МОТИВИ АНД № 386/19  г. на ГОРС, ПЕТИ  СЪСТАВ

Районна прокуратура Горна Оряховица е внесла  обвинителен акт против  Т.С.Г., за извършено от него престъпление по чл. 326 ал. 1 от НК, изразяващо се в това че: На 27.02.2019 г. в гр. Горна Оряховица, предал по телефон ЕЕН 112 невярно повикване за злополука, за това, че му е извършен грабеж на сумата от 63.00 лв. от три неизвестни лица.

С разпореждане на съдията – докладчик по реда на чл. 376 ал. 1 НПК, делото е насрочено за разглеждане и решаване по реда на  глава двадесет и  осма от НПК, с оглед наличието на материалноправните предпоставки на чл.78 а ал. 1 НК.

Представителят на ГОРП  предложи на съда деецът да бъде признат за виновен в деянието, за което му е повдигнато обвинение, тъй като същото било доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предложи  при наличието на предпоставките, визирани в чл. 78 А НК  Г. да бъде освободен от наказателна отговорност, след което да бъде наложено наказание Глоба в минимален размер, след като бъдат съобразени смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства.

Деецът  Т.С.Г.  даде обяснения по реда на съдебното следствие,  с които се призна за виновен в извършеното от него престъпление.

Защитникът – адв.  И.М. от ВТАК зае становище, че постановлението на ГОРП е законосъобразно и обосновано. Предложи на съда Г. да бъде освободен от наказателна отговорност при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 78 А НК, след което да му бъде наложи административно наказание Глоба в минимален размер.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Деецът Т.Г. ***. Той имал склонност към интимни контакти както със жени, така и с мъже. Известно време Г. провеждал комуникация чрез съобщения във „Фейсбук" със свидетеля Б.А., който пишел от профила на братовчед си - свидетелят М.К.. На 27.02.2019 г. обвиняемият Г. се срещнал с А. и К. в гр. Горна Оряховица, като се насочили към парк „Градска градина". Там Г. и А. се усамотили, при което деецът го целунал по половия член. Свидетелят К. не харесал това, което видял да правят двамата и се развикал, при което Г. си тръгнал и се насочил към автогарата. В последствие К. и А. срещнали техни познати – Й.А., Т. К. и А.А.. Те им разказали какво се е случило и че деецът се е насочил към автогарата, при което тримата решили да отидат до там. Й.А., К. и А.А. в се срещнали с дееца на спирката на автогарата и в проведения разговор установили, че Г. е изпуснал автобуса за гр. Велико Търново. Й.А. му казал, че познава човек, който може да ги закара, при което четиримата се насочили отново към парк „Градска градина". Около 21:30 ч. те пристигнали там, при което Й. А. и деецът Г. се скарали, когато А. му нанесъл удар в лицето и Г. паднал на земята. След това всички се разбягали. Деецът се изправил и набрал телефон 112 посредством своя мобилен телефон, за да подаде сигнал за посегателството спрямо него. Вместо да заяви какво се е случило в действителност, а именно - че само е бил ударен в лицето от свидетеля Й.А., Г. съобщил на оператора, че е бил нападнат и спрямо него е бил извършен грабеж от три неизвестни лица, като му е взета сумата от 63.00 лева. Предаденото от Г. по телефона невярно повикване за злополука било насочено към дежурен служител в РУ на МВР - Горна Оряховица, като в последствие по сигнала започнали работа дежурни служители от сектор „Криминална полиция", сред които свидетелите М.Л. и С.Н.. Те се срещнали с дееца Г. пред сградата на РУ на МВР - Голна Оряховица, като в проведената беседа с него той продължавал да твърди, че е бил нападнат и ограбен като споделил, че смята, че нападналите го момчета са от институция за деца в гр. Велико Търново. Свидетелят Л. организирал колегите си и с три полицейски автомобила се насочили към гр. Велико Търново, където проверили всички институции за настаняване на деца, но не установили такива, които да отговарят на описанието, дадено от Г.. След завръщането им в гр. Горна Оряховица, свидетелят Н. по оперативен път установил, че свидетелят Б.А. и деецът Г. са посетили магазин за хранителни стоки в близост до парк „Градска градина". След това била проведена беседа с А., при което той споделил на полицейските служители какво действително се е случило. След като било изяснено по какъв повод деецът е бил с А. в парка, Г. признал пред свидетеля Л. и колегите му, че действително така се е случило. Г. признал, че не му е бил извършван грабеж, а само е бил ударен от Й.А., но искал да си отмъсти, като заяви неверни обстоятелства.

Описаната фактическа обстановка се доказа от обясненията на дееца, показанията на св. А.В., К., Й.А., К., А.А., Л. и Н., обективирани в протоколи за разпит на свидетели л. 15-24, уведомително писмо до ГОРП за започнало ДП - л.1, заповед за задържане на лице – л.4, протокол за доброволно предаване – 5, Постановление за привличане на обвиняем и разпит - л.6-8, справка за съдимост, характеристична справка, 7 бр. протоколи за разпит на свидетел - л.15-24, постановление за възлагане на действия по разследването - л.25, техническа експертиза от 19.03.2019 г., ведно със фотоалбум - л.27-30,  писмо от 11.03.2019 г., ведно с компактдиск - л.32, постановление за даване на указания по разследването от 24.04.2019 г. - л.35, постановление за удължаване на срока за извършването на разследването - л.36-37, определение по ЧНД 299/2019 г. на ГОРС - л.38-39, приемно-предавателен протокол от 30.04.2019 г. - л.40; от съдебното производство: справка за съдимост.

Правят се следните правни изводи:

Безспорно се установи, че от обективна страна, че деецът Т.С.Г. е осъществил престъпния състав на чл. 326 ал. 1 от НК - На 27.02.2019 г. в гр. Горна Оряховица, предал по телефон ЕЕН 112 невярно повикване за злополука, за това, че му е извършен грабеж на сумата от 63.00 лв. от три неизвестни лица.

Посредством телефон, на който е  била поставена СИМ – карта с тел. № ***, деецът Т.С.Г. е предал  на единен европейски номер 112 невярно повикване за злополука – за извършен грабеж на парична сума в гр. Горна Оряховица от три неизвестни лица. Повикването  за злополука (престъпление) е невярно, което е установено последствие с показанията на св. А. и  с обясненията на дееца.

Деянието е довършено  с факта на предаване (съобщаване) по телефон на ЕЕН 112 от страна на дееца на невярното повикване за настъпила злополука - грабеж.

Деянието е на формалното извършване - с осъществяването на признаците от състава, е реализирано престъплението.

От субективна страна деецът е съзнавал, че  посредством телефон до ЕЕН 112 предава невярно повикване за злополука с пострадало лице – самия него, в резултат на грабеж, като е предвиждал общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причини за извършване на престъплението са ниска правна култура, обуславяща невъзможност за  извършване на адекватна преценка за извършеното.

Обществената опасност на деянието, съдът прецени като висока, тъй като деецът е предал невярно съобщение за извършено тежко умишлено престъпление, което  незабавно е мобилизирало институциите да изпълнят служебните си задължения, посещавайки  местопроизшествието.  

Обществената опасност на дееца съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени самопризнанията на досъдебното производство и добри характеристични данни.  Не бяха отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед наличието на предпоставките по чл. 78 А ал. 1 от НК – чисто съдебно минало, липса на причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние, липса на наложено наказание по реда на чл. 78 А НК, както и наказуемостта по чл. 326 ал 1 от НК – лишаване от свобода  до две години,  съдът счете, че следва да освободи Т.С.Г. от наказателна отговорност, за извършеното престъпление по чл. 326 ал 1 от НК.

        При определяне размера на административното наказание Глоба по реда на чл. 78 А  ал.1 НК,  съдът се  съобрази с причините за извършване на деянието, обществената му опасност  и тази на дееца, както и с имотното състояние на Г., който не реализира доходи. Според настоящата инстанция справедливото наказание, което следва да се наложи на Г., каквато е и основната цел на закона, е в минимален размер, а именно Глоба от 1000.00 лв., платими в полза на Държавата, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Определянето на  наказанието е в съответствие с предвиденото в чл. 54 НК и със същото ще се реализират целите му, предвидени в чл. 36 НК - да се въздейства предупредително и възпиращо на дееца; да му се отнеме възможността да извършва други  престъпления; да бъде приучен към спазване на законите и добрите нрави, както и с наложеното наказание ще се въздейства предупредително и спрямо останалите членове на обществото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК Т.С.Г. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 66,24 лв. (шестдесет и шест лева и 24 стотинки/ в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Велико Търново, както и 5.00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските са извършени по досъдебното производство, в който смисъл за мотивите към ТР № 4 от 11.02.2014 г. по тълк. Д. № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС.

Водим от изложените съображения, съдът постанови акта си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: