Решение по ЧНД №2542/2021 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по повод изпратено от Република Германия,
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено въз основа на решение №5.9984.044578.9 на несъдебен
орган на ФР Германия – Служба за обществен ред и сигурност, постановено
на 05.02.2019г., влязло в законна сила на 28.02.2019г., с което е наложена
финансова санкция в размер на 235.00 евро /двеста тридесет и пет евро/,
както и съдебно-административни разноски в размер на 28.50 евро /двадесет
и осем евро и петдесет евро цента/ или общо в размер на 263.50 евро /двеста
шестдесет и три евро и петдесет евро цента/ на българския гражданин Р. М.,
роден на **********г. в Република Северна Македония, българин, български
и северномакедонски гражданин, женен, с ЕГН-**********, с постоянен и
настоящ адрес в Република България: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №5, ет.4,
ап.11, за извършено от него на 06.07.2018г. в 19.15ч., административно
нарушение на територията на ФР Германия, като водач на лек автомобил,
марка „Рено“ с рег.№****, движейки се във ФР Германия, гр.Дрезден, по
ул.“Щауфенбергалее“, без издадено разрешение за движение на превозно
средство, представляващо лек автомобил, марка „Рено“ с рег.№**** и с
установено общо тегло 5590 кг., при допустимо тегло 3500 кг., като е налице
превишаване на допустимото тегло с 2090 кг. – нарушение по чл.34, ал.3 и
чл.31д, ал.1 и чл.69а от „Правилник за допускане на МПС за движение по
пътищата, чл.24 от „Закон за движение по пътищата“ и чл.198.2.6 от „Тарифа
за наложени глоби“.
Засегнатото лице Р. М. не се явява в съдебно заседание,
представлява се от назначения служебен защитник – адв. П.К..
В съдебно заседание представителят на СГП счита, че не са налице
условията на българския закон за признаване на решението на Служба за
обществен ред и сигурност, Федерална Република Германия за налагане на
финансова санкция спрямо засегнатото лице, доколкото не е установено
наказаното лице да има каквото и да е имущество на територията на
Република България.
Защитникът на засегнатото лице – адв. К., споделя изцяло
становището на представителя на СГП.
Софийски градски съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и взе предвид становището на страните, намира за установено
следното:
Засегнатото лице Р. М. е български и северномакедонски гражданин,
роден е в Република Северна Македония и макар да има постоянен и настоящ
1

адрес на територията на Република България, не се установява обичайното му
местопребиваване да е на територията на страната. Изпратените призовки до
засегнатото лице на известния в страната постоянен и настоящ адрес са
върнати в цялост с отбелязване, че на адреса не живее такова лице и никога не
е живяло. Призовката, изпратена до адрес на сина му - М.М., също е върната в
цялост с отбелязване, че такова лице не живее на посочения адрес. Всичко
това сочи, че М. само формално е регистриран на адреса без да пребивава на
него, очевидно и неговият син, който също има и българско гражданство, не
пребивава на постоянния си и настоящ адрес в Република България.
Видно от справката от НАП, засегнатото лице е имало сключен
трудов договор на територията на страната, който е прекратен на 09.03.2018г.,
а за времето от 01.01.2021г. до 31.07.2021г. няма осигуряване в Република
България. Не притежава недвижими имоти на територията на Република
България, не притежава и МПС. М. е имал собствени МПС, регистрирани в
България, но регистрациите им са прекратени, като последната регистрация
на МПС е прекратена на 30.07.2018г.
Видно от всичко това засегнатото лице няма обичайно
местопребиваване на територията на страната, няма движимо или недвижимо
имущество в Република България, не получава доходи от трудово или друго
правоотношение на територията на страната, не се осигурява в страната.
По делото е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение
№5.9984.044578.9 на несъдебен орган на ФР Германия – Служба за обществен
ред и сигурност, постановено на 05.02.2019г., влязло в законна сила на
28.02.2019г., с което е наложена финансова санкция в размер на 235.00 евро
/двеста тридесет и пет евро/, както и съдебно-административни разноски в
размер на 28.50 евро /двадесет и осем евро и петдесет евро цента/ или общо в
размер на 263.50 евро /двеста шестдесет и три евро и петдесет евро цента/ на
Р. М., за извършено от него административно нарушение на територията на
ФР Германия, като водач на лек автомобил, марка „Рено“ с рег.№****,
движейки се във ФР Германия, гр.Дрезден, по ул.“Щауфенбергалее“, без
издадено разрешение за движение на превозно средство, представляващо лек
автомобил, марка „Рено“ с рег.№**** и с установено общо тегло 5590 кг., при
допустимо тегло 3500 кг., като е налице превишаване на допустимото тегло с
2090 кг. – нарушение по чл.34, ал.3 и чл.31д, ал.1 и чл.69а от „Правилник за
допускане на МПС за движение по пътищата, чл.24 от „Закон за движение по
пътищата“ и чл.198.2.6 от „Тарифа за наложени глоби“.
Налице е годно изпълнително основание – решение за налагане на
финансова санкция, придружено с Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Въз основа на решението за налагане
на финансова санкция, постановено от Служба за обществен ред и сигурност,
2

Федерална Република Германия, влязло в сила на 28.02.2019г., засегнатото
лице е осъдено да заплати парична сума в размер на 263.50 евро, като в
удостоверението изрично е посочено, че основанието за налагане на
санкцията е нарушение по чл.34, ал.3 и чл.31д, ал.1 и чл.69а от „Правилник за
допускане на МПС за движение по пътищата, чл.24 от „Закон за движение по
пътищата“ и чл.198.2.6 от „Тарифа за наложени глоби“.
Деянието, за което е наложена финансова санкция, чието признаване
се иска, се изразява в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, не се изисква двойна
наказуемост за деяния, които представляват поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Въпреки това, този съдебен състав намери, че не са налице
основанията на ЗПИИРКОРНФС и наложената на засегнатото лице финансова
санкция, не следва да бъде призната от българския съд. Съображенията за
това са следните:
При направените от съда опити да бъде призовано засегнатото лице
на известния на територията на Република България адрес, бяха събрани
данни, изхождащи от Р.П., собственик на ап.11, който е посочен като
местообитание на Р. М.. Видно от снетите от П. сведения, М. не е познат на
обитателите на блока и никога не е живял на посочения адрес. Идентично е
положението и с адреса, посочен като постоянен и настоящ за сина на
засегнатото лице – М. М.. По сведения на Е.Р., живуща от около 18 месеца на
адреса, посочен като постоянен за сина на М. – М. М., такова лице не живее
там. Направен е и опит за свързване със засегнатото лице на телефон:
003897545310, изваден от АИС БДС, но на този телефон никой не е
отговорил.
Видно от справката от НАП, засегнатото лице е имало сключен
трудов договор на територията на страната, който е прекратен на 09.03.2018г.,
а за времето от 01.01.2021г. до 31.07.2021г. няма осигуряване в Република
България. Съгласно справка от АВ, Р. М. не притежава недвижими имоти на
територията на Република България, не притежава и МПС, видно от справка
от ОПП-СДВР. М. е имал собствени МПС, регистрирани в България, но
регистрациите им са прекратени, като последната регистрация на МПС е
прекратена на 30.07.2018г.
При така събраните данни по делото, че засегнатото лице не
притежава имущество, не получава доходи, няма местоживеене, не се
осигурява на територията на страната, нито обичайно пребиваване на
територията на Република България, този съдебен състав прие, че е налице
хипотезата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Според посочената законова
норма, съдът признава решение за налагане на финансови санкции, при
условие, че лицето, срещу което е постановено решението, притежава
3

имущество, получава доходи, има местоживеене или обичайно пребиваване
на територията на страната.
В случая Р. М., в качеството си на физическо лице, не получава
доходи на територията на страната, не притежава имущество, няма
местоживеене или обичайно пребиваване в Р България. Не бе установено по
делото М. да има реално местоживеене на територията на Р България, нито
обичайно да пребивава тук. Под обичайно местопребиваване на физическото
лице следва да се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки. От снетите от Р.П. и Е.Р. сведения, се установява, че
засегнатото лице има само формално адрес в Република България, който не
обитава. На адреса живее друго лице, което е и собственик на жилището и
което ясно е заявило, че не познава лице с имена Р. М. и такова лице не живее
на адреса, поради което не би могло да се приеме, че Р. М. има трайна
свързаност с територията на страната и тук е обичайното му пребиваване.
За пълнота следва да се посочи, че дори да бъде призната от
българския съд, финансовата санкция, наложена на засегнатото лице, то
същата няма да може да бъде изпълнена, доколкото лицето не притежава
имущество, не реализира доходи на територията на страната, не е осигурено,
няма местоживеене и обичайно не пребивава в Република България.
По изложените съображения, съдът намери, че не са налице
условията за признаване на решението на Служба за обществен ред и
сигурност, Федерална Република Германия, влязло в сила на 28.02.2019г., за
налагане на финансова санкция спрямо Р. М. с ЕГН-**********.

4

Номер на акта:	68
Дата:	13 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия:	Даниела Талева

Дело:	20211100202542
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	29 юни 2021 г.

Решение по ЧНД №2542/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите