№ 90
гр. Варна , 09.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600182 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на ХХІІ от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Я., защитник на осъдения Г. срещу
определение № 260085/21.05.2021 г. по НОХД № 310/2014 г. на Окръжен съд,
гр. Добрич, с което е оставена без уважение молбата на КР. ИВ. ХР. чрез
адв.Я. за освобождаване на внесената от нея парична гаранция в размер на
20000 лева.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с делото намира, че
жалбата срещу определението на окръжен съд, гр.Добрич е основателна по
следните съображения:
На 19.08.2013 г. КР. ИВ. ХР. е внесла 20000 лева по ДП № 103/2013 г.
на ОД на МВР Добрич като парична гаранция за Р.П.Г..
НОХД № 310/2014 г. по описа на ДОС е било образувано по внесен
обвинителен акт след приключване на ДП № 103/2013 г на ОД на МВР
Добрич.
Присъда № 7/13.06.2018 г. по НОХД № 310/2014 г. по описа на ДОС е
влязла в сила на 18.03.2021 г.
Наложеното на Р.Г. наказание лишаване от свобода за срок от осем
1
години при първоначален строг режим е било приведено в изпълнение на
22.03.2021 г.
С молба от 19.05.2021 г. КР. ИВ. ХР. чрез адв.Я. е поискала от ДОС
освобождаване на внесената от нея парична гаранция в размер на 20000 лева в
полза на Р.Г..
С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата аргументирайки се, че внасяйки гаранцията молителката се
е съгласила чрез тази сума да обезпечи всички заложени в чл.57 НПК цели,
включително и че при приключване на наказателното производство върху
сумата може да бъде насочено принудително изпълнение на присъдени в
полза на държавата съдебни разноски и такси, както е предвидено в чл.416,
ал.5 от НПК.
Съставът на Варненския апелативен съд се солидаризира с разбирането
на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.416, ал.5 НПК предвижда,
че срещу парите от гаранцията може да се насочи изпълнението по вземането
от съдебни такси и разноски. Решението за това обаче не е в кръга на
правомощията на ДОС, а на съответния орган за изпълнение и зависи от
редица условия.
Първо- възможно е въобще да не се стигне до принудително изпълнение
ако длъжника /осъдения Г./ заплати доброволно дължимите такси и разноски.
Второ – за да се пристъпи към принудително събиране на вземането за
разноски от внесената гаранция в пари е следвало съгласно разпоредбата на
чл.73а от НПК, по искане на прокурора, съдът / в съдебна фаза/ или съдия от
първоинстанционния съд /на ДП/ да допусне обезпечение чрез налагане на
запор върху внесената сума като гаранция. Само тогава на вносителя би могло
да се откаже връщане на внесената сума като парична гаранция след влизане
в сила на осъдителна присъда.
В конкретния случай, паричната гаранция е внесена от лице, различно
от осъдения Г. – К.Х., за която липсва основание да бъде обвързана с
плащането на разноски и такси по делото - такива се дължат от осъдения Г., а
върху внесената от жалбоподателката сума не е била наложена обезпечителна
мярка по чл.73а НПК. Ето защо, атакуваното определение следва да бъде
2
отменено, а внесената сума от 20000 лв. – върната на вносителя КР. ИВ. ХР..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 260085/21.05.2021 г. по НОХД №
310/2014 г. на Окръжен съд, гр. Добрич, като
ДА СЕ ВЪРНЕ на КР. ИВ. ХР. внесената от нея на 19.08.2013 г. сума
от 20000 лева по ДП № 103/2013 г. на ОД на МВР Добрич като парична
гаранция за Р.П.Г..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3