РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1392 / 27.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на седемнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко
Бекиров
Георги Пасков
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор Д.Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 1332/2020г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Я.Я.Р.,***,
представляван от адв.Хр.Х., обжалва Решение № 287 от
21.02.2020г., постановено по АНД № 7378 по описа за 2019г. на Районен съд –
Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
18-1030-008371/15.10.2018г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, за наложено на Р. административно наказание : глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца - за
нарушение по чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/,
на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДв.П.
С Решение № 287 от 21.02.2020г., постановено
по АНД № 7378 по описа за 2019г. на Районен съд – Пловдив е потвърдено НП №
18-1030-008371/15.10.2018г. в частта относно наложено на Р. административно
наказание : глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца - за нарушение по чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДв.П
и административно наказание : глоба в размер на 10лв. за нарушение по чл.100
ал.1 т.1 ЗДв.П, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗДв.П и е отменено НП
№ 18-1030-008371/15.10.2018г. в частта за наложено административно наказание :
глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.178 ал.8 ЗДв.П,
на основание чл.185 ЗДв.П.
По отношение предмета на спора : С
жалбата против НП № 18-1030-008371/15.10.2018г. /л.2, дело ПРС/ , наказателното
постановление е обжалвано само в частта за наложено наказание по чл.175 ал.1
т.4 ЗДв.П. ПРС се е произнесъл и по необжалвани части
от НП, но в частта на отмененото НП не е подадена касационна жалба от сектор ПП
при ОД МВР - Пловдив, а в частта на потвърденото НП за административно
наказание : глоба в размер на 10лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗДв.П – касационна жалба не е подадена от Я.Р.. Поради това
решението не подлежи на обезсилване в частта за потвърденото НП за
административно наказание : глоба в размер на 10лв. за нарушение по чл.100 ал.1
т.1 ЗДв.П.
Поискано е решението в обжалваната
част да бъде отменено, ведно с отмяна на наказателното постановление в съответната
част или наказанието да бъде намалено в минимален размер като явно
несправедливо. Поддържа се, че не е доказано безспорно и категорично подаването
на своевременен и ясен сигнал за спиране – единият от разпитаните свидетели
/служител полицай/ е заявил, че не си спомня нищо по случая, а другия е
посочил, че касатора не е спрял на стоп палка и е бил
застигнат и спрян със светлинен и звуков сигнал, което станало в светлата част
на денонощието. Счита се, че обясненията не са точни поради изминал голям
период от време от извършване на нарушението, тъй като в НП е отразено, че
нарушението е извършено на 17.09.2018г., в 04,13ч. Свидетелката, която се е
возила в МПС е заявила, че случаят е бил през нощта на неосветен участък от
пътя и е имало спряна друга кола, вкл. е видяла бяла светлина от фенерче и Р.
намалил скоростта и сам е спрял след около 200м., след като е видял светлинен
сигнал. По отношение мястото на нарушението, посочено в НП, е заявено, че
полицаите са били на около 200м. след разклона за с.Войводино в посока
магистралата и там, където е спрял касатора /преди да
навлезе в ръкава за включване на магистралата/, е изграден пътен възел детелина
на две нива с подходи, при което следва, че МПС е спряло на около 200-300м. от стоянката на полицаите. Твърди се, че Р. не е ускорявал
скорост и не е правил опити да се укрие и веднага е спрял, след като е видял
зад себе си светлинен сигнал. Не е бил длъжен да спира, тъй като спиране от
контролни органи съгл. чл.170 ал.3 ЗДв.П се извършва
чрез подаване на своевременно ясен сигнал със стоп палка, а нощно време може и
с червена светлина, описваща полукръг.
Ответникът ОД МВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция не се представлява пред АС – Пловдив. Не е представен отговор по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Стоянова предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятна
част от съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
1. Обжалваното НП е издадено от
длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е
приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.11/. Същата е част от административно
наказателната преписка и отразена в НП. АУАН серия Д № 0304396/17.09.2018г. е
съставен от мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция, Д.К. /длъжността е определена за осъществяване на контролна
дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН от посочения
полицейски орган в цитираната оправомощителна
заповед./.
В АУАН, съдържащ се в преписката –
оригинал, не е вписано възражение на жалбоподателя и е отразено, че е съставен
в присъствие на свидетел – М.З., за следното /според обжалваната част/ : На
2. В жалбата против НП е заявено, че
на посочената дата в акта и в НП, пред Р. се движил товарен автомобил, който
намалил скорост, при което той предприел маневра за изпреварване. Посочено е
още - „Видях светлина от фенерче.“. Продължил движението и след малко видял зад
себе си светлинен сигнал и спрял. Преди това не е видял да му подават сигнал
със стоп палка. В съдебното производство пред ПРС е разпитан в качество на
свидетел актосъставителят Д.К. /съдебно заседание от
16.01.2020г. /НП е връчено на 16.10.2019г. и изпратено в ПРС на 22.11.2019г./,
който поддържа акта и авторство, но заявил, че не си спомня конкретния случай.
С твърдение, че лицето М.Х.Б.е очевидец на случая, е уважено доказателствено искане на жалбоподателя и същата е разпитана
като свидетел. Заявила е, че била в колата отпред, като пред колата имало още
една кола, „нещо бяло светна като батерия …“. Тя помислила, че има катастрофа и
предложила да минат полека. „Карахме и може би минахме 100 метра, зад нас
светеше един буркан и спряхме“. Попитали ги защо не са спрели и не са ли видели
палката. Св. е посочила, че не са видели полицаи, нито палката, било тъмно три
часа посреднощ…“. Разпитан като свидетел е М.З. –
отразен като свидетел в АУАН, който заявил, че са били назначени по наряд на
пътния участък, описан в акта. Не си спомнял месеца, но било около обяд, като
на път Б 56 на 90-тия км. изпълнявали служебните си задължения. Вдигнал стоп
палка на автомобила за проверка и същия не спрял на стоп палката и продължил.
Тогава с колегата си се качили на служебния автомобил, пуснали звуков и
светлинен сигнал и настигнали автомобила в ръкава преди да се включи по
магистралата в посока Бургас и го спрели. Поддържано е, че когато е подаден
сигнал със стоп-палката, не е проверяван друг автомобил.
ПРС приел, че жалбоподателят и
ангажираният от него свидетел не спорят относно факта – ситуацията се е развила
през тъмната част на денонощието, като от св.З. не може да се очаква да си
спомня всички обстоятелства, свързани с нарушението, тъй като от извършването
му е изминал сравнително дълъг период от време и длъжността му е свързана с
установяване на множество нарушения по ЗДв.П.
Показанията на св.М.Б.са възприети частично, тъй като в едната си част
кореспондират с показанията на св.З., а в другата си част противоречат на
отразеното в АУАН, поддържано от актосъставителя и
неговия колега. Прието е, че това, че св.Б.не е видяла подаването на стоп-палка
понеже е било тъмно, не означава, че такъв сигнал не е подаден, освен което
освен този сигнал, е бил подаден и светлинен сигнал, който св. е потвърдила.
Св. Б.не е водач на МПС, поради което за нея не е съществувало задължение да
следи за подавани знаци.
3. По отношение презумптивната
доказателствена сила на АУАН, придадена с нормата на
чл.189 ал.2 ЗДв.П се отчита осигуреното право на
жалбоподателя да опровергае фактическите констатации в акта. При доказателствена тежест за жалбоподателя, същият е ангажирал
доказателства, правилно преценени от ПРС. Фактът, че актосъставителя
не си е спомнял конкретния случай не означава, че не е поддържал фактическите
констатации в АУАН. В тази насока е изричното му волеизявление за поддържане на
акта и авторство. С основание са възприети за достоверни обстоятелствата,
поддържани от св.З., извън тези за час на извършване на нарушението. В тази вр. следва да бъде отчетено заявеното от св.Б.- „нещо бяло
светна като батерия …“; „Карахме и може би минахме 100 метра, зад нас светеше
един буркан и спряхме“, вкл. посоченото в жалбата относно светлината –
светлинен сигнал. Сведенията от св.Б.са съпоставени с информацията, изходяща от
полицейските служители, при което с основание е посочено, че св.Б.е потвърдила
подаването на светлинен сигнал и движение на служебния автомобил на контролните
органи след МПС, управляван от Р..
Жалбоподателят е бил „водач“ по см. на
§ 6 т. 25 и „участник в движението“ съгл. § 6 т. 28 ДР ЗДвП - установен годен
субект на административното нарушение по чл.103 ЗДв.П,
който като участник в движението той е имал задължението да съобразява своето поведение
с подавани от контролните органи сигнали в обхвата на чл.170 ал.3 ЗДв.П. Нарушението разкрива типичната степен на обществена
опасност на нарушения от този вид, като наложените размери на двете наказания не
са в минимално установения размер, а завишени – глобата е в предвидения
максимум. В тази вр., посоченото от ПРС, че са в
минимално предвидените размери в чл.175 ал.1 т.4 ЗДв.П,
което не позволява на съда да ги коригира в насока намаляване, не съответства
на текста на чл.175 ал.1 т.4 Здв.П. Според справката
за нарушител/водач са налице извършвани от касатора
множество нарушения, но от една страна – в НП отсъства позоваване на повторност спрямо влязло в сила друго НП за идентично
нарушение, а от друга - конкретиката на ситуацията, в
частност времевия порядък на проверката, позволява да бъде прието, че глобата
може да бъде намалена в размер на 100лв., а лишаване от право да управлява
моторно превозно средство да бъде намалено за срок от 1 месец. За размера на
наложените административни наказания в НП не са изложени съображения, а ПРС е
приел, че наложените са в минимално предвидените такива в чл.175 ал.1 т.4 ЗДв.П, което противоречи на съдържанието на цитираната
норма.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 287 от 21.02.2020г.,
постановено по АНД № 7378 по описа за 2019г. на Районен съд – Пловдив в частта,
с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-1030-008371/15.10.2018г.,
изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, за наложено
на Я.Р. административно наказание : глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца - за нарушение по чл.103 от Закона
за движение по пътищата, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДв.П.
Изменя Наказателно постановление №
18-1030-008371/15.10.2018г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, за наложено на Я.Я.Р., ЕГН **********,
административно наказание : глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца - за нарушение по чл.103 от Закона за
движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.175
ал.1 т.4 от ЗДв.П, като намалява глобата от 200лв. на
100лв. и намалява лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца – на
1 месец, за нарушение по чл.103 от Закона за движение по пътищата, на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДв.П.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: /П/
Членове : /П/
/П/