О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-202 Година
2020, 20 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесети януари година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Д. Михова
въззивно гражданско дело № 118 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“
- МВР гр.София, против решение № 2913 от 07.11.2019 г. по гр.д.4781/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивната ГД “Гранична полиция“ на МВР е
осъдена да заплати Д.И.З. ***, сумата от 1279,72 лв главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 192,19 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положния от нея за периода
от 14.06.2016 г. до 14.06.2019 г., 1272 часа нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.06.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 174,53 лв,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на
изискуемост на всяка сума до 14.06.2019 г.; сумата от 380 лв
съдебно-деловодни разноски; както и да заплати по сметка на Бургаския
районен съд направени по делото разноски.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано.
Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищцата, положеният от нея
нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая,
тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно –
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на
следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с
коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен
труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че
положеният от ищцата нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен
съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове.
Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и
исковете за мораторна и за законна лихва. Твърди се наличие на допуснати
процесуални нарушения – неяснота, след изменението на иска (чрез намаляване на
исковите претенции), какво става с горницата над намаления до предявения размер
на всеки иск.
Претендира
се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове.
Няма искания
по доказателствата. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е
постъпил отговор от въззиваемата Д.И.З., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и
обосновани. Твърди се, са правилни изводите на съда, че липсва изрична норма в
действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи,
издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да
се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Сочи се, че наличието на процесното вземане
на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице
по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и
непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни
съображения, цитирана е съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 2913 от
05.11.2019 г. по гр.д.4781/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с
която въззивната ГД “Гранична
полиция“ на МВР е осъдена да заплати Д.И.З. ***, сумата от 1279,72 лв
главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 192,19 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положния от нея за периода
от 14.06.2016 г. до 14.06.2019 г., нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.06.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 174,53 лв,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на
изискуемост на всяка сума до 14.06.2019 г.; сумата от 380 лв
съдебно-деловодни разноски; както и да заплати по сметка на Бургаския
районен съд разноски по делото.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.