РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело №
20241000501453 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е инициирано с две въззивни
жалби.
Ищцата в производството К. Д. М. обжалва Решение №916/16.02.2024г.
по гр.д.№9344/2021г. по описа на СГС, в частта с която е отхвърлена
претенцията й за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени
вреди за сумата над 12 000лв. до пълния предявен размер от 30 000лв. и
претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди за
сумата над 619.20лв. до пълния предявен размер от 1 548лв. Излага доводи за
необоснованост на извода, че е съпричинила настъпилите вреди, като
приносът й за тях е 60%. Изложени са доводи, че размерът на
съпричиняването е изключително завишен, а същото следва да бъде отчетено
на 10%. В тази връзка иска да бъде увеличени присъдените й обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, съответно на 27 000лв. за първите и на
1 393, 20 лв. за вторите.
В отговора на ВЖ на ищцата, представен от ЗК „Лев Инс“ АД, се сочи,
че оплакванията й са несъстоятелни, поради което ВЖ следва да бъде оставена
без уважение.
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.”Симеоновско шосе” №67А, е депозирало насрещна ВЖ, с която
атакува решението в частта, в която е осъдено да заплати на К. Д. М., на
1
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди под
формата на болки и страдания, претърпени от настъпило на 03.11.2020г.
пътно-транспортно произшествие и сумата от 619.20лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатена
стойност на медицински материали и избор на екип, претърпени от настъпило
на 03.11.2020г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху сумите от 26.05.2021г. до окончателното им заплащане. Излага доводи,
че ПТП - то е настъпило изцяло по вина на пострадалата, поради което не й се
следва никакво застрахователно обезщетение. На следващо място обосновава,
че не са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – деяние, противоправност на деянието и причинно – следствена
връзка между него и вредите. Ето защо иска атакуваният акт да бъде отменен,
а исковете отхвърлени изцяло.
Отговор на НВЖ е представила ищцата, която излага съображения са
недоказаност на оплакванията на застрахователя. Във връзка с тях иска тази
жалба да бъде оставена без уважение.
Във въззивното производство не са приети нови доказателства по реда
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото
и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира
следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални
предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за
упражняване на правото на иск.
Подложеното на въззивна проверка решение е правилно, поради
следното :
От фактическа страна в делото не се спори, а и при съвкупната преценка
на събраните доказателства - Служебна бележка рег.№433200-
127873/17.12.2020г., издадена от СДВР Отдел „Пътна полиция“ и
Удостоверение рег. №433200-19435/23.02.2021г. се установява, че К. Д. М. е
пострадала като пешеходец в инцидент с т.а.“Ивеко“, с рег.№********,
настъпил на 03.11.2020г.
Съставен е бил и АУАН с №244755, от който се установява, че водач на
т.а. към датата на произшествието е бил И. Г. А., съставения АУАН е за
нарушение на разпоредбата по чл.40, ал.1 от ЗДвП и е издадено НП №20-4332-
020753/27.11.2020г., с което на водача е наложено административно наказание
глоба в размер на 20лв. по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, като същото е влязло в
сила на 05.02.2021г. Описаните факти в АУАН №244755 от 03.11.2020г. и НП
2
№20-4332- 020753/27.11.2020г. са, че водачът на т.а.“Ивеко“, с рег.№********
И. Г. А. се е движил на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност
за другите участници в движението.
Според показанията на водача на горното МПС – свид. И. Г. А.,
автомобилът му е бил товарен автомобил с ремарке-платформа с габарит 6м.,
върху което е бил качен лек автомобил и това го е лишавало от видимост зад
автомобила, но е имал видимост странично. Твърди, че светлините на
автомобила са били изправни и единствената маневра, която е направил е
движение назад с 1 метър, за да излезе от колоната чакащи автомобили и да
навлезе в паркинга на КАТ в гр. София. Категоричен е, че се е огледал в лявото
и в дясното огледало е не е видял в този момент подстрадалата, но след като е
предприел маневрата полицаят, който е бил на място, му е казал да спре. Едва
в този момент е видял падналата на земята жена. Сочи, че е предупредил
същата три пъти да не стои на това място, защото може да се случи инцидент,
но тя е продължила дейността си по предлагане на застраховки на
автомобилите.
Според свидетеля в момента на маневрата е управлявал т.а. със скорост
от 2 – 3 км/ч. Установява, че е бил последен автомобил от коланата чакащи
товарни автомобили на импровизиран на улицата паркинг, през която улица се
е осъществявал подходът към паркинга на КАТ. Сочи на мястото на ПТП – то
няма пешеходна зона, а има тротоарна площ от дясната страна на платното,
където е имало хора. Полицаят му е казал, че се е била облегнала на ремаркето
в средата при номера и поради това е паднала при маневрата назад.
Сочи, че управляваният към момента на ПТП – то т.а.“Ивеко 35 Ц 15 В“,
с рег.№******** е негова собственост.
Въз основа на гореобсъдените писмени и гласни доказателства е
изготвено заключение на САТЕ, според която към момента на потеглянето на
автомобила на заден ход пострадалата е била неподвижна, като се е намирала
по средата на ремаркето по широчина. В посочения момент пешеходката не е
попадала в опасна зона за спиране на автомобила, тъй като той не се е движил.
Заключава, че предотвратимостта на ПТП в конкретния случай се определя,
като се определи възможността на водача да забележи пешеходката и негово
действие да не потегля с автомобила си, когато тя е зад него. По данни от
разпитания свидетел - водачът на процесния автомобил, към момента на
настъпилото ПТП между автомобила и пешеходката не е имало други
автомобили или предмети, които да са ограничавали видимостта на
пешеходката към процесния автомобил.
Сочи, че процесния автомобил е бил тип фургон с прикачено към него
ремарке с натоварен лек автомобил върху него и с оглед данни от водача му,
преди настъпването на ПТП той е бил спрял върху лявата пътна лента от двете
ленти на платното за движение. Експертът приема, че разстоянието, което е
изминал след потеглянето си до мястото на установяването му, е било около 2
м. и в рамките на това разстояние скоростта на автомобила е достигнала до
около 5 км/ч.
Експертът твърди, че технически данни за настъпил удар между
3
процесния автомобил и пострадалата пешеходка не са налице.
В с.з. експертът пояснява, че въпреки липсата на директна видимост към
намиращата се на пътното платно пешеходка, за да реализира безопасното
движение на заден ход, водачът е трябвало да си подсигури друг човек, който
да му дава указания.
Установено е от първоинстанционния съд с епикриза, че К. Д. М. е
постъпила в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 07.11.2020г. с диагноза счупване на
горния край на лакътната кост – закрито-дясно, за лечението на което
оперативно е поставена метална остеосинтеза по метода на Вебер.
Останалите медицински и счетоводни документи, свързани с лечението
са анализирани от експерта, изготвил СМЕ, от която се установява, че ищцата
има оперативен белег на дясна лакътна става с надлъжен ход и дължима 11см.
Експертът е констатирал, че в областта на счупването се опипват части от
металната остеосинтеза, но е запазен обемът на движение в дясна лакътна
става. Експертът посочва, че счупването на горния край на лакътната кост на
дясната предмишница, което се установява от разгледаната медицинска
документация, по своя медикобиологичен признак представлява затруднение
на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване
при този тип увреждане е около 4-5 месеца. Посочено е, че през периода на
възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания, като първите две
седмици след счупването и първите две седмици след сваляне на
имобилизацията на 45-ти ден, болките са с по-голям интензитет. Сочи, че при
извършения от него преглед на 23.03.2022г. е установил запазен обем на
движение в дясната лакътна става.
Експертът изяснява, че механизмът на получаване на описаното
увреждане най-често е директен удар в областта, при падане от собствен ръст
върху ръката. Установил е, че представените документи са за разходи, които са
във връзка с проведеното лечение – фактура на стойност 405лв. за стойността
на материали, използвани при операцията и фактура на стойност 822лв. за
избор на екип. Посочено е, че за сумата 321лв. за поставен имплант не е
представен документ за плащане.
Съдът счита, че действителното реализиране на този разход е доказано с
представена Декларация от лекуващ лекар, че за пациент К. Д. М. са
използвани импланти на стойност 321лв.
Като свидетел е разпитана сестрата на ищцата, която твърди че
инцидентът се е случил на 03.11.2020г., но ищцата не е отишла веднага на
лекар, защото е изпитвала страх да не се зарази с Ковид, тъй като има диабет.
Сочи, че е имала оток и е изпитвала силни болки, които не са отшумели и се е
наложило да отидат в Пирогов. В болницата е била констатирана сериозна
фрактура, която е следвало да бъде лекувана оперативно с метални планки,
които е трябвало да закупят и занесат в болницата. Операцията обаче не е била
направена веднага, защото високото нива на кръвната й захар не е позволявало
това и чак след нормализирането й е била подложена на операция. Твърди, че
след нея възстановяването е било бавно, тъй като ръката е била
4
имобилизирана няколко месеца, като първите 10 дни е била напълно
обездвижена. Свид. К. установява, че изцяло е обслужвала сестра си, тъй като
не е можела да се облича и къпе сама. Според нея възстановителния период е
продължил около 4-6 месеца, през който е провела два курса на
рехабилитация и продължава да изпитва болки при носене на тежко и при по –
високо вдигане на ръката. Според свидетелката, освен физическите травми тя
е понесла и психически, защото й е останал траен стрес от пресичане на улица
и дълго след болничното й лечение е изпитвала страх, че заради престоя й в
болница може да се разболее от Ковид.
Съдът се доверява напълно на възпроизведените показания на
свидетелката, тъй като са логични и непротиворечиви, а и не се опровергават
от други доказателства в делото. Заедно с това свидетелката има
непосредствени впечатления за фактите, тъй като е най – близкият човек на
ищцата и се е грижила за нея.
Видно е от справка в Информационната система на гаранционния фонд,
че процесният товарен автомобил е имал активна застраховка“Гражданска
отговорност“ в „Лев Инс“ АД с период на покритие 14.10.2020г. – 14.10.2021г.
К. М. е депозирала писмена претенция до ответния застраховател, която
е с вх. №2815/25.02.2021г. и по която той не се произнесъл.
С оглед на правомощието си да провери правилността на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на оплакванията във въззивната
жалба, решаващият състав изходи от предмета на иска срещу ЗК“Лев Инс“
АД, чиято правната квалификация е по чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от
КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата норма, лице увредено от пътно -
транспортно произшествие може да претендира обезщетяване на
претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има
застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП
следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на
МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и
ответника - застраховател.
В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено
условието на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди
предявяване на съдебната претенция, ищцата е заявила писмена такава пред
застрахователя. Изложеното прави съдебното производство допустимо.
Пред въззивната инстанция е пренесен изцяло спорът за това установени
ли са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане в казуса.
Решаващият състав счита, че съобразно описаната по – горе фактическа
обстановка, извършител на процесното деяние е И. А., който при
управлението на товарен автомобил марка “Ивеко“, с peг. № ******** е
извършил маневра на заден ход и е блъснал пешеходеца К. М., тъй като не се е
уверил, че с предприетата маневра не създава опасност на останалите субекти
на пътното платно, с което е нарушил правилата на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
изискващи водачът да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.
5
Възражението на застрахователя, че деянието не е доказано, тъй като
изводите на първоинстанционния съд се базират на АУАН, фактите в който са
установени само от обясненията на пострадалата и издаденото въз основа на
него НП, е необосновано. Както първата, така и настоящата съдебна
инстанция базира фактическите си констатации на съвкупен анализ на всички
доказателства в делото, най – съществените от които са показанията на
деликвента, който е напълно незаинтересован от изхода на делото и
изготвената въз основа на тях САТЕ. Свидетелят е знаел, че на мястото, на
което прави маневрата назад е имало възрастна жена, която предлага
застраховки на автомобилите, поради което като правоспособен водач е бил
длъжен да осигури непрекъснато възможност за видимост назад при тази
маневра или да осигури лице, което да му помогне с указания при извършване
на маневрата, така че да не създава опасност за останалите участници в
движението. Не може да се установи в делото, че такова лице осигуряващо
безопасната маневра е имало на място, защото свид. А. твърди, че полицай му
е казал да излезе от колоната с чакащи товарни автомобили, но не излага
твърдения, къде се е намирал полицая, имал ли е видимост зад автомобила и
казал ли му е да маневрира назад, респ. че маневрата назад е безопасна за хора
и автомобили.
Спорна между страните е и причинно – следствената връзка между
процесното ПТП и претърпените от ищцата травми, която според ответника
не е доказана. За да приеме противното, първоинстанционният съд се е
доверил на извода на в.л., изготвило СМЕ, че клиничната картина на
счупването на лакътната става сочи на механизъм на получаване на травмата,
който най – често се изразява в директен удар в тази област в резултат на
падане от собствен ръст върху ръката и е възможно да се получи по начина
описан от ищцата. Фактът на падането е потвърден категорично и от свид. А.,
поради което този извод на експерта е обоснован от фактическа страна.
Поради изложеното, въззивният състав счита, че няма основания да се
съмнява в обективността и компетентността на експертизата и базира и своите
изводи за наличие на причинно – следствената връзка между процесното ПТП
и претърпените от ищцата травма - счупване на горния край на лакътната
кост – закрито-дясно.
Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху определяне на
справедливия размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди от пострадалата, под формата на болки и страдания в резултат на
травмите от процесното ПТП и свързаното с него възражение за
съпричиняване и степента на същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликта психически болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие,
интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
6
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Относно неимуществените вреди от причинените на К. М. травматични
увреждания и емоционален стрес настоящият състав приема, че
справедливото възмездяване е измеримо с претендираната от нея сума в
размер на 30 000 лв. Обичайният период на възстановяване от първите е бил,
според експертите, около от 4-5 месеца, но предвид показанията на свид. К.,
при нея е продължил около 6 месеца. Както сочи експертът по СМЕ
фрактурата на лакътната става на дясната ръка е предизвикала силна болка,
свързана с провеждането на оперативно лечение за около 30 дни. След този
периода на интензивни болки, тя е продължила да изпитва болки, макар и по -
слаби още 4-5 месеца, а такива е възможно да продължи да изпитва и в
бъдеще при физическо натоварване на ръката. Посочената не малка
продължителност на физическото страдание, съдът съобрази съвкупно и с
установената пълна невъзможност ищцата да се обслужва сама в ежедневието
си няколко месец, докато ръката й е била имобилизирана, както и че дясната
ръка е водещата за нея. Тези обстоятелства обосновават по - висок размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на последното обаче съдът
приема, че зависи най – вече от интензитета и продължителността на
емоционалното страдание на М., което според свид. К. се е проявило в силен
страх от заразяване с Ковид и продължителен такъв да пресича сама улици,
особено ако няма светофар. Според свидетелката тя продължава да изживява
страх дали шофьорите ще я видят когато пресича.
Следва да се отговори на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2
от ЗЗД, което според ответника е осъществено чрез действията на М. по
заставане на място, което представлява част от пътното платно, по което по
принцип се движат автомобили. Въззивният състав счита, че възражението е
доказано, тъй като се установи от показанията на свид. И. А., че ищцата се е
намирала на пътното платно на улицата пред входа за паркинга на КАТ и е
предлагала на водачите на автомобили сключването на застраховки. Заедно с
това той установи, че в участъка, в който се е намирала тя, не е имало
пешеходна зона, а е имало тротоар от едната страна, но тя не се е
позиционирала на него, а напротив според опосредените му възприятия от
разказа на намирал се на място полицай, тя е била облегната на платформата
на неговия товарен автомобил. При тези обстоятелства съдът счита, че ищцата
също обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Този
принос в случая е съществен, тъй като е житейски логично и лесно
предвидимо от всеки зрял индивид, че когато се намира плътно зад товарен
автомобил и в средната му част, водачът на същия няма видимост в тази зона.
Такава преценка може да направи всеки нормално интелектуално развит
човек, каквато безспорно е ищцата, поради големите габарити на процесния
товарен автомобил и значително по – малките такива на човешката фигура.
Независимо от изложеното разбирането в съдебната практика, че
пешеходците са по – незащитените и уязвими участници в движението по –
пътищата, поради което следва да е завишено изискването към водачите на
МПС да ги пазят при позиционирането на пешеходците на пътното платно,
7
следва да бъде съобразено. Заедно с това, по отношение на М. следва да се
приеме, че поради възрастта й (67г. към датата на инцидента) тя е бил с по –
нисък капацитет на реакции и преценка на ситуацията. Заедно с това,
деликвентът сочи в показанията си, че е предопредил същата, че мястото й не
е на пътното платно, защото е опасно, но въпреки това не е завишил своето
внимание при извършване на маневрата на заден ход.
При съвкупната преценка на горните обстоятелства за влиянието на
поведението на водача и на пешеходката върху настъпването на ПТП –то,
решаващият състав намира, че приносът на ищцата К. М. за настъпване на
същото следва да се определи на 60%, както го е преценил и
първоинстнационният съд. Поради това противоположните възражения във
ВЖ на пострадалата и в НВЖ на застрахователя за изменение на този процент
в посока намаляване от първата и в посока на завишаване от втория са
неоснователни.
Ето защо следва да се обобщи, обезщетението на неимуществени вреди
е справедливо, а решението в тази част е правилно.
По иска за имуществени вреди :
С оглед на обстоятелството, че ищцата доказа, че е направила разходи за
лечението си в размер общо на 1 548лв. за закупуване на медицински изделия
и избор на екип, дължимите й се вреди след намаляването им с процента на
съпричиняване, са в размер на 619, 20лв.
Поради съвпадението на изводите на двете съдебни инстации по
отношение на този иск, апелативният съд заключава, че решението и в тази
част е правилно.
По иска за мораторна лихва:
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е поискано с исковата молба, правилно е била присъдена от СГС и
законна лихва върху дължимото обезщетение от датата, на която ответното
дружество е следвало да заплати застрахователно обезщетение – 25.05.2021г.,
до окончателното изплащане на обезщетението. Въззивният състав не споделя
възражението на ЗК“Лев Инс“ АД, че то не изпаднало в забава на посочената
дата, тъй като към този момент претенцията не е била доказана по
основанието си. Съгласно нормата на чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване, т.е. когато застраховятелят не се е произнесъл
в този срок или е постановил отказ, при съдебно установяване на
основателността на претенцията, лихвата за забава се дължи от датата, на
която той е следвало да плати обезщетението съгласно горното императивно
правило.
По изложените мотиви обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Ищцата К. М. е освободена от такси и разноски в производството и с
оглед искането за присъждане на хонорар за защита в полза на адв. Я. Д. на
8
основание чл. 38, ал. 1 ЗА, на последния следва да се определи
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 700лв., платимо от
ответника, за реализираната защита срещу ВЖ на последния.
С оглед изхода от въззивната проверка, на пълномощника на ЗК“Лев
Инс“ АД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулстко
възнаграждение за неуважената въззивна жалба на насрещната страна, по
която е представен отговор и реализирано процесуално представителство за
настоящата инстанция, възлизащи на 300лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №916/16.02.2024г. по гр.д.№9344/2021г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Симеоновско шосе” №67А, да заплати на
основание чл.38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адвокат Я. Д. Д., с ЕГН
********** и служебен адрес гр.София, ул.“Алабин“ №36, ет.2
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на К. Д. М. в
настоящата инстанция, в размер на 700лв.
ОСЪЖДА К. Д. М., с ЕГН ********** и адрес: ****** да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”Симеоновско шосе” №67А, разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9