Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 594 19.02.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10841 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД,
ЕИК ********* против Агенция „Пътна Инфраструктура” ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на
01.07.2018 г. при движение по републикански път …, в участъка между с. С. и с.
Т., било реализирано пътно-транспортно произшествие – лек автомобил марка
„Мерцедес” с ДК № …, преминал през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат от което настъпили материални щети.
Между
собственика на автомобила и ищеца било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица
№ … със срок на покритие 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г. С доклад по щетата,
ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 142,42 лева. На
10.07.2018 г. чрез банков превод същото
било платено на собственика на МПС. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът АПИ. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в негова
полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което
претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска
–28.06.2019г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основание и
размер.
По същество
оспорва - наличието на предпоставки за суброгационно право; възникване на
застрахователно правоотношение и плащане на вноската по договора; настъпване на
ПТП на републикански път по описания начин и при твърдените обстоятелства; вида
и размера на вредите; факта на плащане на обезщетението. Нямало представен
протокол за ПТП, при което било невъзможно установяване на причинна връзка
между евентуално произшествие и заявените щети. Оспорва настъпване на вредите и
размера на обезщетението. Релевира възражение за съпричиняване, поради движение
с несъобразена скорост и неадекватни действия на водача. Били нарушени
разпоредбите на ОУ и тъй като ПТП не било регистрирано пред компетентните
органи, липсвали условия за плащане на обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря
за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят
да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера
на обезщетението.
Предвид становището на страните, на
основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя,
където се твърди да е настъпило ПТП /вж. Определение по чл. 140 ГПК от 30.10.2019 г.– л.49-50/.
Застрахователното правоотношение се установява от
представения договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица № ..., със
срок на покритие 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г., ведно с общи условия, който е
действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за
причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Оспорването на
ответника за липса на плащане на дължимите вноски се опровергава с
категоричност от приетата ССЕ, чието заключение съдът кредитира изцяло като
ясно и компетентно изготвено. Според ВЛ – уговорената премия е платена
еднократно на 05.11.2018 г. Ето защо, застраховката е валидна, а оттук се
установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно
обезщетение.
За
настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетеля С.К. – Б. /водач на МПС/. Заявява, че през
лятото на 2018 г. управлявала автомобила от гр. С. в посока гр. П, като в
близост до с. С.– преди кръстовище, разминавайки се с автобус, идващ насреща,
попаднала в дупка на платното, която не могла да заобиколи или избегне.
Намалила скоростта и преминала през нея, при което дясната гума се спукала, а
джантата била повредена. Управлявала МПС с не повече от 50-60 км./ч. и намалила
преди кръстовището. Състоянието на пътя в този участък не било добро. Уведомила
застрахователя. Твърди, че на пътното платно нямало никакъв знак, който да
сигнализира за неравности, нито дупката била обезопасена или обозначена. Впоследствие,
ищецът – застраховател платил обезщетение за вредите.
Дадените
показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети
от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани
доказателства.
На 02.07.2018
г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларации,
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В
изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са
били определени на стойност 142,42 лева.
По
делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След
подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна
точка, между механизма на ПТП и вредите на автомобила има пряка причинно –
следствена връзка. Пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните
дейности, възлиза на сумата от общо 146,28 лева.
Въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило
именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни
доказателства, от които да се установят по несъмнен начин - мястото на
произшествието и реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се
опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме
настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските
показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото
съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се
потвърждава и от експертното заключение.
Отделно,
не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения
на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на
водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно
обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било
преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се
констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
Установява
се, че с платежно нареждане на 10.07.2018 г. ищецът е платил на собственика на увреденото МПС, обезщетение в размер на 142,42 лева. Оспорванията
на ответника са неоснователни. Плащането се потвърждава от ССЕ.
С оглед
горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като
в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно
обезщетение в размер на търсената сума. Само за пълнота се посочва, че липсата
на съставен протокол за ПТП по никакъв начин не влияе на извода за възникване
на отговорност за застрахователя – соченият от ответника - чл. 5.4.1 от гл. 4 на ОУ не съдържа подобно
изискване.
Налице е
основание за възникване на регресното право.
Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Не се
спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път
по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Според нормата на чл. 8, ал.
2 ЗП, той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на
собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на
тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й на
държавен орган /чл. 30, ал. 1 ЗП/, като нейните служители, които ги стопанисват,
трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията
по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок /чл. 167, ал. 1
ЗДв.П/. Ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. В случая
именно бездействието на служителите на ответника във връзка с поддържане на
пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Установената неподдържана пътна настилка и неравност – дупка, представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДв.П, тъй като
нарушава целостта на пътното покритие, което не е било равно и създава опасност
на движението. Не се доказа мястото да е било обезопасено с нарочен пътен знак,
който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат движението си /аргумент
от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/. Поради горното и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е
основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния
резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не
се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Според
заключението на САТЕ действителната стойност на щетите към датата на
застрахователното събитие е 146,28 лева.
Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 142,42 лева. Искът
следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива в размер на: 50 лева – ДТ; общо 340 лева – депозити САТЕ, ССЕ и
свидетел, както и 300 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Разноските
от общо 690 лева ще се възложат на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония” № 3 да плати на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, пл. „Позитано” № 5 сумата от 142,42 лева /сто четиридесет и два лева и четиридесет и две
стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт” по полица № .. за причинени
щети на лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК
№ …,
в резултат на пътно-транспортно
произшествие от ... при движение по републикански път .., в участъка между с. С. и с. Т., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 28.06.2019 г. до
окончателното погасяване и общо 690 лева
/шестстотин и деветдесет лева/– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП