№ 645
гр. Бургас, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20222100100235 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Павел
Валериев Димитров и Мария Масларова – Гъркова – изпълнителни директори против
С.Д.Д., ЕГН ********** от гр.*** к-с *** бл.** ет.*, с която е предявена претенция за
заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща изплатени суми за репариране на
претърпените неимуществени вреди от Р.А.Г. – в размер на 15 000 лв. и на Т.Р.Г. – в размер
на 15 000 лв., представляващи болки и страдания от смъртта на тяхната **** и **** Й.Д.Г.,
настъпила при ПТП на 15.06.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и всички
направени съдебно-деловодни разноски. Представя и ангажира доказателства по делото.
Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице
са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение е допустим.
Ищецът твърди, че на 14.06.2011 год., около 22:30 часа автобус „Мерцедес“ с рег. №
А 8534 АН потеглил от Централна автогара – гр. София към гр. Бургас, управляван от
С.Д.Д.. В автобуса пътували общо 30 пътници. Движението се извършвало в средната лента
1
на южното платно за движение на автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. София за гр.
Бургас. Времето било сухо и топло, като видимостта била на фарове, пътната настилка била
асфалтова и суха, а пред, зад и около автобуса нямало други автомобили. Около 00:27ч. на
15.06.2011г. в района на км 130+585м. на автомагистрала „Тракия“, по време на движение
внезапно се е скъсала опората на напречната щанга на предния мост на автобуса. В резултат
на това каросерията на автобуса е започнала много силно да се люлее, но благодарение на
шасито автобусът е можел да продължи движението си в права посока. В опит да овладее
движението на автобуса водачът С.Д. реагирал чрез рязко завиване на волана наляво. В
резултат на това автобусът се отклонил наляво, при което левите колела са се повдигнали. В
този момент се е спукала вътрешна задна дясна гума, натоварена вследствие на
преразпределението на масите и от обстоятелството, че е била поставена допълнително в
неблагоприятен температурен режим предвид зимната й структура. Предвид опасността от
удар в лявата еластична ограда обвиняемият е предприел рязко завиване надясно, след което
автобусът се е обърнал на лявата си страна, паднал е върху еластичната ограда и е започнал
да се плъзва по пътната настилка на лявата си страна. Така, плъзгайки се върху лявата си
страна автобусът е достигнал западната бетонна колона на надлеза за с. Калековец и е
последвал удар в нея със задната част на тавана на автобуса. Ударът е променил
траекторията и автобусът се е плъзнал на югоизток към южната еластична ограда, в близост
до която се установил на място. По време на пътно-транспортното произшествие водачът на
автобуса не е правил опити за задействане спирачната система на автобуса.
След установяване на автобуса на пътното платно, в задната му част възникнал
пожар, който бързо бил потушен от водачи на моторни превозни средства, спрели
непосредствено след местопроизшествието. На място пристигнали екипи на спешна
медицинска помощ, които започнали извозването на пострадалите пътници до УМБАЛ „Св.
Г.“ ЕАД гр. Пловдив.
В резултат на пътно-транспортното произшествие била причинена смъртта на девет
лица и средни телесни повреди на единадесет лица.
С Присъда № 210/30.09.2013г., постановена по НОХД №794/2012г. БОС е признал за
виновен подсъдимия С.Д. за това, че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на
автомагистрала „Тракия“, в Пловдивска област при управление на МПС автобус
„Мерцедес“, рег. № А 8534 АН е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, а.
2 , изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни
повреди на повече от едно лице, като деянието представлявало особено тежък случай и след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, поради
което и на основание чл. 343а, ал. 1, б „г“, предл.2 във вр. с б „б“ във вр. с чл. 343, ал. 4 във
вр. с ал. 3, предл. 2 б. „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на
пет години лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1, предл. 2 от
ЗИНС му определя първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание в
затворническо общежитие от открит тип.
Постановената присъда от ОС – Бургас била обжалвана пред Апелативен съд –
2
Бургас с Решение № 91/18.12.2014г. на АС – Бургас по ВНОХ №25/2014г., изменява присъда
№210/30.09.2013г. по НОХД № 794/2012г. на Бургаски окръжен съд, като преквалифицира
престъплението, извършено от С.Д., от чл. 343а, ал. 1 б „г“, предл. 2 във вр.с б“б“, във вр. с
чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл. 2 б „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, по чл.
343а, ал. 1, б „г“, предл. 2, във вр. чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „б“, предл. 2 вр. ал. 4 вр. чл. 342,
ал. 1 от НК; потвърждава присъдата в останалите й части.
С Решение № 326/21.10.2015г. на ВКС по нд №746/2015г., Решението на АС – Бургас
по внох №91/2014г. е потвърдено.
Към датата на събитието отговорността на водача на автобус „Мерцедес“, рег. № А
8534 АН е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“АД,
обективирани в застрахователна полица № 2231110374153 със срок на валидност от
22.01.2011г. до 21.01.2012г.
На следващо място се казва, че Р.А.Г. и Т.Р.Г. предявили иск по съдебен ред за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Й.Д.Г. – ****
и **** на последните, настъпила при процесното ПТП.
С Решение от 28.04.2016г. на СГС, 13 състав по гр.д.№8572/2014г., ЗК „Лев Инс“ АД
е осъдено да заплати на основание чл. 226 КЗ/отм./ на Р. и Т.Г. сумата от 105 000лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Й.Г.,
настъпила при ПТП на 15.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от15.06.2011г.
Решението на СГС било обжалвано с въззивна жалба от Р. и Т.Г. в частта, с която е
отхвърлен иска им за сумата от 105 000лв. до 135 000лв..
Решение №88/11.01.2017г. на Софийски апелативен съд, 1 състав по въззивно гр.д.
№3734/2016г., ЗК „Лев Инс“ АД било осъдено да заплати сумата от по още 15 000лв. на
всеки – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната **** и
****.
Въз основа на издаден изпълнителен лист от 20.01.2017г. от САС по вгрд
№3734/2016г. е образувано изп. Дело № 20178410401119 по описа на ЧСИ Неделчо Митев,
рег. №841 с район на действие – район на действие СГС. На основание покана за
доброволно изпълнение изх. №029355/07.02.2017г., ЗК „Лев Инс“ АД изплатила по сметка
на ЧСИ Н. Митев дължимата сума в размер на 53 330.28лв. с платежно нареждане
референтен номер № BORD07778240 от дата 27.02.2017г. Съгласно получената покана
сумата включва 30 000лв. главница и законната лихва върху нея от дата 15.06.2011г. до дата
27.02.2017г., разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и
такси по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ.
Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ , на основание чл. 274, ал.1, т. 2 от КЗ/отм/ във вр. с чл. 45 от ЗЗД с изплащане
на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ЗК „Лев Инс“ АД твърди , че е придобило право на регрес срещу виновния водач С. Д..
Излага доводи, че с Присъда 210/30.09.2013г. постановена по НОХД № 794/2012г. на БОС,
3
Решение № 91/18.12.2014г. на АС – Бургас по ВНОХ № 25/2014г., потвърдено с Решение
326/21.10.2015г. на ВКС по н.д. №746/2015г., наказателният съд приел, че причина за ПТП
било скъсването на опората на напречната щанга на автобуса, осигуряваща напречната
устойчивост на механичната система „Преден мост – каросерия“, и възникналото поради
това интензивно напречно залюляване надясно на каросерията на автобуса, при което
водачът рязко и последователно завил волана наляво и надясно, което причинило
обръщането на автобуса на лявата му страна, вместо да предприеме аварийно спиране
поради възникналата опасност за движението. Водачът Д. имал техническа възможност да
запази управлението на автобуса чрез задействане на спирачната уредба да намали скоростта
и да спре безопасно за около 127 м., тъй като отклонението на автобуса, даже без намеса на
водача с волана, е било в границите на платното за движение с достатъчен запас. Завивайки
рязко и последователно волана наляво и надясно Д. се е поставил в невъзможност да
контролира управлявания от него автобус, останал без напречна устойчивост. Като не е
предприел аварийно спиране веднага след скъсването на напречната щанга и силното
наклоняване на автобуса надясно, обосновали необходимост от спиране поради създалата се
опасност за движението, водачът допринесъл за настъпване на ПТП. В продължение на
повече от пет години, работейки като шофьор на автобус в превозвача „Ентуртранс“ ООД
С.Д. неглижирал професионалните си задължения, като е извършил множество курсове по
различни маршрути, потегляйки на път и возейки хора, без да е бил проведен ежедневен
технически преглед на автобуса и дори нещо повече – много добре е знаел лошото
техническо състояние на автобуса, но е рискувал живота на превозваните лица и на
останалите участници в движението. Съгласно гореизложеното за ищеца се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът чрез процесуалния си представител – адв. Павлина Темелкова – БАК, със
съдебен адрес: гр. Бургас,пл. „Баба Ганка“ № 8 е депозирал писмен отговор по делото.
Признава всички факти по наказателното дело, както и че управляваният автобус е бил със
сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ищеца по делото. Не се спори и за
наличието на граждански дела пред СГС, както и за наличието на изп. Дело №201784101119
по описа на ЧСИ Неделчо Митев – район на действие – СГС. Както и че с платежно
нареждане от 27.02.2017г. ищецът- застраховател е изплатил сумата от общо 53330.28лв.
Посочва се, че регресното право възниква тогава, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на
основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква
спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на
основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ/отм/ и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ именно към този
момент. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание.
На следващо място се посочва, че за да се ангажира отговорността на водача на МПС
по регресния иск на застрахователя, водачът трябва да съзнава, че управлява неизправно
МПС и въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняването й, която повреда
4
или неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това. Твърди, че преди ПТП заедно с другия водач
/също загинал в катастрофата/ са изпълнявали курс Бургас – София и едва на връщане след
внезапно възникнала авария възникнало процесното ПТП. Твърди още, че с доходите си
като водач е издържал семейството си – съпруга, която била с психическо заболяване, която
не работи и две деца, едното от които било с епилепсия, т.е. освен самият водач, така и
семейството му били зависими и по време на ПТП и сега само от неговите трудови доходи.
Посочва, че в хода на наказателното производство недвусмислено било установено,
че причината за ПТП била внезапно възникнала повреда на превозното средство – автобуса,
който към този момент имал документ за техническа годност и извършен преглед. Годността
на автобуса не била вменявана във вина на водача в наказателното производство. Видно от
постановената присъда, за състоянието на автобуса била ангажирана отговорността и била
постановена присъда срещу две други лица.
Посочва се, че по допуснатите експертизи в наказателното производство било
установено, че действията на водача целeли да овладее наклонения надясно автобус
именно, за да избегне преобръщане – поради накланянето му, но и без да знае вида на
повредата, а оттам и да предвиди коя е най-правилната реакция за овладяване на автобуса
преди спирането му.
На следващо място посочва, че за да бъде ангажирана отговорността за регресен иск
на застрахователя, неизправността на МПС трябва да е била съзнавана от водача, той трябва
да е знаел, че управлява неизправното МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на повредата или неизправността, с което е застрашил безопасността на
движението и ПТП да е възникнало в резултат на това, какъвто в случая не бил налице. Още
повече, че повредата възникнала внезапно, поради което водачът е бил в невъзможност да
предвиди и предотврати общественоопасните последици.
На последно място се изтъква, че за ищеца-застраховател на договорно основание
възникнало задължение да плати за отговорността на застрахования и за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, а търсенето на платени от
застрахователя суми, при отсъствие на хипотезата на чл. 274, ал. 1 от КЗ/отм./ още веднъж
обуславяли и извода на ответника за неоснователност на предявения иск. Поради
гореизложеното моли за отхвърляне на предявения срещу него иск.
Бургаският окръжен съд , като съобрази , че са налице процесуалните предпоставки
за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора
, приема , че предявените искове са допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите във
5
връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /отм./ от „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Павел Валериев Димитров и Мария
Масларова – Гъркова – изпълнителни директори против С.Д.Д., ЕГН ********** от гр.***
к-с *** бл.** ет.*, с която е предявена претенция за заплащане на сумата от 30 000лв.,
представляваща изплатени суми за репариране на претърпените неимуществени вреди от
Р.А.Г. – в размер на 15 000лв. и на Т.Р.Г. – в размер на 15 000лв., представляващи болки и
страдания от смъртта на тяхната **** и **** Й.Д.Г., настъпила при ПТП на 15.06.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно-деловодни разноски.
Съдът е указал на всяка страна, че е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
Поради това, че не се спори от ответната страна, не се нуждаят от доказване следните
факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и застрахования,
заплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Ищцовата страна следва да установи, че при управлението на процесния автомобил
водачът е съзнавал, че е управлявал неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел
мерки по отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността
на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Ответникът следва да докаже възраженията си, че процесното ПТП е възникнало
внезапно и той е бил в невъзможност да предвиди и предотврати последиците от него.
От представените по делото съдебни решения и присъди , цитирани по-горе
безспорно се установява следното :
С Присъда № 210/30.09.2013г., постановена по НОХД №794/2012г. БОС е признал за
виновен подсъдимия С.Д. за това, че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на
автомагистрала „Тракия“, в Пловдивска област при управление на МПС автобус
„Мерцедес“, рег. № А 8534 АН е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, а.
2 , изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни
повреди на повече от едно лице, като деянието представлявало особено тежък случай и след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, поради
което и на основание чл. 343а, ал. 1, б „г“, предл.2 във вр. с б „б“ във вр. с чл. 343, ал. 4 във
вр. с ал. 3, предл. 2 б. „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на
пет години лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1, предл. 2 от
ЗИНС му определя първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание в
затворническо общежитие от открит тип.
Постановената присъда от ОС – Бургас била обжалвана пред Апелативен съд –
6
Бургас с Решение № 91/18.12.2014г. на АС – Бургас по ВНОХ №25/2014г., изменява присъда
№210/30.09.2013г. по НОХД № 794/2012г. на Бургаски окръжен съд, като преквалифицира
престъплението, извършено от С.Д., от чл. 343а, ал. 1 б „г“, предл. 2 във вр.с б“б“, във вр. с
чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл. 2 б „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, по чл.
343а, ал. 1, б „г“, предл. 2, във вр. чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „б“, предл. 2 вр. ал. 4 вр. чл. 342,
ал. 1 от НК; потвърждава присъдата в останалите й части.
С Решение № 326/21.10.2015г. на ВКС по н.д. №746/2015г., Решението на АС –
Бургас по в.н.о.х. №91/2014г. е потвърдено.
Към датата на събитието отговорността на водача на автобус „Мерцедес“, рег. № А
8534 АН е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“АД,
обективирани в застрахователна полица № 2231110374153 със срок на валидност от
22.01.2011г. до 21.01.2012г.
Р.А.Г. и Т.Р.Г. предявили иск по съдебен ред за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на Й.Д.Г. – **** и **** на последните,
настъпила при процесното ПТП, по който е постановено Решение от 28.04.2016г. на СГС, 13
състав по гр.д.№8572/2014г., като ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл.
226 КЗ/отм./ на Р. и Т.Г. сумата от 105 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на Й.Г., настъпила при ПТП на 15.06.2011г., ведно със
законната лихва, считано от15.06.2011г.
Решението на СГС било обжалвано с въззивна жалба от Р. и Т.Г. в частта, с която е
отхвърлен иска им за сумата от 105 000лв. до 135 000лв..
Решение №88/11.01.2017г. на Софийски апелативен съд, 1 състав по въззивно гр.д.
№3734/2016г., ЗК „Лев Инс“ АД било осъдено да заплати сумата от по още 15 000лв. на
всеки – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната **** и
****.
Въз основа на издаден изпълнителен лист от 20.01.2017г. от САС по вгрд
№3734/2016г. е образувано изп. Дело № 20178410401119 по описа на ЧСИ Неделчо Митев,
рег. №841 с район на действие – район на действие СГС. На основание покана за
доброволно изпълнение изх. №029355/07.02.2017г., ЗК „Лев Инс“ АД изплатила по сметка
на ЧСИ Н. Митев дължимата сума в размер на 53 330.28лв. с платежно нареждане
референтен номер № BORD07778240 от дата 27.02.2017г. Съгласно получената покана
сумата включва 30 000лв. главница и законната лихва върху нея от дата 15.06.2011г. до дата
27.02.2017г., разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и
такси по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ.
Страните спорят по наличието на предпоставките по чл. 274, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането /отм./
Съгласно горепосочената норма, застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие не е спрял и не е взел мерки за
7
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това.
Според чл. 20 от Закона за движение по пътищата водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. При постановяване на присъдата наказателния съд е приел, че
водачът е нарушил горните правила за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил увреждания на пътниците в автобуса.
Видно от мотивите на присъдата, с която е признат за виновен ответника ,
извършеното от него нарушение е на чл.20, ал.1 и ал. 2 изр. второ от ЗДвП.
По делото е установен механизма на ПТП , чрез заключението на приетата съдебно
авто-техническа експертиза, вещото лице по която приема, че на 14.06.2011 год., около 22:30
часа автобус „Мерцедес“ с рег. № А 8534 АН потеглил от Централна автогара – гр. София
към гр. Бургас, управляван от С.Д.Д., движението се извършвало в средната лента на
южното платно за движение на автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. София за гр. Бургас
при сухо и топло време. Около 00:27ч. на 15.06.2011г. в района на км 130+585м. на
автомагистрала „Тракия“, по време на движение внезапно се е скъсала опората на
напречната щанга на предния мост на автобуса. В резултат на това каросерията на автобуса
е започнала много силно да се люлее. Водачът не е могъл да знае в какво се състои
повредата и времето му за реакция е било в порядъка на 1,5-2 секунди, за което време
автобусът е изминал 40-55 метра. В опит да овладее движението на автобуса водачът С.Д.
реагирал чрез рязко завиване на волана наляво. В резултат на това автобусът се отклонил
наляво, при което левите колела са се повдигнали. В този момент се е спукала вътрешна
задна дясна гума, натоварена вследствие на преразпределението на масите. Предвид
опасността от удар в лявата еластична ограда водачът е предприел рязко завиване надясно,
след което автобусът се е обърнал на лявата си страна, паднал е върху еластичната ограда и
е започнал да се плъзва по пътната настилка на лявата си страна. Така, плъзгайки се върху
лявата си страна автобусът е достигнал западната бетонна колона на надлеза за с. Калековец
и е последвал удар в нея със задната част на тавана на автобуса. Ударът е променил
траекторията и автобусът се е плъзнал на югоизток към южната еластична ограда, в близост
до която се установил на място. По време на пътно-транспортното произшествие водачът на
автобуса не е правил опити за задействане спирачната система на автобуса, но в рамките на
по-малко от минута се е опитал да си върне контрола над авариралото МПС.
След установяване на автобуса на пътното платно, в задната му част възникнал
пожар, който бързо бил потушен от водачи на моторни превозни средства, спрели
непосредствено след местопроизшествието. На място пристигнали екипи на спешна
медицинска помощ, които започнали извозването на пострадалите пътници до УМБАЛ „Св.
Г.“ ЕАД гр. Пловдив.
Съдът намира, че с оглед гореописания механизъм на ПТП не може да се направи
8
извод, че ответникът при настъпването на пътнотранспортното произшествие не е спрял и
не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, напротив , видно от действията му той се е
опитал да овладее автобуса, да избегне излизане извън пътното платно и удар с еластичната
преграда и като крайна цел да спре. При описаните по-горе обстоятелства, след възникване
на внезапната повреда в ходовата част на автобуса, водачът е нямал друг избор освен да
спре, но предвид повредата не е могъл да спре по безопасен за пътниците начин. Визираната
в чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ хипотеза касае случаите , в които водачът е имал избор дали да
спре или не движението на МПС след настъпване на аварията. В случая, поради липса на
информация за естеството на аварията, водачът не е могъл да направи преценка дали да
използва за спирачната система или да се опита да овладее автобуса по друг начин , което е
направил.
С горните аргументи съдът намира , че не са налице предпоставките по чл.274, ал.1, т.
2 от КЗ за възникване на правото на регресен иск на застрахователя към водача на
застрахованото МПС и ответник по делото, поради което предявените претенции са
неоснователни.
По отношение на направените разноски , с оглед уважаването на предявения иск,
съдът намира, че ищецът следва да заплати направените разноски от ответника в размер на
1640 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от Павел Валериев Димитров и Мария Масларова – Гъркова –
изпълнителни директори против С.Д.Д., ЕГН ********** от гр.*** к-с *** бл.** ет.*, иск за
заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща изплатени суми за репариране на
претърпените неимуществени вреди от Р.А.Г. – в размер на 15 000лв. и на Т.Р.Г. – в размер
на 15 000лв., представляващи болки и страдания от смъртта на тяхната **** и **** Й.Д.Г.,
настъпила при ПТП на 15.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Павел
Валериев Димитров и Мария Масларова – Гъркова – изпълнителни директори да заплати на
С.Д.Д., ЕГН ********** от гр.*** к-с *** бл.** ет.* разноски по делото в размер на 1640 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му .
9
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10