Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
Гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 10 602 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
действие на частен съдебен изпълнител рег. № 921 – С.П.на Камарата на ЧСИ по
изп.д. № 6484/2020, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на
размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, както и да реши въпроса по същество
досежно размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че постановлението на
ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение било
завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото респ. не
били налице условията за кумулиране на адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнително производство с такова за процесуално представителство.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило
писмено възражение от взискателя, с което жалбата е оспорена.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 648/2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 921 – С.П.,
на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на Н.С.И., чрез адв. С.Й., с приложено
към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2020 г. на
СРС, 169 състав по гр.д. 46254/2019 г., по който жалбоподателят е осъден да
заплати на взискателя сумата от 663, 43 лв. – разноски в съдебно производство.
Взискателят е подал молба за събиране на горната сума. В молбата
се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство в размер на 400 лв.
На 04.08.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника
покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 06.08.2020 г., видно
от стореното отбелязване върху същата /стр.7 в изп. дело/.
На 10.08.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ да насочи изпълнение
срещу всички банкови сметки на длъжника като изпрати запорно съобщение до
банките, в които са налице банкови сметки на длъжника.
На 07.08.2020 г. е постъпило възражение от длъжника относно
размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното
производство, което е искане е оставено без уважение от ЧСИ на 24.08.2020 г. с
нарочно разпореждане.
С разпореждане от 14.09.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД.
Видно от доказателствата по изп. дело на 17.09.2020 г. по
изпълнителното дело е получена сумата от 1 279, 51 лв., наредена от длъжника
по него.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са
посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния
изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко
съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК.
Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 648/2020 г., по искане
на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с разпореждане, с което е
отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя, което разпореждане
подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение
на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в
процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена
възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на отказа
на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира
следното:
В хода на изпълнителното производство в
първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ рег. № 921 на Камарата на ЧСИ, процесуалният
представител на взискателя е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия с последваща молба от 10.08.2020 г. С изпратената и получена покана за
доброволно изпълнение на длъжника е поканен с двуседмичен срок от получаването
й да заплати посочените в поканата суми. Длъжникът е изпълнил това свое
задължение изцяло след срока за доброволно изпълнение.
Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита
и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
– ½ от размерите по чл. 7, ал. 2 на наредбата.
С оглед на обстоятелството, че длъжникът в изпълнителното
производство е заплатил дължимата сума липсва основание за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ. процесуално
представителство. Не може да бъде споделен доводът на взискателя, че
процесуалната му активност по делото се изразявала в посочване на способ за
изпълнение с последващата молба доколкото посочването на метод/способ за
изпълнение е част от необходимите реквизити на молбата, с която се инициира
изпълнителния процес по арг. на чл. 426 ал.2 от ГПК и същото не може да се
причисли като действие по повод водене на делото. Самото изпълнително
производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не притежава
фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на претенция
за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие,
вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на
ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което
в тази част постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.
Длъжникът
оспорва начинът на изчисление
на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В поканата за доброволно изпълнение е
посочено, че се дължи сума от 103, 20 лв.
– такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В т. 26 от ТТР към ЗЧСИ са посочени
пропорционалните такси за парично вземане. Настоящият съдебен състав намира, че
„паричното вземане“ по смисъла на цитираната разпоредба съставлява сумата,
формирана като сбор на сумите, посочени в изпълнителния лист, за събиране на
което е инициирано изпълнителното производство и размерът на законната лихва,
дължим от определената начална дата в изпълнителния лист до датата на изплащане
на главницата респ. посочени в запорното съобщение. Паричното вземане възлиза
на 663, 43 лв. Съобразно б. „б“ на чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ при вземане от 100 до
1000 лв. таксата е в размер на 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., което
на посочената по-горе основа възлиза на сумата от 66, 34 лв. без ДДС или 79, 61
лв. с ДДС. Поради което същата е неправилно изчислена и в тази част жалбата също
е основателна.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* разпореждане
от 24.08.2020 г. на ЧСИ 921 – С.П.по изп.дело 648/2020 г. в частта за горницата
над 200 лв. до присъдената сума от 400 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя и в частта за горницата над 79, 61 лв. с ДДС –
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.