№ 159
гр. Силистра, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л. П. Хърватев
СъдебниСтоянка М. Крумова
заседатели:Блага М. Димова
при участието на секретаря Мирена В. С.
и прокурора С. Р. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Л. П. Хърватев Наказателно дело от
общ характер № 20223400200197 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Вносител: Окръжна прокуратура – р.пр., явява се прокурор С. Р., командирован в
Окръжна прокуратура-Силистра, съгласно заповед № 420 от 20.10.2022г. на Председателя
на Апелативна прокуратура – Варна.
Подсъдим: Т. И. Д. – р.пр., явява се лично и с адв.Р. Н., редовно упълновощен и
приет от съда.
Частен обвинител: Р. С. Д. – р.пр., явява се лично и с адв.Е. Б., редовно
упълномощена и приета от съда.
Частен обвинител: В. И. Г., със съгласието на Р. С. Д. – р.пр., не се явява. Явяват се
Р. Д. и адв.Е. Б., редовно упълномощена и приета от съда.
Частен обвинител: Р. С. Д. като родител и законен представител на Р. И. Г. – р.пр., не
се явява. Явяват се Р. Д. и адв.Е. Б., редовно упълномощена и приета от съда.
Частен обвинител: Й. П. Й. – р.пр., явява се лично и с адв.Е. Б., редовно
упълномощена и приета от съда.
Частен обвинител: Г. К. Й. – р.пр., не се явява. Лицето е починало.
Свидетел: А. Е. Д. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: В. Е. Р. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: В. Й. Т. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: Г. П. Г. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: Д. Т. Г. – нер.пр., не се явява. От представените доказателства е видно, че
същият живее и работи в Англия. Налице е и доклад от наказателно деловодство, които са
провели телефонен разговор със същия и е установено посоченото обстоятелство, а именно,
че пребивава в Англия.
Свидетел: С. Х. И. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: Г. Г. И. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: С. С. К. – р.пр., явява се лично.
1
Свидетел: Т. Г. Н. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: М. С. М. – р.пр., не се явява. От представените доказателства е видно, че в
момента се намира в чужбина.
Свидетел: Б. Т. Б. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: Д. Г. Р. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: Д. Н. С. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: И. И. И. – нер.пр., явява се лично, призован по телефона. Представен е
доклад от наказателно деловодство.
Свидетел: И. Д. Л. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: А. Р. Й. – р.пр., явява се лично.
Свидетел: А. С. А. – р.пр., не се явява. Представени са доказателства, че същият е
командирован на границата.
Вещо лице: Е. С. Ж. – р.пр., не се явява. Представил е доказателства, че за известен
период от време, съвпадащ с провеждане на заседанието, не се намира в страната.
Вещо лице: В. И. И. – р.пр., не се явява.
Вещо лице: О. Е. Д. – р.пр., не се явява. Представя доказателства, че на днешната
дата е служебно ангажиран в Окръжен съд-Русе.
Вещо лице: Г. В. П. – р.пр., явява се лично.
Вещо лице: М. С. Р. – р.пр., явява се лично.
Вещо лице: П. М. И. – р.пр., явява се лично.
Вещо лице: А. И. С. – р.пр., явява се лично.
Вещо лице: Т. И. И. – р.пр., явява се лично.
Вещо лице: Д. Д. Р. – р.пр., не се явява.
Вещо лице: Я. Г. К. – р.пр., не се явява.
Вещо лице: М. Н. С. – р.пр., не се явява. Същият е представил доказателства, че е
претърпял оперативна интервенция.
Вещо лице: Е. К. И. – р.пр., не се явява.
Вещо лице: Л. И. М. – р.пр., не се явява.
Вещо лице: Д. М. Ж. – р.пр., явява се лично.
Вещо лице: С. И. Д.–Н. - р.пр., не се явява. Извършила е ДНК експертизите.
Представила е доказателство, че е служебно ангажирана и изразява становище, ако страните
не изразяват несъгласие, да се приемат заключенията на изготвените от нея експертизи.
ПРЕДИ ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ.Б.:Представям препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници на Г. К. Й..
С оглед представените документи се установява, че конституираният като частен
обвинител Г. К. Й. е починал. От представеното удостоверение за наследници става ясно, че
не се налага конституиране на нови страни в настоящото производство.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки да се даде ход на делото по отношение на
2
явилите се лица.
АДВ.Б.:Моля да се даде ход на делото. Имам искане по реда на разпит на
свидетелите. В залата се намира свидетел Д. Р., който явно разпозна, че съм адвокат преди
съдебното заседание и ме помоли да бъде разпитан първи, тъй като детето му е в колата и му
се налага да го води на лекар в гр.София.
АДВ.Н.: Няма процесуални пречки по отношение на явилите се лица да бъде даден
ход на делото. Няма пречка да се разпита първо този свидетел.
Съдът счита, че няма процесуални пречки, поР. което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Самоличността на подсъдимата Д. е снета в разпоредително заседание.
АДВ.Н.: Няма промяна в статуса на подзащитната ми.
Снема се самоличността на явилите се свидетели:
А. Е. Д. – 38г., български гражданин, живея на семейни начала, осъждан, без родство
със страните.
В. Е. Р. – 31г., български гражданин, неомъжена, неосъждана, без родство със
страните.
Г. П. Г. – 59г., български гражданин, неомъжена, неосъждана. Има родство с частните
обвинители – сестра на Й. Й..
С. Х. И. – 43г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.
Г. Г. И. – 60г., български гражданин, омъжена, неосъждана, без родство със страните.
С. С. К. – 54г., български гражданин, вдовец, неосъждан, без родство със страните.
Т. Г. Н. – 30г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство със страните.
Б. Т. Б. – 38г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство със страните.
Д. Г. Р. – 32г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.
Д. Н. С. – 40г., български гражданин, неженен, неосъждан, братовчеди с пострадалия.
И. Д. Л. – 45г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.
Свид.Л.: С колегата А. Й. сме служебно ангажирани и молим, ако може, да ни
разпитате по-рано.
А. Р. Й. – 29г., български гражданин, нежен, неосъждан, без родство със страните.
Съдът предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл.290 НК и
правото им по чл.121, ал.1 от НПК и ги помолва да напуснат залата до повикването им за
разпит.
Снема се самоличността на явилите се вещи лица:
Г. В. П. – 60г., омъжена, неосъждана, без родство със страните.
М. С. Р. – 57г., омъжена, неосъждана, без родство със страните.
А. И. С. – 57г., омъжена, неосъждана, с висше образование, без родство със страните.
Т. И. И. – 50г., с висше медицинско образование, без родство със страните.
Д. М. Ж. – 64г., женен, неосъждан, без родство със страните.
3
П. М. И. – 49г., женен, неосъждан, с висше образование, без родство със страните.
Съдът им напомня наказателната отговорност по чл.291от НК.
В разпоредителното заседание страните са заявили, че нямат искания за отводи, което
потвърждават и в настоящото съдебно заседание.
Съдът запитва страните имат ли други искания, освен вече изложените за промяна
реда за разпит на свидетелите.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Не възразявам да се разпитат първо свидетелите,
които имат ангажименти.
АДВ.Б.:Също нямаме възражения.
АДВ.Н.: Не възразяваме да бъде променен реда за разпит на свидетелите.
ДАВА СЕ ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
Настоящото съдебно производство е образувано вследствие на внесен обвинителен
акт за предявено обвинение по отношение на подсъдимата Т. И. Д. по чл.343, ал.3,
предл.“първо“, б.“б“, предл. “първо“, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По делото няма конституирани граждански ищци.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението.
АДВ.Н.: Подзащитната ми е запозната с обвинението, ще даде обяснения.
ПОДС.Т. Д.: Знам за какво съм обвинена. Д., който е мой бивш приятел вече, имаше
БМВ 318 TDS лична собственост, което той, понеже имаше интервали, в които отсъстваше
от страната, ми го беше оставил на мен да го управлявам. Тъй като имаше дребни забележки
по колата, беше говорил с наш общ познат да потърсим от някъде части. Общият ни познат
се казва П., който ни свърза с И.. Няколко дни преди 19.10.2019г. имах лични ангажименти в
гр.Русе. Минах да видя П. и съответно него ден той ми даде телефонния номер на И., като
лично пред мен му се обади и му каза, че ще ми даде номера му, тъй като съм желаеща да
закупя колата, която той продава. Тя беше съвместима като части с личния автомобил на Д..
Него ден звъннах, говорих с И. и понеже беше на работа, се разбрахме евентуално да се
чуем в събота, за да отида да видя колата, да я огледам дали е подходяща, дали това, което
ни трябва на нас го има и дали е здраво. В събота, на 19-ти, имах също ангажименти в
гр.Русе и тогава се чух по обяд с И. да го попитам дали ще му бъде удобно в събота или в
неделя да съчетаем нещата. Каза, че в събота не е на работа, удобно му е и мога да отида да
видя колата. Прибирайки се от гр.Русе му звъннах и се разбрахме да се срещнем на гр.Сливо
поле, тъй като той е от с.Ряхово, а аз прибирайки се, това беше общата допирна точка.
Първоначално уговорката ни беше да се видим на спирката на гр.Сливо поле, но понеже
трябваше да купя гранули за кучетата, минах първо през ветеринарната и след това щях да
ходя на спирката, но той ми звънна по телефона, пита къде съм. Казах, че съм при
ветеринарната. Помоли да го изчакам там. Дойде с негов личен автомобил предполагам,
Фолксваген Голф. Каза ми, че има един ангажимент и ме попита дали искам да отида с него
и след това да отидем да видим колата, която продаваше. Съгласих се. Качих се в Голфа и
отидохме при неговите колеги. Разговаря с тях, спирахме на няколко места, тъй като в него
4
момент се извършваше строително-ремонтна дейност на пътя Сливо поле-Борисово.
Работниците премахваха старата настилката на пътя. Отидохме той да попита кой ще товари
следващия курс, защото искаше един камион с този тип отпадък да бъде стоварен пред тях.
Говори с някои от колегите си. След това се върнахме до отново ветеринарната аптека,
защото там беше БМВ-то, което карах и потеглихме в посока с.Ряхово. Той караше пред
мен, аз след него. Стигайки в с.Ряхово спряхме на главна улица, от където той взе някакъв
негов приятел, който се качи при него в колата. После спряхме до друг автомобил, „Лада“.
Тъй като И. каза, че БМВ-то, което продава, няма акумулатор и ще вземе от тази „Лада“,
която е служебна, доколкото знам от него, ще вземе акумулатор, за да може да запали
автомобила, който исках да видя. Взеха го с момчето, което беше с него и от там отидохме
пред една къща в с.Ряхово, където беше паркирано БМВ-то на нещо като поляна. Там
сложиха акумулатора, запалиха БМВ-то, огледах го. Съответно поисках да се кача да го
покарам една обиколка. И. каза, че няма проблем. Приятелят му, представи се като И.чо, се
качи с мен в БМВ-то, което щях да купувам. Направихме кратка обиколка. Върнах се отново
там, където беше паркирана колата. Оставих я. Говорихме с И. и се разбрахме, че ми харесва
автомобила, нещата които ми трябват са налични, здрави и може да се използват. Разбрахме
се за сумата от 500лв. да закупя автомобила. Попитах го дали има документи. Каза ми, че
няма документи и не може да се регистрира колата. Помолих го да изчака 1-2 дни, за да
организирам вкъщи място, където да паркирам колата и да се уговорим по какъв начин ще
бъде пренесена от с.Ряхово до с.Нова черна. Той се съгласи да ме изчака ден-два. След това
тръгнах от с.Ряхово. Отидох на с.Варненци при майка, за да й оставя гранулите, които купих
от ветеринарната, минах да видя баба и леля и се прибрах в с.Нова черна.
През времето, в което шофирах, се чух с Д. и с П. и съответно и на двамата казах, че
ми харесва колата и искам да я вземем, че съм се разбрала за цената. Д. ми каза, че даже вече
е организиран транспорт на платформа, тъй като колата няма регистрационни табели. Като
се прибрах, си налях чаша бира, понеже нямах намерение да шофирам повече. Говорих с И.,
понеже ми звъня и ми каза, че още някакъв е спрял и е поискал също да купи части от колата
или цялата и иска още същия ден, т.е. на 19-ти, да ми я донесе, тъй като не иска да има
ангажимента тя да стои пред тях, защото много хора спират и питат за въпросния автомобил.
Казах му, че ми трябват ден-два, съгласи се да ме изчака, но каза, че не е проблем кога ще му
дам парите, понеже му казах, че ми трябва време да изтегля сумата от 500лв., просто иска да
донесе колата да е в нас, а да не е пред тях. Бяхме си писали на вайбър след като се прибрах,
преди да ми звънне. Попита ме дали съм се прибрала, дали съм говорила с Д. относно
автомобила. Написах му, че съм се прибрала и даже съм си наляла чаша бира. Той беше
отговорил, че също е употребил алкохол, но това си е негово решение и просто настояваше
да донесе автомобила. Когато ми звънна, вече беше казал, че кара към с.Нова черна и идва
да ми го остави. Понеже попита къде живея, съответно говорейки с него по телефона, бях
излязла на пътя, тъй като мястото е много лесно откриваемо. Профуча край мен с доста
висока скорост, видя ме в последния момент. Обърна, дойде. Тъй като след като се прибрах
паркирах нашата кола в двора, а не исках колата, която той докара да стои на пътя, тъй като
имах притеснения, че сутринта няма да е там, затова изкарах автомобила на Д. от двора и
когато И. дойде, го накарах да паркира БВМ-то вътре. Тръгна да го паркира с фаровете
навътре, но го помолих да го обърне по начина за паркиране. Обърна я, паркира я вътре в
двора и каза, че колата е все още със същия акумулатор, който е от служебния му автомобил
и на следващия ден да отида да му го върна, тъй като за понеделник служебният автомобил
ще трябва да се ползва. Каза, че е уговорил някой да дойде да го вземе и помоли докато
дойдат да го вземат, да остане вкъщи. Съгласих се. Бяхме отвън, пред къщи. Говорихме си
общи приказки. Понеже аз имам животни и говорихме за кучета, котки. Имам кози. Той
каза, че има гълъби. Дори ме пита дали от някъде мога да му помогна да си намери отсевки
за тях. Докато бяхме вкъщи, жената, с която живее на семейни начала му звънна да го пита
къде е, неведнъж. Въпреки, че той беше по-надалеч от мен, дочух разговора, в който той
5
казва, че е на гости на някакви братовчеди в с.Старо село и след малко ще се прибере. След
това стана въпрос за транспорт на бали люцерна. Бях намерила от къде да ги закупя, но ми
трябваше транспорт. Той каза, че има познат, който има микробус с отворена каросерия,
който може да ми свърши работа. Звънна му по телефона, говориха. И. говори с него и за
други неща, но не мога да ги конкретизирам. След това поиска да направи едно кръгче с
БМВ-то на Д.. Съответно не бях много съгласна, понеже той ми беше написал, че е
употребил алкохол, а аз не бих рискувала след употреба на алкохол да седна зад волана.
Настояваше и аз се съгласих да му предоставя колата. Дадох му ключовете на БМВ-то,
заключих къщата и тръгнах след него. Запали колата и тръгна в посока гр.Русе. Беше на
здрачеряване и последното, което помня беше, че беше на трета предавка нагоре по баира,
понеже има баир с лек десен завой. След това от самата катастрофа нямам спомени как се
случи.
Следващият момент, в който се събудих, тъй като съм загубила съзнание за някакъв
период от време, бях в колата. Винаги слагам колан когато шофирам или се возя. Когато се
събудих, висях в автомобила. Откопчах колана с малко повече усилия и паднах странично,
понеже автомобилът беше застанал странично, на лява страна. Съответно излязох през
предния прозорец, който го нямаше, от страната на волана. Излизайки, двигателят работеше,
фаровете бяха светнати. Осъзнах, че с мен имаше някой. Върнах се обратно в автомобила да
го търся. Не намерих никой в автомобила. Изгасих двигателя, взех ключовете от стартера,
но фаровете оставих светнати, тъй като ми беше неудобно да ги изгася. Излязох от
автомобила, обиколих го и в тревната площ, малко по-далеч от автомобила, намерих до едно
дърво И.. Бих му шамари, опитах се по някакъв начин да го свестя. Реших, че ми трябва
аптечката от колата и отново отидох до автомобила и влязох в него от същото място, от
което излязох. Намерих аптечката. Всичко необходимо за оборудването на един автомобил –
аптечка, триъгълник, пожарогасител, жилетка, беше в една лилава найлонова чантичка на
черни звездички. Намерих я в колата и отново излязох от автомобила. В следващия момент
видях фарове на приближаваща кола и оставих чантата. Взех една възглавничка, която беше
в автомобила, която беше многоцветна, хванах я и с нея изскочих на пътя и спрях първия
автомобил, който минаваше. Бяха мъж и жена, които пътуваха в посока гр.Русе-гр.Силистра.
Спрях ги. Помолих ги да ми помогнат, тъй като има ранен, да се обадят на телефон 112 да
дойдат линейка, полиция. Понеже бях объркана, жената ме държеше през цялото време до
идването на Спешна помощ. Дойдоха Спешна помощ, полицаи. От спешното ми удариха
някакво успокоително, понеже бях буйна, агресивна. Успяха да ме прегледат. Качиха ме в
линейката и ме отведоха в гр.Тутракан, в спешното. Там стоях доста дълъг период от време.
Промиха ми раната, превързаха я, понеже имах порезна рана на дясната ръка. Исках да си
тръгна, но не ми позволиха, тъй като казаха, че съм със сътресение на мозъка и не съм в
състояние да вземам сама решение. Поискаха да дойде родител, който да разпише, че на
негова отговорност аз не желая да остана под наблюдение в болницата.
Понеже аз питах за И., първоначално ми казаха, че е с по-тежки наранявания и е
откаран в спешното в гр.Русе, а аз съм с по-леки наранявания и съм в гр.Тутракан. После
дойдоха полицаи в спешното. Поискаха да дам кръвна проба за алкохол. Аз отказах.
Полицаят, с напредване на времето дойде и ми каза, че понеже има смъртен случай, щом
съм отказала кръвна проба, трябва да дам проба за алкохол с дрегер. Съответно духах на
дрегера. Алкохолът беше 0.98.
Понеже трябваше да дойде родител, ми дадоха телефона да се обадя на братовчед ми.
Обадих му се и го помолих да докара майка ми, баща ми е починал, за да разпише
документите. Дойде с майка и някъде към 2-3ч. сутринта ме пуснаха от спешното да се
прибера вкъщи.
На другия ден имах посещение от роднини и приятели на И., които бяха дошли да
вземат автомобила. Същата вечер, когато той ми донесе автомобила, аз му дадох 100лв., две
6
банкноти по 50лв. и се бяхме разбрали другите 400лв. да му дам в неделя, когато отида да
му занеса акумулатора. Дойдоха негови роднини и приятели, които искаха да вземат
автомобила. Казах им, че нямам никакъв проблем с това. Отворих задните врати, дадох
ключовете. Питаха ме къде е акумулатора. Казах, че е в колата, би трябвало да запали,
въпреки че нямаше регистрационни табели.
Опитаха се да запалят колата, но се оказа, че не могат, затова с автомобила, с който
бяха дошли, закачиха въпросната кола и я издърпаха. Взеха я. Бяха дошли две момчета,
които бяха недоброжелателно настроени, тъй като ме обвиниха, че аз съм убила човек.
Доволна ли съм била от това, че съм убила човек. Също и жената, която беше с тях ме
попита дали съм щастлива от факта, че съм оставила две деца сирачета, без баща. Единият
от двамата, които бяха, понеже не ги познавам, говореше с някого по телефона и искаше
разговорът да бъде записан докато е вкъщи и искаше да кажа, че аз съм управлявала
автомобила. Аз получих пристъп и не бях на себе си. Майка, която също беше отпред, им
каза да си тръгват и да ме оставят намира. След като изкараха автомобила, затвори вратите и
ми помогна да се прибера вкъщи. От тогава не съм виждала тези хора. Понеже бях подала
сигнал на телефон 112 с молба да не ме притесняват близките на починалото момче, от
тогава не са ме притеснявали, не съм ги виждала.
Като излязох от къщи, единственото, което взех със себе си беше телефона ми.
Излязох с домашните дрехи, с домашните чехли.
Когато го намерих, лявата му маратонка не беше на крака и чорапите му бяха бели,
на И.. Наистина се опитах да му помогна, но… Мисля, че това е всичко.
ПРОКУРОРЪТ: Преди инцидента през м.октомври 2019г. бяхте ли се виждали с И.,
познавахте ли се?
ПОДС.Т. Д.: Не, първия път когато го видях, беше на 19-ти.
ПРОКУРОРЪТ: Казахте, че като сте се прибрали след успешната сделка с оглед
покупката на това БМВ, сте пили чаша бира. Колко чаши?
ПОДС.Т. Д.: Може би 3-4, водни чаши.
ПРОКУРОРЪТ: След това И. като дойде спешно същата вечер, за да остави
автомобила, който сте договорили, казахте че изчаквал човек, който да дойде да го вземе.
Какво провокира да тръгнете спешно с БМВ-то, в което се качихте и двамата след това?
ПОДС.Т. Д.: Искаше да пробва колата, нашето БМВ. Не беше карал комби. Въпреки,
че му казвах, че това БМВ, което имаше Д. като собственост, не е толкова мощно, докато
това, което закупих от него, е, но той настояваше да направи едно кръгче докато дойдат да
го вземат.
ПРОКУРОРЪТ: Казвали ли сте на някое от лицата, които след настъпилото ПТП -
семейството, което е спряло, пътните полицаи, екипа на Спешна помощ, че Вие сте
управлявали БМВ-то?
ПОДС.Т. Д.: Не.
ПРОКУРОРЪТ: Кога разбрахте, че е починал И.?
ПОДС.Т. Д.: От спешното ми го казаха. Тогава ми казаха, че е починал на място.
7
ПРОКУРОРЪТ: А на място, когато сте излизали от автомобила след инцидента,
когато сте го търсили, Вие какво разбрахте?
ПОДС.Т. Д.: Със сигурност не това, че е починал на място. Бутах го, бих му шамари
да се свести и затова отидох за аптечката.
Нямам други въпроси.
АДВ.Б.: В колко часа беше всичко, което се случва покрай пробата на автомобила,
който искахте да купите?
ПОДС.Т. Д.: По обяд. Може би около 12ч.
ПОДС.Т. Д.: В колко часа се прибрахте и употребихте 3-4 чаши бира? В колко часа
дойде И.?
ПОДС.Т. Д.: Приблизително 16-17ч. Не мога да кажа в колко часа дойде И..
Не мога да кажа колко време мина от като И. дойде до момента, в който се качихме в
автомобила.
Когато той дойде си говорихме. Бяхме пред къщи. Има шатра и там говорихме.
Място за сядане там няма. Стояхме прави. Понеже трябваше да си нахраня животните, го
бях оставила за известен период от време сам.
АДВ.Б.:През този период употребявахте ли някакъв алкохол?
ПОДС.Т. Д.: Аз – да. Бира. Беше в пластмасова бутилка от 2 литра.
АДВ.Б.:И. употребяваше ли от тази бира докато чакаше да дойдат да го вземат?
Подсъдимата поглежда защитата като клати глава нагоре-надолу.
ПОДС.Т. Д.: Да.
Не мога да кажа какво количество алкохол е употребил И. през това време от тази
бира. Аз изпих една чаша. Нямам представа какво количество бира беше останало в
бутилката, след като спряхме употребата на алкохол.
Когато тръгнахме с колата, бутилката остана вкъщи.
АДВ.Б.:В автомобила, който пробвахте, този на Д., имаше ли някакъв алкохол?
ПОДС.Т. Д.: Имаше кенчета тъмна бира - Старопрамен или Старобърно.
От тази бира не сме употребявали. Тези кенчета стоят в колата от 16.07.
Употребявахме от бирата в бутилката.
АДВ.Б.:През този период от време докато пробвахте автомобила, преди И. да дойде
да Ви го донесе, колко пъти говорихте с И., колко пъти имахте лични разговори? Станахте
ли си близки през периода на пробата?
ПОДС.Т. Д.: Не мога да кажа колко пъти сме говорили. Чак близки… В това време
говорих с Д., говорих с П..
АДВ.Б.:Комуникацията, която водихте с него, той Ви звънеше по телефона или Ви
пишеше съобщения?
ПОДС.Т. Д.: В някои от случаите беше телефонно обаждане, в други - писане на
8
вайбър.
АДВ.Б.:Казахте, че той Ви е казал преди да дойде, че е употребил алкохол. Това като
се обади в разговор ли Ви каза или в съобщение?
ПОДС.Т. Д.: Като съобщение беше. Реших, че се шегува. Нямах намерение никъде да
излизам с колата.
АДВ.Б.:Можете ли да си спомните как беше разположено тялото на И., когато
отидохте до него след катастрофата, като се опитахте да му окажете помощ?
ПОДС.Т. Д.: Беше с гръб до дървото. По гръб.
Освен, че му бих шамари да се свести, нямам спомен да съм го завъртала.
АДВ.Б.:След като дойде жената, която сте спрели, казахте че сте били сте с нея през
цялото време. След като дойде тази жена и говори с Вас, нещо Ви утешаваше или стояхте
без да си говорите?
ПОДС.Т. Д.: Каза ми да се успокоя, пита ме дали искам вода.
АДВ.Б.:След като тя дойде и преди да дойде линейката, Вие разделяли ли сте се по
някаква причина от нея?
ПОДС.Т. Д.: Исках да отида отново до И., но мъжът каза: „Стойте там, не давай да
идва насам“. Тя не ми позволи да мръдна никъде. След това не съм ходила до автомобила.
Преди това ходих до автомобила само да изгася двигателя и за аптечката.
АДВ.Б.:Когато сядате да шофирате, как позиционирате седалката, за да Ви е удобно
да шофирате?
ПОДС.Т. Д.: По принцип, за да мога да стигам педалите. Относително е спрямо
колата и начина, по който се мести предната седалка. Ако имам възможност да вдигна
седалката нагоре, я вдигаме нагоре и напред. Има автомобили, в които не мога да я вдигна
нагоре и тогава трябва да съм максимално напред в автомобила. В този мисля, че можеше да
се вдига седалката.
АДВ.Б.:След като Вие сте управлявали автомобила, на Вашия приятел налагаше ли
се да променя положението на седалката, за да шофира? Той със същото положение на
седалката ли управляваше автомобила?
ПОДС.Т. Д.: Със сигурност му се налагаше да я мести назад.
Д. е висок над 180см. По-висок е от И..
Нямам други въпроси.
АДВ.Н.: В свободно положение колко отстояние има между теб и волана, когато ти
управляваш, когато си наместваш седалката така, че да управляваш автомобила? Какво
разстояние остава между гърдите ти и волана?
ПОДС.Т. Д.: Може би 15-20 см.
АДВ.Н.: В процесната вечер с какво беше облечена?
9
ПОДС.Т. Д.: С домашни дрехи – сив анцуг, розов суитчър, с домашни лилави чехли,
с чорапи. Чехлите ми бяха отворени отпред, класически чехли.
Друг път не съм управлявала с чехли автомобил. И тогава не съм управлявала. С
чехли не мисля, че някой може да шофира.
АДВ.Н.: Защо си спомняш кенчетата с бира, че са от 16.07 и какво ще правят в този
автомобил от тогава?
ПОДС.Т. Д.: Защото на 16.07.2019г. баща ми почина в болница в гр.София. Бях там
и след организирането на транспорта, трябваше някакси да се прибера. Д. беше в България
по него време и той дойде с БМВ-то да ме вземе от гр.София. Тъй като той шофираше, аз си
позволих да спираме по бензиностанции и да си купувам кенчета бира.
АДВ.Н.: Кой организира извозването на това БМВ?
ПОДС.Т. Д.: П. беше намерил платформа. П. е общият познат на И. и Д., който ни
свърза с И.. Те се уговориха до ден-два да репатрират колата.
АДВ.Н.: Обясни ли на И., че не трябва да тръгва с нерегистриран автомобил?
ПОДС.Т. Д.: Да, но той просто настояваше.
АДВ.Н.: Забеляза ли някакви белези, че същият е употребил алкохол, защото вие сте
комуникирали по вайбър? Казал е по вайбър, че е употребил. Ти как го видя?
ПОДС.Т. Д.: Не залиташе когато дойде, говореше нормално или на мен не ми е
направило впечатление да е фъфлел.
И. пръв се качи в автомобила. Аз заключвах къщата през това време. Преди да се кача
в колата беше запалил двигателя.
Той не беше с колан в автомобила. Аз винаги слагам колан когато се кача в
автомобил. В процесната вечер също си сложих колана.
АДВ.Н.: Сещаш ли се в момента на отключване как отключи този колан?
ПОДС.Т. Д.: Трудно.
АДВ.Н.: Каза, че си висяла. Какво означава, че си висяла?
ПОДС.Т. Д.: На една страна, на лявата. Колата беше на лявата страна.
АДВ.Н.: Как се откопча? Положи ли усилие?
ПОДС.Т. Д.: Да разбира се. След това излязох през предния прозорец в посока
волана.
АДВ.Н.: Да разбирам ли, че още два пъти си влизала и излизала в автомобила?
ПОДС.Т. Д.: Да. Не мога да кажа това колко бързо стана и през какъв интервал от
време.
АДВ.Н.: Твоят еърбек беше ли се задействал, на предна дясна седалка?
ПОДС.Т. Д.: Не знам.
10
Не знам и от страната на И. дали беше се задействал.
АДВ.Н.: Заявявала ли си на някого, че ти си управлявала автомобила в процесната
вечер и ако си, на кого си го заявявала?
ПОДС.Т. Д.: Не съм сигурна.
АДВ.Н.: Кога ти биха успокоително и ако знаеш, какво е то?
ПОДС.Т. Д.: Когато дойдоха с линейката от спешното.
АДВ.Н.: Колко време беше минало откакто първите хора, които спряха до идването
на линейката?
ПОДС.Т. Д.: Не мога да кажа, не знам
АДВ.Н.: С кого си спомняш разговорите тогава?
ПОДС.Т. Д.: С жената. Пита ме дали искам вода, добре ли съм, ранена ли съм. Спря
също автомобил, който пътуваше в посока гр.Силистра-гр.Русе. Те вече бяха спрели. От
него излезе някакъв мъж, който попита всичко наред ли е. Те му отговориха, че са позвънили
на телефон 112 и чакат да дойде линейката.
АДВ.Н.: Когато си комуникирала с И. по вайбър, едва ли ще си спомняш колко е бил
часът, но към колко ти позвъни и каза, че е пил?
ПОДС.Т. Д.: Вече бях вкъщи. Не съм убедена, но към 16-17ч. Той ми го написа.
Понеже ме пита какво правя, казах че съм се прибрала и съм си наляла чаша бира.
АДВ.Н.: Тези 100лв. като капаро ли му ги даде?
ПОДС.Т. Д.: Да.
АДВ.Н.: На колко метра беше маратонката от тялото на И..
ПОДС.Т. Д.: Не знам къде му беше маратонката. Знам само, че я нямаше
маратонката на левия му крак.
АДВ.Н.: С коя ръка беше обърнат към дървото И. – лява или дясна?
ПОДС.Т. Д.: Не знам. Имаше дърво.
АДВ.Н.: Д. познаваше ли се с И.?
ПОДС.Т. Д.: Не.
АДВ.Н.: Тяхната комуникация по телефона ли само беше?
ПОДС.Т. Д.: Д. не е говорил нито веднъж с И..
АДВ.Н.: Защо каза, че репатрак са уговаряли Д., П. и И.?
ПОДС.Т. Д.: П. организира транспорта. П. познава и двамата, но Д. не е разговарял с
И..
11
АДВ.Н.: П. ли беше посредника по сделката с БВМ-то?
ПОДС.Т. Д.: Да. Той беше свързващия, той намери автомобила за части.
АДВ.Н.: Как беше счупено предното стъкло?
ПОДС.Т. Д.: Нямаше го цялото, доколкото си спомням. Нямаше нещо, което да ми
пречи да изляза.
АДВ.Н.: Воланът в какво положение беше? Беше ли си на мястото?
ПОДС.Т. Д.: Да.
АДВ.Б.:Искам да питам подсъдимата има ли претенции за 100лв., които е дала
капаро, за да ѝ ги върнем?
ПОДС.Т. Д.: Не.
В.Л.Р.: Приемате ли някакви лекарства в момента?
ПОДС.Т. Д.: В момента не.
В.Л.Р.: От колко време не вземате никакви лекарства?
ПОДС.Т. Д.: Година и нещо може би.
СЪДЪТ: С каква цел искахте да закупите този автомобил?
ПОДС.Т. Д.: За да използваме частите, които са съвместими с нашия. За резервни
части за нашия автомобил.
СЪДЪТ: Предупредихте ли И. да не го носи, защото не е регистриран?
ПОДС.Т. Д.: Да.
СЪДЪТ: Защо се наложи Вие да го пробвате, като ще го взимате за части и го
управлявате нерегистриран?
ПОДС.Т. Д.: За да видя как работи мотора, дали е здрав, въпреки че бяха
несъвместими моторите – единия дизел, а другият на бензин.
СЪДЪТ: Къде се намираше торбичката с медицинските принадлежности на
автомобила, в коя част на автомобила?
ПОДС.Т. Д.: Зад шофьорското място бяха. Там ги намерих.
СЪДЪТ: Вие знаехте ли къде се намират?
ПОДС.Т. Д.: По принцип в колата. Не мога да кажа дали със сигурност бяха зад
шофьорското място или са били в багажника преди.
СЪДЪТ: Т.е. Вие ги търсехте, за да ги намерите?
12
ПОДС.Т. Д.: Да. Не знам колко време ми отне. Реших, че ще ми е необходима
аптечката. Търсих я след като отидох до И..
Първо излязох, върнах се да изгася двигателя. Не намерих И. вътре и след това се
върнах за аптечката.
Първия път като намерих И., му удрях шамари и се върнах за аптечката. Намерих я
зад шофьорската седалка. Не съм сигурна веднага ли я намерих.
СЪДЪТ: След това сте взели някаква възглавничка. Защо не се възползвахте от
аптечката? Защо я извадихте от колата?
ПОДС.Т. Д.: Не знам.
СЪДЪТ: Извадихте аптечката и какво направихте с нея?
ПОДС.Т. Д.: Оставих я извън автомобила и взех възглавничката. Взех я от земята,
беше изпаднала извън автомобила.
Като я взех, излязох на пътя и спрях първата кола, която минаваше.
Няма други въпроси.
Пристъпва се към разпит на свидетелите.
СВИД.Д. Г. Р.: Сещам се за кой случай съм призован. Идвах от гр.Русе с дъщерята.
Преди или след с.Нова черна, от дясната страна, тъмно беше, някой махаше с една светлина.
Намалих скоростта, видях от дясната страна, че има блъсната кола. Спрях 15-20 м. по-
напред, звъннах на тел.112, казах че има катастрофа и това е.
ПРОКУРОРЪТ: Да опишете времето, обстановката.
СВИД.Д. Г. Р.: Асфалтът беше сух, видимостта беше добра, видях от 200-300м.
светлината. Изобщо не съм излязъл от колата. Даже спрях 15-20м. след катастрофата, за да
не види дъщеря ми, тя е на 4 годинки. Тогава звъннах на 112 и си тръгнах.
Не се сещам кога стана това нещо.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.А. Р. Й.: Работя като мл. инспектор група „Охранителна полиция“ в РУ-
Тутракан. Точната дата не мога да се сетя. Бях назначен в наряд за нощна смяна от 19ч. до
7ч. на следващия ден, като около 19:30-20:00ч. дежурният в РУ ни разпореди с колегата И.
Л. да посетим ПТП малко след с.Нова черна. Докато стигнем на мястото, екип на „Спешна
помощ“ бяха пристигнали. Мисля, че момичето тъкмо беше качено в линейката, а момчето
беше починало до едно дърво, в близост до колата. Аз лично трябваше да запазя
местопроизшествието до пристигане на дежурна оперативна група.
ПРОКУРОРЪТ: С някого провели ли сте разговор?
СВИД.А. Р. Й.: С никого не съм говорил, защото трябваше да регулирам
движението.
АДВ.Б.:Приближавали ли сте до автомобила?
СВИД.А. Р. Й.: Да, но не сме пипали нищо. Автомобилът беше обърнат на лявата си
страна. Не си спомням да сме пипали нещо, да сме видели нещо. Аз лично не съм видял
13
никой да отива до автомобила.
АДВ.Н.: Имате ли визуална представа за трупа?
СВИД.А. Р. Й.: Беше легнал по корем. Не се сещам да е имало нещо в близост до
него.
АДВ.Н.: Да сте намирали телефон или някой друг да знаете да е намирал телефон?
СВИД.А. Р. Й.: Не. Аз лично не съм намирал.
Момичето не съм виждал. Казаха, че има качено момиче в линейката, но не съм я
виждал. Линейката почти веднага като отидохме, тръгна.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.И. Д. Л.: Знам за кой случай съм призован. Посетих възникнало ПТП след
с.Нова черна, в посока гр.Русе. В ляво, в банкета посока гр.Русе установих катастрофирал
автомобил марка БМВ. Същият беше наклонен на лявата си страна. Преди посочения
автомобил, в банкета, до дърво, установих труп на лице от мъжки пол. При пристигането ми
линейката беше натоварила лице от женски пол и потегли към гр.Тутракан. Впоследствие
посетих ЦСМП в гр.Тутракан, където извърших проба за употреба на алкохол на лицето от
женски пол. Същата беше положителна.
ПРОКУРОРЪТ: Запитахте ли я кой е управлявал автомобила?
СВИД.И. Д. Л.: Лицето ми каза, че тя е управлявала автомобила, затова извърших
проба с техническо средство за употреба на алкохол.
ПРОКУРОРЪТ: Разяснихте ли ѝ, че има право да даде кръвна проба.
СВИД.И. Д. Л.: Да, винаги се издава и талон за изследване. Не се сещам тя дали се
възползва от това право. След това се върнах на мястото на произшествието и го запазих до
идването на оперативната група.
ПРОКУРОРЪТ: При първоначалното си идване като посетихте сигнала за
възникналото ПТП, да опишете самия автомобил – как беше, какви деформации имаше,
имаше ли счупени стъкла?
СВИД.И. Д. Л.: Не се сещам такива подробности. Сещам се, че имаше видими следи
по отводнителен канал, където се е движил автомобила и го установих обърнат на лявата си
страна. За счупени стъкла не се сещам, но ни направи впечатление, че седалката на водача
беше изместена напред. Имаш следи от кръв в автомобила.
На водача еърбека беше задействан и по него имаше следи от кръв.
АДВ.Б.: А този на пътника до шофьора беше ли задействан?
СВИД.И. Д. Л.: Не се сещам.
АДВ.Б.: Как беше разположено тялото?
СВИД.И. Д. Л.: За такива подробности няма как да се сетя,мина доста време, но
крайниците ми направи впечатление, че бяха разположени неадекватно. Личеше, че има
счупване на крайниците.
14
АДВ.Б.: Когато питахте момичето дали тя е управлявала, имаше или и други хора
около вас?
СВИД.И. Д. Л.: Тя също потвърди това, че е управлявала и пред лицата в спешния
център.
АДВ.Н.: Променяла ли си е становището относно това, че тя е карала автомобила?
СВИД.И. Д. Л.: Не знам.
АДВ.Н.: Казахте, че била в шок. Обяснете какво означава това, Вие как я възприехте?
СВИД.И. Д. Л.: Беше под въздействието на алкохол, миришеше на алкохол. Видях я
вече в линейката, самото тяло трепеше. Попитах медицинските лица тя как е и те казаха,
че е изпаднала в шок. Когато посетих след това спешния център, тя беше адекватна.
АДВ.Н.: Обвърза ли това дали тя е карала с това дали спътникът е жив или не е
жив?
СВИД.И. Д. Л.: Не. Тя ме попита само дали е живо лицето. Аз отговорих, че е
починало.
АДВ.Н.: Усъмнихте ли се в нейните думи?
СВИД.И. Д. Л.: Аз няма в какво да се усъмнявам. Тя си каза.
АДВ.Н.: Казахте, че имало кръв в автомобила и върху еърбека. На друго място
забелязахте ли да има кръв?
СВИД.И. Д. Л.: Това, което съм забелязал го казах – на еърбека видях капки кръв,
доколкото се сещам. Аз само запазвам местопроизшествието, не правя оглед.
СЪДЪТ: Т.е. пред Вас през цялото време тя е твърдяла, че тя е карала?
СВИД.И. Д. Л.: Да, в спешния център - да.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.АЛЕКРАНДЪР Е. Д.: Знам за кой случай съм призован. Като се връщаме от
гр.Русе, преди с.Нова черна видяхме фарове на един завой и се изгубиха. Предположихме,
че има отбивка там. Намалихме скоростта. През това време излезе едно момиче на пътя,
цялото кърваво. Първа кола бяхме, спряхме. Момчето лежеше до ореха. Обадих се на
телефон 112 от моя телефон. Изчакахме да дойде линейка, полиция. Имаше кенчета
разпилени по асфалта. Ходих по-надолу да сложа триъгълник да се вижда от насрещните
коли. Там намерих телефон. Това е.
ПРОКУРОРЪТ: Колко време останахте на местопроизшествието от спирането
докато си тръгнете? След колко време дойдоха полицията и от спешен център?
СВИД.А. Д.: Полицията дойде може би след 40 мин., а от спешния център дойдоха
след 30мин. Първо те дойдоха.
15
ПРОКУРОРЪТ: Момчето, което възприехте, беше ли починало, според Вас?
СВИД.А. Д.: Да, 100%.
ПРОКУРОРЪТ: Момичето какво Ви каза?
СВИД.А. Д.: Момичето твърдеше, че се казва Р. и викаше: „И., добре ли си, добре ли
си?“.
ПРОКУРОРЪТ: Когато разбра, че не е жив, тя какво направи?
СВИД.А. Д.: Аз до последно казвах, че е жив, но не разрешихме да ходи при
него. Държахме я настрана, за да не се паникьоса.
ПРОКУРОРЪТ: Когато дойдоха от спешния център, какво направиха?
СВИД.А. Д.: Отидохме с медицинската сестра до него и каза, че починал на място.
Момичето не разбра, че е починал. Тя беше там, настрани. Мисля, че някаква инжекция
сложиха.
ПРОКУРОРЪТ: Сещате ли се по момичето да е имало някакви видими
наранявания?
СВИД.А. Д.: Беше окървавена, но какво е станало, не знам. Чорлава беше цялата,
излезе от храстите, от нищото, с една възглавничка на ръката.
АДВ.Б.: Къде възприехте автомобила да напуска пътното платно, спрямо табелата на
с.Нова черна? Бяха ли излезли от селото?
СВИД.А. Д.: Още от завоя се видяха фаровете наляво-надясно и после свиха вляво.
Спрямо тяхната посока на движение - след табелата. Ние бяхме на може би 200-300м. от
като видяхме фаровете да напускат платното, а може и повече.
АДВ.Б.: Колко време мина от като напусна автомобила пътното платно, докато
момичето изскочи от храстите и я видяхте?
СВИД.А. Д.: 20-30 секунди най-много.
АДВ.Б.: Спрямо траекторията на движение на автомобила, чиито фарове видяхте и
той напусна пътното платно и местоположението на катастрофиралия автомобил, който сте
видели след това, можете ли с категоричност да кажете, че това е същият автомобил?
СВИД.А. Д.: Нямаше други фарове насреща. В тази посока отиде автомобила, който
видяхме.
АДВ.Б.: Това около колко часа става?
СВИД.А. Д.: Дрезгаво беше. Може би към 7ч. вечерта. Не помня вече.
АДВ.Б.: На какво разстояние от пътното платно видяхте автомобила, от където
изскочи момичето?
СВИД.А. Д.: Като излезе тя и ние веднага спряхме и после бутнахме нашата кола
малко по-напред и пуснахме аварийните, за да виждат тези, които се движат.
16
АДВ.Б.: Направи ли Ви впечатление момичето да е миришело на алкохол докато
говорихте с нея?
СВИД.А. Д.: Аз при нея не съм стоял много-много. Жена ми беше около нея. Не си
спомням да е миришела на алкохол.
АДВ.Б.: Обадихте ли се на тел.112?
СВИД.А. Д.: Да. Линейката дойде може би след половин час. После втори път
звъннах. Казаха, че линейката пътува.
АДВ.Б.: От момента, в който възприехте момичето, докато дойде линейката, къде
беше момичето?
СВИД.А. Д.: Беше настрани и крещеше, че се казва Р. и питаше И. дали е жив.
АДВ.Б.: В периода докато дойде линейката, момичето ходи ли до автомобила, до И.?
СВИД.А. Д.: Не е ходила. Стоеше при жена ми.
АДВ.Б.: Нямам въпроси, имам искане.
АДВ.Н.: Как се държеше Т.?
СВИД.А. Д.: Видимо уплашена, неадекватна, не знаеше какво да прави. Излезе и
само крещеше името на И..
АДВ.Н.: Вие намерихте ли телефон?
СВИД.А. Д.: Да. Аз намерих телефона, на около 50-60 м. от автомобила, на банкета.
Автомобилът се движеше в посока гр.Русе, а телефонът беше назад към селото. Не разбрах
на кого е този телефон. Дадох го на моята жена и после звънна там някакво момче и каза, че
ги чака на някакъв купон.
АДВ.Н.: След като го дадохте на жена си, разбрахте ли на кого е телефона – на
момичето или на спътника ѝ?
СВИД.А. Д.: Бях там като се обади. Помня, че този който звънна каза: „Айде, И.,
чакаме те“.
АДВ.Н.: От разпита, проведен на 02.06.2021г. заявявате, че според Вас, автомобилът
е управляван от момчето, тъй като по момичето е нямало никакви видими следи от
наранявания, освен на палеца. Такъв извод си правите и от намирането на телефона. Защо си
правите такъв извод?
АДВ.Б.: Мисля, че редът за прочитане на показанията, дадени в досъдебното
производство, е различен. Аз в тази връзка имам искане по чл.281 от НПК, а не по начина,
по който се задават от защитата.
Съдът намира възражението за основателно и разяснява на свидетеля, че може да не
17
отговаря на зададения въпрос.
АДВ.Н.: Не се противопоставям на основание чл.281 от НПК, ако са констатирани
противоречия или са непълни показанията, но към настоящия момент мисля, че са непълни
и тъй като свидетелят не си спомня, в хипотезата, в която не си спомня, моля основание чл.
281 от НПК да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ.Б.: Правя същото и искане по отношение на часа, защото свидетелят не си
спомня, а в разпита, който е проведен на 06.11.2019г. е заявил точния час и в частта, в която
свидетелят заявява дали, според него, момичето е лъхало на алкохол или не. Има
противоречие между това, което казва сега и тогава.
АДВ.Н.: Държа да бъдат прочетени показанията от 02.06.2021г., намиращи се на л.81,
т.3 от ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат прочетени показанията.
С оглед направените искания съдът допуска прочитане на показанията на свидетеля
на основание чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК и
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита показанията на свидетеля А. Е. Д., дадени на 06.11.2019г. по отношение на
часа и дали подсъдимата е лъхала на алкохол, намиращи се на л.85, т.1 от ДП.
По отношение на разпита на 21.06.2021г. - в неговата цялост, намиращ се на л.81, т.3
от ДП.
СВИД.А. Д.: Това е часа. Сега не мога да кажа точно.
Това беше тогава, сега същото казвам. Тя може да лъха на алкохол, но може и да се е
разлял алкохол. Не знам дали са били отворени кенчетата.
СЪДЪТ: По отношение на другите възприятия сте изразили мнение, че момчето е
управлявало.
СВИД.А. Д.: Това е по мои предположения, така си помислих аз. Така казах и тогава
– че по мои предположения момчето е карало.
АДВ.Н.: Тъй като от словореда, от целия разпит, не става ясно заР. какво смятате, че
момчето е карало – заР. позиционирането на телефона или заР. липсата на наранявания?
СВИД.А. Д.: Това си беше мое мнение. Това казах и тогава, така съм си помислил и
това е записала и следователката. Така съм си помислил и така съм предположил тогава.
ПРОКУРОРЪТ: Първо момичето се е представило с името Р., а след това сте
разбрали, че не се казва така. Кога разбрахте и от кого?
СВИД.А. Д.: Като дойдохме при следователката.
АДВ.Н.: Бяхте ли свидетел когато дойдоха от Бърза помощ?
18
СВИД.А. Д.: Да. Тогава слязоха сестрата и шофьора. Не съм бил свидетел да са
разговаряли.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.В. Е. Р.: Пътувахме в посока от гр.Русе към с.Старо село. В далечината видях
автомобил, който се движи на дълги светлини. Превключих на къси, аз съм шофьора на
моята кола и в този момент светлините изчезнаха. Дори коментирах с мъжа ми, че там няма
път, освен черна отбивка за нивите. Намалих с моя автомобил, превключих. Като
приближихме, почти да стигнем до местопроизшествието, момичето изскочи, цялата в кръв.
Казах на сина ми да не гледа. Спряхме, пуснахме веднага аварийните. Попитах я какво
има, дали е добре. Тя държеше на ръката една възглавничка. Погледнах ръката, беше само
порязана ръката ѝ. Попитах дали има друг с нея. Каза: „Да, момчето е там.“ Тя викаше името
„Р., Р.“. Попитахме къде е момчето. Каза, че е в храстите. Погледнахме към момчето.
Видимо нямаше никакви признаци на живот. Даже аз лично отидох, проверих дали има
пулс. Пак се обадих на „Бърза помощ“, обяснихме ситуацията. Дори от там ме попитаха има
ли пулс, някакви жизнени показатели.
Тя беше много паникьосана. По земята имаше кенчета бира, тя беше пияна, момчето
и то лъхаше на алкохол. Дойде Бърза помощ, полицаите дойдоха. Полицаите ни снимаха
личните карти и ни пуснаха да си ходим.
ПРОКУРОРЪТ: Попитахте ли кой е карал колата, беше ли ви отговорено от
момичето?
СВИД.В. Р.: Не, не съм питала. Тя беше в шок, не можеше да стои на краката си. Тя
само питаше дали е жив. Предполагам, че всеки човек ще го направи, това е благородна
лъжа - да кажеш, че е жив, само да не се паникьоса повече и да ѝ стане нещо
ПРОКУРОРЪТ: Къде беше автомобила, трупа на момчето, което сте установили?
СВИД.В. Р.: Момичето изскочи буквално от храстите пред нашата кола. Аз щях да
спра, защото няма как да се изгуби колата. Аз съм от този край и познавам маршрута. Аз
казах на мъжа ми, че нещо е станало, защото изведнъж се загубиха светлините.
След като спряхме, момичето изскочи от храстите цялата в кръв. Тя викаше „Р., Р.,
жив ли е? Кажете ми дали е жив“. Питах кой дали е жив, защото то се пада леко под наклон.
Тялото на момчето беше буквално прегърнало ореха. Единият му крак беше видимо счупен.
Тялото беше странично, обхванал ореха. Аз отидох и пипнах момчето дали има пулс.
ПРОКУРОРЪТ: Когато проверявахте за пулс момчето, момичето къде беше?
СВИД.В. Р.: Тя беше седнала до нашия автомобил. Казах да се успокои, дадох
вода от нашия автомобил.
ПРОКУРОРЪТ: Тя приближи ли се до момчето когато Вие бяхте до него?
СВИД.В. Р.: Приближи се, но не го е пипала. Стоеше отдалеч и го гледаше. Тя ме
питаше дали е жив и аз ѝ казах, че е жив, за да се успокои.
ПРОКУРОРЪТ: Колко време мина след като се обадихте на тел.112 докато дойдат
полиция и Бърза помощ?
СВИД.В. Р.: Близо час, мисля. През това време ние бяхме на място, не сме
19
напускали докато не дойде Бърза помощ. Отбивахме движението, колите, да намалят.
Момичето през цялото време беше в шок. Като дойде линейката, тя не можеше да
обясни, даже каза, че се казва Р..
В районното като ни разпитваха, тогава разбрахме, че тя не се казва Р.. Дори на
момчето името тогава разбрахме. Тя каза, че се казва Росен. После разбрахме, че се казва И..
ПРОКУРОРЪТ: Да кажете нещо за телефон, който сте намерили – кой го намери,
какво стана с този телефон?
СВИД.В. Р.: Телефона намерихме по-надолу от колата. Мъжът ми го намери.
Телефонът звънеше. Първият човек, който се обади помня, че се звънеше, Б., защото и аз
имам братовчед Б.. Мъжът ми първо говори с него и каза, че е катастрофирал. Вторият
човек, който се обади, беше майката на момчето. През живота ми това са най-тежките думи -
да кажа на една майка, че момчето не е живо. Аз говорих с нея и после подадох телефона
на жената от Бърза помощ, ние се познаваме с нея, от едно село сме. Казах , че не мога
повече, защото това за мен е голяма травма – да кажеш на една майка, че детето ѝ не е живо.
АДВ.Б.: Къде автомобилът напусна пътното платно спрямо табелата на селото?
СВИД.В. Р.: Това е на излизане от селото, има остър завой.
АДВ.Б.: Спрямо траекторията на движение на фаровете, които видяхте и спрямо
положението на катастрофиралия автомобил, можете ли с категоричност да кажете, че това е
автомобилът, чиито светлини сте видели?
СВИД.В. Р.: Да, нямаше друг.
АДВ.Б.: Колко време мина от момента, в който автомобилът напусна пътното платно
до момента, в който момичето излезе пред вашия автомобил?
СВИД.В. Р.: Не мога да кажа с точност. 10-15 минути може би.
АДВ.Б.: Вие се движите тогава. С каква скорост приблизително се движехте?
СВИД.В. Р.: Ние се движехме с около 80км/ч. На 500-600м. видяхме, че изчезват
фаровете.
АДВ.Б.: За колко време изминахте това разстояние от 500-600м. с 80км/ч. и спряхте и
видяхте момичето да излиза пред колата?
СВИД.В. Р.: След като видях фаровете, че той кара на дълги, аз веднага преминах на
къси.
АДВ.Б.: Колко време мина докато спряхте автомобила?
СВИД.В. Р.: 10-15 минути, максимум половин час измина.
СЪДЪТ: Виждате на 500-600м. фарове и изчезват. След колко време вие стигнахте
на мястото, където изчезнаха?
СВИД.В. Р.: Минах на къси, намалих скоростта и когато вече бях там, спрях. 10-15
минути, максимум за половин час стигнах до там.
20
В.Л.Р.: Според мен има проблем с изчисляването на минути, секунди, час.
СЪДЪТ: Вие управлявате автомобила и виждате фарове насреща на 500-600м.
Фаровете какво правят?
СВИД.В. Р.: Фаровете буквално изчезнаха. Аз минах веднага на къси, продължих да
карам като намалявах скоростта. Спрях когато вече бях там.
СЪДЪТ: За колко време минахте това разстояние от като видяхте автомобила и
спряхте?
СВИД.В. Р.: За половин час.
АДВ.Б.: Считам, че това може да се установи от вещите лица. Когато излезе
момичето на пътното платно, ръкомахаше ли нещо или просто като силует видяхте, че е
излязла?
СВИД.В. Р.: Тя буквално излезе пред нашата кола. Ние вече бяхме спрели. Казах на
мъжа ми, че 100% е станало нещо с тази кола. Ние спряхме и момичето излезе пред нас.
АДВ.Б.: От момента, в който спряхте вашата кола и момичето излезе пред нея, колко
време мина?
СВИД.В. Р.: Десетина минути. Не мога да преценя. Почти едновременно спрях,
откопчах колана и момичето изскочи. В момента, в който спрях, тя излезе и ние веднага
излязохме. Само се обърнах към детето и му казах да не гледа.
АДВ.Б.: Значи почти едновременно сте спрели и момичето е изскочило. Защо
казвате, че сте стояли 10 минути?
СВИД.В. Р.: Много се извинявам, но много се обърках. Не сме седяли в колата 10
минути. В момента, в който спрях автомобила, тя изскочи и ние излязохме. Изобщо не съм
стояла вътре. Само се обърнах да кажа на сина ми да не гледа.
АДВ.Б.: Какъв цвят беше тази възглавничка?
СВИД.В. Р.: Не помня. Малка беше.
АДВ.Б.: Имате ли спомен в колко часа става това нещо?
СВИД.В. Р.: Беше към 19:30ч. може би, тъмно беше навън.
АДВ.Б.: Момичето лъхаше ли на алкохол?
СВИД.В. Р.: Да. Тя беше пияна. По-голям беше и шока, предполагам, заР. това.
АДВ.Б.: През цялото време, през което бяхте с нея преди да дойде линейката, заедно
ли бяхте?
СВИД.В. Р.: Аз бях до нея. Или аз стоях, или моят мъж стоеше. Ние имахме
светлоотразителна жилетка, махахме на колите да спрат, но все някой стоеше до нея.
21
АДВ.Н.: След като възприехте фаровете, намалихте ли скоростта на автомобила?
СВИД.В. Р.: Да. Предположих, че е станало нещо лошо. Движила съм се с 80км/ч.,
след това станаха 60км/ч. Близо до мястото на произшествието стигнах на 50км/ч. и тогава
намалих и спрях.
АДВ.Н.: Друг автомобил преминавал ли е по него време?
СВИД.В. Р.: Ние когато спряхме, нямаше друг автомобил. Имаше преминаващи, но
никой не спря. Като дойде линейката, тогава спря и друг.
АДВ.Н.: Непосредствено преди да видите Т., имахте ли разминаване с друг
автомобил?
СВИД.В. Р.: Не.
АДВ.Н.: Казахте, че сте разбрали, че И. е пил. Как го установихте?
СВИД.В. Р.: Самият той миришеше на алкохол. Самите кенчета бира бяха по земята,
по асфалта.
АДВ.Н.: Сещате ли се за вашия ориентир, къде точно бяхте, когато забелязахте
фаровете?
СВИД.В. Р.: Аз идвам в посока гр.Русе–с.Нова черна. Само дървета има от двете
страни, нито знак, нищо друго.
АДВ.Н.: Там има ли баир?
СВИД.В. Р.: Да. От мястото на произшествието, където беше момчето, от там почва
завоя, остър е завоя и от там влизаш в с.Нова черна. Баирът е наклонен към с.Нова черна,
предполагам.
АДВ.Н.: Бяхте ли свидетел когато дойде Бърза помощ? Те разговаряха ли с
момичето?
СВИД.В. Р.: Да, бях там. Питаха я дали има счупено някъде, фрактури, как се
чувства. Искаха да дадат успокоително, но тя отказа. И на тях каза, че се казва Р.. „Аз съм
жена му“, това бяха думите ѝ.
АДВ.Н.: Някой пита ли я дали тя е управлявала автомобила?
СВИД.В. Р.: Не. Бях там докато дойде патрулната кола. Полицаят снима личните ни
карти и ни освободи да се тръгнем, защото и детето беше там. Даже нашия автомобил
прегря.
Линейката не беше тръгнала когато дойде патрулен автомобил.
АДВ.Б.: Имам искане. С цел установяване объркването на свидетелката, искам да Ви
помоля на основание чл.281, ал.4 от НПК да се прочетат показанията, дадени от нея на
06.11.2019г. и от 02.06.2021г. по отношение на това чие име е викала подсъдимата. Има
противоречия в показанията от ДП и сега. Сега казва, че подсъдимата е викала „Р., Р.“, а
тогава, когато е било по-скоро спрямо инцидента, е викала „И., И.“.
22
АДВ.Н.: Не възразявам, но нека я питаме директно.
СВИД.В. Р.: Тя викаше „Р., Р.“. Когато дойдох тук в полицията на разпит, тогава
разбрах, че се казва И., но тя казваше Росен.
ПРОКУРОРЪТ: Защо тогава сте казали „И.“, при първоначалния разпит?
СВИД.В. Р.: Тук вече го разбрах името.
Съдът намира искането за неоснователно предвид обстоятелствата, които се изтъкват
от процесуалния представител на частните обвинители, че ще бъдат установени. Счита, че те
нямат значение за основния факт на доказване, поР. което
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля направеното искане за прочитане показанията на свидетелката.
СЪДЪТ: Докато бяхте на местопроизшествието, бяхте ли в постоянен визуален
контакт с подсъдимата?
СВИД.В. Р.: Да.
СЪДЪТ: Докато дойдат линейката и полицията тя влизала ли е в колата?
СВИД.В. Р.: Не.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.В. Й. Т.: Знам защо съм призован. На следващия ден като почина момчето,
отидохме да приберем колата от въпросната госпожа. Тя тогава призна, че тя е карала
колата, защото питахме как се е случило. Тогава тя си призна че е карала колата, много
съжалявала… такива.
ПРОКУРОРЪТ: Какъв сте на момичето, на момчето. Как разбрахте за катастрофата?
СВИД.В. Т.: Аз съм братовчед на И.. Майка ми се обади на нас и така разбрахме.
Отидохме на другия ден при госпожата и тя каза как са се случили нещата.
ПРОКУРОРЪТ: Кой ви каза, че това лице е било с вашия родственик, който е
починал, къде живее момичето?
СВИД.В. Т.: Не мога да се сетя кой ни каза. Отидохме в с.Нова черна и разговаряхме
с нея. Бяхме с още едно момче - С. и баба ми. Питахме как е тя, как са се случили нещата, че
са се запознали. Тя тогава разказа, че е купила автомобил от него. Мисля, че в къщата имаше
още една жена, освен нея – майка мисля. Тя каза, че е карала и съжалява за това, което се е
случило.
ПРОКУРОРЪТ: Питахте ли я дали е пила алкохол?
СВИД.В. Т.: Мисля, че не.
АДВ.Б.: Вие ли взехте колата, която беше продал И.?
СВИД.В. Т.: Да. Взех я и я оставих в някакво момче на съседната улица. Дръпнахме
я, не можа да запали.
23
След това не сме търсили повече момичето, не сме я виждали. В деня, когато взехме
автомобила, тогава разговаряхме с нея. След това, като прибрахме колата от с.Нова черна,
не сме я търсили.
АДВ.Н.: Имаше ли жена с вас?
СВИД.В. Т.: Да, Г..
АДВ.Н.: Някой искаше ли да запише Т. с телефон?
СВИД.В. Т.: Мисля, че не. Не съм сигурен, не се сещам за това.
АДВ.Н.: Кой я пита пръв дали тя е карала?
СВИД.В. Т.: Г. и след това С. и тя два пъти отговори, че тя е карала и че много
съжалявала.
АДВ.Н.: Преди това разбрахте ли, че тя е карала колата, някой каза ли ви?
СВИД.В. Т.: Не. Ние я питахме и тя си призна.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.Г. П. Г.: Същата вечер, когато сестра ми се обади към 8 и нещо, че е станала
катастрофа, при която той починал. В същия момент се обаждам на моя внук, който живее в
Щръклево, да намери някакъв превоз, за да мога да отида при сестра си. Намерихме превоз,
отидохме на Ряхово и наистина се оказа, че е така. Сутринта се обадиха от Тутракан, за да
отидем да му вземем вещите от полицията. Отидохме аз, моя внук, С. и бащата на И., който
почина сега. Взехме вещите. Тръгваме си от там и като минахме през с.Нова черна, жената
живеела там. Минахме да видим за колата, която са носили с нея и моят внук влезе да види
колата. Майката беше навън и викнахме да дойде и жената, която е била с нея. Излезе. Аз
лично я попитах: „Вие ли карахте колата?“ Тя каза: „Да“. „Пила ли бяхте? – Да. А знаете ли,
че това момче имаше 2 деца? Сега какво ще правим с тях?“ – тя вдигна рамене. Това беше
отговора – вдигане на рамене.
ПРОКУРОРЪТ: Видяхте ли по момичето следи от нараняване, нещо, което да ви
направи впечатление?
СВИД.Г. Г.: Тя беше с шапка, нахлупена ниско, беше с палто до долу. Ръцете
почти не се виждаха, защото падаха ръкавите. Не видях нищо по нея, защото я гледах в
очите. Не съм я оглеждала, за да видя какво ѝ има на нея.
Майката, в този момент, аз когато я питах, майка ѝ беше навън. Тя чу, че тя каза, че тя
е карала, че са пили. Майката дойде и каза: „Няма да говориш нищо повече, да се оправят!“
Това бяха приказките пред мен. След това С. и той я пита. Тя и пред него това каза.
В. ми е внук, той също беше с нас. Той отиде колата да види. Взехме колата същия
ден.
АДВ.Б.: Как разбрахте къде живее това момиче?
СВИД.Г. Г.: То още в началото имаше хора, които спряхме да питаме. Те дори се
събраха много хора пред тях и те помогнаха. Даже едното момче се оказа познат на С.. От
там занесохме колата в тях. Питахме хора от селото къде живее момичето.
24
АДВ.Б.: Същия ден ли взехте автомобила?
СВИД.Г. Г.: Да. Занесохме го в същото село, не знам как се казва човека. На
известно разстояние от къщата на момичето, наблизко някъде.
След това не съм търсила момичето повече.
АДВ.Н.: Извършвана ли ви е проверка в случай, че евентуално сте оказвали
някакво въздействие, че сте я смущавали?
СВИД.Г. Г.: Не.
АДВ.Н.: Какво разбрахте в Районното управление за катастрофата?
СВИД.Г. Г.: Буквално нищо. Те не ни дадоха сведения. Казаха само, че има
катастрофа, нищо не знаят, само, че починало момчето на място. Не са ни казали кой е
управлявал автомобила.
АДВ.Н.: Някой от вас, които бяхте там, когато е разговаряла с вас, направи ли опит
да я запише с телефона?
СВИД.Г. Г.: Да, мисля, че С. нещо, обаче доста време мина. Не знам какво е
направил със записа. Мисля, че не беше чист записа, защото майката много викаше.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.С. Х. И.: Знам защо съм призован. Когато стана случката, преди да е станало,
15-20 минути минаха, И. ми звънна. Големи приятели сме с него. Разбрах, че е почерпен, то
си личи. Питах го къде е. каза, че е в с.Нова черна. Питах го какво прави там. Каза, че
тестват диференциала. Някаква кола продавал на госпожата и тествали колата. Взе да се
стъмва и му казах да се прибира по най-бързия начин. Той вика: „Чакай, чакай, виж кого ще
ти дам.“ Дава ми госпожицата и тя ми вика: „Не се безпокой, по живо по здраво ще ти го
донеса.“ Това беше последната приказка.
След това минаха 15-20 минути и ми се обажда Боцето, Б.. Казва ми: Чу ли какво
стана? Обаждам се на И. и ми вдигат от спешното и казват, че И. е починал на място. Казах,
че не може да бъде, говорил съм с него преди 15-20 минути и ми каза, че е в Нова черна.
Обаче като ми каза, че в Нова черна е станала катастрофата, разбрах, защото той така ми
каза, че е там.
Като разбрахме за катастрофата, веднага тръгнахме за Нова черна и видях сините
светлини и полицаите ни спряха. Казах, че съм му приятел. Видях го долу до дървото.
Линейката я нямаше, беше тръгнала, момичето не видях тогава.
ПРОКУРОРЪТ: На другия ден какво стана?
СВИД.С. И.: На другия ден от РУ-Тутракан се обадиха на баща му да вземем багажа
на И. и на връщане, като минавахме през Нова черна, баща му на И. каза да видим къде е
таз. Показаха ни момчетата къде живее – точно на главното. Влизаме и госпожата ката идва
срещу мен. Казах : „Позна ли ме? Вчера нали говорихме с тебе. Обеща ми по живо, по
здраво да го донесеш. Викам не си удържа на обещанието“. Тя се насълзи. Питая я: „Ти ли
караше?“. Каза, че тя карала. Лично на мен ми го каза. Лелята на И. беше там, бащата на И.
и онова момченце. Със сълзи ми го каза.
Ръката ѝ беше с бинт. Шапка имаше, елече имаше, понеже беше студено.
25
ПРОКУРОРЪТ: Попитахте ли я, освен че тя е карала, дали е употребила алкохол
когато е карала?
СВИД.С. И.: Майка и тя беше там. Тя почна сега - ама те тук пиха, ракия пиха,
почерпиха се и тръгнаха. Тя каза, че е карала, а майката отричаше. Не, не, И. караше.
Майката каза, че преди да потеглят с колата са пили алкохол. Аз като говорих с тях
преди да стане катастрофата, то си личеше, че са пили, пияни бяха. Преди да стане
катастрофата, като ми звъннаха, той даде телефона на момичето и тя каза, че ще го донесе
по живо по здраво.
АДВ.Б.: Кога за последно видяхте И.?
СВИД.С. И.: Същия ден по обяд. Сутринта ми звъни и каза, че ще дойде едно
момиче и да сляза на автогарата да я посрещна. Казах му, че съм много ангажиран и не мога.
После каза да отида в Борисово, имали сме клиент за един бус. Отивам в Борисово, в
Пътното, той там работеше и И. идва с неговия голф. Той караше, тя седеше до него, ама и
двамата усмихнати. Попитах къде отиват и той каза, че отиват да тестват диференциала.
Това става по обяд. Тогава за последно го видях и за последно го чух вечерта.
АДВ.Б.: Колко беше часа долу-горе, когато говорихте с тях по телефона и разбрахте,
че са употребили алкохол?
СВИД.С. И.: Взе да се стъмва, зимно време, към 17-17:30ч. може би, но не помня
точно.
АДВ.Н.: Да знаете той да се е уговарял с някого да го прибере от Нова черна?
СВИД.С. И.: Не знам, това не ми е казал.
АДВ.Н.: Кой друг, освен Вас, пита подсъдимата дали тя е управлявала автомобила?
СВИД.С. И.: Аз питах, не знам дали друг е питал.
АДВ.Н.: Опитахте ли се да я запишете на телефона?
СВИД.С. И.: Не. Само казах снимайте, защото тя си призна, но нищо не стана. Тя
веднъж го каза, после не го повтори.
АДВ.Н.: В районното бяхте ли като взимаха вещите?
СВИД.С. И.: Бях вън. Помня, че взехме телефона на И..
АДВ.Б.: Имам искане за прочитане показанията на свидетеля. Много ми е важно в
колко часа е станал този разговор и И. вече е звучал пиян. Има значение момента, в който
той е употребил алкохол и в кой момент вече е бил в това състояние. Има значение за
основния факт кога е употребил алкохол И. - дали е отишъл в Нова черна пиян или се е
напил там.
ПРОКУРОРЪТ: Свидетелят отговори - около 17:00-17:30ч. Установено е кога е
настъпило произшествието – естествено е преди произшествието, има употребен алкохол, не
се оспорва от никого от свидетелите, от подсъдимата. Не възразявам.
26
АДВ.Н.: Според мен няма смисъл.
Съдът счита, че направеното искане не е относимо към основния факт на доказване,
поР. което
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля направеното искане от адв.Б. за прочитане показанията на свидетеля.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.Г. Г. И.: Знам за кой случай съм призована. Застъпихме за нощна смяна.
Получихме обаждане за ПТП до с.Нова черна. Видях тялото на момче до някакво дърво,
буквално увито. На банкета имаше момиче, ръката беше наранена, имаше кръв, на някаква
малка възглавничка беше поставена на ръката . Тя беше в шок, неадекватна, не
разговаряше много. Видяхме, че момчето е починало, качихме се с нея в линейката,
оказахме ѝ първа помощ и тръгнахме за спешното отделение в Тутракан.
ПРОКУРОРЪТ: Стана ли дума, докато пътувахте, кой е управлявал автомобила?
СВИД.Г. И.: Не. Тя дори името не можеше да си каже. Спомням си, че после
разбрахме, че се казва Т., когато полицаите дойдоха. Първо казваше някакво друго име. Не
отговаряше адекватно на въпросите.
ПРОКУРОРЪТ: Колко време останахте на местопроизшествието?
СВИД.Г. И.: Може би около 15 минути на самото произшествие, без пътуването в
двете посоки.
ПРОКУРОРЪТ: Тя кога разбра, че момчето е починало? Промени ли се поведението
ѝ?
СВИД.Г. И.: В спешното отделение. Не мога да кажа дали поведението се
промени, по скоро не. Тя не отговаряше на въпросите. Питахме я какво е станало. Тя
нямаше ясен спомен. Понеже трудно контактувахме, като дойдоха полицаите, тогава
разбрахме имената . Нищо не знаехме за нея. През това време явно звънна телефона ,
защото разбрахме, че мъжът се обадил от Англия. Тя и с него говореше, да кажем, на
малко по-висок тон.
ПРОКУРОРЪТ: Лъхаше ли на алкохол?
СВИД.Г. И.: На самото място видяхме кенчета от бира. Не помня дали е лъхала.
Транспортирахме я, като аз бях при нея, тя беше в легнало положение. През цялото време
бях при нея. Опитах се да проведа разговор, но не се получаваше.
АДВ.Б.: Успокоително дадохте ли ѝ?
СВИД.Г. И.: Мисля, че ѝ дадохме диазепам.
27
АДВ.Н.: С какво беше облечена, ако се сещате?
СВИД.Г. И.: Не помня с какво беше облечена, но ми направи впечатление, че беше с
някакви домашни чехли.
В.Л.Р.: Помните ли какво име каза, че се казва?
СВИД.Г. И.: Не.
В.Л.Р.: Отбелязвате ли обичайно какви медикаменти сте направили на фиша за
спешна помощ?
СВИД.Г. И.: Отбелязваме. Ако е отбелязано, значи съм направила, ако ли не, значи
не е направено. Каквото съм написала, това е.
Няма други въпроси към свидетеля
СВИД.С. С. К.: Аз съм шофьора на линейката. След сигнала отидохме на място.
Видяхме момчето починало. Навън имаше момиче, което плачеше. Колата беше с колелата
нагоре.
ПРОКУРОРЪТ: Нещо повече за момичето да кажете.
СВИД.С. К.: Плачеше момичето, беше развълнувана. Питаше ни жив ли е, жив ли е.
Аз нищо не съм ѝ казал, не е моя работа.
Мисля, че дясната ръка беше порязана. Нищо не сме говорили с нея, тя беше
разстроена. Взехме я в линейката и я закарахме. Аз не съм говорил с нея нищо. Тя беше
разстроена.
ПРОКУРОРЪТ: Тя кога разбра, че момчето е починало?
СВИД.С. К.: Не знам.
ПРОКУРОРЪТ: Докато бяхте на място, дойде ли полиция?
СВИД.С. К.: Да, 5-10 минути след нас дойде полиция. Не съм чувал да казва кой е
управлявал автомобила.
АДВ.Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.Н.: С какво беше облечена?
СВИД.С. К.: Не мога да се сетя.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.Т. Г. Н.: Сещам се за кой случай съм призован. Бях повикан в ролята си на
консултант в хирургично отделение от екипа на спешна помощ във връзка с ПТП. Докараха
пострадала жена, прегледахме я. Не установих някаква сериозна травма, освен една рана на
една от двете длани, не помня на коя точно. От зададените въпроси към нея получих кратки
отговори. На някои въпроси дори не получих отговор. Имайки предвид информацията,
която събрах от екипа на Спешна помощ, от разговора с пациентката, настоях за
хоспитализация, но тя отказа. Мисля, че после извикахме и близък. Те се консултираха
28
помежду си и в крайна сметка отказаха хоспитализация. Мисля, че отказаха и образно
изследване, скенер, на главата.
ПРОКУРОРЪТ: В какво състояние беше пациентката когато обработихте тази рана
– чисто психологически, емоционално?
СВИД.Т. Н.: Беше дезориентирана, объркана. Не мога да си спомня да е говорила
нещо. Искаше да си ходи.
ПРОКУРОРЪТ: Беше ли употребила алкохол, според вас?
СВИД.Т. Н.: Прецених, че е употребила алкохол, затова настоявах да остане в
хирургично отделение за наблюдение, защото понякога алкохолната интоксикация прикрива
клиничните белези на черепно-мозъчните травми.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.Б. Т. Б.: Сещам се за кой случай съм призован. В 18:50ч. приказвах с него и
той ми каза, че е в с.Нова черна. Бил с някакво момиче, продал някаква кола и пиели по 1-2
бири. После в 19:15ч. Д. С. ми звъни, че е станала катастрофа с И.. В 19:20ч. звънях на С. да
му кажа, че при катастрофа И. починал.
ПРОКУРОРЪТ: Със съпругата на И. чухте ли се?
СВИД.Б. Б.: Не.
ПРОКУРОРЪТ: Опитахте ли се, когато разбрахте от вашия приятел С., че И. е
починал, да го наберете на телефона?
СВИД.Б. Б.: Звънях. Някаква жена вдигна и ми каза, че не знае какъв ми е, но
момчето е починало на място. Не ми каза нищо повече за катастрофата. Не съм ходил на
местопроизшествието.
АДВ.Б.: Нямам въпроси.
АДВ.Н.: От кога познавате И.?
СВИД.Б. Б.: От малки сме израснали.
Не мога да кажа от кога е шофьор.
АДВ.Н.: Знаете ли да е имал уговорка с някого от с.Нова черна?
СВИД.Б. Б.: Аз като приказвах с него, не ми е казал да има уговорка с някого.
Просто го питах къде е. Каза, че е в с.Нова черна. Добре ми се стори по телефона. Каза, че се
прибира след малко в с.Ряхово.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.Д. Н. С.: И. ми е братовчед. На 19.10 ми беше звънял между 16-17ч., че ще
носят кола в с.Нова черна за части, ще бъде там и ще чака да отида да го взема. Бях на
бензиностанцията, на която работех тогава. Тръгвам си от там в 7 без нещо и звъня. Вдигна
ми някаква жена, която ми каза, че има катастрофа и момчето, на което е телефона,
29
доколкото вижда отстрани, е починало на място.
ПРОКУРОРЪТ: Отидохте ли на местопроизшествието?
СВИД.Д. С.: Аз отидох после, но не можах да стигна. Имаше две патрулки, много
хора и те не ме пуснаха полицаите.
Не знам нищо във връзка с ПТП. Само една жена ми каза, че е починал.
АДВ.Б.: Когато Ви се обади И. към 16-17ч., звучеше ли Ви като да е употребил
алкохол?
СВИД.Д. С.: Не ми звучеше като употребил алкохол. Познавам го от много години.
АДВ.Б.: Ако беше употребил, щяхте ли да разберете?
СВИД.Д. С.: Мисля да.
АДВ.Б.: Знаете ли какво работеше И.?
СВИД.Д. С.: В този момент мисля, че работеше в цеха за дърва, но от там го
съкратиха. Беше сменил 1-2 фирми.
АДВ.Н.: Уговорихте се да го приберете същата вечер от къде?
СВИД.Д. С.: От с.Нова черна. Между 16-17ч. ми звъня да ми каже да го прибера,
даже два пъти ми звъня. Казах му, че съм на работа и когато свърша работа, тогава ще отида
да го взема. Към 18:30ч. свършвам работа и към 18:35ч. мисля тръгнах от бензиностанцията
и в този момент тръгнах да му звъня.
Няма други въпроси към свидетеля.
СВИД.И. И. И.: Бях с И. по обед някъде. Имаше да продава кола. Жената беше с нас,
когато бях с него. Отидохме да пробваме двамата с нея колата. Отидохме до с.Бабово,
селото, което е близко до с.Ряхово. Върнахме се и това беше.
ПРОКУРОРЪТ: Какво стана след това?
СВИД.И. И. И.: Колата беше БМВ. След това те се уговориха за другия ден да я
продаде на жената. Тя хареса автомобила и в неделя щяха да отидат да я продаде, но той
отишъл същата вечер да остави колата. Жената беше мисля от с.Нова черна.
ПРОКУРОРЪТ: Кога разбрахте, че е станало нещо лошо с И.? Кой Ви се обади?
СВИД.И. И. И.: Бях в едно селско барче в с.Ряхово и към 20-21ч., мисля, че някой
звънна. Казаха, че починал И.. Ние бяхме много хора на това барче. Звъннах на Иво, но той
не ми отговори.
АДВ.Б.: Нещо направи ли Ви впечатление в начина на шофиране на момичето докато
пробвахте автомобила?
СВИД.И. И. И.: Само като я пробвахме, че я ускори рязко, силно, с повече газ на
правата, но това е нормално като купуваш кола.
30
АДВ.Б.: Кога за последно чухте И.? След пробата чухте ли се с него по телефона?
СВИД.И. И. И.: Не. Ние се уговорихме в неделя да отидем заедно да продадем
колата.
АДВ.Б.: Направи ли Ви впечатление на обяд като се видяхте с момичето, да е
употребила алкохол?
СВИД.И. И. И.: Не, не ми е направило впечатление.
АДВ.Н.: На другия ден по какъв начин щяхте да доставите автомобила?
СВИД.И. И. И.: Не мога да кажа, аз просто щях да отида.
Няма други въпроси към свидетеля.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. С. Д.: На 19-ти сутринта станахме, като всяко едно
семейство пихме кафе. Мъжът ми ми спомена, че някакво момиче ще дойде да купи колата,
която той продава за части. Каза ми, че имал уговорка с нея и около 11ч. излезе от дома ни.
Бях вкъщи с децата. После излязох на улицата, понеже живеем в близост с неговите
родители и видях, че нашата кола е пред тях и отидох при него. Той беше седнал с баща си
на маса, обядваха. Каза, че момичето харесало колата и са се разбрали да я занесе на
следващия ден. После ние се прибрахме вкъщи, аз останах при децата и той излезе. Каза, че
ще бъде отвън, ще си мести колите. Това беше последния път, в който го видях аз. После
говорих с него по телефона, защото не се появи. Беше около 17 и нещо. Даже мисля, че му
писах, а не говорихме и той ми каза, че кара колата към момичето. Изпрати ми даже снимка
на колата в месинджъра, че пътува към нея, но къде е това аз не знаех докато не разбрах за
катастрофата.
После се чух с него към 19 без нещо и го питах къде е. Той не ми отговори къде е.
Каза: Тук съм, чакам М. да ме вземе. Д. е братовчед ми, имал е уговорка с него. Аз му
предложих да отида да го взема, той каза, че с М. се е разбрал. Минаха към 40 минути, един
час, забавиха се. А той каза, че чака М. всеки момент да го вземе. Реших да звънна на М..
Той ми каза: Не знам Роси, как да ти кажа, станала е катастрофа до Нова черна, И. е починал
на място. От него разбрах къде се е намирал и за катастрофата. Затворих и се обадих на
майката на И. да кажа какво съм разбрала. После се обадих на баща ми. Той дойде с
неговата втора жена и тръгнахме към с.Нова черна. Наистина имаше катастрофа, имаше
много хора, полицаи. Опитах се да приближа, но не се пуснаха. С. дойде и попитах какво се
случва и той ми каза: Не искаш да го видиш така. Той е. Попитах тогава какво се е случило.
Не ми отговори нищо. От някъде чух, че в колата са били И. и Р.. Аз се изумих, защото аз
съм Р., аз съм жена му, не съм била там. После ни викаха да даваме показания в районното в
Силистра.
ПРОКУРОРЪТ: След като разбрахте от Вашия братовчед Д., че е станало ПТП и
съпругът Ви е починал, набрахте ли неговия номер на телефона?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Д.: Да. Вдигна ми някаква жена. Каза ми, че е станала
катастрофа, момчето е починало на място и ми затвори.
ПРОКУРОРЪТ: С момичето, което е било с Вашия съпруг, виждали ли сте се?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Д.: Никога не съм я виждала. В момента за пръв път я
виждам.
31
АДВ.Б.: Разбрахте ли от И., че взел някакви пари?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Д.: Да, 100лв. Той ми изпрати снимка.
АДВ.Б.: Моля свидетелката да покаже снимката на съда с оглед обясненията на
подсъдимата, че жена му му е звъняла няколко пъти и той казал, че бил някъде. Искам да
установя факта, че съпругата му е знаела къде е бил, в колко часа е било това нещо. Има
снимка на телефона на парите, които му е дала – 2 по 50лв. банкноти, както твърди. Искам
да установя това обстоятелство с оглед кой какво казва и кой какви неща твърди в хода на
процеса. Ще потвърдя със снимката, че на 19.10 в толкова часа той е изпратил пари и е
казал, че е продал колата.
АДВ.Н.: Няма връзка според мен, а и това доказателствено средство как ще се цени?
Съдът отхвърля искането на адв.Б. за поглеждане на телефон.
АДВ.Н.: Кога приспахте детето, към колко часа?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Д.: Около обяд.
АДВ.Н.: Сварихте ли И. да обядва с баща си?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Д.: Да.
АДВ.Н.: По какво разбрахте, че И. е при баща си?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Д.: По нашия автомобил, който беше пред тяхната къща.
АДВ.Н.: Те пиеха ли?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Д.: Да. Мъжът ми пиеше бира. Имаше и една чаша ракия
до него, но...
АДВ.Н.: Заявили сте, че е пил ракия с баща си.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Д.: Така мисля, защото видях, че имаше чаши на масата.
По принцип пиеше бира.
АДВ.Н.: Колко висок беше И.?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Д.: 1,70м. По-висок спрямо мен, а аз съм 1,62м.
Няма други въпроси към свидетеля.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Й. П. Й.: Аз съм майката на И.. И. дойде в нас някъде към
обяд. Часове съм казала, но тогава не бях адекватна. Баща му беше на маса, наля му ракия,
но И. каза, че не иска ракия, иска бира, ако има. Извадих му бира. Той си наля в чашата, пи
малко, яде. Каза, че няма да пие повече, защото има работа.
След малко, може би час каза, че ще продава кола. Той дойде и момичето с И.
дойдоха с колата, тъмно синя. И. беше отпред. Слязоха и говориха. Аз излязох на улицата.
От там И. се качи в колата и отидоха да пробват колата, която синът ми продава. Отидоха
32
към центъра и се върнаха. Той слезе и дойде при мен на пейката и ми каза: Щяхме да влезем
в една къща. С такава скорост беше на центъра. Попитах го какво прави с нея. Каза, че И. му
казал да пробват колата. От там аз влязох вкъщи и те си тръгнаха. Не знам кой къде отива.
След обяд отидох в тях, нямаше никой. Снахата и децата ги нямаше. Той излезе. Поиска ми
5 лв. Казах му, че нямам 5лв. Беше към 5 часа. Той тръгна. Напълно нормално беше. Не
видях да е пил алкохол, защото беше вече 17ч. Отишъл, вземал 5лв. от мен и тръгна към
Бабово. Не знаех къде отива. Помислих, че отива на Голямо Враново, защото има приятел и
помислих, че там отива.
Обади ми се по телефона и го питах защо е взел 5лв. Каза, че ще ми ги върне. Каза да
не се притеснявам, ще се върне, при С. бил. Винаги ми казваше да не се тревожа.
В 7 и нещо ми звъни Р. и каза, че И. е катастрофирал, но не знае къде. Звъннах на
неговия телефон и жената, която се обади ми каза, че за съжаление момчето е починало.
Казах, че съм майката. Тя ми каза, че много съжалява. Аз си помислих, че както има измами,
това може да е измама. Затворих телефона и тръгнах към тях. Тя беше излязла на улицата и
баща дойде и тръгнахме към катастрофата. От там нататък нищо не мога да кажа. После
отидохме в спешното, защото бях вдигнала кръвно.
ПРОКУРОРЪТ: До мястото на катастрофата отидохте ли?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Й. Й.: Отидох до мястото на катастрофата. Казаха ми, че
нищо нее станало с И., добре е, но не беше.
ПРОКУРОРЪТ: С момичето, което е било с него когато е станало, виждали ли сте
се?
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Й. Й.: Не. Нея я видях пред нас когато говориха. След
катастрофата не съм я виждала.
Няма други въпроси към свидетелката.
Пристъпва се към изслушване на явилите се вещи лица.
Прочита се заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологическа експертиза на вещите лица М. Р. и Г. П., намираща се на л.52-59, т.2
от ДП.
Страните заявяват, че са запознати със заключението, нямат въпроси към вещите
лица.
В.Л. М. Р.: Поддържаме заключението. Потвърди се варианта, че е със съхранен
последователен спомен за инцидента. Това, че за кратко подсъдимата е загубила съзнание и
е била зашеметена, е нормално при такава тежка катастрофа - в първите минути до час, да
бъде объркана, но в такъв момент човек или не си казва името като не може да си го
спомни, но не казва чуждо име. Затова зададох и въпрос на федшерката какви са
впечатленията от лицето.
СЪДЪТ: Чухте за емоционалното състояние на подсъдимата непосредствено след
ПТП. Според вас била ли е в състояние, емоционално и психически, да извърши тези
действия, които твърди – да влиза два пъти в колата, да изгаси колата, да вземе ключовете?
В.Л.Р.: Тя е и с малко съдържание на алкохол в кръвта – 0.98, възможно е да
33
извърши тези действия, въпреки че то изисква усилия и време, при условие, че колата е
обърната. Възможно е.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме експертизата.
АДВ.Б.: Да се приеме експертизата.
АДВ.Н.: Да се приеме експертизата.
Предвид изразеното от страните становище съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага като надлежно доказателство по делото заключението на
комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза, намираща се на
л.52-59, т.2 от ДП.
На вещите лица М. С. Р. и Г. В. П. да се изплати възнаграждение в размер на по 30лв.
за всяка от тях от бюджетните средства на съда.
Прочита се заключението на съдебномедицинската експертиза на труп,
намиращо се на л.67-69, т.2 от ДП.
В.Л.Т. И.: Поддържам заключението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ.Б.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ.Н.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
СЪДЪТ: Отразили сте наличие на алкохол в кръвта 2,74. Вие ли сте изследвали това?
В.Л.И.: Не съм. Практиката е при самата аутопсия, по съответния ред, в съответните
флакони да се вземе проба, прибира се в хладилника и съобразно наредбата служители на
полицията, я носят за химическа експертиза.
Предвид изразеното от страните становище съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага като надлежно доказателство по делото заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп, намираща се на л.67-69, т.2 от ДП.
На вещото лице Т. И. И. да се изплати възнаграждение в размер на 30лв. от
бюджетните средства на съда.
Прочита се заключението на съдебнохимическата експертиза, намиращо се на
л.94, т.2 от ДП.
В.Л.А. И. С.: Поддържам заключението. Безспорна е концентрацията.
34
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ.Б.: Като химик можете ли да кажете какво количество алкохол трябва да бъде
изпито, за да се получи тази концентрация?
В.Л.А. С.: Не мога да кажа. Аз просто го изследвам и измервам и това, което отчете
уреда.
АДВ.Б.: Да се приеме заключението.
АДВ.Н.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
Предвид изразеното от страните становище съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага като надлежно доказателство по делото заключението на
съдебнохимическата експертиза, намираща се на л.94, т.2 от ДП.
На вещото лице А. И. С. да се изплати възнаграждение в размер на 30лв. от
бюджетните средства на съда, по сметка на МВР, както и дневни в размер на 10лв.
Прочитат се заключенията на три броя съдебномедицински експертизи на
веществени доказателства, намиращи се съответно на л.74-74, т.2; л.79, т.2 и л.106-107,
т.3 от ДП.
В.Л.П. М. И.: Поддържам заключенията.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да се приемат заключенията.
АДВ.Б.: Нямам въпроси. Да се приемат заключенията.
АДВ.Н.: Нямам въпроси. Да се приемат заключенията.
Предвид изразеното от страните становище съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага като надлежно доказателство по делото заключенията на три броя
съдебномедицински експертизи на веществени доказателства, намиращи се съответно на
л.74-74, т.2; л.79, т.2 и л.106-107, т.3 от ДП.
На вещото лице П. М. И. да се изплати възнаграждение в размер на 60лв. от
бюджетните средства на съда по сметка на МВР, както и пътни разходи в размер на 73,27лв.
и дневни в размер на 10лв.
Прочита се заключението на съдебноценовата експертиза на автомобила, с който
е извършено ПТП, намиращо се на л.2-12, т.5 от ДП.
В.Л.Д. М. Ж.: Поддържам заключението.
35
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ.Б.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ.Н.: През коя година е произведен автомобилът?
В.Л.Д. М. Ж.: Автомобилът е с дата на първоначална регистрация 06.05.1996г. По
принцип западните автомобили, когато стане първоначалната им регистрация, месец-месец
и половина стоят в съответните представителства.
АДВ.Н.: Да се приеме заключението.
Предвид изразеното от страните становище съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага като надлежно доказателство по делото заключението на
съдебноценовата експертиза, намираща се на л.2-12, т.5 от ДП.
На вещото лице Д. М. Ж. да се изплати възнаграждение в размер на 30лв. от
бюджетните средства на съда.
По отношение на неявилите се свидетели и вещи лица.
ПРОКУРОРЪТ: Имам едно искане. Има едно лице, което е разпитано като свидетел,
но не е в списъка, приложен към обвинителния акт – С. К.. Освен този свидетел, който
вероятно е пропуснат, да се призоват неявилите се свидетели и вещи лица.
АДВ.Б.: Ако страните не възразяват, моля да се приемат двата броя ДНК експертизи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения да се приемат ДНК експертизите.
АДВ.Н.: Моля за следващото съдебно заседание да призовете майката на
подсъдимата - В. Т. Т. с адрес: с.Нова черна, ул.“Черно море“, № 16, тъй като тя е пряк
очевидец на разговора на роднините на пострадалия с Т. и за емоционалното ѝ състояние.
Държим на другите свидетели и на изслушването на вещите лица. Чисто
технологично, моля да дадете по-дълъг срок до следващото съдебно заседание.
По искането за свидетели от страна на прокуратурата и защитата, съдът счита същото
за основателно, предвид което
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска исканите на прокурора и защитата на подсъдимата свидетели – С. К. и В. Т..
За следващото заседание да се призоват свидетелите и вещите лица по останалите
експертизи, включително и вещото лице по ДНК експертизата.
Съдът насрочва делото за 18.01.2023г. от 9:00 часа, за която дата присъстващите да се
считат за уведомени.
36
Заседанието приключи в 12:35 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 24.11.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
37