№ 79
гр. Сливница, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20231890200167 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образвано е по жалба на З. М. Б., подадена чрез адв. О. М. – САК, с
която се иска на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена заповед
рег. № 4379зз-101 от 21.02.2023 г., издадена от В. Г. Т., старши полицай в
група „ОДГ“ при ГПУ-Калотина, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Твърди се, че в нея не се съдържат необходимите правни и
фактически основания за издаването й.
В съдебно заседание оспорващият З. М. Б. - редовно призован, не се
явява, но се представлява от адв. О. М. - САК, който поддържа жалбата по
изложените в същата доводи.
Ответната страна В. Г. Т., старши полицай в група „ОДГ“ при ГПУ-
Калотина се явява лично. Същият пледира процесната заповед за задържане
да бъде оставена в сила като законосъобразна, издадена от компетентен орган
в съответната форма, при спизване на материално-правните и процесуалните
разпоредби на закона и съобразено с целта на закона.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14-
дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
1
Разгледана по същество е и основателна.
На 20.02.2023 г., в 23:40 часа, е била издадена обжалваната заповед за
задържане на лице № 4379зз-101 от 21.02.2023 г., издадена от В. Г. Т., старши
полицай в група „ОДГ“ при ГПУ-Калотина. На жалбоподателя е извършен
личен обиск на 21.02.2023 г., за което е бил съставен протокол от същата
дата. При обиска не са били намерени вещи, забранени от закона.
Задържаният е попълнил декларация на 20.02.2023 г., в 23:40 часа, в която е
посочил, че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, не
желае адвокатска защита от служебен адвокат, няма здравословни проблеми,
не желае медицински преглед от лекар и не желае член на семейството да
бъде уведомен за задържането му, не желае да се свърже с консулските
власти и да ги уведоми за своето задържане. Въпреки, че жалбоподателят не
владее български език, не му е осигурен преводач.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а
именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административно-производствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е
актът с целта на закона.
Оспорваната заповед е издадена от В. Г. Т., като в нея е посочено, че
той е старши полицай в група „ОДГ“ при ГПУ-Калотина. По делото са
представени доказателства, от които се установява материалната
компетентност на лицето, издало заповедта – удостоверение с рег № 407800-
1070/28.02.2023 г.
В заповедта е посочено основанието за издаването – чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, но същата не съдържа мотиви относно фактическото основание за
издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност,
които са дали основание на административния орган да издаде съответното
властническо разпореждане (съответния административен акт).
По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа мотиви, както относно правното
основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства
(фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да
разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу
него. В конкретния случай в оспорената заповед е посочено, че има данни, че
лицето извършва престъпление. Липсва обаче цялостна конкретика за
обстоятелствата около твърдяното престъпление и как се установява
съпричастността на задържаното лице, чрез което да се допълнят мотивите на
акта.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена
и в нарушение на материалния закон.
В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за
задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като
материалноправно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
2
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на
правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е
извършило престъпление.
В конкретния случай в заповедта не е посочено каквото и да било
фактическо основание. Не са описани каквито и да било факти и
обстоятелства, обосноваващи заключението, че действително за
жалбоподателя са налице данни за извършването на престъпление.
Освен това, следва да се има предвид, че проверката е приключила
успешно, самоличността на лицето е установена, а видно от протокола за
личен обиск, у лицето не са открити вещи и предмети, забранени от закона.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да
установи фактическите основания, послужили за издаването на
административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената
заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.
Допуснато е нарушение и на чл. 72, ал. 3 от ЗМВР съгласно който
когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се
информира за основанията за задържането му на разбираем за него език. В
случая жалбоподателят не е бил уведомен на разбираем за него език за
основанията за задържането му.
По така изложените съображения се налага изводът за основателност на
жалбата и оспорената заповед за задържане на лице следва да се отмени като
незаконосъобразна.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
жалбоподателят има право на разноски, и доколкото своевременно е заявил
искане и е представил доказателства за сторени разноски, то такива следва да
му бъдат присъдени в размер на 210 лева, от които 10 лева за държавна такса
и 200 лева за адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие,
който е представен по делото.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на З. М. Б., ЕГН **********, подадена чрез адв. О.
М. – САК, заповед за задържане на лице рег. № 4379зз-100 от 21.02.2023 г.,
издадена от В. Г. Т., старши полицай в група „ОДГ“ при ГПУ-Калотина.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ГПУ-Калотина при РДГП
– Драгоман, да заплати на З. М. Б., ЕГН **********, сумата от 210 лева,
представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
3
съд – София-област в 14–дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4