№ 17070
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110150168 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. К. Б. за изменение на решение от 06.04.2023 г. по
гр.д. № 50168/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Излагат се съображения, че: 1) дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА за заповедното производство неправилно е присъдено на адв. И. вместо на адв.
Б., и 2) дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за заповедното
производство следва да се определи на база сумата 430 лв., а не 50 лв., както е прието
от съда, с оглед на което дължимото такова, съобразно отхвърлената част от исковете,
е 182, 29 лв.
Моли съда да измени решението в частта за разноските, като й присъди пълния
претендиран размер до 182, 29 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от ищеца ***.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на представен списък на
разноските по чл.80 ГПК /който в случая е предпоставка за допустимост на искането,
доколкото се иска изменение на решението в частта относно присъдените в полза на
молителя разноски, а не на възложените в негова тежест такива/, поради което същото
е процесуално допустимо.
В полза на *** е издадена заповед за изпълнение от 07.07.2022 г. по ч.гр.д. №
35037/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав срещу длъжника В. И. Г..
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника чрез адв. К. Б.
срещу заповедта за изпълнение. С възражението е отправено искане в полза на адв. Б.
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 430 лв. Към възражението е представен договор за
правна защита от 01.08.2022 г., в който е уговорено предоставянето на безплатна
1
правна защита по делото.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред, както и осъдителни
искове за сумите, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение.
С решение от 06.04.2023 г. по гр.д. № 50168/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав е
признато за установено, че В. И. Г. дължи на ***, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, сумата 2 285, 35 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ***.,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 07.07.2022 г. по ч.гр.д. № 35037/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Отхвърлени са исковете за признаване на установено, че В. И. Г. дължи на ***
сумата 1 202, 97 лв. договорна лихва за периода 20.09.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата
219, 54 лв. мораторна лихва за периода 21.09.2019 г. – 05.10.2021 г., сумата 259, 44 лв.
мораторна лихва за периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г. по договор за потребителски
кредит „Стандарт“ № ***.
С оглед изхода на спора в полза на адв. Б. е присъдена, на основание чл.38, ал.2
ЗА, сумата от 21, 20 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита за заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда в полза адвоката.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая в подаденото от длъжника чрез пълномощник възражение
своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна правна защита, които подлежат на
присъждане в развилото се исково производство по реда на чл.422 ГПК.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на
определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на възражение по
чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези,
поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата възнаграждението на
пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия, което изисква
изследване естеството на извършените действия. Целта на заповедното производство е
да се провери дали едно вземане е безспорно. Това производство е формално и започва
с отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение по образец,
утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка
със заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника се
изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й. Обосноваване
на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1 ГПК, освен в случаите
по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с твърдения за плащане на
2
задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414
ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в
посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д. № 9639/2020 г. на СГС,
II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д
състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав,
решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав,
решение № 915 от 3.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в
относимата им част относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав, определение №
3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII състав, определение от
30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА състав и др.) – в редакцията й,
приложима към датата на сключване на договора за правна защита (01.08.2022 г.) –
преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в размер на сумата от 50 лв.
С оглед изложеното в полза на адв. Б. се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 21, 20 лв. (50 лв. Х 1 681, 95 лв. : 3 967, 30 лв.), съобразно
отхвърлената част от исковете, в какъвто смисъл са и мотивите на постановеното по
делото решение.
Действително, процесуален представител на страната в заповедното
производство е адв. Б., с оглед на което посочената сума следва да се присъди в нейна
полза, а не на адв. И., както е посочено в решението, с оглед на което по реда на чл.248
ГПК решението следва да се измени, като сумата се присъди на адв. Б.. В останалата
част молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК, решение от 06.04.2023 г. по гр.д. №
50168/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав В ЧАСТТА относно разноските за заповедното
производство, както следва:
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на адв. К. Б., на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 21, 20 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита за заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК от 26.04.2023 г. на адв. К. Б.
за изменение на решение от 06.04.2023 г. по гр.д. № 50168/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав в частта относно разноските за заповедното производство в останалата й част –
за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита по чл.38, ал.2
ЗА за сумата над 21, 20 лв. до 182, 29 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4