Решение по дело №99/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №15 от 03.02.2025г., постановено по АНД №20241630201526/2024г., Районен съд Монтана е отменил Наказателно постановление №793613-[рег. номер]/24.10.2024г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ЗАРИ-МОНТ 2020“ ЕООД гр.Монтана на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт М., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като моли да бъде отменено и постановено решение, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт М., поддържа жалбата си и моли да бъде уважена като претендира и присъждане на разноски по делото.

Ответника, чрез пълномощника си адвокат А., оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно, моли присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая не е налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. В решението е посочено, че административнонаказващият орган не е съобразил доказателствата, които са му дали основание да установи фактическата обстановка описана в АУАН и наказателното постановление и да съобрази, че не се установява да е извършено описаното нарушение.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е правилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая не се установява, че дружеството е извършило описаното нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка и обосновал мотиви за отмяна на наложената имуществена санкция, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

Неоснователно, касатора поддържа, че в случая нарушението се установява по безспорен начин. Събраните по делото доказателства, които са анализирани в мотивите на обжалваното решение, водят до категоричен извод, че на датата на разтоварване на стоката с висок фискален риск е имало представител на дружеството, тоест не е осъществено административното нарушение, което е описано в наказателното постановление. Съществено на този вид нарушение е дали в момента на разтоварването на стоката с висок фискален риск е осигурено присъствието на представител на дружеството, като това обстоятелство правилно е съобразено от въззивния съд при съобразяване на крайният му извод, че липсва извършено нарушение с оглед факта, че дружеството на датата на разтоварването на стоката с висок фискален риск е осигурило представител. В тази връзка следва да се отбележи, че административнонаказващият орган е следвало да извърши пълен анализ на събраните доказателства и да не издява наказателното постановление без да анализира дали в случая има промяна на посочената дата и час по вина на дружеството или по вина на превозвача на стоката с висок фискален риск.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски по делото в претендирания размер от 600 лв, който е съответен на фактическата и правна сложност на делото.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №15 от 03.02.2025г., постановено по АНД №20241630201526/2024г. по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „ЗАРИ-МОНТ 2020“ ЕООД гр.Монтана, ЕИК ********* разноски по съдебното производство в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.