Р Е Ш
Е Н И Е
№ 138 от 11.06.2021 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 116 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от „А.П.Г.”
ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.
Б. Г. – управител, чрез адвокат А.И., срещу
Решение № 260058/11.02.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 875/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № ПО-02-53/31.08.2020 г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район” към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
„А.П.Г.”
ООД не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание по делото. Със становище с вх.
№ 2234/05.05.2021
г. по описа на съда адвокат И. поддържа жалбата.
Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район” към МОСВ не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото. С молба
с вх. №2364/12.05.2021 г. по описа на съда юрисконсулт Емилия Гикова –
процесуален представител по пълномощие на дирекцията, оспорва жалбата като
неоснователна и претендира възнаграждение юрисконсулт.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № ПО-02-53/31.08.2020 г., издадено от директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” към МОСВ, с което на „А.П.Г.” ООД на основание
чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 48, ал. 1,
т. 11 от ЗВ. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че „А.П.Г.” ООД стопанисва ВЕЦ „Дяково”, която
ползва водни обеми от язовир „Дяково” за
производство на елекрическа енергия съгласно Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01440018/12.06.2012 г., изменено с
Решение № 70/31.05.2017 г. на министъра на околната среда и
водите. В
раздел „Лимит на ползваната вода” от разрешителното е посочено, че
ползването на разрешения лимит водни количества следва да се извършва в
съответствие с месечен график за ползване на водите на комплексните и значими
язовири, утвърждаван от министъра на
околната среда и водите, който е неразделна част от разрешителното. Ползваните от дружеството чрез ВЕЦ
„Дяково” водни количества се отчитат
ежемесечно от служителите на същото чрез монтирано
техническо средство със сериен № 1500016, находящо се в сградоцентралата на ВЕЦ
„Дяково”, като отчетените показания се
вписват хронологично в дневник, който се съхранява в централата и се заверява
периодично при проверки от служители на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район”. В утвърдения месечен график
за месец декемри 2019 г. за язовир „Дяково”, вписан под № 15 в Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1
от ЗВ, не са разрешени води за ползване от ВЕЦ „Дяково” с цел производство на електроенергия. С оглед
наличния малък полезен обем от само 5 100 000 m³ при
общ капацитет от 35 400 000 m³ в
месечния график е посочено, че поради ниския обем следва
да се обезпечи приоритетно водовземане за питейно-битово водоснабдяване. На
01.12.2019 г. в горепосочения дневник са
вписани показанията, отчетени от техническото средство за месец ноември 2019
г., а именно – 12 812 534 m³. На 08.01.2020 г. на място в сградоцентралата
на ВЕЦ „Дяково” е
извършена проверка от служители на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район”, придружавани от служител на „Напоителни системи”
ЕАД, клон Струма – Места, стопанисващо язовир „Дяково”, за
спазване на режимния график за месец декември 2019 г. При сравняване на показанията, отразени на 01.12.2019 г.
в дневника за отчитане на водните количества, а именно – 12 812 534 m³, с
изписаните към датата на проверката върху измервателния уред – 12 818 852 m³,
е установено потребление за месец декември 2019
г. в размер на 6318 m³. Констатациите от проверката са отразени в
Констативен протокол № КД-01-6/08.01.2020 г. Изискана е справка от „ЧЕЗ
Разпределение България” АД за произведената от ВЕЦ „Дяково” електрическа
енергия през периода от 27.11.2019 г. до 31.12.2019 г. От представената
информация е установено, че от средството за търговско измерване на ВЕЦ
„Дяково” е отчетена произведена електрическа енергия на 03.12.2019 г. Срещу
дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ КД-04-28/23.03.2020 г., в който нарушението е квалифицирано по чл. 48, ал. 1,
т. 11 от ЗВ. Въз основа на съставения
акт е издадено процесното НП, в което са
възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна
компетентност на административнонаказващия орган, липса на допуснати нарушения
в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното
постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
съответно в акта и в наказателното постановление, доказано административно нарушение, законосъобразно наложена санкция и
липса на маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил
наказателното постановление.
В пределите
на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в
жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо, а преценено
за съответствие с материалния закон – неправилно, поради което следва да бъде
отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното
постановление.
Административнонаказателната
отговорност на „А.П.Г.” ООД
е ангажирана за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
Нормата вменява в задължение на водоползвателите – титуляри
на разрешителни, да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда
на ЗВ и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда. „А.П.Г.” ООД има
качеството на водоползвател, доколкото му е издадено Разрешително за
водовземане от повърхностен воден обект
№ 01440018/12.06.2012 г., изменено с Решение № 70/31.05.2017 г. на
министъра на околната среда и водите, с цел на водовземането – производство на
електроенергия посредством ВЕЦ „Дяково” от
воден обект язовир „Дяково”. Както
бе посочено по-горе, в раздел „Лимит на ползваната вода” от разрешителното е посочено, че ползването на разрешения
лимит водни количества следва да се извършва в съответствие с месечен график за
ползване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от министъра на
околната среда и водите, който е неразделна част от разрешителното. Следователно
за „А.П.Г.” ООД възниква
задължението, вменено му с императивната норма на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, да
изпълнява условията на издаденото му разрешително в частта ползване на водите
от язовир „Дяково”
съгласно месечния график, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Настоящият касационен състав намира, че административнонаказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение, прилагайки санкционната норма на чл. 200, ал.
1, т. 43 от ЗВ, вместо тази на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Нормата на чл. 200, ал. 1, т.
43 от ЗВ е обща и предвижда налагане на глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, на физическото
или юридическото лице за всички останали случаи на нарушаване на забрани или
неизпълнение на задължения по този закон, извън посочените в т. 1 – 42 на
същата алинея. Процесното обвинение обаче касае изпълнителното деяние „ползване” на води без необходимото за това
основание или в отклонение на предвидените условия в горепосоченото разрешително,
за което деяние е налице специален санкционен състав в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 1
от ЗВ. Прилагането на
неотносим санкционен състав представлява съществено нарушение на процедурата по
издаване на наказателното постановление и е самостоятелно основание за отмяна
на същото. Доколкото ползването на водите в приложимата санкционна норма
на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ е
обособено в отделни хипотези по различни количества в литри за секунда и за тях
се предвижда налагане на различни по размер санкции, и предвид липсата на
надлежно описание на обвинението, свързано с посочените законови хипотези,
някои от които са състав за по-тежко наказуемо нарушение, касационният
съд не може измени наказателното постановление, като преквалифицира
нарушението.
При този изход на спора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район” не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260058/11.02.2021 г., постановено
по АНД № 875/2020 г. по
описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ПО-02-53/31.08.2020 г., издадено от
директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” към МОСВ, с което на „А.П.Г.” ООД, с ЕИК *******, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер
на 500,00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 48, ал.
1, т. 11 от ЗВ.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.