Решение по КНАХД №1244/2025 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], административно - търговски център „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, чрез адв. Н. Н., с посочен съдебен адрес: гр. София, [улица], ет. 5 , срещу Решение № 289 от 21.07.2025 г., постановено по а. н. дело № 20255220200586 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 007062 от 20.02.2025 г. на Началник Териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към Главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисия за защита на потребителите София, с което за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

 

3. Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон, като наложеното наказание е явно несправедливо, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Жалбоподателя счита, че от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 210а от ЗЗП следва извода, че всъщност нарушението е едно - на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68в от ЗЗП, като конкретизирането на разпоредбите, с които се уточнява отделната хипотеза на форма на изпълнително деяние, с което административно наказващия орган претендира да е осъществен състава на административното нарушение, следва да се извърши само и единствено с оглед гарантирането на правото на защита на санкционираното лице.

При това положение се поддържа, че в конкретният случай административно наказващия орган е допуснал нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като е налице явно противоречие между словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление и дадената от органа правна квалификация на същото, относно разпоредбите, с които се уточнява конкретната хипотеза на форма на изпълнително деяние, чрез което евентуално да е осъществено претендираното нарушение.

Възразява се, че доколкото в чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, изрично са определени две категории нелоялни търговски практики – „заблуждаващите търговски практики“ и „агресивните търговски практики“, административно наказващия орган, не е индивидуализирал в необходимата степен твърденията си, а се е позовал само и единствено на общите разпоредби, които са с много висока степен на абстракция.

Според жалбоподателя, в процесното наказателно постановление, не е конкретизирано в необходимата степен на яснота, мястото на което е извършено нарушението.

Възразява се също така, че в случая е нарушен принципа „Non bis in idem“, доколкото по отношение на дружеството, във връзка със същият Договор за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г. е издадено друго Наказателно постановление №007061 от 20.02.2025 г., с което наложено административно наказание, за нарушение на чл.68в във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68е, ал.2 от ЗЗП. Счита се, че и в двата случая, става реч за едно и също нарушение на общата забрана за нелоялна търговска практика, установена в чл. 68в от ЗЗП. Според жалбоподателя, в рамките на един сключен с потребител договор за заем, не е възможно да се осъществи повече от едно нарушение на разпоредбите на чл.68в във връзка с чл.68г, ал.1 от ЗЗП.

Поддържа се, че процесното деяние, следва да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счита се, че дори да приеме наличието на извършено нарушение (каквото все пак се отрича да е сторено), то същото би следвало да се третира като напълно формално и незначително, а наложената санкция в размер на 2000,00лв., за явно несправедлива. Според жалбоподателя, в случая, реално не е налице нарушаване или застрашаване на правата на кредитополучателя като потребител, а дори да се приеме, че е налице някаква вредя, то тя е в явно незначителен размер от 31,88 лв.

Иска се обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени или евентуално да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството пред двете инстанции.

 

4. Началник Териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към Главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисия за защита на потребителите София, не взема конкретно становище по касационната жалба.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Пазарджишкият районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от касационния жалбоподател срещу НП № 007062 от 20.02.2025 г. на Началник Териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към Главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия № 0070062 от 20.12.2024 г., съставен от Г. И. М., на длъжност старши инспектор в област Пазарджик към Комисия за защита на потребителите.

 

8. Фактическите констатации и правната квалификация на деянието описани в акта, са възприети изцяло и възпроизведени от административно наказващия в процесното наказателно постановление. Те се свеждат до следното:

На 04.11.2024 г. в офис на Регионална дирекция Монтана към КЗП е била извършена проверка, като в отговор на направено от контролния орган искане, от страна на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е бил представен Договор за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г., сключен в гр. Септември, страни по който са дружеството, в качеството на заемодател и С. Д. В. от с. Злокучене, обл. Пазарджик. По силата на договора, на същата дата, на потребителя е бил предоставен кредит в размер на 300 лева, който същият се е задължил да изплати с 4 броя месечни вноски, всяка в размер на 82,97 лв., тоест подлежащата на възстановяване сума е в размер на 331,88 лв.

Във връзка с въпросния договор, контролния и административно наказващия органи са констатирали по представения от дружеството Стандартен европейски формуляр, че в Част III „Разходи по кредита“ от същия, по т. 4.6., е записана друга информация, както следва: „….В случай, че Заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, същият дължи на Заемодателя заплащането на 15 лв., представляващи направените разходи за събирането на просрочените вземания. Разходите се начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. Всички начислени разходи за събирането на просрочени погасителни вноски, които трябва да заплати Заемателят, не могат да надхвърлят 75 лева, съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. При забава на плащане на задълженията на Заемателя по договор за предоставяне на паричен заем Заемателят дължи законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава“.

Според административния орган, посочените разноски за събиране на вземането не трябвало да бъдат дължими от потребителя, съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК

Констатирано на следващо място е, че в т. 1“Право на отказ от договора“ от Част ІV „Други важни условия по договора за кредит“ на стандартния европейски формуляр, заемодателя е вписал: „…„Да. Заемателят има право на отказ от сключения договор за кредит в срок от 14 календарни дни, считано от сключването му, при спазване на условията по чл. 29 от ЗПК…“. Според контролния и административно наказващия органи, тази информация е в противоречие с разпоредбата на чл. 29а от ЗПК, съобразно която, правилото на чл. 29 от ЗПК не се прилага за договорите за кредит с общ размер, по-малък от € 200,00, както е в конкретния случай.

 

9. Въз основа на тези данни, контролните органи са приели, че на 19.02.2024 г., дружеството в качеството си на заемодател е предоставило на потребител Стандартен европейски формуляр, преди сключването на Договор за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г., в който неправомерно изисква разноски за събиране на вземането при забава, без да са му дължими и в пълно противоречие с чл. 29а от ЗПК, посочва в договора, че потребителят има право на отказ от него, съгласно чл. 29 от ЗПК. Според административно наказващия орган, всички тези действия на кредитора противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в качеството на дружеството на по-силна страна в договорните отношения по кредита и определяща условията по него. Формиран е извода, че с поведението си „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява общия състав на нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.

Крайната констатация на административно наказващия орган е, че при извършване на дейността си „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

В Акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е посочено, че датата на извършване на нарушението е 19.02.2024 г., а място на извършване на нарушението е гр. Септември, обл. Пазарджик.

 

10. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че от събраните в хода на производството доказателства, несъмнено се установява, че на 19.02.2024 г., дружеството е предоставил на конкретен потребител, Стандартен европейски формуляр, преди сключването на Договор за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г., в който неправомерно изисква разноски за събиране на вземането при забава, без да са му дължими, както и, че в противоречие с чл. 29а от ЗПК, посочва в договора, че потребителят има право на отказ от него, по реда на чл.29 от ЗПК.

При това положение е счетено, че дружеството от обективна страна е осъществило състава на административно нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП, при което правилно е била ангажирана отговорността му. Според решаващия съд, в случая са налице всички елементи на административното нарушение, съставляващо нелоялна търговска практика по смисъла на въпросната материално правна норма. Според първоинстанционния съд, посочването от страна на дружеството в Стандартния европейски формуляр, че заемателят има право на отказ от сключения договор за кредит в срок от 14 календарни дни, считано от сключването му, при спазване на условията по чл. 29 от ЗПК при положение, че разпоредбата на чл. 29а от ЗПК изключва прилагането на чл.29 от ЗПК при договорите за кредит с общ размер, по-малък от 200 евро, а конкретният е за сума по кредит в размер на 300 лв., е насочено именно към вземане на решения от потребителя и към съществена промяна на икономическото му поведение в хипотезата на § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП.

Според районния съд, обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми в чл. 57 от ЗАНН реквизити, включително и ясно и точно описание на вмененото нарушение; дата и място на нарушението; нарушените разпоредби; подробно и точно описание на извършеното нарушение съгласно съставомерните му признаци.

Според решаващия съд, с издаването на процесното наказателно постановление, не е нарушен принципа „Non bis in idem“, доколкото в случая с едно деяние - сключването на един договор, дружеството е извършило няколко административни нарушения, като е нарушило различни разпоредби на ЗЗП и следва да търпи наказания за всяко едно поотделно в хипотезата на чл. 18 от ЗАНН

Подробни съображения са изложени и по отношение на възможността, процесното деяние да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според първата съдебна инстанция, нарушението практически лишава потребителите от възможността да вземат информирано решение, което води до вземане на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Счетено е, че процесното нарушение не се явява с оглед обстоятелствата, значително по-леко от други подобни такива.

 

V. За правото :

 

12. Според чл. 68в от Закона за защита на потребителите, забраняват се нелоялните търговски практики.

Явно нормата установява института на „нелоялните търговски практики“ и въвежда обща забрана за тяхното прилагане при предлагането на стоки и услуги на потребителите. Необходимостта от тази обща норма е обяснима с практическата невъзможност, да бъдат изброени всички възможни форми на нелоялна търговска практика, въпреки използването на пряка казуистика на някои места от закона(например чл. 68ж от ЗЗП).

 

13. В чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП е дефинирана, една от проявните форми на нелоялна търговска практика и тя е : ако практиката от страна на търговец към потребител противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

В този контекст, с оглед възраженията на касационния жалбоподател е необходимо да се поясни, че освен цитираната форма на нелоялна търговска практика, други проявни форми на този институт са: търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика, по смисъла на чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП; заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д от ЗЗП; агресивната търговска практика по чл. 68з от ЗЗП, във всички техни разновидности описани в закона. Тоест, заблуждаващата и агресивната търговски практики, макар и да са двете основни категории нелоялни търговски практики, не са единствените две, както явно счита касационния жалбоподател. В този смисъл, не се констатира непълнота на възприятията на административно наказващия орган относно квалифицирането и описанието на процесното административно нарушение.

 

14. Все в контекста на тези съждения, като неоснователно следва да бъде определено и възражението на дружеството, че от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 210а от ЗЗП следва извода, че всъщност нарушението е едно - на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68в от ЗЗП, като конкретизирането на разпоредбите, с които се уточнява отделната хипотеза на форма на изпълнително деяние, с което административно наказващия орган претендира да е осъществен състава на административното нарушение, следва да се извърши само и единствено с оглед гарантирането на правото на защита на санкционираното лице.

Несъмнено е, че всяко едно деяние, което осъществява конкретен фактически състав, предвиден в хипотезите на материално правните норми на чл. 68г до чл. 68к, включително от ЗЗП е самостоятелно нарушение на установения ред на държавното управление, което е обявено за наказуемо със съответно предвиденото в чл. 210а и чл. 210б от ЗЗП административно наказание, налагано по административен ред. Противен извод не следва от това, че в чл. 210а от ЗЗП е предвидено административно наказание за извършване на деяние, което нарушава общата забрана на чл.68в от ЗЗП. Макар и да изглежда, че в описанието на възможните проявни форми на нелоялните търговски практики направено в чл. 68г до чл. 68к, включително от ЗЗП са посочени всички техни форми, то това изброяване очевидно не е лимитивно. Възможни са деяния, които не са конкретно описани и предвидени в хипотезите на чл. 68г до чл. 68к, включително от ЗЗП, но също съставляват нелоялна търговска практика и нарушават материалното правило на поведение, възведено в чл. 68в от ЗЗП. Като пример в тази насока може да се посочи използването на нищо не отчитащи таймери или броячи при електронната търговия, които обаче създават усещане за неотложност, за да окажат влияние върху клиентите и да ги насърчат да направят покупка.

 

15. Ето защо, възвеждането на нарушението на общата и императивна забрана за извършване на нелоялни търговски практики по чл. 68в от ЗЗП, съвместно с текстовете на чл. 68г до чл. 68к, включително от ЗЗП, в хипотезите на административно наказателните разпоредби на чл. 210а и чл. 210б от ЗЗП, по никакъв начин не обосновава извода, че осъществяването на кой да е от фактически състави, описани в чл. 68г до чл. 68к, включително от ЗЗП, означава извършването на едно и също административно нарушение, състоящо се в нарушаване на общата забрана, предвидена в чл. 68в от ЗЗП.

Това пък ще рече, че в случая не е налице допуснато нарушение на административно производствените правила, установени чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както счита касационния жалбоподател.

 

16. Относно възраженията за липсата на всички данни, които следва да обема наказателното постановление, трябва да се констатира, че както в акта, така и в наказателното постановление са посочени, както датата, така и мястото на което е извършено процесното, противоправно деяние. Това са дата и мястото на което е сключен процесния договор за паричен заем, а в случая те са : 19.02.2024 г. и гр. Септември.

Впрочем, именно така установеното място на извършване на нарушението, определя и местно компетентните контролен и административно наказващ орган, първоинстанционен и касационен съд, в правомощията на които е да констатират и налагат санкции във връзка с нарушението, както и да разглеждат в рамките на инстанционалния съдебен контрол за законност, правните спорове във връзка с издаденото наказателно постановление.

 

17. На следващо място трябва да се посочи, че в чл. 28 от ЗАНН, не е установено задължение, а правна възможност, уредена като изключение от общото правило за наказуемост на всяко административно нарушение. Преценката за приложението на тази възможност е на административно наказващия орган и на съда в хода на обжалване на наказателното постановление.

Твърдението на касационния жалбоподател, че възможната вероятна вреда, която потребителя може да претърпи е на стойност едва 31,88 лв., сам по себе си не е основание, което да налага обезателното приложение на правилото на чл. 28 от ЗАНН.

Според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая, единствения аргумент на касационния жалбоподател за класифициране на деянието като „маловажен“ случай е считаните за незначителни вредни последици от деянието и несъразмерния спрямо тях размер на наказанието. Тук обаче, е необходимо да се отбележи, че и двете величини са относителни. За лице, което взема паричен заем на стойност 300,00лв., явно сумата от 31,88 лв. не незначителна. Обратно, с оглед характера и естеството на обществените отношения, които правилата установени в чл. 68в и следващите от ЗЗП охраняват, минималния установен в закона размер на санкцията за юридически лица от 2 000,00 лв., не е несъразмерен и неоправдан.

 

18. В рамките на цитираната материална, процесуална и административно наказателна нормативна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност се поддържат и пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички приобщени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят впълнота от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 289 от 21.07.2025 г., постановено по а. н. дело № 20255220200586 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.