№ 1740
гр. С., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110157822 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Н.,
срещу Е. Х. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 30,87 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането; 8,87
лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2019 г. до
08.08.2022 г.; 3,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва от 29.08.2022 г. до
изплащане на вземането; 0,98 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.09.2022 г. по ч.гр.д. №
46691/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с Е. Х. Т. договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Ц.Ц.“ № 62, представляващ гараж № 28 откъм
ул. „Я.С.В., която потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава.
Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П. П., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за настъпила погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
1
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******, том I, рег.
№ ****, дело № 104/1999 г., се установява, че на 24.06.1999 г. Ф.П.Н., Л.М. Т., М.Д. Т., М.Д.
Т. и Н.И. Т. дарили на съсобственика си Е. Х. Т. собствените си идеални части от процесния
недвижим имот, а именно: Гараж № 28, находящ се в гр. С., кв. „Лозенец“, откъм ул.
„Я.С.В..
От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижими имоти № 155, том V, рег. № 9349 от 10.10.2019 г., се установява, че на
посочената дата ответникът Е. Х. Т. продал на трети лица процесният недвижим имот,
представляващ Гараж № 28, находящ се в гр. С., кв. „Лозенец“, откъм ул. „Я.С.В.. В
цитирания нотариален акт е било отбелязано, че продавачът-ответник се задължил да
предаде владението на продавания имот в деня на подписване на нотариалния акт –
10.10.2019 г. По делото не са налице доказателства, а и не се твърди, за извършени
разпоредителни сделки с имота за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Ето защо,
въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът Е. Х. Т., в
качеството й на съсобственик на процесния имот, е била потребител на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. В
този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
2
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответникът Е. Х.
Т. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем сървисис“ ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот няма отбелязани
отоплителни тела, поради което за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на имот;
за процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по
фурмула, приложена в съответната наредба на база пълната отопляема кубатура от 35
куб.м.; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот
няма ползване на ТЕ за БГВ; технологичните разходи били извадени от общото количество
ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.
По отношение на размера на потребеното количество топлинна енергия за процесния
период следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, от
което се установява, че дължимата от ответника сума за потребена топлинна енергия за
процесния период възлиза в размер на 30,87 лв. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ за процесния период (01.05.2018 г. –
30.04.2019 г.) възлиза в размер на 30,87 лв. Ответникът дължи на ищеца и сумата от 3,72
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано релевираното в срока по чл. 414 ГПК от процесуалния
представител на ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 29.08.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. За процесния период са приложими Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая претендираната от ищеца главница за топлинна
3
енергия е за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Следователно, към датата на подаване
на заявлението - 29.08.2022 г., вземанията на ищеца за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. се явяват погасени по давност.
По отношение на претендираната от ищеца главница за дялово разпределение следва
да се отбележи, че липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което настоящият съдебен състав приема, че е приложимо правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок
за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало /в този смисъл са и Решение от 03.01.2020 г., постановено по в.гр.д. №
4819/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 2027 от 12.03.2020
г., постановено по в. гр. д. № 12909/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав и
др./. При това положение, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.08.2022 г. се явяват погасени по давност вземанията за главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК
и съобразно заключението на допуснатата СТЕ, претендираната от ищеца сума за този
период възлиза в размер на 1,24 лв. Ето защо, от установената сума за главница в размер на
3,72 лв. следва да бъде извадена сумата от 1,24 лв., поради което дължимата от ответницата
сума за главница за дялово разпределение възлиза в размер на 2,48 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главната искова
претенция за заплащане на топлинна енергия, неоснователна се явява и акцесорната за
заплащане на обезщетение за забава и като такава подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции и в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е
сторил разноски, както следва: 75 лева – за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство, 175 лева – държавна такса в исковото
производство, 350 лева – депозит за СТЕ, и възнаграждение за юрисконсулт в исковото
производство, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 700 лева за заповедното и
исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 39,06 лв.
Ответникът претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. Релевираното от ищеца с исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното от процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 377,67 лв.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Х. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж.к.
„Б.Б.“, ул. „Б.“, бл. № 21, ет. 3, ап. 12, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, сума в размер на 2,48 лв. –
главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 11.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46691/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за главница,
представляваща цена на топлинна енергия за сумата в размер на 30,87 лв. за периода от
1.5.2018 г. до 30.4.2019 г.; за установяване на вземане за главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
2,48 лв. до пълния предявен размер от 3,72 лв. за периода 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г.; за
установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за сумата в размер на 8,87 лева за периода от 15.9.2019 г. до 08.08.2022 г. и за
мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
сумата от 0,98 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Х. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Б.Б.“, ул. „Б.“, бл.
№ 21, ет. 3, ап. 12, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
39,06 лв. – разноски в исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Е. Х. Т. , ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Б.Б.“, ул. „Б.“, бл. № 21, ет. 3, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 377,67 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5