РЕШЕНИЕ
№ 1770
гр. Варна, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110114943 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от У. М. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, с която срещу *, с адрес: с. *, общ. *, е предявен осъдителен иск
за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 643,18 лв. /шестстотин
четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки, представляваща дължимо обезщетение за
неизползван от ищцата платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2021 г., 20 дни за 2022 г.
и 10 дни за 2023 г. във връзка със сключен между страните трудов договор № 002/25.01.2021
г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба /17.11.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата У. М. Ш. твърди, че със съдебно решение по гр.д. №
14658/2021 г. на ВРС, влязло в сила на 19.04.2023 г., е признато за незаконно и отменено
уволнението й, извършено със заповед от 26.08.2021 г. за прекратяване на трудов договор №
002/25.01.2021 г. по взаимно съгласие на председателя на *г.“, с. *, и ищцата е възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност. Счита, че ответникът й дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за времето 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в общ размер от
643,18 лв., което не е било изплатено. Моли съда да уважи иска и да й присъди разноските
по делото.
Ответникът * „*“, с. * е подал отговор на исковата молба в срок, с който признава
изцяло иска. Посочва, че не оспорва, че ищцата е работила в читалището и трудовият й
договор е бил прекратен, но това се е случило при друго лице представляващо читалището,
като сочи, че ищцата е била възстановена на работа при същите условия още преди
признаване уволнението за незаконно. Счита, че вземането е станало изискуемо от датата на
предявяване на исковата претенция, поради което счита, че не е налице основание за
начисляване на законна лихва. Твърди, че читалищното настоятелство има нови членове,
които по никакъв начин не са дали повод за образуване на делото, поради което и не следва
да дължат разноски. С допълнителна молба ищцата У. М. Ш. сочи, че ответникът знае
банковата й сметка, поради което при желание може да преведе дължимите суми по нея.
Счита, че ответникът е поставен в забава от подаване на исковата молба и дължи законни
1
лихви. Твърди, че са неоснователни изложените в отговора твърдения във връзка с това, че
ответникът не е дал повод за образуване на делото, като поддържа искането си за заплащане
на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, който е квалифициран по чл. 224, ал. 1 КТ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в процесния
период във връзка, с което е налице основание за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и че ответникът е в забава да
заплати дължимите суми. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно
задължението си да заплати на ищцата обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск.
Между страните няма спорни факти и обстоятелства, с изключение на това дали
ответникът е дал повод за образуване на делото и дали дължи законна лихва от датата на
подаване на исковата молба. Искът е признат с отговора на исковата молба, като
признанието е потвърдено и в съдебно заседание, но съществува спор по отношение
дължимостта на законната лихва, поради което и настоящият състав е отказал постановяване
на решение при признание на иска.
От представените по делото писмени доказателства и с оглед изявлението на
ответника се установява, че е дължима претендираната от ищцата сума в размер на 643,18
лв., представляваща обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск в размер
на 7 дни за 2021 г., 20 дни за 2022 г. и 10 дни за 2023 г. във връзка със сключен между
страните трудов договор № 002/25.01.2021 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ. Предявеният
иск е основателен и следва да се уважи.
По отношение на претендираната законна лихва върху вземането от датата на
подаване на исковата молба /17.11.2023 г./ съдът намира, че същата е дължима.
Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск се дължи при
прекратяване на трудовото правоотношение. Не се спори между страните, че трудовият
договор е бил прекратен на 26.08.2021 г., от която дата това обезщетение е изискуемо. Няма
спор и че същото не е било заплатено към датата на подаване на настоящата искова молба,
поради което и ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавеното
изпълнение.
Ответникът е и дал повод за образуване на делото, защото не е заплатил на ищцата
дължимото й обезщетение, дори и след като е влязло в сила на 19.04.2023 г. решението на
съда по образуваното производство за отмяна на уволнението. Настоящото производство е
образувано повече от половин година по-късно в който срок ответникът е можел да изпълни
доброволно. Без значение за изпадането в забава на длъжника е кога ищцата е била
възстановена на работа, дали са се сменили ръководните органи на читалището, както и
дали предишния представляващ е подписал заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата. Тези твърдения са ирелевантни за спора и изпадането в забава.
В заключение предявеният иск е основателен, ведно с претендираната законна лихва.
В тежест на ответника следва да се възложат претендираните от ищцата разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. За да бъде освободен от разноските в производството
следва ответникът да признае изцяло иска и да не е дал повод за образуване на делото. Нито
една от двете предпоставки не е налице, доколкото ответникът оспори дължимостта на
2
законна лихва и видно от по-горните мотиви е дал повод за образуване на делото, предвид
неизпълнението на задължението му да заплати обезщетението, когато същото е станало
изискуемо.
Претендира се адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ищцата
по реда на чл. 38 ЗА, което съдът определя в минималния размер от 400 лв., с оглед липсата
на правна и фактическа сложност на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА * „* г.“, ЕИК *, с адрес: с.*, ДА ЗАПЛАТИ на У. М. Ш., ЕГН **********,
с адрес: гр. *, сумата от общо 643,18 лв. /шестстотин четиридесет и три лева и осемнадесет
стотинки, представляваща дължимо обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен
отпуск в размер на 7 дни за 2021 г., 20 дни за 2022 г. и 10 дни за 2023 г. във връзка със
сключен между страните трудов договор № 002/25.01.2021 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
/17.11.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА *г.“, ЕИК *, с адрес: с. *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Т. сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляващи определено от съда адвокатско възнаграждение се
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата У. М. Ш., на основание чл. 38 ЗА.
Присъдените с решението суми могат да се заплатят по посочената от ищцата
банкова сметка с титуляр адв. П. Т. – *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3