№ 450
гр. Сливен, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230101129 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.200 от КТ и цена 55 715,16 лева.
В исковата молба и допълнителната такава се твърди, че ищецът, при
работа по трудов договор в ответното дружество е претърпял на 21.01.2023 г.
трудова злополука и впоследствие е било провеждано лечение. Сочи
проведеното лечение и направените разходи във вид на имуществена вреда.
Сочи търпените болки и страдания.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука и сумата
5715,16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудовата
злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-
21.01.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва нейната основателност. Изложени са възражения в осем
точки, като е направено и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, поради проявена от него груба небрежност.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като прекомерно завишени по размер, като искът за неимуществени
вреди да бъде отхвърлен за сумата над 2000 лв., както и за законната лихва
над този размер, а за имуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над
715,16 лв., както и да бъде отхвърлен и акцесорният иск за присъждане на
законна лихва. Претендират се разноските по делото.
От страна на третото лице-помагач е постъпило становище, с което се
присъединяват към всички възражения направени в отговора на ответното
дружество и се иска отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Исковата
молба се поддържа.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице-помагач не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът К. П. е работил по трудово правоотношение в ответното
„РЕТАЛ БАЛКАН” ООД като „машинен оператор-асистент“. На 21.01.2023г.
при изпълнение на трудовите си задължения по зареждане на силоз със
суровина мостовият кран, поради повреда слиза надолу и биг бага притиска
ищеца.
В резултат на удара получил порезна рана на лицето в областта на
брадата и охлузване на кожата на дясна предмишница, като тези травми са му
причинили болка и страдание. Освен това е получил увреждане на
междупрешленни дискове с увреждане на нервните коренчета, което
представлява постоянно разстройство на здравето без опасност за живота и
води до затруднение в движението на снагата в областта на шията. Първите
две увреди са отзвучали, но третата травма е оздравена в някаква степен след
проведена операция в болнично заведение, но вероятно ще се наложи нова
операция, тъй като проведената такава не е довела до пълно възстановяване.
Към момента ищецът продължава да чувства болки и дискомфорт от
травмата на шията. За проведеното лечение ищецът е заплатил сумата
5715,16 лева.
2
Травматичното увреждане на ищеца е признато по надлежния ред за
трудова злополука. Злополуката е приета с разпореждане №5104-19-
11/06.03.2023г. на ТП –Сливен на НОИ за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Между ответното дружество и третото лице-помагач към момента на
злополуката е била сключена застраховка „Трудова злополука”.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. На неоспорените от страните писмени доказателства и на
показанията на разпитаните свидетели бе дадена вяра като допустими,
относими и безпротиворечиви. Съдът кредитира и заключението на вещото
лица, в чиято добросъвестност и компетентност няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат
на трудова злополука е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна. Безспорно в случая е налице трудова злополука, като това
обстоятелство се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Ищецът е пострадал при изпълнение на възложената му работа
в ответното дружество. Несъмнено в резултат на трудовата злополука са му
били причинени травматични увреждания, в резултат на което дълго време е в
състояние на нетрудоспособност. Търпял е болки и е изпитвал затруднения в
движението на горната част на тялото. Вероятно предстои продължаване на
лечението чрез допълнителни медицински оперативни интервенции. Налице е
пряка причинна връзка между трудовата злополука и временната
неработоспособност на ищеца, по време на която е търпял болки и страдания.
В резултат на злополуката на ищеца се причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, като съдът намира, че
справедлива репарация за тях представлява сумата 30000 лева, която
съответства на характера, степента и продължителността на претърпените
болки и изпитаните неудобства. До този размер претенцията в частта за
неимуществените вреди е основателна и следва да се уважи, а в останалата
част да се отхвърли като неоснователна.
Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 5715,16 лева следва да се уважи изцяло, тъй като това са разходи за
3
операцията и лечението и са доказани по надлежния ред с писмени
документи.
В случая не следва да се прилага чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ, тъй като не е
доказано плащането на застрахователно обезщетение на ищеца, а
обезщетението за неработоспособност от НОИ съгласно константната
съдебна практика не се приспада от неимуществените вреди, а само от
обезщетението за неполучено трудово възнаграждение, каквото в случая не е
претендирано.
В заключение следва да се посочи, че възраженията на ответната страна
за липса на основание за ангажиране на отговорността й за репариране на
основание чл.200 от КТ на причинените на ищеца в резултат на трудова
злополука вреди са неоснователни, тъй като в случая са налице всички
предпоставки на посочената разпоредба , а именно травматично увреждане
при трудова злополука, което е причинило временна нетрудоспособност и е
налице причинна връзка между увреждането и извършваната от ищеца
работа. Не са налице и условията за приложение на чл.201 от КТ. Първата
алинея на посочената разпоредба освобождава работодателя от отговорност,
ако пострадалия е причинил умишлено увреждане. В случая такова умишлено
причиняване на увреждането не е налице. Неприложима е и втората алинея на
чл.201 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя, тъй като
ищецът не е допринесъл за настъпването на трудовата злополука чрез
допускане на груба небрежност. За да е налице основание за намаляване на
отговорността на работодателя е необходимо ищецът да е действал с груба
небрежност, а именно да е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но да е мислил, че ще успее да предотврати неговото настъпване.
Върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди следва да
се присъди законната лихва от датата на увреждането до окончателното им
изплащане.
На ищеца не следва да се присъждат разноски поради липса на
доказателства за направени такива, както и поради липса на предпоставките
за прилагане на чл.38 от Закона за адвокатурата.
С оглед изхода на процеса на ответното дружество следва да се присъдят
разноските по делото съобразно отхвърления размер на иска, а именно сумата
1921 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозит
4
за вещо лице.
По правилата на процеса ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на съдебната власт направените разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 350 лева и държавна такса в размер на 1428,61 лева
съобразно уважения размер на иска.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РЕТАЛ БАЛКАН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул.”Керамика“ №13 ДА ЗАПЛАТИ на К. П.
П. с ЕГН-********** от **************************** сумата 35715,16
лева /тридесет и пет хиляди седемстотин и петнадесет лева и 16 стотинки/,
представляваща обезщетение по чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука ,
от която 30 000 лева за неимуществени вреди и 5715,16 лева за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.01.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част за разликата над
уважения до пълния претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцовата страна за присъждане на разноски,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА „РЕТАЛ БАЛКАН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул.”Керамика“ №13 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен разноски за вещо лице в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева и държавна такса в размер на 1428,61
лева /хиляда четиристотин двадесет и осем лева и 61 стотинки/.
ОСЪЖДА К. П. П. с ЕГН-********** от
****************************ДА ЗАПЛАТИ на „РЕТАЛ БАЛКАН” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул.”Керамика“ №13 разноски по делото в размер на 1921 /хиляда деветстотин
двадесет и един/ лева.
Решението е постановено при участие в процеса на „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРАНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление:гр.София, пл.Позитано №5, като трето лице-помагач на страната
на ответника „РЕТАЛ БАЛКАН” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6