Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р E Ш Е Н И Е
№ …………../01.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две
хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8715/2020 г.
Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 372 във връзка с
чл. 367 ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД, депозиран от „В.Л.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „С.В.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** с искане да се осъди ответника да му заплати
сумата от 1230 лева, представляваща неизплатен остатък за извършена транспортна
услуга по заявка № 3004/16.07.2019 г., за което е издадена фактура №
**********/24.07.2019 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 27.07.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Извършил е транспортна услуга по заявка за транспорт
отправена от ответното дружество с дестинация от град Л., Беларус до Република
България. Услугата е извършена със заявка за международен автомобилен транспорт
№ 3004/16.04.2019 г. посредством посоченото транспортно средство – влекач
Е2626ВК и ремарке Е6559ЕА, за което е издадена фактура № **********/24.07.2019
г. на стойност 3230 лева с ДДС. Твърди, че надлежно са съставени и международни
товарителници СМR 211/07/19 и CMR 179/07/19, които удостоверяват срочното и
точно изпълнение. Цялата документация е изпратена на ответника на 30.07.2019 г.
Последният не е изпълнил в цялост задължението си за заплащане на извършената
транспортна услуга като единствено е заплатил същата частично – чрез два
банкови превода от по 1000 лева на 05.11.2019 г. и на 13.01.2020 г. Моли за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото
не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.
В съдебно заседание,
проведено на 22.01.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител е направил
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника в
депозираното от 19.01.2021 г. писмено становище.
Настоящият състав на
Районен съд, град Варна счита, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК:
1. ответникът не е представили в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът
не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е бил редовно уведомен
за същото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие,
3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са
указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5.
исковете вероятно са основателни.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му – заявка № 3004/16.07.2019
г. с възложител „С.В.“ ООД и превозвач „В.Л.“ ЕООД; две товарителници №
211/07/19 и 179/07/19 г., установяващи извършения превоз на стоки; фактура №
9269/24.07.2019 г., издадена от „В.Л.“ ЕООД с получател „С.В.“ ООД на стойност
3230 лева за извършената транспортна услуга, извлечения от банкова сметка ***.11.2019
г. и от 13.01.2020, с която се установява, че за извършената услуга „С.В.“ ООД
е заплатило на „В.Л.“ ЕООД сумата от два пъти по 1000 лева. Ответникът
не твърди и не доказва, че е изпълнил задълженията по сключения договор. Видно от приложените по
делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
По
тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да
се уважат по този ред.
На основание
гореизложените констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
На
основание чл. 78 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50
лева,
заплатена държавна такса за исковото производство; 600 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 372 във връзка с
чл. 367 ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД „С.В.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „В.Л.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1230 лева, представляваща
неизплатен остатък за извършена транспортна услуга по заявка № 3004/16.07.2019
г., за което е издадена фактура № **********/24.07.2019 г. ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.07.2020
г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА С.В.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „В.Л.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 650 лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на С.В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, че може да заплати на „В.Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** присъдените суми по банковата сметка на ищеца, посочена в исковата молба на страница 4 от
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: