Решение по дело №315/2018 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 42
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20183430200315
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

42

 

гр. Тутракан, 10.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Тутраканският районен съд в публично заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС С.

 

при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното от Председателя АНД № 315 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид  следното :

Производството е по реда на чл. 60 от ЗАНН.

С Наказателно постановление Директора на Регионална дирекция на горите гр. Русе, е наложил на С.Г.С., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от  ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН му налага административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С., който го обжалва в срок. Същият не се явява в съдебно заседание. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адв. С.С.. Моли съдът да отмени НП като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Директора на Регионална дирекция по горите гр. Русе, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от старши юрисконсулт Р.Х.Д.. Същия моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

След проведен търг,на 17.07.2017г. е бил сключен договор № РД-08-33 между ТП Държавно ловно стопанство „Воден-Ири Хисар”,представлявано от директора инж. К.К.,в качеството на възложител и „Ловела” ООД, представлявана от св.П.П.,в качеството на изпълнител.Предмет на договора  е била извършване на сеч и извоз до временен склад на маркирана дървесина по приложена към договора спецификация.

След сключване на договора и получаване на позволителното за сеч, за извършване на сечта и извозване на дървесината, св.П. ангажирал като подизпълнител фирма „Еко лес 90” .В последната работел жалбоподателя С.Г.С..Във всички чек листи /стр. от 121 до 124 вкл./ за лични безопасни средства и оборудване на горските работници,специализирана техника и мерки за безопасност при работа в горите и относно инструктирането на работниците във фирма „Ловела” ООД /стр.125/ жалбоподателя е вписан като „моторист”.

При сечта била добита два вида дървесина.Част от нея била изкупена и извозена от фирма „Ловела” ООД.Останалата по-голяма част,която била дърва за огрев и е била предназначена за изкупуване и извозване от населението, останала на сечището.Работниците на „Ловела” ООД в това число и жалбоподателя Г. се преместили на друг обект.

На 21.05.2018 г., в 10:00 часа, актосъставителят А.Д.А. и свидетелите И.П.Д. и К.И.К. – всички служители в РДГ ***, извършили проверка в землището на с. Осен, обл. Силистра, в териториалния обхват на ТП ДЛС „Воден – Ири Хисар“, отдел 17, подотдел „Б“. Те установили сеч на немаркирани церови дървета.За част от отсечените немаркирани дървета,с изчислена кубатура в размер на 4.90 плътни метра кубични, актосъставителя А.Д.А. в качеството си на служител на РДГ - *** съставил на жалбоподателя С. АУАН № 713/31.05.2019 г. /серия СЦДП 2012 г. бл. № 014326 за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ. Той описал допуснатото от жалбоподателя като: „сеч на немаркирани церови дървета в размер на 4.90 куб. м.”.

Акта бил съставен в сградата на ТП ДЛС „Воден – Ири Хисар“, в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите И.П.Д. и К.И.К..Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН.Той го подписал за нарушител и за получил препис.В графата за възражения жалбоподателя вписал дословно : „няма”.

По образуваното със съставянето на 31.05.2018 г. АУАН административно производство, Директорът на РДГ гр. Русе е издал Наказателно постановление № 714 от 24.08.2018 г., като е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушената разпоредба от Закона за горите  - чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от  ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя Г.С.Г. административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.На 29.08.2018г. жалбоподателят е получил препис от НП.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните актосъставител А.Д.А., свидетелите И.П.Д.,Г.П.Г., К.И.К.,С.Г.С.,С.Д.Г.,П.И.П.,Д.М.Д. и Г.С.Г.,както и от приетите от съда писмени такива,подробно описани в протоколите за проведените открити съдебни заседания.

При така установената от съда фактическа обстановка, анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

АУАН,с който е било сложено началото на административно-наказателното производство,е съставен от длъжностно лице, имащо съответната компетентност.Акта съдържа всички изискуеми  от чл.42 от ЗАНН реквизити и е съставен по правилата на раздел ІІ от ЗАНН.

Атакуваното наказателно постановление също съдържа всички изискуеми от чл.57 от ЗАНН реквизити и е съставен по правилата на раздел ІV от ЗАНН.

Няма спор,че актосъставителя и негови колеги,между които и посочените в АУАН свидетели,са констатирали извършване на сеч на немаркирани церови дървета в отдел 17 подотдел „Б”,което актосъставителя и АНО са квалифицирали като административно нарушение по ЗГ.Настоящия състав на съда намира,че АУАН и атакуваното НП са били съставени при липса на достатъчно доказателства от които да се направи безспорен и обоснован извод,че констатираното административно нарушение е извършено от жалбоподателя С..

Никой от разпитаните свидетели не е виждал жалбоподателя да извършва сеч на дървета в сечището в посочения отдел 17 както и да извършва сеч на немаркираните дървета,констатирани от актосъставителя и неговите колеги при извършване на проверката. Независимо,че в чек листите жалбоподателя е вписан като „моторист” никой от свидетелите, в това число и посещаващите постоянно сечището,не са виждали жалбоподателя С. да извършва сеч на дървета.Виждали са го да товари дървесина и да извозва такава от сечището,но не и да работи с моторен трион.На практика сечта се е извършвала от наети от фирма „Еко лес 90” работници-секачи. 

След приключване на сечта,изкупуване и извозване на част от дървесината,работниците на „Ловела” ООД,между които и жалбоподателя С., напуснали сечището.Достъп до последното са имали редица граждани, които са извозвали останалите складирани в сечището дърва за огрев предназначени за нуждите на населението.

В съдебно заседание актосъставителя твърди,че жалбоподателя направил „самопризнание” за извършеното нарушение,което го мотивирало да му състави АУАН.Следва да се посочи,че самопризнанието в пеналистиката,независимо по какви подбуди е направено,неподкрепено с други доказателства,не може да бъде основание за издаване на санкционен акт.

 В административнонаказателното производство тежестта за доказване на обвинението е на органа който го повдига и на наказващия орган.В конкретния случай количеството отсечена дървесина,за която е обвинен жалбоподателя,е определена по неясни критерии.Същото е от значение за степента на обществена опасност на деянието и съответно за размера на предвидената от закона санкция,която АНО може да наложи на нарушителя.Актосъставителя и неговите колеги констатирали определен брой отсечени маркирани церови дървета.За част от тях е бил съставен АУАН и е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя С.,а за останалите на баща му Г.С.Г..Доколкото административно-наказателната отговорност е лична и всеки нарушител следва да отговаря и да бъде санкциониран единствено и само за извършеното от него лично, санкциониращия орган следва да събере достатъчно доказателства за параметрите на административното нарушение,за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на съответното физическо лице.

Ето защо съдът намира, че в настоящото административно-наказателно производство не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за това кой е извършил констатираното от актосъставителя и неговите колеги административно нарушение по смисъла на чл.104 ал. 1 т. 5 от ЗГ.

 

Водим от горното, съдът

   

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 713 от 10.08.2018 г., с което Директорът на Регионална дирекция по горите гр. *** е наложил на С.Г.С., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от  ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. като незаконосъобразно и необосновано.

 

       РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: