Решение по адм. дело №341/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

 

Образувано е по жалби, подадени от адв. Ц. Д. като пълномощник на А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с [ЕГН], адрес с. Горна Липница, общ. Павликени, [улица] Т. С. Б. с [ЕГН], адрес гр. Плевен, [жк], вх. Д, ет. 4, ап. 8, срещу Решение № 1040-04-24/04.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане № РО-5-04-01857107/17.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, на посочените лица е разпоредено да внесат сума по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01834174/21.01.2025 г., в размер на 1 483.80 лева, от които главница 1 293.96 лв. и лихва за забава 189.84 лв., начислена да датата на издаване на ревизионния акт.

Жалбоподателите считат, че оспореният акт е в нарушение на материалния и процесуалния закон и e необоснован. Твърдят, че в процесното разпореждане не са посочени фактическите и правните основания за събиране на посочените в него суми, а отговорността на жалбоподателите е ангажирана без правно основание за това. Допълнителни доводи пълномощникът на жалбоподателите излага в писмена защита. Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не е спорно, че с Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с № 91898 от заседание № 221/04.10.2023 г. на Н. И. С. е била определена трайна намалена работоспособност (ТНР) 74% поради общо заболяване със срок 3 години и дата на инвалидизиране 10.06.2021 г. В решението са посочени следните мотиви:

1. По ч. 4, р. 2, т. 2.3 във връзка с ч. 4, р. 1, т. 2.2, касаеща хронична сърдечна болест със застойна сърдечна недостатъчност - – 50 % ТНР …

2. По ч. 7, т. 11.6.2, касаеща увреждане на седалищния нерв - 50 % ТНР …

3. По ч. 9, р. 1, т. 1.2.1, НИЗЗД с диабетна полиневропатия – 40 % и

4. по ч. 1, р. 4, т. 4.2., касаеща увреждане на междупрешлени дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия – 30 % ТНР.

Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК с изразено несъгласие относно изводите по т. 2 – по ч. 7, т. 11.6.2, касаеща увреждане на седалищния нерв - 50 % ТНР и по т. 4. Относно ч. 1, р. 4, т. 4.2., касаеща увреждане на междупрешлени дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия – 30 % ТНР, с мотива, че първият извод не отговаря на документите в МЕД на лицето, а вторият – неправилно определя отправната точка.

С ЕР № 90247 от заседание № 15/16.02.2024 г. НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК изцяло и преписката е върната за ново произнасяне. НЕЛК е изложил нарочни мотиви досежно обжалваните оценки във връзка с горепосочените точки, като е приел, че изводите по т. 2 – по ч. 7, т. 11.6.2, касаеща увреждане на седалищния нерв - 50 % ТНР на неправилни, тай като медицинската документация не мотивира данни за страданието както е квалифицирано – по т. 11.6.2, а налична такава обуславя извод за състояние по ч. 7, т. 15.2., която обаче от своя страна обуславя само 30 % ТНР. Изводите на ТЕЛК относно ч. 1, р. 4, т. 4.2., касаеща увреждане на междупрешлени дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия определящи 30 % ТНР също не са споделени, като е посочено, че изобщо няма описан функционален дефицит, обуславящ % ТНР. В останалите части – за останалите заболявания НЕЛК е посочил, че не се произнася, поради липса на спор. По тези мотиви, НЕЛК е отменил ЕР в неговата цялост, като е върнал производството за ново освидетелстване на лицето и са дадени и препоръки в тази връзка.

Въз основа на определените 76 % ТНР с отмененото впоследствие Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № № 91898 от заседание № 221/04.10.2023 г., с разпореждане [номер]/24.11.2023 г. г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на Н. С. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 11.10.2023 г., в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО /при обжалване на ЕР, размерът е като на социалната пенсия за старост/. Няма данни и не се твърди това разпореждане на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново да е било обжалвано от А.. С разпореждане [номер]-04-880#1/15.03.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново така отпусната пенсия спряна, считано от 26.02.2024 г., поради отмяната на ЕР от НЕЛК, а е прекратена, считано от 11.10.2023 г. на основание ЕР на НЕЛК, което както се каза, отменя решението на ТЕЛК със следващо разпореждане [номер]-04-880#3/18.09.2024 г., след като при последващото освидетелстване ТЕЛК е определил по-нисък % ТНР.

Това е станало след като с Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Д-Р Димитър Павлович“ ЕООД, гр. Свищов с № 90583 от заседание № 81/25.04.2024 г. на Н. Т. е била определена нова оценка на работоспособността – 64 % ТНР поради общо заболяване с 3 годишен срок и дата на инвалидизиране 10.01.2021 г.

Това ЕР на ТЕЛК Свищов не е било обжалвано и не е спорно по делото, че влязло в сила. При неговото постановяване са били зачетени изцяло указанията на НЕЛК, вкл. за правилната квалификация на здравословното състояние относно увреждането на седалищния нерв, а след проведен консулт с ортопед не са определени изобщо проценти за увреждане на междупрешлени дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, които първоначално са квалифицирани по ч. 1, р. 4, т. 4.2., определящи 30 % ТНР.

Не е спорно, че жалбоподателите са били членове на ТЕЛК - Павликени, постановила така отмененото експертно решение.

Съгласно съдържащата се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК - Павликени, размерът на изплатените пенсии на Н. С. за периода 11.10.2023 г. до 29.02.2024 г. е общо 1 483.80 лева, от които главница 1 293.96 лв. и лихва за забава 189.84 лв.

Със Заповед № ЗР-5-04-01757656/18.11.2024 г., издадена от ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, връчена на жалбоподателите. След приключване на ревизията е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01834174/21.01.2025 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от общо 1 483.80 лева, от които главница 1 293.96 лв. и лихва за забава 189.84 лв., представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата социална пенсия за инвалидност на Н. С..

Ревизионният акт е връчен на адресатите му на датата на съставянето, като същите, чрез пълномощник, са подали възражения на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. След представяне от инспектор по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04- 01857107/17.02.2025 г. за внасяне от ревизираните лица на сумите по ревизионния акт за начет. В разпореждането изрично е отразено, че предвид внасянето на сумата, задължението по начет към датата на разпореждането е погасена.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното в настоящето производство Решение №1040-04-24/04.04.2025 г., с което е била отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.

Решението е връчено на пълномощника на жалбоподателите на 08.04.2025 г. Същото е оспорено пред съда с жалба от 16.04.2025 г., подадена чрез ответника на същия ден.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка, както и е изискано и прието медицинското експертно досие на Н. С..

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, след изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

При издаването на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01834174/21.01.2025 г. и Разпореждане № РО-5-04- 01857107/17.02.2025 г., не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са процедурата и изискванията на чл. 110, ал. 1-3 от КСО и чл. 11-чл. 26 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за липса на мотиви в РА и в разпореждането под форма на изложение на фактическите и правни основания за издаването им. Всъщност и в двата акта се съдържа посочване на нормативните основания за тяхното издаване, както и на част от фактическите такива. Видно от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. В чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/2015 г. е определено съдържанието на тези актове, а в чл. 23, ал. 2, т. 2 от инструкцията, като задължително приложение към РА е посочен анализ към същия. Именно този анализ /неразделна част от акта, със съдържание определено в чл. 23, ал. 4 от инструкцията/, съставлява мотиви на РА, а заедно с мотивираното заключение на контролния орган /чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от инструкцията/, изпълняват функциите и на мотиви за издаването на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО. Такава конструкция е допустима, предвид константно възприетото в съдебната практика становище, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, намиращ се в административната преписка - ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. В конкретния случай както анализът към РА, така и мотивираното заключение изготвено във връзка с възражението срещу него, съдържат подробно изложение на фактическите и правните основания за определяне на процесните задължения. В анализа и мотивираното заключение е посочено, че са нарушени разпоредбите чл. 62 и Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

По делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали жалбоподателите дължат възстановяване по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО на вредите, причинени на бюджета на ДОО, след като експертното решение, издадено от тях в качеството им на членове на ТЕЛК, въз основа на което на Н. С. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, е отменено от НЕЛК и впоследствие е определен друг процент на намалена ТНР, при който на освидетелстваното лице не се следва пенсия за инвалидност.

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност /ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т., т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1- 5.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възникваща по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането ѝ в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. отменен акт на медицинската експертиза; 2. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т.е. в случая всички лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници. Т.е. при доказване на изброените по-горе предпоставки е налице основание, лицата издали отменения акт на медицинската експертиза, да понесат солидарно имуществена отговорност.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние.

Безпротиворечиво съдебната практика е възприела, че в качеството на професионална оценка на ТНР, решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на преглед и оценка на медицинската документация и на всички относими за здравословното състояние на лицето доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР, в съответствие с изискванията на чл. 62 и чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съответно се приема, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението.

Както се посочи, в случая отговорността на жалбоподателите е ангажирана за издаването на първото експертно решение, което е било отменено от НЕЛК и преписката върната за ново освидетелстване на лицето. При отмяната на първото решение на ТЕЛК в експертно решение на НЕЛК са направени забележки по отношение на две от процесните четири отправни точки, което обаче е довело до цялостна отмяна на първото решение на ТЕЛК. НЕЛК е изложил нарочни мотиви досежно обжалваните оценки във връзка с горепосочените точки, като е приел, че изводите по т. 2 – по ч. 7, т. 11.6.2, касаеща увреждане на седалищния нерв - 50 % ТНР на неправилни, тай като медицинската документация не мотивира данни за страданието както е квалифицирано – по т. 11.6.2, а налична такава обуславя извод за състояние по ч. 7, т. 15.2., която обаче от своя страна обуславя само 30 % ТНР. Изводите на ТЕЛК относно ч. 1, р. 4, т. 4.2., касаеща увреждане на междупрешлени дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия определящи 30 % ТНР също не са споделени, като е посочено, че изобщо няма описан функционален дефицит, обуславящ % ТНР. Тоест НЕЛК е посочил, че първото то спорните заболявания е било грешно квалифицирано – по т. по ч. 7, т. 11.6.2, касаеща увреждане на седалищния нерв - 50 % ТНР, вместо по ч. 7, т. 15.2., която обаче от своя страна обуславя само 30 % ТНР, а за второто заболяване е посочено, че изобщо няма медицински документи, които да потвърждават изводите. Т.е. в нито един от тези два случая не се касае за различна интерпретация на медицински състояния и документи, а реално за приложение на закона и за тотална липса на книжа. Че това е така се доказва и от второто ЕР – на ТЕЛК – Свищов, който изцяло споделя изводите на НЕЛК.

Така изложените мотиви в ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, тъй като членовете на ТЕЛК са тълкували превратно или не са зачели медицинската документация или липсата на такава. Посоченото представлява процесуално нарушение, което от своя страна е довело до неправилно прилагане и на материалния закон. Следователно, членовете на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД - гр. Павликени първо не са отчели в съвкупност всички приложени по делото медицински документи и съответно - не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинските досиета на освидетелстваното лице, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното му състояние. Горепосочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а че членовете на ТЕЛК са игнорирали и тълкували превратно представената медицинска документация, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР.

Изложеното води на извод, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез със събраните доказателства и в разрез с нормативно заложените критерии за това, поради което законосъобразно е била реализирана отговорността им по реда на чл. 110 КСО. Отмененото експертно решение е издадено в нарушение на нормативни разпоредби на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, при което е налице първата от коментираните по-горе предпоставки за реализиране на отговорността на жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО.

Видно от представената с административната преписка справка за неправилно получена пенсия, както и от ревизионния акт за начет, и от разпорежданията на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Велико Търново, въз основа на отмененото в частта му на определения процент ТНР решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, на лицето В. Т. е била отпусната и изплащана социална пенсия за инвалидност. От жалбоподателите не е оспорен размера на извършените периодични плащания към инвалидизираното лице, общият размер на тези плащания, както и начислените лихви.

При това положение, следва да се приеме, че е доказана и втората предпоставка за ангажиране имуществената им отговорност като членове на ТЕЛК - реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за трайна неработоспособност.

Безспорно налице е и третата предпоставка – наличие на причинно-следствена връзка между отмененото поради нарушаване на нормативните разпоредби ЕР на ТЕЛК и настъпилата щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законово основание за изплащане на социалната пенсия за инвалидност, според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО.

Неоснователно жалбоподателите се позовават на съдебна практика на ВАС, която е постановена при различна фактическа обстановка. Разгледаните в настоящото дело факти са идентични с тези по Решение № 185 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2024 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 273 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2022 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 6087 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2023 г., VI о. и др.

По изложените съображения, обжалваното решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РО-5-04- 01857107/17.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

При този изход на спора, разноски на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани. При своевременно заявеното искане за това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбите на А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с [ЕГН], адрес с. Горна Липница, общ. Павликени, [улица] Т. С. Б. с [ЕГН], адрес гр. Плевен, [жк], вх. Д, ет. 4, ап. 8, срещу Решение № 1040-04-24/04.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново.

ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с [ЕГН], адрес с. Горна Липница, общ. Павликени, [улица] Т. С. Б. с [ЕГН], адрес гр. Плевен, [жк], вх. Д, ет. 4, ап. 8, да заплатят на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.