Определение по в. т. дело №473/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 659
Дата: 2 декември 2025 г. (в сила от 2 декември 2025 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20253001000473
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 659
гр. Варна, 02.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000473 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпили са две въззивни жалби, подадени от насрещните страни
срещу различни част от решение № 24 от 24.07.2025 г. по електронно дело №
20233300900037(ТД 37/2023 г.) на Окръжен съд – Разград . Ответникът „АДМ
Разград“ ЕАД, ЕИК *********, като въззивник е обжалвал само частта, с
която е бил осъден да плати сума от 823 691.18 евро( с левова равностойност
1 610 999.92 лв.), представляваща обезщетение за неизпълнение на
задължение по договор № 40069264/08.09.2021г. за продажба на изоглюкоза
111, ведно със законна лихва за забава от 5% годишно върху сумата, считано
от 29.09.2023 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът „Хербапол-Люблин“ С.А., дружество,
регистрирано в Република Полша с идентификационен № **********
(„Хербапол-Люблин“) е обжалвал само частта, с която претенцията му е била
отхвърлена за поискана горница до 1 116 436,74 евро( с левова равностойност
2 183 560,47 лв.), като и двете страни искат и преразглеждане на
разпределената отговорност за разноски.
Въззивните жалби на насрещните страни са депозирани в рамките на
преклузивен двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото
решение на съответен жалбоподател. Жалбите съдържат изискуемите за
редовно сезиране реквизити по чл.260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК и са
надлежно администрирани.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на търговските
дружества съответства на произнасянето на обжалваното първоинстанционно
решение по претенция на кредитор за обезщетяване на вреди от неизпълнение
на договор за търговска доставка. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на частите от подлежащ на обжалване акт по съществото на спора,
съответни на неудовлетворен интерес от правна защита. Независимо от
1
общото посочване от ответника на „цялото“ решение като предмет на
въззивен контрол, изрично е очертан само неизгоден за него осъдителен
диспозитив, поради което доводът на насрещната страна за отчасти
недопустимо сезиране не е основателен. Пълномощниците на страните са
надлежно овластени с права за настоящата инстанция. Липсата на изрично
преупълномощаване на адвокатите от състава на упълномощеното от ищеца
адвокатско дружество следва да бъде отстранена след съответно указание до
този въззивник. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси: Дължимата авансово държавна такса за
разглеждане на жалбите по съответната част от решението е внесена от всеки
от въззивниците. Внесената от името на „АДМ Разград“ ЕАД сума надхвърля
дължимия размер от само 43671.21лв., съответно само до този размер
въззивният съд ще отчита надлежно направен от страната деловоден разход.
По доклада на въззивния съд:
Въззивникът ответник „АДМ Разград“ ЕАД, чрез адвокат М.,
овластен от представляващите членове на УС, излага оплаквания за
неправилно установени факти по обема на поето задължение за доставка, като
не са били съобразени уговорките за партиди по конкретни заявки и извода на
неизпълнени количества е необоснован, тъй като не отчита както
установените с отговори на тенденциозно зададени въпроси по експертизата
количества по приети и изпълнение заявки ( но без отказаните от купувача
заявки), така и действието на споразумение, с което са били променени
първоначално рамкирани параметри на доставките. Изложени са подробни
оплаквания с коментар на посочени от страните доказателства относно
изводите за ограничаване на действието на споразумение само за следващите
го два предстоящи месеца, които въззивника намира за необосновани,
противоречащи на твърденията на насрещните страни, на принципите на
тълкуване на волята на добросъвестно участващи в преговори договарящи се
страни и на ясното обуславяне на новите параметри от промененото място на
натоварване. Същевременно същото споразумение неправилно е било
възприето като нов договор, само въз основа на счетоводни записи
(обусловени от вътрешно-ведомствени правила за отчет на променена цена)
без да е изследвано наличие на взаимно съгласието за такава нова сделка за
количества, които да са добавени (а не да заместват) първоначално
уговорените доставки. Въззивникът сочи, че неправилното установяване на
фактите е довело и до неправилен извод за неизпълнени доставки именно на
количествата, които са били преуредени и заявени, респективно и изпълнени
по нови ценови условия. Отделно да изложени и подробни оплаквания по
правните изводи за дължимо обезщетение, изведени от норма в приложимото
право на Швейцария. Сочи се, че съдът не е отчел, че компенсирането на щети
като разлика между договорената цена и сделка на покритие е обусловено от
отказ от неизпълнения договор( чл. 190 ал.1 ШКЗ), респективно такова
обезщетение е изключено, ако вместо презумирания отказ, купувачът поиска
реално изпълнение на забавената доставка с допълнителен „гратисен“ срок по
общите правила. Според въззивника така съдът е допуснал в нарушение на
общ правен принцип купувачът да черпи права от новосключено заместващо
правоотношение без вече съществуващото да е надлежно прекратено.
Оспорени са и изводите по квалифициране на посочените от ищеца нови
2
сделки като заместващи доставки, направени въпреки събраните
доказателства за сключването им паралелно с процесните доставки, но за
следващи периоди, като са били игнорирани както конкретни признания на
факти, така и последователно и логично обосновано във времето поведение на
добросъвестно договаряне на реалното изпълнение с нов срок за изпълнение.
Оплаквания са изложени и за липса на надлежно установено чуждестранно
право, приложимо по възраженията за хипотези на ограничаване на
договорната отговорност(договорно ограничаване на недобросъвестността до
груба небрежност, лимитиране до само преки и предвидими вреди и
трансформиране на задълженията при стопанска непоносимост), съответно и
неправилно преценени правила за обща давност(без разглеждане на довод за
договорено, допустимо от закона, скъсяване на срока до 1 година), за
недобросъвестно упражняване на права по търговската сделка въпреки
добросъвестни опити на доставчика да осигури в затруднена пазарна ситуация
нужните на клиента стоки; за наличие на обективни пречки за изпълнение,
изключващи вина на търговеца поради външни причини(война, довела до
кризисно увеличение на цена на суровини и енергия); за договорно,
допустимо от закона ограничаване на отговорност само до случаите на умисъл
или груба небрежност на управленски органи(каквато необосновано съдът е
отрекъл само поради задължението за повишена грижа на търговците да
предвиждат спекулативни промени на пазарни цени и като е игнорирано
изследването на субективното отношение на органите на дружеството); за
липса на преки вреди от неизпълнение на неплатени доставки и договорено
изключване на отговорност за косвени щети, породени от комбинирано
въздействие и на други обективни пазарни фактори; за освобождаване на
доставчика от отговорност за неизпълнение на обективно непоносимата (след
непредвидими промени на себестойността на продукта) престация, доколкото
изпълнението би довело до несправедлив дисбаланс на интересите на
договарящите (разорителни загуби за доставчика и извънредно висока полза
за купувача).
Въззиваемият ищец е оспорил всички оплаквания с доводи за правилно
преценено съдържание на сделката за периодични доставки и съпоставеното
уговорено цялостно изпълнение с реално доставено на първоначално
уговорена цена количество стоки и правилното третиране на уговорените със
следващи договор доставки на повишени цени като допълнителни. Тази
страна също подробно обоснова своята интерпретация на събраните
доказателства и констатираните от вещото лице счетоводни записи, които не
потвърждават тезата на ответника за откази от направени заявки и цялостно
преуреждане на забавените количества, а напротив сочат трайна тенденция на
намаляване на месечните доставки поради невъзможност на доставчика да
осигури пълния капацитет, което е провокирало и корекциите на поръчките за
предстоящи доставки, но не и отказ от получаване изобщо на уговорените
количества. Оспорено е нарушението по издирването и прилагане на
швейцарското право, като се обосновава правилното интерпретиране на
поисканото обезщетение (с дебитно известие след изтичане на първоначално
даден гратисен срок след прекратяване с изтичане на срока на доставките)
като изричен отказ да се търси изпълнението и съответно достатъчно условие
за прилагане на правилото по чл. 190 и 191 от ШКЗ. Обосновава се като
3
съответен на швейцарското право и извода за заместващ характер на доставки,
сключени след като обемите вече са били ограничени от доставчика под
очакваните месечни количества и това е породило основателното съмнение за
риск от неизпълнение. Оспорват се посочените непълноти на установяване на
нормите, относими към възраженията на ответника (като доказването на
съдържанието им не се изчерпва само със справката, получена чрез МП, но и
със становищата на практикуващи юристи, представени от насрещните
страни), като въззиваемият поддържа и доводи, че всички основания за
изключване и ограничаване на отговорността за неизпълнение са били
разгледани именно в съответствие с приложимите за тях правни норми, а
възраженията са били отхвърлени защото са неоснователни( с подробно
изложени доводи по всяко от тях).
Като въззивник полското дружество ищец „Хербапол-Люблин“
С.А., чрез трима адвокати от състава на овластено АД „Д. и партньори“ –
САК, излага своите оплаквания по фактическите изводи на първата инстанция
за съдържанието и последиците от споразумението от 29.07.2022г. , като
изменение на дължимите за доставка количества на дотогавашната цена,
относими към следващи месеци. Счита, че изявленията в кореспонденцията по
повод това споразумение са възприети едностранчиво и волята на купувача е
изопачена, тъй като фиксирането на количества е имало за цел да ограничи
намаляването на доставките под критичен минимум, нужен за поддържка на
производството, а не да опрости неполучените до момента и очаквани до края
на срока на действие на първоначалния договор доставки именно по
уговорените за тях цени. Обосновава съхраняването на договорките за
доставки на всички количества при липса на доказано изменението на
задължението на доставчика с изричен писмен договор, като счита че отделни
изявления в кореспонденция, наложена поради забавените доставки не могат
да изключат необходимото според общите условия на групата нарочно
писмено споразумение, различно от договорените допълнително други
количества на повишени цени. С тези доводи поддържа оплакването за
неправилен извод относно обема на иначе правилно установената отговорност
на доставчика, която следва да покрива пълния размер на неизпълнения обем
на доставките, включително и щетите от неполучената горница над приетите
за дължими преди споразумението 2754.82 тона, до пълния остатък от
неполучени доставки в обем 4154.82 тона, установени в заключението на
вещото лице.
Въззиваемият ответник оспорва тази жалба, като към доводи за
неоснователност на претенцията в цялост (изложени в собствената му жалба),
приповторени като обосновка на значението на споразумението като цялостно
преуреждане на заварен договор, е добавено и допълнително ползване на
електронната кореспонденция като установена между страните писмена
форма, покриваща и изискването на общи условия на групата и липса на
какъвто и да е друг нарочен документ, в който да се съдържат уговорки за
различни доставки с повишени цени, отразени с различен номер само за
целите на вътрешно-административни счетоводни разчети.

Насрещните страни са обявили искания за определяне на разноски за
4
настоящата инстанция, без да са били уточни размерите им.
В рамките на подготовката си за разглеждане на спора по същество,
въззивният съд преценява, че доводите на страните съвпадат с тези, заявени
пред първата инстанция. Процесните отношения касаят условия на сделка със
спорно съдържание, уредена с правила на материално право на чужда
държава, като всяко от спорещите страни се е позовала на издиреното
съдържание на приложимата законова уредба и възприето в практиката по
прилагането й тълкуване и са изложили свои подробни становища относно
характера й и значението й за конкретния казус. Оплакването за непълнота на
част от събраните доказателства за правото на Швейцария относно
освобождаване на длъжник по търговска сделка от отговорност за
неизпълнение на поето задължение и за допустимото лимитиране на тази
отговорност не налага допълнително събирана на доказателства, доколкото
полученото вече (след изискване на съдействие по реда на международно
сътрудничество) становище за разпоредбите на Швейцарския кодекс за
задълженията, приложими към договорна отговорност и вреди от неизпълнен
договор, включително и специфичните правила за забава при търговска сделка
изяснява именно съдържанието на нормите в Кодекс за задълженията,
относими към въпросите, поставени при размяна на книжата по спора. В
жалбата си ищецът сочи, че в това становище липсва текст от Швейцарския
граждански кодекс, който урежда общо правило за освобождаване на
длъжника от отговорност при стопанска непоносимост. След справка в
общодостъпни електронни източници на съдържанието на този нормативен
акт обаче, се установява, че чл.2 ал.1 от кодекса изобщо не се отнася до този
въпрос, а материята уредена в него не касае сделките. Затова въззивният съд
преценява, че не се налага допълнително изискване на допълване на вече
събраната информация, а на въззивника следва да се укаже да отстрани
неяснотата на оплакването си, като представи пред съда източника на
правото, с който обосновава своята теза.
Съставът ще следва да изложи своята преценка по същество въз основа
на събраните доказателства, доколкото страните не правят нови искания в тази
насока.
За изслушване на становищата на страните по съществото на делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО разглеждане две въззивни жалби срещу
решение № 24 от 24.07.2025 г. по електронно дело № 20233300900037(ТД
37/2023 г.) на Окръжен съд – Разград в части, с които:
1. въззвиник „АДМ Разград“ ЕАД, ЕИК ********* е осъден да плати сума
от 823 691.18 евро(с левова равностойност 1 610 999.92 лв.),
представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор
№ 40069264/08.09.2021г. за продажба на изоглюкоза 111, ведно със
законна лихва за забава от 5% годишно върху сумата, считано от
29.09.2023 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното
5
изплащане на сумата.
2. претенция за същото обезщетение от въззвиник „Хербапол-Люблин“
С.А., дружество, регистрирано в Република Полша с идентификационен
№ ********** („Хербапол-Люблин“) е била отхвърлена за поискана
горница до 1 116 436,74 евро(с левова равностойност 2 183 560,47 лв.)
3. разпределена е отговорност за разноски.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.02.2026г. от 14.30 часа.
ЗАДЪЛЖАВА въззивник „АДМ Разград“ ЕАД в седмичен срок от
уведомяването с писмена молба с препис за насрещна страна да поясни
оплакването си за непълнота на доказателствата за приложим закон като
посочи точни източника на нормите, уреждащи заявеното от него възражение
за освобождаване от отговорност на длъжник, задължен със стопански
непоносимо изпълнение на договор, като ПРЕДУПРЕЖДАВА тази страна, че
при пропускане на този срок това оплакване ще бъде разгледано като
бланкетно позоваване на процедурно нарушение.
ЗАДЪЛЖАВА въззвиник „Хербапол-Люблин“ С.А., дружество,
регистрирано в Република Полша с идентификационен № **********
(„Хербапол-Люблин“) да представи най- късно в съдебното заседание на
въззивния състав доказателство за изрично преупълномощаване на адвокатите
Д., М. и Николова от упълномощеното от ищеца адвокатско дружество, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА тази страна, че при неизпълнение на това задължение
действията на тези пълномощници (вкл. по подаване на въззивната жалба) ще
се считат за неизвършени, на осн. чл. 101 ал. 3 ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
достъп до електронното дело на въззивната инстанция (с присъединени
сканирани копия на всички сезиращи документи) се предоставя само на
регистрирани потребители, подали заявление за достъп чрез ЕПЕП, като
ползване на портала за процесуални действия (сезиране на съда с искания,
молби, изпълнение на указания и др. подобни) представлява заявен изрично
избор на ЕПЕП като избран начин на връчване (чл. 38а ал. 3 ГПК) и
конклудентното съгласие на ползвателите за използване на този електронен
канал се зачита до оттеглянето му с нарочно искане;
пълномощник-адвокат, ползвал електронен адрес за извършване на
процесуални действия, следва да потвърждава в 7 дневен срок получаването
на електронната кореспонденция или да заяви съгласието си за уведомяване,
чрез електронния портал ЕПЕП или друг адрес за електронна препоръчана
поща по смисъла на чл. 38 ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на горното
указание, съдът ще приеме, че ползването на разрешения достъп до
електронно дело на тази страна представлява злоупотреба с права и няма да го
предоставя на тази страна занапред/ще го прекрати служебно.
при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение
6
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП, като електронни документи на електронните адреси,
ползвани от пълномощниците по делото( на адвокати от АД „Д. и партньори“
на електронен адрес, ползван в първа инстанция на л.1448) с изрично
посочване в съпроводителното писмо на изискване на потвърждаване на
получаването на електронния документ ) и уведомяване по телефона за
изпратеното електронно съобщение, а на адв. М. на хартиен носител на
посочен във въззивна жалба служебен адрес, с допълнително прилагане и на
отговора на насрещната страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7