Р Е Ш Е Н И Е № 260277
31.05.2021г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Велислава
Ангелова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №443 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е делбено във фаза по допускане на делбата.
Образувано
е по предявения от М.Г.И. с ЕГН:********** ***, против А.В.М. с
ЕГН:********** ***, Д.Г.П. с ЕГН:********** ***, и Т.В.М. с ЕГН:********** ***, иск за делба на подробно описания в
исковата молба недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че по
силата на безвъзмезден договор за дарение, сключен с родителите й Г. Й. К. и Д.
И. К.с нотариален акт ******* ищцата придобила собствеността върху сграда с
идентификатор 77195.734.117.2 по КК и КР на гр.Хасково, одобрен със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с административен адрес ***********,
построена в югозападната част на ПИ с идентификатор 77195.734.117, със
застроена площ по документ от 48кв.м., заедно с ½ ид.ч. от описания
поземлен имот, целият с площ по скица 685кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до
10м., номер по предходен план 518, кв.180, парцел 11. Съсобственици на
останалата част от процесния имот с равни права били А.В.М. – нотариален акт ********.
по описа на ХРС, Т.В.М. – нотариален акт ********. по описа на нотариус при
ХРС, и Д.Г.П. – нотариален акт ********* по описа на ХРС. Твърди се, че в
съсобствения им имот с идентификатор 77195.734.117 съществували две
самостоятелни жилищни сгради, като тази с идентификатор 77195.734.117.2,
застроена на 67кв.м. и представляваща еднофамилна жилищна сграда била изцяло
собственост на ищцата, а тази с идентификатор 77195.734.117.1 и представляваща
многофамилна жилищна сграда била собственост на ответниците, които притежавали
в нея по един самостоятелен етаж. Въпреки че поземления имот бил поделяем на
два самостоятелни такива, не постигнали съгласие със съсобствениците да поискат
изменение на ПУП по реда на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Предвид гореизложеното се
иска постановяване на решение, с което да се допусне и извърши делба на ПИ с
идентификатор 77195.734.117 на толкова самостоятелни ПИ, колкото могат да се
обособят от него при квоти : ½ ид.ч. за ищцата и по 1/6 ид.ч. за всеки
от ответниците.
Ответниците не
депозират отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно
заседание ответниците А.В.М. и Т.В.М. чрез процесуалния си представител адв. Д.
С. заявяват, че иска за делба е допустим. Според двамата ответници,
действително следва да се допусне делба, но не при квотите, посочени в исковата
претенция. Достатъчно доказателства се събрали, от които било видно, че
праводателката на ищцата не притежава ½ ид.ч. от целия сегашен общ
парцел, а притежава ½ ид.ч. от стария парцел, който получила от своите
праводатели. Следвало да се изчислят съответните квоти на база заключението на
вещото лице, както и на база събраните по делото доказателства.
Ответникът Д.Г.П.
заявява, че водил преговори с И., Т. и Н. още през 1972г. С тях разговарял, с
тях имал делби и сега не разбирал какво искат с този спор, като нямал нищо
общо.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
По
силата на представените по делото нотариални актове и договори за доброволна
делба страните се легитимират като съсобственици на процесния ПИ
с идентификатор 77195.734.117 целият с площ по скица 685кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване до 10м., номер по предходен план 518, кв.180, парцел 11. От своя
страна ищцата се легитимира като собственик на построената в имота жилищна
сграда с идентификатор 77195.734.117.2 с площ от 48кв.м., а ответниците
притежават право на собственост върху другата построена в имота жилищна сграда
с идентификатор 77195.734.117.1, в която всеки от тримата притежава по един
етаж.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, като вещото лице дава в своето заключение
вариант за разделяне на процесния поземлен имот на два – западен за ищцата с
площ от 348кв.м. /с 5,5кв.м. повече от полагащите се 342,50кв.м./ и източен за
ответниците с площ от 337кв.м.
В писмото на АГКК от 24.02.2021г. се
сочи, че предложения вариант за делба на процесния имот от вещото лице е
съобразен и отговаря на условията на чл.19 ал.1 вр.ал.3 и ал.4 от ЗУТ, както и
на изискванията на чл.59 ал.1 т.1 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Съгласно цитираната разпоредба от Наредбата, както и съгласно чл.201
от ЗУТ, Община Хасково като компетентен орган по ЗУТ следва да даде своето мотивирано
становище относно поделяемостта на процесния имот.
В своето становище ВрИД главен архитект
на Община Хасково заявява, че ПИ с идентификатор 77195.734.117 по КК на
гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. и УПИ ХI, кв.118, образуван за поземлен имот
77195.734.117 са поделяеми по скицата-проект към заключението на вещото лице.
Според главния архитект, не се създава недопустимо по закон разположение на
съществуващи сгради или на разрешени строежи, не се създават урегулирани
поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените в чл.19 ал.4 от ЗУТ и с недопустим характер и начин на застрояване.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
страните са съсобственици на подробно описания в исковата молба поземлен имот.
По категоричен начин се установи, че в поземления имот има построени отделни сгради,
всяка от които е лично притежание на ищеца, респ. на ответниците. Установи се
също така от заключението на вещото лице и от становището на Община Хасково и
писмото на СГКК-Хасково, че дворното място може да се подели на две отделни
УПИ-та при спазването на определени условия. При тези данни по делото съдът
намира предявения иск за делба за неоснователен. Цитираната съдебна практика от
ищцовата страна /Решение №201 от 19.10.2015г. постановено по гр.д.№2585/2015г.
на 1-во г.о./, както и Постановление №4/30.10.1964г. на Пленума на ВС и Решение
№293/12.12.2011г., постановено по гр.д.№265/2011г. на IIг.о. на ВКС, е категорична, че е
недопустима делба, когато съсобственото дворно място е застроено със сгради
индивидуална собственост на отделните съсобственици и наред с това е невъзможно
разделянето на толкова УПИ-та, съобразно правата на съсобствениците при
спазване на всички законови изисквания. И в трите горецитирани съдебни акта се
сочи, че земята е обща част в случаите, когато УПИ е застроен с повече от една
сграда, които сгради са индивидуална собственост на съсобствениците на земята и
разделянето на дворното място е невъзможно на толкова УПИ-та, колкото са
съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, при спазване на
изискванията за площ и лице за всеки новообособен УПИ, отстоянията на
съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н. В настоящия случай се
установи по несъмнен начин, че процесния имот не може да се раздели на толкова
УПИ-та, колкото са съсобствениците и построените от тях сгради, които не са
съсобствени, тъй като получените отделни имоти не отговарят на всички законови
изисквания за минимално лице, площ, отстояния, достъп до улица. Несъмнено в
становището на главния архитект на Община Хасково се сочи, че проектните имоти
с проектни идентификатори 77195.734.307 с площ 348кв.м. и 77195.734.308 с площ
337кв.м. отговарят на изискванията на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ по отношение на
минималната допустима площ. Същевременно в т.2 от становището изрично е
посочено, че лицето към улица на проектен поземлен имот с проектен
идентификатор 77195.734.308 не отговаря на изискванията на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ, но отговаря на изискванията на чл.19 ал.4 от ЗУТ. Също така в т.3 от
становището е заявено, че при бъдещо урегулиране на проектните поземлени имоти
след прилагане на уличната регулация, образуваните за тях урегулирани поземлени
имоти била отговаряли на условията на чл.19 ал.4 от ЗУТ. Настоящият съдебен
състав счита, че в случая не е налице изключението, визирано в Решение
№293/12.12.2011г., постановено по гр.д.№265/2011г. на IIг.о. на ВКС, и в Решение №201 от
19.10.2015г. постановено по гр.д.№2585/2015г. на 1-во г.о., тъй като липсва
заповед за изменение на действащия регулационен план. В този смисъл следва
извода, че е налице УПИ, чието предназначение е да обслужва застроените в него
сгради, собственост на всяка от страните, поради което неговата делба е
недопустима.
С
оглед изхода на делото следва да бъде осъдена ищцата да заплати държавна такса
по сметка на РС-Хасково в размер на 50лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.И.
с ЕГН:********** ***, против А.В.М. с ЕГН:********** ***, Д.Г.П. с ЕГН:**********
***, и Т.В.М. с ЕГН:********** ***, иск за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 77195.734.117,
целият с площ по скица 685кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., номер по
предходен план 518, кв.180, парцел 11,
при съседи – имоти с идентификатори : 77195.734.183; 77195.734.118; 77195.734.120;
77195.734.116, като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.Г.И. с ЕГН:********** ***, да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 50лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.