№ 32025
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110169889 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. И. срещу „Стик-
Кредит“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с
нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба и с отговора на исковата молба са представени
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи посочените в исковата молба документи за допустимо и относимо,
предвид което следва да бъде уважено.
Предвид становището на ответника, съдът намира, че на ищеца следва да
се издаде исканото СУ, което да послужи за снабдяване с информация
относно сключените между страните договор за кредит от 31.03.2022г.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. от 15:15 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
1
ЗАДЪЛЖАВА „Стик-Кредит“ АД да предостави Договор за
потребителски кредит № 812050, ведно с платежни нареждания за извършени
плащания, погасителен план, Стандартен европейски формуляр, разписки,
извадка от счетоводни книги.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца исканото СУ, което да послужи пред БНБ за
снабдяване с информация относно сключените между страните договори за
кредит от 31.03.2022г.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД от Н.
Н. И. срещу „Стик-Кредит“ АД за признаването за нищожен като
противоречащ на закона и на добрите нрави на Договор за потребителски
кредит № 812050 от 31.03.2022г., сключен между страните.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД от Н. Н. И. срещу „Стик-Кредит“ АД за признаването за
нищожна като противоречаща на закона и на добрите нрави на чл. 27 от
Договор за потребителски кредит № 812050 от 31.03.2022г., сключен между
страните.
Ищецът твърди, че между него и „Стик-Кредит“ АД на 31.03.2022 г. е
сключен Договор за потребителски кредит № 812050 за сумата от 500 лв. при
уговорен ГПР от 42,58%, лихвен процент в размер на 36%. В чл. 17, ал.1 от
договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен
с гарант, отговарящ на условията по ОУ, или с банкова гаранция. С чл. 27
страните уговорили, че при неизпълнение на задължението по чл. 17 от
договора, заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
кредита, като според договора страните се съгласяват, че непредоставянето на
договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в сочените размери.
Неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
като на ищеца е начислена такава заради непредоставено обезпечение.
Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, като навежда доводи
за нарушение на чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, а именно неспазване на
законоустановената форма. Сочи допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10,
вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е разписана методиката за формиране на ГПР и не
е ясно как е формиран същият. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е
грешен, а действителният такъв надвишава установения минимум в чл. 19,
ал.4 ЗПК, като възлиза на 376,76% при включване на неустоечната клауза.
Сочи, че неспазването на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК води до
недействителност на целия договор. Поддържа, че посочването на ГПР, който
не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП. В исковата молба се твърди, че клаузата е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, доколкото неизпълнението на
задължението по чл. 17, ал.1 от договора не е свързано пряко с причинени
2
вреди. Поддържа, че клаузата за неустойка води и до заобикаляне на закона,
доколкото с нея се уговаря още едно допълнително обезщение, освен лихвата,
и се стига до недопустимо кумулиране. Навежда доводи за неравноправност
на оспорената клауза, като последната не е индивидуално уговорена. Сочи
още, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави,
което води до нищожност на целия договор. Поддържа, че клаузите в
договора са неясни и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици, което води до нищожност на целия договор.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Сочи, че договор между страните не е сключван,
като на процесната дата-31.03.2022 г. ищецът е подал заявка за отпускане на
кредит, но същата не е одобрена. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за потребителски
кредит № 812050/31.03.2022г. с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че същият, респ. сочените клаузи, е нищожен на твърдените
основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът, респ. клаузата за неустойка, е действителен, включително
договорен индивидуално, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите от Договор за потребителски кредит №
812050/31.03.2022г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
3
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4