№ 1679
гр. Плевен, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. И.нова
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Г. И.нова Гражданско дело №
20254430102416 по описа за 2025 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на молба от И. В. В.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** чрез адв. В. Б. Б. от САК, против
„***” АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от В.Г.С..
Твърди се, че на 11.11.2022 г. между „***" АД, ЕИК *********** -
Заемодател, от една страна, и И. В. В., с ЕГН ********** - Заемател, от друга,
е подписан Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който
Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 700 лева (седемстотин
лева). Сочи се, че е пределен размер на годишен лихвен процент съгласно чл.
7, ал.4 – 34,97%. Твърди се в исковата молба, че Срокът за издължаване на
кредита е 5 (пет) месеца, с крайна дата 11.04.2023 г. Твърди се, че в чл. 9 е
посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 49.65 %.
Ищецът сочи, че при сключването на договора, в чл. 10, във връзка с чл.
20 от договора и раздел V от Общите условия е предвидено условието за
обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на поръчител, който
да отговаря на предвидените условия в чл. 15 от Общите условия към
1
договора. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от
подписване на договора, в чл. 10 е предвидено начисляването на неустойка
размер на 5,54 лева (пет лева и петдесет и четири стотинки) плюс 0,264% от
усвоения размер на кредита за първият ден на забава и 0,264% от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
Ищецът твърди, че още с подписването на договора и изготвянето на
Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на
обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане и е в размер
на 277,20 лева.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения
договор за паричен заем, е заплатил всички суми, дължими по Договора за
паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за
непредоставено обезпечение.
Излага доводи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК твърди, че в договора
за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор твърди, че е
посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито
как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 34,97%
и годишен процент на разходите от 49.65 %. Излага доводи, че в ГПР се
включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички
допълнителни разходи. В случая обаче сочи, че тези суми не са включени в
ГПР. Излага доводи, че в случай че те бяха включени в ГПР, то той би
надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет
на РБ, а именно 52,95 %.
Ищецът излага съображения, че в случая получаването на кредита при
предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Счита, че
дължимото в тази връзка възнаграждение (такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който следва да бъде включен в
ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се
2
включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при
определянето му, счита, че е в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК. Посочва, че ГПР има единствено цифрово
изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към закона начин. Излага доводи, че
несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата
недействителност.
Счита, че по своето същество неустойката представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Сочи, че изискванията, които посочените клаузи
въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено
предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително
нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в
погасителния план към датата на подписване на договора. Счита, че
начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява
добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване.
С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение
по погасителния план счита, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено
в изложението по-горе.
Посочва, че така предвидената неустойка в размер на 277,20 лева,
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.
Позовава се на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Счита, че заемателят дължи
връщане по договора само на получената сума от 700 лева, които вече са
заплатени на заемодателя. Сочи, че всичко над чистата стойност на получената
сума (главницата) от 700 лева е платено при изначална липса на основание с
оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.
3
Излага доводи, че подлежащата на връщане сума, включваща
възнаградителната лихва в размер на 62,37лева и начислената неустойка за
непредставено обезпечение в размер на 277,20 лева, или общо 339,57 лева.
Отправено е искане Договор за потребителски кредит № *** от
11.11.2022 г. да бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.
В случай че Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г.
бъде прогласен за недействителен, моли, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, да бъде осъден „***” АД да заплати на И. В. В. следните суми, които са
недължимо платени по Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022
г.:
62,37 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 7 от
Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г. за
периода от 11.12.2022 г. до 11.04.2023 г.;
- 277,20 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл.
10 от Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г., за периода от
11.12.2022 г. до 11.04.2023 г.;
- Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК от
ответника, чрез юрисконсулт Т. Величкова.
В случай че исковете бъдат приети за допустими, заявява, че „***“ АД
признава същите за основателни.
Моли да бъде взето предвид, че претендираната чрез предявения
осъдителен иск сума е заплатена в пълен размер, ведно с дължимата законна
лихва, по посочената в исковата молба банкова сметка, за което прилага и
моли да бъде прието платежно нареждане.
Относно доказателствените искания на ищеца: Предвид направеното
признание на исковете от страна на представляваното дружество, счита, че
допускането и представянето им не е необходимо.
Счита, че дружеството с категоричност не е дало повод за завеждане на
настоящия иск, поради което моли на основание чл. 78, ал.2 ГПК, да бъдат
4
възложени разноските изцяло в тежест на ищеца. Излага подробни аргументи
по случая, сред които, че отсъства покана за плащане преди процеса и
едновременно с признанието на иска, ответникът е заплатил претедираната
сума. Ответникът посочва, че доколкото е налице изпълнение по признатия
иск в срока за отговор, не е дал повод за завеждане на делото
В случай че Съдът прецени, че в настоящия случай не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, то с настоящия отговор на
исковата молба, прави възражение, досежно размера на претендираното от
ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
В случай че се претендират разноски на основание чл. 38 ЗА, излага
доводи, че такИ. се присъждат в размер по преценка на Съда, а не по
представен списък на разноски. посочва, че за да бъде присъдено
възнаграждение в тази хипотеза не е достатъчно формалното позоваване на
чл. 38 ЗАдв, а следва в договора за правна защита да бъде посочено конкретно
основание от кръга на визираните в чл.38, ал.1, т. 1-3 от ЗАдв., както и
наличието на това основание, страната следва да декларира и да представи
доказателства, че е материално затруднено лице. Прави възражение и твърди,
че ищецът не е материално затруднено лице, както и че същият е в
трудоспособна възраст.
Акцентира, че предвид признанието на иска от страна на „***“АД,
процесът бИ. значително съкратен. Счита, че не е необходимо ангажиране и
оценяване на доказателства, съдебни експертизи и процесът би могъл да
приключи в едно съдебно заседание, т.е. процесуалната защита не е
осъществена в пълен обем. Смята, че би било в противоречие с принципа за
социална справедливост заплащането от страна на „***“ АД на сума, която
намира за прекомерна дори за процес, минал през всички етапи: съдебно
дирене, устни състезания и възможните усложнения във връзка с предмет и
страни по делото. Позовава се на съдебна практика, че признанието на иска е
основание за преразглеждане на претендирания размер на адвокатското
възнаграждение.
Не са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
адв. И. И. от САК. Исковата молба се поддържа по изложените съображения,
прави уточнение, че претенцията е удовлетворена в пълен размер, с
изключение на разноските. Претендира разноски.
5
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
Депозирано е писмено становище Вх. №31414/06.10.2025г., с което се
поддържа отговора на искова молба. Прави се възражение за прекомерност на
разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се, че на 11.11.2012 г. между страните бил сключен Договор
за потребителски кредит № ***, по силата на който ответното дружество
предоставило на ищеца заем в размер на 700 лева. Съгласно чл.2 от Договора,
е предвиден срок на издължаване от пет месеца. Съгласно чл. 13 от договора,
при непредставяне на обезпечение по кредита, кредитополучателят дължи
неустойка. Съгласно чл. чл. 10, във връзка с чл. 20 от договора и раздел V от
Общите условия е предвидено условието за обезпечаване на договора за
паричен заем с предоставяне на поръчител, който да отговаря на предвидените
условия в чл. 15 от Общите условия към договора
Не е спорно между страните, че по договора за кредит
кредитополучателят платил на ответното дружество сума в 62,37 лева -
договорна/ възнаградителна лихва по чл. 7 от Договор за потребителски
кредит № *** от 11.11.2022 г. и сума в размер на 277,20 лева - неустойка за
непредставено обезпечение на основание чл. 10 от Договор за потребителски
кредит № *** от 11.11.2022 г.
С оглед признанието на обстоятелствата в исковата молба от страна на
ответника, съдът не е назначавал съдебно-счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема за
установено от правна страна, че страните са били в облигационни отношения
възникнали от сключения между тях договор за кредит. Основното
задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставената в
заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението. Съгласно §1 т.1
от ДР ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. С оглед на това, Съдът намира, че неустойката следва да
бъде включена в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 ДР на ЗПК.
Определената дължима в договора като неустойка сума е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора. Тази неустойка е известна на заемодателя, което се
потвърждава и от обстоятелството, че е разсрочена и определена още при
сключване на договора за кредит - предвидена е в погасителния план и е
6
разсрочена заедно с месечните вноски за главница и лихва и е начислявана
преди ищецът да е изпаднал в просрочие. Това показва, че при точно
изпълнение на основното задължение по договора за заем, а именно плащане
на дължимите вноски за погасяване на кредита за главница и лихва,
потребителят дължи неустойка поради неизпълнение на друго задължение по
договора - обезпечаване на кредита. Тази неустойка влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът
прави извод, че уговорената неустойка следва да бъде включена в ГПР, тъй
като е пряко свързана с договора, известна е на кредитора към момента на
сключването му и е задължително условие за сключването на договора.
Отделно от това следва да се отбележи практиката на СЕС (Решение от
13.03.2025г.), че за да осигури по-голяма защита на потребителите,
законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“, като включва всички разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора. В това число следва да бъде включена и неустойката
при непредставено обезпечение, тъй като е разход, известен на кредитора и се
дължи на вноски заедно с вноските по кредита. В този смисъл, съдът приема,
че Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11
ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. При
неправилно посочен ГПР, следва да се приеме, че такъв липсва и съответно не
е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК. (СЕС в Решение по дело С-714/22 от 21.03.2024г. приема: „чл.10 § 2 б.ж
и член 23 ДиректИ. 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в чл.3 б.ж от тази директИ. разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.“)
По предявения иск по чл.55 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на сума в 62,37 лева - договорна/
възнаградителна лихва по чл. 7 от Договор за потребителски кредит № *** от
11.11.2022 г. за периода от 11.12.2022 г. до 11.04.2023 г. и сума в размер на
277,20 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 10 от
7
Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г., за периода от
11.12.2022 г. до 11.04.2023 г.
Видно от представеното по делото преводно нареждане от 25.06.2025г.
/л.20 от делото/ в което е отразено възстановяване на суми по договор
№***/11.11.2022г., ответното дружество е превело на ищеца сумата от 367,73
лева. С оглед на това, Съдът приема че предявения иск за заплащане на 62,37
лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 7 от Договор за потребителски
кредит № *** от 11.11.2022 г. за периода от 11.12.2022 г. до 11.04.2023 г. и сума
в размер на 277,20 лева - неустойка за непредставено обезпечение на
основание чл. 10 от Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г.,
за периода от 11.12.2022 г. до 11.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение разноските по делото :
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски от 100 лева
за държавна такса.
Ищецът е заплатил също адвокатско възнаграждение в размер на 1800
лева, за което е представен списък с разноски. За иска за обявяване на
договора за кредит за недействителен ищецът е представил доказателства за
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, а за
осъдителните претенции - в размер на по 400 лева. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на разноските.
Съдът счита, че не е обвързан от определените в Наредба
№1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като
възнаграждението следва да се определи, отчитайки реалната фактическа и
правна сложност на делото, която в случая не е съответна за претендираното
възнаграждение от 1800,00 лв. за предявените искове. Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че делото е приключило с провеждане на едно
съдебно заседание, без назначаване на експертизи, без изслушване на
свидетели, и без събиране на значителни по обем писмени доказателства.
Несправедливо и неотчитащо положения реално от адвоката труд би било
възнаграждение, формирано в тези високи размери, макар и в границите на
минималното определено в Наредба№1/2004г. Възнаграждението следва да се
определи по аналогия с разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, съгласно която
съдът определя възнаграждението на особения представител съобразно
фактическата и правна сложност на делото и при това положение може да
определи възнаграждение и под минималния размер за съответния вид работа
8
съгл.чл.36,ал.2 от ЗА. При определяне размера на адв. възнаграждение следва
да има обективен критерий, като съдът не би следвало да игнорира напълно
посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени
в Наредба №1/09.07.2004г. В конкретния случай с исковата молба са
предявени два обективно съединени оценяеми иска, произтичащи от едно
правоотношение и в защита на един интерес, а именно Договор за паричен
заем, с искане: Да бъде обявен сключения Договор за потребителски кредит №
*** от 11.11.2022 г. за недействителен и да бъде осъден ответника на
основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД да заплати на
ищеца сумата в размер на 339,57 лева, представляваща недължимо платена
сума по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът счита, че предявените от ищеца искове с една искова молба следва да се
разглеждат като искове, предявени в защита на един интерес, базираща се на
едни и същи доказателства, с идентични доводи и твърдения и с една и съща
аргументация, произтичащи от едно и също правоотношение, а именно
Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г. между страните по
делото. С оглед практиката на ВКС, застъпена в Определение
№29/20.01.2020г. по ч.т.д. №2982/2019г. ТК, че когато с една искова молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички. При това положение и по аргумент от разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК
съдът приема, че обективно съединените искове са предявени в защита на
един интерес, а именно произтичат от Договор за потребителски, между
страните и съгласно чл.7, ал.2, т.1 Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа, а ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 600 лева, като Съдът отчита и личното явяване на процесуалния
представител на ищеца за откритото съдебно заседание, проведено на
07.10.2025г. Съдът не споделя доводите на ответника, че не е станал причина
за завеждане на делото, тъй като видно от представеното преводно нареждане
на л. 20 от делото, че едва с отговора на исковата молба, ответникът е
заплатил сумата от 367,73 лева, т.е. плащането е извършено след завеждане на
исковата молба.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД Договор за
потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г., сключен между И. В. В., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в *** против „***” АД, с ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от В.Г.С., поради
противоречие със закона ЗПК и ЗЗД и добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ предявения от И. В. В., с
9
ЕГН **********, с постоянен адрес в *** против „***” АД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
В.Г.С. ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.55 ЗЗД и цена на иска 339,57 лева,
от които 62,37 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 7 от Договор за
потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г. за периода от 11.12.2022 г. до
11.04.2023 г.; 277,20 лева - неустойка за непредставено обезпечение на
основание чл. 10 от Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г.,
за периода от 11.12.2022 г. до 11.04.2023 г. и законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане на 25.06.2025г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, „***” АД, с ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от В.Г.С., ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца И. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***
направените по делото разноски: 100 лева за държавна такса, 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10