№ 1664
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110125385 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 3
150,25 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г.; 393,01 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 19.07.2019 г.; 53,21 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г.; 10,97
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г., ведно със законна лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 43624/2019 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.08.2019 г.
Ищецът .. твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата М. К. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж. к. „Обеля-2“, бл. 266, вх. В, ап. 49, с аб. № 268342, като тя не е изпълнила
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от датата на публикуване на общата фактура на интернет страницата на продавача, като
публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и
1
обезщетение за забава върху всяка от главниците. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. К. П., действаща чрез законния си
представител - К. АР. П. /баща/, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете при твърдението, че не е доказано да е собственик или ползвател на процесния
имот, респ., да има качеството потребител на топлинна енергия по отношение на него. В
тази връзка посочва, че не е наследник на Марийка Димитрова, починала на 29.06.2010 г., а
само на Гергана П., починала на 25.10.2008 г., поради което би могла да отговаря
единствено до размера на съответната идеална част, наследена от последната. Оспорва
процесният аб. № 268342 да се води на нейно име. Оспорва да е монтиран годен
измервателен уред, който да е преминал метрологичен контрол. Навежда довод за изтекла
погасителна давност. Оспорва извършването на услуга за дялово разпределение. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – .. изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема,
че в рамките на исковия период ответницата М. К. П. се легитимира като носител на 3/4
идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. същата се
явява потребител на топлинна енергия по отношение на него. Най-напред, от представения
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 71, том 2, нот. дело № 271/1992 г. /л. 18-19 от
делото/ се установява, че на 23.09.1992 г. ... е признат за собственик на процесния
апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля-2“, бл. 266, вх. В, ет. 3, ведно с
прилежащото избено помещение № 8 и 0,332 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху терена, върху който е построена, предоставен му като
2
обезщетение за отчужден от него друг личен имот. Отделно от това, от представената по
делото молба от „... от 23.09.1992 г. /л. 17 от делото/ става ясно, че по отношение на
апартамент № 49, находящ се в .., е вписана законна ипотека за обезпечаване на отпуснатия
в полза на ... паричен заем за жилищно кредитиране. По делото не се твърди, а и не се
доказва, че към момента на осъществяне на придобивната сделка от 23.09.1992 г. посоченото
лице е било в брак, поради което съдът изключва възможността за придобиването му в
режим на съпружеска имуществена общност при презумпция за съвместен принос. Ето
защо, следва да се приеме, че въз основа на констативния нотариален акт за собственост от
23.09.1992 г. .. се легитимира като изключителен собственик на процесния апартамент № 49,
за който се отнася исковата претенция. На следващо място, видно от представеното
удостоверение за наследници с изх. № 1648/13.11.2018 г. /л. 15 от делото/ собственикът на
имота е починал на 31.10.2000 г., оставяйки за свои законни наследници по закон - ... -
съпруга и .. - дъщеря, всяка от които е станала носител на включените в наследството на
наследодателя си имущества в т. ч. и процесният имот, поради което на основание чл. 9, ал.
1 ЗН всяко едно от посочените лица е придобило по 1/2 идеална част от правото на
собственост върху него. След смъртта на .. на 25.10.2008 г. притежаваната от нея 1/2
идеална част е била наследена от съпруйа К. АР. П. и дъщеря М. К. П., при което всеки
от тях е станал носител на по 1/4 идеална част от собствеността върху процесния
апартамент, а след смъртта на баба си на 29.06.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1 ЗН
ответницата П. е наследила и притежаваната от нея 1/2 идеална част от същия. По делото
няма данни относно осъществяването на последващи юридически факти, довели до промяна
в обема от правата в съсобствеността върху процесния апартамент № 49 на посочените по-
горе лица, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент М. К. П. се
легитимира като носител на общо 3/4 идеални части от същя. Ето защо, съобразно
действащата нормативна уредба тя се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респ. страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество
във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на
доставеното и потребено количество такава съобразно размера на дела си, като сключването
на индивидуален писмен договор с ищеца не е било необходимо. Ирелевантно е и на чие
име се води партидата, респ. абонатният номер за съответния топлоснабден имот, тъй като
ЗЕ свързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на
собственост, каквото в случая е установено от ищеца. В същото време обаче, той не е
ангажирал доказателства по делото, въз основа на които да се приеме, че отговорността на
ответницата следва да бъде ангажирана за повече от така установената квота - 3/4.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на 3/4
идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент № 49 съдът прави
извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
3
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 17.09.2002 г., списък към него,
договор от 02.10.2002 г. /л. 21-25 от делото/, представените констативни протоколи за
извършен отчет и справки за топлинна енергия /л. 70-72 от делото/, а и с оглед изложеното
от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза,
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ..., са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - ...
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е измервана
чрез определени от ЗЕ средства за измерване – общ топломер за търговски цели, който е
отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответницата са
начислявани суми за подгряване на битово гореща вода, отопление и сградна инсталация,
като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, поради липсата
на осигурен достъп, който факт е установен със съставените констативни протоколи от
21.05.2017 г и от 12.05.2018 г., топлинната енергия за отопление е начислявана на база
потреблението от предходен период и брой дни за отопление през съответния сезон, тази за
битово гореща вода на база 1 брой потребители по 140 литра дневен разход, което е в
съответствие с чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е начислявана на база посоченото в
т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към горната Наредба – между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота - 195 куб. м. От техническа гледна точка фирмата
за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер и неговите елементи в абонатната станция са преминали
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155,
ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
4
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. възлиза на 3 150,20 лв.,
представляваща сбор между начислените суми по фактури /2 496,68 лв./ и сумите за
доплащане от абоната по изравнителните сметки /653,22 лв./. Ето защо, съдът приема, че въз
основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по
категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в определено количество
и нейните стойности за исковия период. От страна на ответницата не се твърди и не се
доказва плащане на процесната сума, поради което следва да се приеме, че главното
задължение за цена на топлинна енергия се равнява на посочения по-горе размер от 3 150,20
лв. При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
ответницата дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба се счита депозирана от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
29.07.2019 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 29.07.2016 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендира главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за м.05.2016 г. Това е така, тъй като съгласно приложимите към релевантния
период общи условия на ищеца – тези от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия са платими до 30 дни от изтичане на периода, за който е
доставяна енергията. Следователно, месечното задължение за цена на топлинна енергия за
м.05.2016 г. е било платимо до 01.07.2016 г., т. е. преди 29.07.2016 г., поради което същото е
обхванато от изтекла погасителна давност. С оглед изложените по-горе съображения
относно кредитирането на съдебно-техническата експертиза съдът приема, че размерът на
главното задължение за цена на топлинна енергия следва да бъде определен въз основа на
него, а именно: 3 150,20 лв. От тази сума следва да се приспаднат сумите, които са погасени
по давност за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. включително, които предвид данните
по таблиците от задача № 3 и № 4 от заключението, отразяващи фактурираното количество
топлинна енергия за процесния период и средномесечното изравнение след края на отчетния
такъв, възлизат на 31,46 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК,
общият размер на задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до
30.04.2018 г., който съдът прие, че не е обхванат от изтекла погасителна давност, възлиза на
3 118,74 лв. При съобразяване дълга на ответницата – 3/4, то отговорността за посочения
период следва да бъде ангажирана до размера от 2 339,06 лв., до който предявеният главен
иск за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3 150,25 лв., или за размера от 811,19
лв., и за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 53,21 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между ..
и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на
5
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението за
изтекла погасителна давност тук следва да се отбележи, че главницата за цена на услуга за
дялово разпределение се претендира от ищеца едва от 01.06.2016 г., поради което същото не
е обхванато от изтеклата погасителна давност.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да
се приеме за доказана в посочения по-горе размер от 53,21 лв., като отново при съобразяване
дълга на ответницата – 3/4, то отговорността за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г.
следва да бъде ангажирана до размера от 39,91 лв., до който предявеният главен иск за цена
на услуга за дялово разпределение се явява основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 53,21 лв., или за размера от 13,30 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.07.2019 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Както вече се посочи по-горе, съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от
2016 г., в сила от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. По изложените
съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до
30.04.2018 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от
376,63 лв., начислена за претендирания период от 14.09.2017 г. до 19.07.2019 г. Отново при
съобразяване на дълга на ответницата – 3/4, то М. К. П. се явява задължена за сумата от
282,47 лв., до който размер предявеният срещу нея акцесорен иск за мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 393,01 лв., или за размера от
110,54 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявление по чл. 410 от ГПК в съда – 29.07.2019 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 10,97 лв. за
периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват сторените разноски в
производството по ч. гр. дело № 43624/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
6
на 90,12 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 318,82 лв. –
платена държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи
в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание, без събирането на допълнителни доказателства, освен първоначално
допуснатите. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата се следват сторените
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които
възлизат в размер на 131,12 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът
прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021
г. /л. 51 от делото/, имащ характер на разписка. Релевираното от ищеца възражение за
неговата прекомерност съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният размер не
надвишава минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от .., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ... срещу М. К. П., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител - К. АР. П. /баща/, с адрес: .., ап. 49, установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че М. К. П. дължи на .. сумата от 2 339,06 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. по отношение на топлоснабден имот,
находящ се в ..., ап. 49, с аб. № 268342; сумата от 39,91 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 282,47 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2017
г. до 19.07.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 43624/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 339,06 лв. до пълния
предявен размер от 3 150,25 лв., или за размера от 811,19 лв., и за периода от 01.05.2016 г. до
31.05.2016 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 39,91 лв. до пълния предявен размер от 53,21 лв., или за размера от 13,30 лв.; иска
за мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 282,47 лв. до пълния предявен размер от 393,01 лв., или за размера от
110,54 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 10,97 лв. за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г.
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител - К.
АР. П. /баща/, с адрес: .., ап. 49, да заплати на .., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 90,12 лв., представляваща разноски
в производството по ч. гр. дело № 43624/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата
от 318,82 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА .., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на М. К. П.,
ЕГН **********, действаща чрез законния си представител - К. АР. П. /баща/, с адрес: .., ап.
49, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 131,12 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производството.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – ...
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8