РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 26.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 896 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***,
чрез ю.к. В. В. срещу *** В.И. ЕГН:********** *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 1873,87 лева
за консумирана топлинна енергия, от които 1605,18 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2013 г. до 31.10.2016 г., както и 268,69 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.01.2014 г. до 05.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението,
както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 9391/2016 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 26108, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по
см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна
енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в
това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага
се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от
него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага
се, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 9391/2016 г. извлечение от сметка за абонатен номер №
26108 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е
погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на
адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за
процесния имот са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да постанови решение
при признание на иска и да им присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по
чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В
отговора прави признание на предявения с
исковата молба иск. Не възразява срещу конституирането на трето – лице помагач.
Възразява срещу допускането на ССЕ. Прави възражение за недължимост на
юрисконсултско възнаграждение. Моли съда и на основание чл.78, ал.2 ГПК да не присъжда разноски на ищеца съобразно
направеното признание на иска.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
постанови решение при признание на иска. Твърди се, че тъй като по образуваното
ч.гр.д №9391/2016 г. по описа на ПлРС са се претендирали суми, по отношение на
които е изтекла погасителната давност е депозирано възражение именно за това –
за изтекла погасителна давност. По отношение на претендираните разноски, моли
такива да не бъдат присъждани, тъй като ответникът е направил признание на иска
и с поведението си не е станал повод за завеждане на делото. Счита, че
претендираното юрисконсултско възнаграждение е прекомерно и моли да се съобрази
с фактическата и правната сложност на делото. Претендират се разноски, както за
настоящето производство, така и за ч.гр.д. №9391/2016 г. по описа на ПлРС.
Налице е изрично признание на предявените
искове.
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца, чрез
процесуалния му представител да бъде постановено решение при признание на иска
и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237,
ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което
същите да бъдат уважени. Съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите
нрави, доколкото от представените в заповедното производство, приобщено към
делото препис-извлечение от сметка на абонатен номер 26108 и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ,,Топлофикация Плевен” ЕАД се
установява дължимост на претендираната сума от страна на ответника. С оглед на
направеното признание на предявените искове от ответника, следва да бъде
постановено положително установително решение относно дължимостта на вземането
по предявените искове.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. Съдът счита за неоснователни
твърденията на процесуалния представител на ответника за недължимост на
разноски в исковото производство, поради факта, че ответникът не е станал повод
за завеждане на делото и е признал иска. Съдът намира, че независимо от признанието
на иска, за да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и разноските да
се възложат на ищеца, следва, освен искът да бъде признат, а и кумулативно – с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В случая
кумулативната предпоставка не е налице – сумите са дължими, те не са платени и
към датата на устните състезания от ответника. Направеното възражение в
заповедното производство от длъжника е поводът за завеждане на исковото такова,
и доколкото в него няма изрично признание на дължима сума, заповедният съд е
бил длъжен да укаже на заявителя да предяви иск за вземането си, а ищецът, под
страх от обезсилване на заповедта изцяло, е бил длъжен да предяви иск за
вземането си. Съразмерно с цената на предявените искове на
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 43.523лв. Настоящият състав на съда
определя, че дължимото юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство следва да е в размер на 50лвева. Същото е определено по реда на
чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно които размерът на
възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. -
до 150лв. При общ размер на разноските
от 359,46 лв - от които – 309,46 лв. - държавна такса и 50лв - юрк.
възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която
е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените
в заповедното производство разноски, е сумата от 43,53лв.
Съдът, с оглед направеното искане от ответника за
присъждане на разноски в заповедното производство и съгласно постановеното в т.12
от ТР 4/2013 г. следва да се произнесе относно дължимостта на същите. Настоящия
състав на съда приема, че доколкото ищецът не е реализирал правото си да
предяви иск за цялата си претенция в заповедното производство следва да заплати
разноски на ответника за горницата над предявената искова претенция в
настоящето производство до претендираната такава в заповедното производство,
които са в размер на 219.72 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, напротив – налице е признание на иска,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в
размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ***
В.И. ЕГН:********** *** дължи на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор ***, сума в общ размер размер на обща сума
в размер на 1873,87 лева /хиляда
осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ за консумирана
топлинна енергия, от които 1605,18 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 31.10.2016 г.,
както и 268,69 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 05.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 9391/2016 г. по описа на ПлРС, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *** В.И. ЕГН:********** *** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор ***, сумата от 43,53 лева /дванадесет лева и две стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 9391 по описа за 2016г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***
В.И. ЕГН:********** *** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***,
сумата от 175,00 лв. /сто
седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
№128, представлявано от изпълнителния директор *** да заплати на *** В.И. ЕГН:**********
*** сумата
от 219, 72 лева /двеста и
деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №
9391 по описа за 2016г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: