Определение по дело №222/2018 на Районен съд - Поморие

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Поморийският  районен  съд, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети юли през хиляди и осемнадесета, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нася  Япаджиева

 

като разгледа гр.дело № 222 по описа  за 2018 година и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по постъпила искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста апартмънтс Поморие” гр. Поморие против В.М. Можурин, с адрес ***.

 Ищецът в исковата молба твърди, че пред ПРС е подал заявление по чл.410 от ГПК за  издаване на Заповед за изпълнение против ответника  и след издаването на Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 791/17г., ответника  е подал възражение и в тази връзка има интерес от предявяване на иск за установяване на вземането. Сочи, че ответникът е собственик на СОС в процесния комплекс, който е в режим на ЕС и  че по силата на влязло в сила решение на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., обективирано в протокол от същата дата, е определена годишна такса от 9 евро/кв.м. за поддържане и управление за 2015 г., както и такса за фонд „Ремонт и обновяване”, дължима от собствениците, съразмерно на притежаваните от тях части. Твърди, че ищцовата ЕС издала фактури за 2015 г., за неплатилите таксите от собствениците, в това число ответника, с падеж на задълженията – 15.01.2015 г., но въпреки това ответникът не изпълнил задължението си, което е парично и върху което се дължи обезщетение за забава, поради което ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, за вземането си. Моли съдът да приеме за установяване по отношение на ответника, че дължи сумата от 992.08лв.  – дължими такси за поддръжка, управление на общите части и вноска към фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г. произтичащо от  решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 както и за сумата 289.89лв. мораторна лихва за периода от 16.01.2015 г. до 16.09.2017 г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Претендират се от ищеца и разноските по делото, както и тези, направени в заповедното производство. Моли да се изиска ч.гр.дело № 791/2018г.

Ответникът, чрез пълномощник е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Признава обстоятелството, че е собственик на СОС, представляващ апартамент ап.210а  с идентификатор 57491.509.34.5.22 в  комплекс „Феста апартмънтс Поморие” гр. Поморие. Твърди, че ищцовата ЕС не съществува към момента, никога не е съществувала и не е възможно да съществува изначално, в обхвата, в който се твърди.  Сочи, че в РС – Поморие е образувано гр.дело № 737/2017 г., с което са оспорени решенията на ищцовата ЕС, обективирани в протокол от проведеното на 12.11.2014 г. общо събрание (ОС) на ЕС, на които основава вземанията си ищеца, поради което прави искане за спиране на настоящото дело до приключване на посоченото производство, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

 Ответникът сочи на следващо място, че към исковата молба не са представени писмени доказателства, поради което не е в състояние да организира защитата си, като счита, че  ако такива са представени по ч.гр.дело № 791/2017 г. по описа на РС – Поморие, то същите не следва да се приемат по настоящото дело.

  Във връзка със становището на ответника за неоснователност на претенцията на ищцовата ЕС са въведени възражения за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС на ЕС, на които е основано вземането на ищеца, като взети в нарушение на императивни норми на ЗУЕС, както и възражения, че дейности по поддръжка на комплекса не е осъществявана нито от ищеца, нито от друг субект, а такива дейности се осъществяват от други ЕС. Твърди, че не е ползвал и пребивала в апартамента си през 2015г. повече от един месец и във връзка с разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС не дължи  претендираните суми. Предявената претенция е оспорена от ответника и като погасена по давност.  Възраженията на ответника относно съществуването на вземането на ищеца са такива по съществото на спора, поради което съдът следва да ги разгледа в акта си по същество.

 Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са необходими и следва да бъдат допуснати.

Според съда  производството е допустимо и подлежи на разглеждане по общия ред.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.38, ал.2 ЗУЕС.

Правото на ищеца да предяви настоящи иск произтича от твърдението му, че ответника като собственик на  апартамент не е изпълнил решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014г. и не е платил  дължимите вноски  за поддръжка на общите чести и във фонд Ремонт и обновяване.

Липсват права и обстоятелства, които се признават от страните, ненуждаещи се от доказване обстоятелства и обстоятелства относно, които не се сочат доказателства.

   Мотивиран от изложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА  гр.дело № 222 /2018год. за разглеждане  в открито с.з. което ще се проведе на 02.10.2018год. от  10.30часа, за която дата да се призоват страните.

ДОПУСКА  представените от ответника писмени доказателства. Да се изиска ч.гр.дело № 791/2017год.

УКАЗВА на ищеца да  представи един екземпляр  от писмените доказателства  приложени към ч.гр. дело  791/2017г. за връчване на ответника в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.

УКАЗВА  на ответника, че наличието на ЕС на отделните блокове подлежи на доказване със  съответните  протоколи за учредяване на  ЕС, а не със свидетелски показания.

По искането за спиране съдът ще се произнесе в с.з.

По искането за допускане на гласни доказателства съдът ще се произнесе в открито с.з.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА тежест: Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите искания или възражения. Ищецът носи тежестта да докажи, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираната сума, което задължение е валидно, изискуемо и ликвидно, т.е. да установи наличието на влязло в сила решение на ОС на процесната ЕС, проведено на посочената в исковата молба дата, по силата на което ответникът е бил задължен да заплати сумата, представляваща припадащата му се част от разходите на ЕС в претендирания размер.

 В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

На ищецът да се  връчи препис от отговора на ответника.

Настоящото определение да се връчи на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: