППЗИНС
смяната на постовите.
Следва да
се отбележи, че горепосочената нормативна уредба не определя времевия интервал,
в който следва да се извършват действията по подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, извършването на които
се претендира като извънреден труд.
В тази връзка, съгласно в т. 9 от заповед №
453/14.08.2014 г. на началника на Затвора Бургас, е посочено, ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития, да започват 15 минути преди началото на работното
време за конкретното работно място, т. е. ищецът е бил длъжен да е на работното
си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му, т.е.
най-рано в 7.45 часа.
По делото не се установява ищецът да се е явявал на
работа за дежурство преди определеното за това време –т.е. преди 7.45 часа. Установено е също, че при
извършеното замерване(относно времето за провеждане на инструктаж, приемане и
сдаване на постове и освобождаване на дежурната смяна) съгласно оспорения от
ищеца протокол рег.№856/21.02.2019г., че времето за провеждане на инструктаж,
приемане и сдаване на постове и освобождаване на дежурната смяна, е общо 30 мин.
От ангажираните свидетелски показания се установи,
че преди и след всяко дежурство, независимо от неговата продължителност,
въззиваемият(ищец) извършва дейности по приемане и сдаване на дежурството,
което обстоятелство не се оспорва от въззивника(ответник), а напротив – горепосочените издадени заповеди за
заплащане на допълнително възнаграждение за тези дейности, считано от
01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на ответника по отношение
на този факт.
БРС е обсъдил задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на анализа е достигнал до
правилен и законосъобразен извод,че преди началния час и след крайния час на
всяко дежурство,независимо от неговата продължителност,ищецът извършва дейности
по участие в инструктаж,приемане и сдаване на дежурството,което време
представлява извънреден труд и следва да се заплаща от работодателя.
Горният
извод е правилен и е в съответствие с практиката на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО,на които се е
позовал въззиваемият.Съгласно чл.
2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003
г. относно някои аспекти на организацията на работното време, работното време е
всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в
съответствие с националното законодателство и/или практика.
Безспорно
по смисъла на чл.
307 и 311
от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от
задълженията на служителя и следва да се извършват в работно време. В случай,
че те не се осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези
дейности представляват извънреден труд по смисъла на чл.
143, ал. 1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, към която препраща чл.19, ал.2 ЗИНЗС, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива, а в чл.178, ал.1, т.3 и чл.179, ал.1, предл. второ е
посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е
отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 7 ЗМВР).
Тъй като по делото не се съдържат доказателства
и твърдения относно конкретната
продължителност на дежурства, положени от ищеца по 24 и 12 часови смени през
процесния период, с време на разположение повече от 30 минути преди началото и края на конкретно дежурство,
то исковата претенция за положен извънреден труд над 30 минути на дежурство, се
явява недоказана.
Както бе
установено от извършената по делото експертиза, неоспорена от страните , вещото
лице е посочило, че за периода 11.06.2018г.-30.06.2019г.
в начислените суми за трудово възнаграждение не участват суми за дейности по
приемане/сдаване на дежурства, съответно, труд за този вид дейност не е
заплащан.
За периода 01.07.2019г.-24.02.2020г.
в начислените и изплатени суми за трудово възнаграждение, участват суми,
съответстващи на отработеното време съответно на 30 минути – за 24 и 12-часови
смени и 15 минути- за 12 часови нощни смени и 8 часови дневни смени(определени със
заповед № Л-2271/13.05.2019 г. ; заповед № Л-2788/14.06.2019 г., издадени от
главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП и съгласно Заповед№436
от 01.07.2019г. на началника на затвора Бургас).
Страните не спорят, че за тази част
от исковия период- от 01.07.2019г. до 24.02.2020г., възнаграждението за
приетото от настоящата съдебна инстанция времетраене на положен извънреден
труд: 30минути за 24 – и 12-часови дневни смени, както и 15 минути за 12-часови нощни и 8-часови смени, е платено от ответника, поради
което на ищеца(въззвиаем) следва заплащане на положения извънреден труд за
останалата част от исковия период- 11.06.2018г.-30.06.2019г..
По гореизложените съображения, въззивният съд намира, че искът е
основателен и доказан само до този размер за периода от 11.06.2018г.-30.06.2019г. Заплащането на суми за допълнително
положен труд извън този период би довело до неоснователно обогатяване на
въззиваемия(ищец), тъй като работодателят е изпълнил задължението си съгласно
горецитираните заповеди.
Съгласно заключението на вещото
лице по извършената експертиза, за
периода 11.06.2018г.-24.02.2020г.,
въззиваемият е положил общо 142 дежурства, както следва: 24 часови дежурства-
50 броя; 12 часови дневни дежурства- 54броя ;
12-часови нощни дежурства- 32броя ; 8-часови дежурства-6броя.
Установява се, че за периода 11.06.2018г.- 30.06.2019г. въззиваемият
е положил общо 89 дежурства, от които: 24- часови дежурства за
периода- 28 ; 12-часови дневни дежурства- 36 броя;
12-часови нощни – 20 броя; 8-часови дежурства-5. Допълнително отработено
отработеното време е 38часа и 15 мин., като дължимото
възнаграждение след направеното служебно изчисление, на основание чл.162 от ГПК, възлиза на сума в размер от 270.34 лева.
За 2018г., Д.Д.А. е положил 32
дежурства общо, от които 4 броя-
24-часови смени; 19 броя 12-часови дневни дежурства; 9 броя- 12 часови нощни
смени, като времето допълнително
положения труд е общо 13 часа и 45 минути /825 минути/ и
съответстващата сума съгласно изчисленията на база заключението на вещото лице
е 79.48
лева.
За периода 01.01.2019г. до 30.06.2019г., въззиваемият е положил
дежурства общо 57, от които
24 броя 24-часови дежурства; 17 броя 12-часови дневни смени; 11 броя 12-часови
нощни смени; 8 часови смени- 5 броя, като времето допълнително положен труд е
както следва: 24 часа и 30 минути, за
което следва да бъде заплатено възнаграждение
за извънреден труд- 190.86 лева.
След служебно изчисляване, на основание чл.162 от ГПК( въз основа на
заключението на вещото лице за броя на положените през годините дежурства и
размера на съответното трудово възнаграждение с увеличение 50% съгласно
чл.187,ал.7 от ЗМВР), се установява , въззиваемият е положил общо 38 часа и 15 минути
извънреден труд,, като възнаграждението
за допълнителния труд се равнява на 270.34 лева, в който размер настоящата съдебна инстанция
намира предявеният иск за основателен.
Поради частичното несъвпадение
на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта , в която искът е уважен до размера от 363,01 лева главница, представляваща възнаграждение
за положен от ищеца труд от 49 часа и 30 минути извън времето на дежурство за
периода от 11.06.2018г. /датата, на която ищецът е започнал работа/ до
24.02.2020 г.., като следва да се присъди сумата от 270.34 лева за останалия период от 11.06.2018г.-30.06.2019г.
С оглед
извода на настоящата инстанция за частична неоснователност на предявения
иск, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските.
В полза на ищеца е присъдена сумата от
128,12
лева, представляваща част от направените от
него разноски по делото за адвокатско възнаграждение С оглед резултата от
въззивното обжалване , размерът на разноските се редуцира на 95.41лева, като до този
размер, решението на БРС следва да се потвърди, а над него- да се отмени.
Ответникът (въззвивник) е осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС, сумата от 50
лева- държавна такса и разноски за възнаграждение на вещо лице- 200 лева. При
съобразяване резултата от въззивното
обжалване, разноските за възнаграждение на вещо лице следва да се намалят, като
решението се отмени над присъдения размер на дължимата по сметка на РС сума от
21.80 лева до размера от 200 лева.
На ищеца(въззвиаем), на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се присъдят разноски, направени във
въззвиното производство в размер на
95.41 лева, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл.78,ал.8 от ГПК, на
ответника(въэзивник), следва да се присъдят разноските, направени във
въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно: сумата
от 100 лева, представляваша юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция. Юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на по 100 лева
за всяка от инстанциите съобразно чл.78, ал.8 вр.чл.37 ЗПП вр.чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 260477/21.10.2020г., постановено по гр.д.№1342/2020г.
по описа на Районен съд- Бургас в ЧАСТТА,
с която ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е
осъдена да заплати на Д.Д.А.,ЕГН: **********, ***,
сумата от над 270,34 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за
положен труд от 38 часа и 15
минути извън времето на дежурство до уважената
претенция от 363,01лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд от
49 часа и 30 минути извън времето на дежурство в периода 11.06.2018г.
– 24.02.2020г., както и в частта за
разноските, в която ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е осъдена да заплати
на Д.Д.А.,ЕГН: **********,***,
съдебно –деловодни разноски над сумата от 95,41 лева, като
вместо отхвърлените части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Д.А.,
ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ № 111, вх.Б, ет.2, иск
против ГД „Изпълнение на
наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, за присъждане на сумата от 92,67 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд от 11 часа и 15 минути
извън времето на дежурството в
периода 11.06.2018г. – 24.02.2020г.,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба на 24.02.2020 г. до окончателното й
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260477/21.10.2020г, постановено по гр.д.№1342/2020г.
по описа на Районен съд- Бургас в
останалата част.
ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон I“ № 111, вх.Б, ет.2, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21, сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, както и допълнително юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция от 17,09 лева.
ОСЪЖДА ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов“ №21 да заплати на Д.Д.А.,
ЕГН: **********, сумата от 223,14 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част от иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/