Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 195 13.08.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и
двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при
секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното
от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1331 по описа за 2020
година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на
въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня
Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка Табакова против Решение № 13/17.02.2020г.
постановено по гр.д. № 684/2019г. по описа на РС Средец, с което съдът е осъдил
Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, да заплати на К.К.К., с ЕГН **********,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
сумата 973,98 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 31.09.2016 г. – 30.09.2019 г., получен
след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху тази сума от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 350
лева, както и е осъдил Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, да заплати
по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 50 лева и
разноски за експертиза в размер на 150 лева.
Във въззивната жалба се
навеждат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при нарушение на
материалния закон, не е съобразено с приложимите за претендираното
възнаграждение норми и не е мотивирано. За процесния период ищецът изпълнявал
задълженията си на ненормиран осемчасов работен ден. Счита, че е приложима
уредбата по ЗМВР, а КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на
държавните служители като цяло и тези, работещи в МВР като в ЗДС и ЗМВР нямало
непряко препращане към КТ, а случаите, в които законодателят счел, че материята
следва да се уреди идентично с тази по КТ, препращането било пряко и акцентира
на законови разпоредби. Поддържа, че е приложима уредбата по ЗМВР като редът за
организацията и разпределението на работното време, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли
с Наредба на Министъра на вътрешните работи съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР. За периода 01.06.2016 г. – 29.07.2016 г. действала Наредба №
8121з-592/ 25.05.2015 г. за периода 29.07.2016г. – 02.08.2016г. - Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г., а за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019г. - Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. Предвид посочената нормативна уредба РС неправилно
приел, че приложение следва да намери НСОРЗ. За държавните служители на МВР
приложение намирал ЗМВР, който предвиждал по-високо заплащане на нощен труд и
по-висока социална закрила отколкото КТ. Поддържа, че липсват празнини, които
да водят до прилагането на НСОРЗ. Разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ не била приложима
и поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време следвало да
са налице следните предпоставки: а) подневно отчитане на работното време; б)
работа на смени; в) продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното и г) трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми като в случая предпоставките по б. „в“ и „г“ не били налице.
Намира, че е неоснователна и претенцията за законна лихва. Моли да се отмени
обжалваното решение и исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата. В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не
се явява и не се представлява.
Препис
от въззивната жалба е връчен на ответната страна и в законоустановения срок по
чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание пълномощникът на въззивника адв. Желева не се явява,
представя писмено становище, в което заявява, че въззивната жалба е
неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът
намира въззивната жалба за редовна и допустима, като подадена в срок от
легитимирано лице и против акт на съда, подлежащ на обжалване.
Бургаският
окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че
същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че
същото е правилно и законосъобразно.
С
исковата молба ищецът К.К.К., ЕГН ********** е предявил
срещу Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" №46, иск с правно
основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187
и чл. 179
от ЗМВР за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1111.50 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен в периода от 01.09.2016г. до
30.09.2019г нощен труд от 171 часа, след преизчисляването му в дневен такъв с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.
Ищецът
излага, че през процесния период от време е полагал труд като старши полицай в Мобилен
гранично полицейски взвод (МГПВ) в ГПУ – Средец към Регионална дирекция
„Гранична полиция“- Елхово, която е на структурно подчинение към Главна
дирекция "Гранична полиция" при МВР. Съгласно ЗМВР, ищецът е със
статут на държавен служител и работил по служебно правоотношение съгласно ЗМВР.
Ищецът сочи, че за процесния период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
общо 1200 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на
1371 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод
за положен извънреден труд от 171 часа, който следва да бъде допълнително
заплатен от ответника и общата стойност възлиза на сума от 1111.50 лева.
Предявено е искане за назначаване на съдебно –икономическа експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба.
Ответната
страна Главна дирекция "Гранична полиция"-София е депозирала отговор
на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно
правоотношение, като посочва, че същият изпълнявал служебните си задължения на
работни смени, съгласно месечни графици и отработеното време били изчислявано
сумарно. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, при което бил отчетен
и положения извънреден труд, ответната дирекция е прилагала специалната уредба
по ЗМВР и приетите въз основа на него специални наредби. Сочи, че за процесния
период се прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г., и двете на Министъра на вътрешните работи, които
изчерпателно уреждали основанието и редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд и по тази причина Наредба за
структурата и организацията на работната заплата се
прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през
процесния период от време. Уреденият със специалната уредба по ЗМВР начин на
формиране на възнагражденията на служителите в МВР отчитал спецификата на
тяхната дейност, включително и полагането на нощен труд и затова им гарантирал
по – високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители.
Преизчисляването с коефициент 1.143 било с цел увеличено заплащане на нощен
труд, а не с цел натрупване на часове , чието надвишаване водело до акумулиране
на извънреден труд.
В
хода на първоинстанционното производство е направено изменение на исковата
претенция на основание чл. 214 ГПК, чрез
намаляване на иска, което е прието и в резултат на това, главният иск е приет
за разглеждане като предявен за сумата от 973,98 лв., за положени 144,86 часа
извънреден труд през заявения с исковата молба период. С влязло в сила
протоколно определение от 03.02.2020г. на РС Средец производството по иска за
разликата над 973,98 лева е прекратено.
Правилно
районният съд е определил правната квалификация на иска по чл.178, ал. 1,
т.3 вр. чл.187 , ал. 5 т. 2 от ЗМВР.
По
делото няма спор, че за процесният период от време ищецът е полагал труд като
служител на ГД "Гранична полиция", което налага извода, че страните
са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като
ищецът К.К.К., е държавен служител и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл - арг.
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд на смени по график, включително и през нощта (22. 00часа - 06.00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен
въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От
заключението на вещото лице Тонка Джалева по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време: 01.09.2016г. до
30.09.2019г. ищецът е положил общо 1013 часа нощен труд. Положеният нощен труд
не е бил преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв.
Съобразно заключението, часовете нощен труд, приравнени с коефициент 1,143, се
равняват на 1157,86 часа за целия период. Разликата между двете величини е 144.86
часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 973,98 лв.
От
правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР
в редакцията преди изм. с ДВ бр.60/2020 г.). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Приложими за процесния период от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. и относими към спора наредби, издадени от министъра на МВР са:
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. , в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г.. В посочените наредби
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от действалата преди
процесния период Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилни са изводите на районния
съд, че субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Неоснователно е разбирането на въззивника, че по отношение на държавните
служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон, тъй като законодателят
не е целял да постави една група обществени отношения и работниците и
служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, в
по-лошо положение от това на останалите работници и служители. Изрично
разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР предвижда,
че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които
биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време.
На
следващо място, Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната
му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в
третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно
правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи
наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия
работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно
правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня
логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната
организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Както
се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав
намира за правилен извода на районния съд, че нормативната празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер
на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
неприложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В
допълнение, аргумент за правилността на изложените по – горе изводи е и
приетото изменение в разпоредбата на чл. 187 на ЗМВР и въвеждането на нова ал.
4 от същия текст с ЗИДЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. С посоченото
изменение изрично е уредено на първо място, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 – часов период, като нощен труд
е този, който се полага между 22:00 часа и 06:00 часа. А в нововъведената ал. 4
за първи път на законодателно ниво изрично се урежда, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на работното време през нощта, която
продължителност на свой ред е регламентирана в изменената ал. 1 като 8 часа за
всеки 24- часов период. В мотивите към внесения в НС законопроект, предвиждащ
изменението и допълнението в чл. 187 на ЗМВР /с
рег. индекс № 054-04-10/16.01.2020г/ е посочено, че в досегашната уредба е
уредена само максималната продължителност на работното време през деня и
седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица, като спецификата на
работата на служителите в ЗМВР, свързана
с полагане на труд на смени (24 часа), обуславя необходимост от регламентиране
и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители.
Отново в мотивите е посочена и целта на посоченото изменение, а именно „налагане на еднаквост при прилагането на
разпоредбите , регламентиращи полагането на нощен труд и допълване на
празнотата в специалния закон“. Използваната от законодателя техника чрез
допълнение и изменение на действащия ЗМВР, ясно посочва, че в действителност до
обнародването на последния ЗИДЗМВР в ДВ бр. 60 от 2020 г. , е била налице
празнота в специалната нормативна уредба, каквато правилно и първоинстанционния
съд е приел за съществуваща. За сравнение при съществуваща, но неясна или
непълна нормативна уредба, приложимата законодателна техника е различна, а
именно чрез задължителното тълкуване, предвидено в чл. 50 от Закона за
нормативните актове, в който случай закона за задължително тълкуване по правило
действа от първоначалния момент, от който има действие тълкувания акт. Ето защо с оглед установената непълнота на
нормативната уредба, действаща по време на исковия период и приложима при
разрешаването на настоящия спор, приложение следва да намерят разпоредбите, отнасящи
се до подобни случаи, каквито са разпоредбите на КТ и на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ по аргумент от чл. 46, ал. 2 от
ЗНА.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана и по размер с
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза,
която се кредитира и от въззивният съд. От експертизата е установено, че за
процесния период от време ищецът е положил нощен труд в размер на 1013 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно
работно време възлизат на 1157,86 часа, като разликата от 144,86 часа се отчита
като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно - не е изплатена. Изрично в заключението си
вещото лице е посочило, че изчислена по този начин, дължимата сума за положен
нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на
сума в размер на 973,98 лева.
По горните съображения Бургаският
окръжен съд счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК.
При
този изход на делото разноските за въззивното производство следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника, но поради липса на направено искане в този смисъл
от страна на въззиваемия, съдът намира, че не следва да се произнася
по този въпрос.
На
основание чл. 280, ал. 3,
т. 3 ГПК решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 13/17.02.2020г. постановено по гр.д. № 684/2019г. по описа на РС Средец.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.