Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
Велико Търново, 07.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на десети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 224/2021г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186,
ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано е по жалба вх. № 1569/08.04.2021г. в АСВТ,
подадена от името на дружеството „АЙКОНИ 2015“ЕООД гр. В. Търново с ЕИК
*********, действащо чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11047/19.03.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“- В.
Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“,
ЦУ на НАП – гр. София. Съдържанието на ПАМ е запечатване на търговски обект на
жалбоподателя за срок то 14 дни.
Жалбоподателят счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото е
немотивирана, нарушава принципа на съразмерност и противоречи на целта на
закона. Съображенията са, че ПАМ не може да преустанови нарушение, т.к. същото
вече е довършено при издаването й. Не оспорва, че не е издадена касова бележка
за продажбата, но това нарушение е извършено за пръв път и е инцидентно. Счита,
че при запечатване на обекта се препятства възможността да се генерират приходи
въобще, а оттам и начисляване на данъци. Запечатване на обекта за срок от 14
дни счита за мярка несъразмерна по смисъла на чл.6 от АПК. Липсва преценка на
конкретни обстоятелства, свързани със случая, при определяне срока на
наложената мярка. Акцентира на обстоятелството, че всъщност ПАМ засяга и
правата на работещите в обекта. По изложените съображения моли съда да отмени
оспорената Заповед.
В о.с.з. жалбоподателят се представлява от
упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и пледира същата да бъде уважена.
Претендира разноски за производството и възразява за прекомерност на ЮКВ.
Ответникът
по оспорването - началника на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново не се
явява. В о.с.з. се представлява от упълномощения юрисконсулт, който пледира
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита
оспорената Заповед за законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен
орган, в предвидената форма, съобразно материалния закон и е спазена законовата
цел. Настоява, че нарушението, предпоставило издаването на ПАМ е доказано, а
същата има превантивен характер – да се предотврати извършваненто на друго
противоправно действие от нарушителя. Намира, че срокът на запечатване, който е
около средния предвиден е съобразен с принципа на съразмерност. В тази връзка е
съобразено, че в обекта е установена положителна разлика между касовата
наличности и продажбите, отчетени чрез ФУ – 81,25лв. Това е достатъчно показателен
факт, като се има предвид, че в обекта се продават бързооборотни стоки. Претендира
разноски за ЮКВ.
Съдът установи, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е
връчена на 23.03.2021 г., а жалбата е депозирана пред ТД на НАП на 05.04.2021г.
Оспорващият е адресат на разпоредените правни последици, които засягат
неблагоприятно правната му сфера. ЗНПАМ е подлежащ на съдебен контрол
административен акт. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и
местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на
Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата за допустима.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
Делото е основано основно върху писмени доказателства.
На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест е
за административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на
фактическите основания, посочени в Заповедта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването и. В тази връзка
ответникът представя като част от АП Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на
НАП, с която са определени органите, които да издават заповеди за ПАМ по чл.186
от ЗДДС.
Между представените с административната преписка по реда на
чл.193 от ГПК е оспорен ПИП № 9036/11.03.2021г./л.9 и сл. от делото/. В
откритото производство по проверка на верността на съдържанието му са дадени
указания по разпределение на доказателствената тежест върху жалбоподателя.
Последният поиска да бъде изслушан един свидетел в о.с.з. на. 10.06.2021г.
Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази
доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства, съдът намери за установено следното
по фактите:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № 11047/ 19.03.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция „ОД”
в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на
търговски обект - баничарница, стопанисван от оспорващия търговец, находящ се в
гр. Павликени, бул. „Руски”№13 и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни,
като запечатването да се извърши след влизането й в сила.
Заповедта е издадена след извършена на 11.03.2021г. проверка
от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0009036/
11.03.2021 г./вж. л.9 от делото/.
Установено е, че при извършена контролна покупка на 1 бр. закуска
„калцоне“ и 2 бр. закуска „кремвиршка“ на обща стойност 4,60 лв., платени в брой, проавачът, приел плащането не е издал
касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Освен
това е установено, че фактическата наличност на паричните средства в касата
възлиза на 136,55 лв., а касовата наличност разчетена според фискалното
устройство е 55,30 лв., от които 50,00 лв. служебно въведени. Налице е разлика/положителна/ от 81,25лв. между
фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от
работещото ФУ в обекта. За тези констатации са приложени към Заповедта писмени
доказателства, а именно: ПИП, опис на паричните средства в касата, дневен отчет
№0014509 от 11.03.2021г., фискален бон с №14508 от 11.03.2021г., разпечатка
КЛЕН от същата дата. Същите, с изклч. на Протокола, не се оспорват от
жалбоподателката.
Самото оспорване на съдържанието на ПИП съдът намира за
неуспешно. Показанията на св. М. К.на практика подкрепят отразеното в него, че
за извършената контролна покупка не е
издаден фискален бон. Макар да кредитира с доверие показанията й, дадени под
страх от наказателна отговорност, съдът не счита, че същите опровергават
данните в протокола. Последният не е
лишен от своята материална доказателствена сила. На основание чл.50 от ДОПК, Протоколът,
съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. Поради това,съдът приема за
безспорно доказани както факта на приемане на плащането за контролната покупка
без издаване на касова бележка от ФУ, така и положителната касова наличност –
81,25лв., които не са отчетени през ФУ.
При тази фактическа обстановка началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – В. Търново издал процесната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка с посоченото по-горе съдържание, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Съдържанието
й е „запечатване на обекта“ и „забрана на достъпа” до него за срок от 14 дни. Неиздаването на касова бележка от ФУ е нарушение
на установения ред за документиране на извършената продажба, поради което на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС съответният орган по
приходите е приложил и процесната ПАМ. Заповедта е връчена на представляващия
търговеца и е оспорена пред настоящия съд.
Горните фактически констатации са основани на съвкупната
преценка на събраните писмени и гласни доказателства, които по своето
съдържание не са противоречиви. Въз основа на същите настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с правен спор
между гражданин и държавен орган. Търси се защита срещу последиците на принудителна
административна мярка, наложена от административен орган в системата на НАП.
Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон
при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните
разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС. Субсидиарно приложима е Наредба Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/за кратко Наредба
Н-18/13.12.2006г./.
След извършване на служебна проверка, на основание чл.168 и
чл.169 от АПК, съдът установи, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, поради което е валиден административен
акт. Авторът на акта е бил назначен за „началник отдел ФК“, според Заповед за
преназначаване № 3754/30.12.2020г. на ИД на НАП. Представената от ответника Заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП/вж. л.19/ сочи, че началниците на отдели в
дирекция „ОД“ на ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да налагат
ПАМ по чл.186 от ЗДДС, в качеството на орган по приходите/съгласно чл.7, ал.1,
т.3 от ЗНАП/, каквото е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа
подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта,
включително и съдържанието на Протокола за извършена проверка. Отделни мотиви
са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него
При издаването на оспорената Заповед съдът не установи да
са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели като резултат до неизяснена
фактическа обстановка, липса на мотиви на акта и/или до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
За контролната покупка на стойност 4,60лв. не е бил издаден
фискален бон/касов бон от продавача и има установена положителна разлика в
касовата наличност, което е възприето от ОП като индиция за укрити суми от
оборота. Това са фактическите основания на оспорената Заповед. Няма данни по
делото за установеното нарушение да е издаден АУАН, но поведението на търговеца
е квалифицирано като нарушаване на разпоредбите на чл. 25, ал.1, т.1, б“а“ от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Заповедта за налагане на ПАМ е ИАА, който съгласно чл.186,
ал.2 от ЗДДС следва да е мотивиран. В обстоятелствената част на Заповедта е
посочено изрично, че при извършена продажба, продавачът не е изпълнил
задължението си при извършено плащане да издаде фискална касова бележка от
налично в обекта ФУ или ръчна касова бележка. Осъществяването на тези факти,
посочени в Заповедта не се спори от жалбоподателя. Потвърждава се и от ПИП № 0009036/11.03.2021г.,
който е съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от органи по
приходите/л.9/. Същият има обвързващата материална доказателствена сила пред
съда, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, който гласи, че протоколът,
съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. Освен това, констатацията за
разлика между касовата наличност и данните от ФУ не се оспорва от
жалбоподателя. Безспорно установена е положителна
разлика в размер на 81,25лв. между разчетена касова наличност по ФУ/55,30лв./
и фактическа такава/136,55лв./ в касата. Приложени са дневен отчет, ФБ и КЛЕН
за 11.03.2021г., като за периода от 07:37 до 12:34 часа, няма отразени
продажби, а обектът е с работно време от 06:30 ч. до 16:30 часа. Това
обстоятелство, ведно с неиздаването на касова бележка за контролната покупка е
индиция за укриване на приходи от продажбите, т.к. този вид закуски са
бързооборотн стоки. Макар да няма данни след проверката да е назначено
наблюдение на обекта.
По отношение на съответствието на Заповедта за ПАМ с
материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът прие следното:
В оспорената Заповед е посочено нарушението, за което се
прилага ПАМ и неговата адекватна правна квалификация. Съгласно чл. 186, ал. 1
от ЗДДС/в ред. към момента на извършване на нарушението – ДВ бр.104 от 2020г./
ПАМ от вида на процесната за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: не издаде съответен
документ за продажба по чл.118. Следователно, първата предпоставка за прилагане
на процесната ПАМ е извършване на някое от визираните в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
нарушения. Съставеният ПИП е официален
документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е
опровергана в хода на съдебния процес. Безспорно установено е, че жалбоподателят
не е спазил реда за издаване на съответен документ за продажба за извършена
такава в стопанисвания от него търговски обект. Така предпоставката за издаване
на процесната ПАМ е доказана и е възникнало задължението на АО да приложи
такава.
В съответствие с целите, визирани в чл.22 от ЗАНН, принудителните
административни мерки по чл. 186, ал. 1 и чл.187 от ЗДДС са за постигане на
преустановяващ ефект, насочен към прекратяване на конкретно деяние,
осъществяващо състава на административно нарушение, както и
превантивно-възпиращ такъв, целящ да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения. С оглед постигането на тези цели в закона е установен
максимален срок за прилагане на мерките – до 30 дни. Но във всеки конкретен
случай продължителността на наложената мярка следва да бъде обоснована от АО. В
оспорената Заповед е посочено, че ПАМ се налага с цел защита на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, т.е. с превантивна цел.
Според установеното в доктрината и съдебната практика
постановяването на ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност.
Поради това, установяването на противоправното поведение, което съставлява
неизпълнение на нормативни изисквания е единствената предпоставка за налагането
на ПАМ. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за
защита при нарушение на установени правни задължения от техните адресати. При
наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният
орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се
извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. В
случая при безспорно установените факти съдът приема, че се е осъществила
посочената предпоставка, която е
породила правомощието на АО да постанови ПАМ по вид и съдържание като
процесната.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да
се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна
хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай и нейната продължителност са
мотивирани от АО с това, че констатираното при извършената проверка
неизпълнение на нормативно установеното задължение за издаване на фискална
касова бележка, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се
отчитат реализирани приходи, не се отразяват обороти и се стига до отклонение
от данъчното облагане.
Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно
условие органът по приходите да наложи ПАМ. Аргумент в подкрепа на това е и
установената от органите по приходите разлика между паричните средства в касата
и тези по дневен финансов отчет. В тази връзка обоснован е изводът за създадена
организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и
разчитането с бюджета. В рамките на половината от работния ден е отчетена само
една продажба през ФУ на стойност 5,30лв., което е неправдоподобно с оглед вида
на продаваните стоки и мястото на търговския обект.
Органът следва да съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при
определяне продължителността на срока, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".
В разглеждания казус е наложена продължителност на
запечатването на обекта от 14 дни, което е към средната част от предвидения по
закон максимум от 30 дни. Видно от съдържанието на Заповедта има мотиви, в
които се сочи да са взети предвид следните обстоятелства: вида на обекта –
продажба на бързо ликвидни стоки, неговото местоположение в централната градска
част – възможност за значителен оборот и установената положителна касова
разлика. Взето е предвид и това, че нарушението е за първи път. Предвид
конкретно установените в случая факти, ОП е преценил, че срокът от 14 дни е
достатъчен, за да се осъществи превенция срещу укриване на продажби, което е в
обществен интерес и да се превъзпита търговеца към спазване на установения ред
за документиране на продажби с ФУ.
Съдът намира че административния орган е определил правилно и
продължителността на срока на наложената ПАМ, като е обсъдил конкретните факти,
тежестта на нарушението, отчел е поведението на нарушителя и е направил
конкретна преценка на необходимостта да се предотвратят нежелателните последици
за фиска. При съобразяване на принципа на съразмерност, като е взел предвид
тежестта на нарушението, АО е определил 14-дневен срок на мярката, при
30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал
целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност.
В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и
е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в
обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността от търговеца.
Оспорения административен акт съответства и на целта на
закона, а именно предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и
нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.
По изложените мотиви съдът приема, че оспорената Заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което по
отношение на нея не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й, а
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото искането на представителя на
ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК
и следва да бъде уважено отчасти. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с
оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението
следва да е 100.00 лева.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение
последно от АПК и чл.186, ал.4 от ЗДДС, VII-ми състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „АЙКОНИ 2015“ЕООД гр. В. Търново с ЕИК ********* против Заповед за
налагане на ПАМ № 11047/19.03.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която е наредено запечатване на търговски обект, стопанисван от ТД - баничарница, находяща се в
гр. Павликени и забрана на достъпа до него
за 14 дни.
ОСЪЖДА
„АЙКОНИ 2015“ЕООД гр. В. Търново с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Мальовица“№4, вх.А, ет.1, ап.2,
представлявано от М.Ю.И.да заплати на ТД на НАП Велико Търново разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез АСВТ, в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: