№ 4019
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110150725 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ** срещу Н. Н. Ц..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
следните суми: 4506,15 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., съгласно обща фактура с №
**********/31.07.2019 г. и фактура № ***/31.07.2018 г., 398,11 лв. – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 16.02.2018 г. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба. Счита
исковете за неоснователни. Прави възражение за погасяване на претендираните суми по
давност. Не оспорва, че е собственик на топлоснабдения имот и е клиент на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период. Не оспорва размера на претендираните суми.
Няма възражения относно механизма на извършване на начисляването им или определяне
на дялово разпределение. Моли съдът да отхвърли предявените искове от ищеца като
неоснователни, поради погасяване на претендираните суми по давност. Претендира
разноски.
С определение на съда като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е
конституирано „Техем сървисис” ЕООД, което не изразява становище по предявените
искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от нотариален акт № 109/1974г. Н. ИВ. Ц. е придобил собствеността върху
топлоснабдения имот. Установява се от представеното удостоверение за наследници, че
единствен наследник на Н. ИВ. Ц. е ответникът по настоящето дело – Н. Н. Ц..
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици на имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и
Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото
събрание на етажните собственици и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение, неоспорени от ответника.
По делото е изслушана и приета ССЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представените нотариален акт № 109/1974г. и удостоверение за
наследници, Н. Н. Ц. е собственик на топлоснабдения имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
2
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото про-изводство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния пери-од.
По делото не се спори относно наличието на облигационна връзка, както и, че до
имота е доставяно твърдяното количество топлоенергия на посочените цени.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че по делото е ус-тановено
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
процесния период.
Единственото възражение на ответника е за изтекла погасителна давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. Исковата молба е
подадена на 31.08.2021г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 07.2018г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема
на 14.09.2018г., съобразно чл. 33 от приложените по настоящето дело ОУ, а исковата молба е
подадена на 31.08.2021г.
Сумата за м. 06.2018г. е станала изискуема на 14.08.2021г., съобразно изложеното по
– горе, поради което сумите преди м. 06.2018г., включително, са погасени по давност.
За непогасения по давност период за м. 07.201й8г. до м. 04.2019г. главницата възлиза
на 2185.37 лв., съгласно приетата и неоспорена по делото ССЕ.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпъл-нение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съгласно приетата по делото ССЕ, лихвата, изчислена върху непогасената по давност
3
главница за ТЕ, възлиза на 316.27 лв., до който размер следва да бъде уважен иска.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящето производство в
размер общо на 285.53 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 266.90,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, вх. Г, ет. 2, ап. 58 да
заплати на ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, **** по предявения иск с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 2185.37 лв., представляваща незаплатена ТЕ за
периода м. 07.2018г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
31.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и по предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 316.27 лв., представляваща лихва върху
главницата за незаплатена ТЕ за периода 15.09.2019г. до 16.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 2185.37 лв. до пълния
предявен размер от 4108.04 лв. и за периода м. 05.2017г. до м. 06.2018г., както и иска за
лихва върху главницата за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 316.27 лв. до
пълния предявен размер от 398.11 лв., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Н. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** да заплати на ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 285.53 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, **** да заплати на
Н. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 266.90 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на *** – ****
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4