Решение по дело №1063/2024 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по касационна жалба на Д. А. К., с. Марково, област Пловдив, [улица], № 3 против Решение № 294 от 15.07.2024 г., постановено по нахд № 749/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № ДАИ-0000182/25.03.2024 г. на началника на отдел АНД в Главна дирекция "Автомобилна инспекция" към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което постановление за нарушение на чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози на касатора е наложена глоба в размер на 500 лв.

Касаторът – Д. А. К. – моли да бъде отменено обжалваното решение. Излага съображения за нарушения на материалния закон. Поддържа жалбата и в писмени становища, подадени преди проведените съдебни заседания.

Ответникът – началникът на отдел АНД в Главна дирекция "Автомобилна инспекция" към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"– не изпраща представител в проведените съдебни заседания. Не взема становище по правния спор.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по делото доказателства, липсват нарушения в административнонаказателното производство и наложеното наказание е определено в законосъобразен размер.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително касаторът в качеството си на водач на МПС от категория N3 (т.е. товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 12 000 кг) е извършил обществен превоз на товари без да е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато не е имал възможност да използва монтирания тахограф, тъй като е бил извън превозното средство.

Фактът на осъществяване на деянието е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните гласни и писмени доказателства.

Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати съществени нарушения на администивнопроизводствените правила.

Несъстоятелни са доводите за липса в АУАН и НП на място и дата на извършеното нарушение, като са основателни мотивите на съда в тази връзка. Действително, както сочи съдът нарушението се изразява в бездействие и от административнонаказателните актове е видно, че то е осъществено на мястото и по време на извършената проверка. Видно от тях е, че е посочена датата на нарушението – 20.02.2024 г., както и мястото на извършването му – гр. Пазарджик, изх. за с. Звъничево, главен път I-48, пред паркинга на фирма „Дуан 69“ ООД. Независимо, че периодът, за който касаторът не е въвел изискуемите данни (предвид невъзможността му да използва тахографа) е по-ранен – от 16.02.2024 г. (17:53 ч.) до 19.02.2024 г. (6:53 ч.) е безспорно, че касаторът все е осъществявал незаконосъобразното си бездействие и към посочените в акта и наказателното постановление дата и място на нарушението - 20.02.2024 г., в гр. Пазарджик, изх. за с. Звъничево, главен път I-48, пред паркинга на фирма „Дуан 69“ ООД.

Неоснователно е и възражението за нелегитимно положен подпис на наказателното постановление. Съдът е приел по делото електронен носител, съдържащ електронния подпис на ответника. Видно от него е, че началникът на отдел АНД в Главна дирекция АИ е подписал НП с валиден квалифициран електронен подпис. Този вид електронен подпис се ползва с максимална достоверност и надеждност, като за подписването на документи с него не е необходимо съгласието на касатора, по аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

Неправилен е и доводът за липса на пълно словесно описание на нарушението. То е описано изцяло в съответствие със състава на нарушението, въведен с нарушената разпоредба на чл. 93в, ал. 11 от ЗАП, като са посочени като невъведени данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“. Нарушената законова норма не изисква по-нататъшно детайлизиране на невъведените данни. При това, в случая касаторът не е въвел никакви данни за въпросните периоди, за да е необходимо разграничение на въведени и невъведени данни. Правилно съдът е отхвърлил и свързаното възражение на касатора, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, доколкото действително разпоредбата на чл. 93в, ал. 11 от ЗАП е не само санкционна, а съдържа в себе и съставът на извършеното от касатора нарушение. Следователно, в АУАН и в НП е налице ясно и достатъчно пълно описание на нарушението, като посочената като нарушена разпоредба съответства на словесното описание на нарушението.

Правилно е приета за законосъобразна и справедлива от съда и наложената глоба, която е предвидена от законодателя във фиксирания размер от 500 лв.

Предвид гореизложеното, като е приел, че административното нарушение е доказано, при липса на нарушения в административнонаказателното производство, а наложената санкция е справедлива и законосъобразна, районният съд е постановил решение в съответствие с относимия материален закон.

Следователно районният съд правилно е потвърдил наказателното постановление, а първоинстанционното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед гореизложеното Административен съд - Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 294 от 15.07.2024 г., постановено по нахд № 749/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № ДАИ-0000182/25.03.2024 г. на началника на отдел АНД в Главна дирекция "Автомобилна инспекция" към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което постановление за нарушение на чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози на Д. А. К. е наложена глоба в размер на 500 лв.

Решението е окончателно.