№ 194
гр. Ловеч, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
П. ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500404 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. ГПК
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 6421/10.06.2024 г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“ чрез Областно пътно управлние – Ловеч, чрез пълномощник
Н. Ц., против съдебно решение № 221/23.05.2024 г. постановено по гр.д.№
1558/23 г. по описа на РС – Ловеч. Изтъква, че по делото липсват
доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на АПИ и настъпилите вреди, тъй като в процесния пътен
участък няма наличие на дупки или следи от изкърпвания/запълвания на
дупка, няма и друг вид деформации на пътната настилка. Посочва, че водачът
на лекия автомобил, след настъпване на ПТП не е спрял на място и не е видял
реално дали съществува дупка на пътното платно, като по делото не е
разпитван друг свидетел. Излага, че сигнал не е бил подаден на тел. 112,
мястото не е било посетено от органи на МВР и протокол за ПТП не е бил
съставен. Твърди, че вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза не е посетило процесния пътен участък и е дало хипотетично
констатациите си. Заявява се, че делото е останало неизяснено от фактическа
страна и не е бил разпитан отговорния за процесния участък служител на ОУ-
Ловеч.Моли да бъде отменено съдебното решение № 221/23.05.2024 година по
1
гр.д. № 1558/2023 г. на Ловешки районен съд и бъде отхвърлен предявения
иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор №
4380/02.07.2024 г. от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, в който е
посочено, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Изтъква, че показанията на св. В. кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства и се потвърждават изцяло от декларираните от неговата
съпруга обстоятелства и от заключението на в.л. Н. К.. Сочи, че вещото лице
не е имало поставени от ответната страна задачи да установява
местонахождението на дупката чрез посещение на пътния участък и да
установява какво е било състоянието на пътната настилка. Излага, че
доказателствените искания по въззивната жалба са преклудирани. Моли да
бъде потвърдено обжалваното съдебно решение №221/23.05.2024 година по
гр.д. №1558/2023 г. на Ловешки районен съд.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от
пълномощник – юрисконсулт Н. Ц.. Посочва, че поддържа въззивната жалба и
моли да бъде уважена, като предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Прави възражение за адвокатското
възнаграждение на въззиваемия, претендира разноски.
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, редовно призовано, не
изпраща представител. В писмено становище вх.№ 5851/13.099.2024 г.,
поддържа доводите за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде
отхвърлена а обжалваното решение – потвърдено. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
От представените доказателства по гр.д.№ 1558/23 г. на РС – Ловеч, от
становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Постановено е съдебно решение № 221/23.05.2024 г. по гр. дело №
1558/23 г. на ЛОС, с което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД сумата от 206.70 лв.,
представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка /щета/ № 470423232328398 / или референтен № 51-05040-736/23/ по
описа на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, на основание
застрахователна полица № 4704231100000373/ 24.01.2023 г. по имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, за причинени увреждания на
застрахован лек автомобил марка „П.“, модел „****“, с рег.№ ********, при
ПТП реализирано на 29.05.2023 г., на републикански път гр. Плевен – гр.
Ловеч, на около 7-8 км. преди гр. Ловеч, ведно със законната лихва върху
сумата по главницата от датата на предявяване на иска /24.10.2023 г./ до
окончателното изплащане, както и сумата от 650.00 лв. – разноски по делото.
Съдебно решение № 221/23.05.2024 г. по гр. дело № 1558/23 г. на
Ловешки районен съд е обжалвано изцяло. Въззивната инстанция преценява,
че съдебният акт е валиден и допустим, а след самостоятелен анализ на
2
доказателствата по делото съдът намира, че е и правилен.
Съдът приема, че е възникнало пътно-транспортно произшествие на
29.05.2023 г., на републикански път гр. Плевен – гр. Ловеч. На посочената
дата, лек автомобил марка „П.“, модел „****“, с per. № ********, собственост
на Г.Д. В. от гр. С.З., управляван от Ц. М. В.., се е движел от гр. Плевен в
посока гр. Ловеч, при мокро и дъждовно време. Ц. М. В.. пътувал със
съпругата си от Плевен до Стара Загора, през светлата част на деня .На около
7-8 км. преди гр. Ловеч, автомобилът попаднал в дупка пълна с вода,която се
намирала на пътното платно в дясната пътна лента. На дисплея на Cocpit-а на
панорамния НВ екран на автомобила е било отчетено спадане на налягането
на гумите, поради което Цв. В. спрял на отклонение и видял, че задната лява
гума е спаднала. Автомобилът бил придвижен на собствен ход и това не
наложило изготвяне на протокол за ПТП от органите на МВР-Ловеч.
Максимално позволената скорост за конкретния пътен участък е била
90 км/ч и няма данни същата да е била допълнително ограничена с пътни
знаци. Задна лява гума е пропаднала до дъното на дупката с оголени ръбовете
е бил увреден вътрешният борд на границата и спаднало налягането в
гумата.Последвало е разкъсване на гумата, което е пряка последица от
описания механизъм на пътно-транспортното произшествие.
От допусната съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
възприема като компетентно мотивирана и съобразява фактическите си изводи
с нея се доказва механизмът и причинната връзка на деянието. Вещото лице е
определило за действителен размер на посочените щети, вкл. демонтаж,
монтаж на нови части и труд, по средни пазарни цени към датата на
настъпване на събитието - 29.05.2023 г., сума в размер на 216 лева. По Доклад
по щета № 470423232328398/31.05.2023 г. е видно, че застрахователното
дружество е заплатило на 02.06.2023 г. на Г.Д. В. обезщетение в размер на
206.70 лева.
Съдът възприема като обосновани и обективни свидетелските
показания на Ц. М. В..,тъй като той е очевидец на произшествието и
възпроизвежда личните си впечатления. Гласните доказателства се подкрепят
и от заключението по съдебно-автотехническата експертиза.
От представената Полица № 4704231100000373 от 24.01.2023 г. е видно,
че собственикът на автомобила Г.Д. В. и ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ са сключили договор за застраховка „Каско стандарт“ със срок на
валидност на полицата от 0,00 часа на 30.01.2023 г. до 23: 59 на 29.01.2024 г.,
пълно застрахователно покритие и застрахователна сума в размер на 29,000.00
лева. При подписването на полицата, застрахованото лице е декларирало, че
приема Общите условия на застрахователя, приложени към документите.
Заведена е щета № 470423232328398 по описа на ЗЕАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ въз основа на заявление от 29.05.2023 г.на Цв. В.. В
опис-заключение са описани вредите по автомобила, които включват подмяна
на гума задна лява задна десни, труд за демонтаж и монтаж, на обща стойност
3
206.70 лева, която сума е изплатена на застрахованото лице с платежно
нареждане от 02.06.2023 г.
Въззиваемият е изпратил на Областно пътно управление – Ловеч
регресна покана изх.№ 2173/02.08.2023 г. за възстановяване сума в размер на
206.70 лева. С писмо изх.№ 53-00-391/01.09.2023 г. Агенция „Пътна
инфраструктура“ чрез Областно пътно управлние – Ловеч е изразила
становище, че заявената в регресна покана претенция е неоснователна и
недоказана.
Въззивната инстанция счита,че е сезирана с осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ против Агенция „Пътна
инфраструктура“ за сумата 206.70 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка /щета/ №
470423232328398 /или референтен №51-05040-736/23/ по описа на „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, на основание застрахователна полица
№4704231100000373/24.01.2023 г. по имуществена застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“. Застрахователят е изплатил на пострадалия обезщетение в
посочения размер за причинени увреждания на застрахован лек автомобил
марка „П.“, модел „****“, с рег.№ ********, при ПТП реализирано на
29.05.2023 г., на републикански път гр. Плевен – гр. Ловеч, на около 7-8 км.
преди гр. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Съдът констатира,
че са налице кумулативните предпоставки за уважаване на иска и той е
основателен идоказан.Има валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец; възникнали са
имуществени щети, които са обезвредени от застрахователя; причинителят на
ПТП е действал виновно.
Застрахователят има регресен иск срещу причинителя на щетата, като
застрахователят встъпва в правата на застрахования спрямо причинителя на
щетите. Относно застрахователното правоотношение и факта на изплащане
на обезщетението между страните няма противоречие и съдът ги приема за
установени. Оборването на презумпцията за вината на причинителя на ПТП е
в негова тежест, като съдът приема,че в казуса безспорно се установява
причиняване на ПТП по вина на въззивника. Безспорно е установен
механизмът на ПТП, като причина за инцидента е преминаване на автомобила
през копка/дупка пълна с вода/, находяща се на уличното платно, вследствие
на което на автомобила са нанесени щети в размер на исковата сума, в какъвто
смисъл е и заключението на вещото лице Н. К.. Не се спори между страните
по делото, че пътят, на който е осъществено процесното ПТП е републикански
по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19,
ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява
поддържането и ремонта му, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“.
Въззивникът като юридическо лице действа чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП е
4
дефинирано понятието „поддържане на пътищата“ като дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. Анализът на доказателствения материал по делото, води до извод,
че бездействието по поддържането на процесния път и несигнализирането и
необезопасяването на дупки на пътното платно е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което въззивникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди.
Другата предпоставка за основателност на регресния иск касае заплащане
на обезщетението на пострадалото лице от застрахователя. В казуса по опис
на щета № 470423232328398 и пл.нареждане от 02.06.2023 г.се доказва
заплащането на сумата 206.70 лева. Законодателно е установено,че ако
страните не са уговорили друго се дължи заплащане на стойността на
застрахователното обезщетение и предвид заключението по съдебно-
автотехническата експертиза следва да се присъди заплатеното
застрахователно обезщетение в размер на сумата 206.70 лева.
Фактическите и правните изводи на двете инстанции съвпадат и
следователно съдебно решение № 221/23.05.2024 г. по гр.д. 1558/2023 г. на РС
– Ловеч следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса въззивниците следва да заплатят на
въззиваемия всички разноски по делото за въззивна инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на сумата 400 лв. адвокатско възнаграждение. За
въззивна инстанция въззиваемият надлежно е упълномощил
проц.представител – адв. А. по пълномощно от 15.07.2024 г. С договор за
правна защита и съдействие №185/15.07.2024 г. е договорено и платено в
брой адв.възнаграждение в размер на сумата 400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно решение
№ 221/23.05.2024 г. по гр. дело № 1558/23 г. по описа на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София 1606, бул. „Македония“ № 3 да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 сумата в
размер на 400.00 /четиристотин/ лева- съдебно –деловодни разноски за
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280 от
ГПК по цена на иска.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6