Решение по дело №933/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260026
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20202150100933
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260026

гр. Несебър, 27.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Несебър, I- ви граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: Пламен Дойков

 

 при участието на секретаря Атанаска Ганева и в присъствието на прокурор .........., като разгледа гр.д. № 933 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 150 от Семейния кодекс.

Производството по делото образувано по исковата молба на К.Г.Т., ЕГН: **********,***, действаща лично и със съгласието на родителя си – Н.Г.В., ЕГН **********,***, двете чрез адв. Д.К.,***, против Г.Т.Т., ЕГН **********,***. В исковата молба се сочи, че ответникът е баща на Т.. С Решение № 170/ 30.10.2017г. по гр.д. № 753/ 2017г. на НРС , потвърдено с Решение II- 4/ 06.02.2018г. по в.гр.д. № 7/ 2018г. на БОС, Г.Т. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето К., чрез неговата майка и законен представител, определена в размер на 180.00лева, с падеж всяко първо число на месеца, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за изменение и прекратяване на заплащането на издръжката. Ищцата смята, че са настъпили трайни изменения на обстоятелствата и нуждите й обуславящи издръжката. След предходното производство и промяната от 2017г. били изминали три години и половина. Ищцата вече учела в Търговска гимназия гр. Бургас. Преди началото на годината се наложило закупуване на нови дрехи, обувки, спортен екип, чанта, униформа , учебници и помагала за училище. За всичко това майката Н.В. направила разход в размер на 600.00лева. В посоченото учебно заведение било задължително носенето на униформа, като тя струвала 174.00лева. К. пътувала всеки ден за училище, за което заплащала карта за автобус в размер на 125.00лева. Всяка седмица Т. вземала частни уроци по математика и счетоводство, което струвало по 30лева за два астрономически часа. Детето имало интерес и към танците, като посещавало студио за модерен балет „Дъга” в читалището в гр. Ахелой. Издръжката на домакинството била поета от майката и бабата. Т. изплащал само определената издръжка, като не поемал ангажимент за други разходи. Ищцата сочи, че ответникът работи, има постоянен доход, жилище, както и това, че в момента се намира в трудоспособна възраст, което му дава възможност да получава доходи. Наред с това Г.Т. не издържал други лица и нямал заболявания. Претендира се увеличение на издръжката на 400.00лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. 

Ответникът Г.Т.Т.,***, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Счита, че не са налице основания за изменение на издръжката. Мотиви намира в това, че в момента е определена издръжка в размер на 180.00лева, която била над определения минимум, а самият той получавал ниско възнаграждение. Несигурна била и обосновката в страната, поради епидемията. Ответникът не отрича желанието на дъщеря му да учи и да се развива, както и това, че за училище са й били закупени учебници и помагала, както и нови дрехи и обувки, но заплатата, която получавал била малко над 800лева и след заплащане на издръжката за него не оставали средства за преживяване. Изтъква и това, че в момента учебните занятие били в електронна среда и не се налагало разход за транспорт, както и ежедневни разходи при посещение на училище. Не били задължителни уроците по счетоводство и математика, а детето можело и само да учи по тези предмети. Танците не били задължителни, особено при сегашната обстановка.  Представени са писмени доказателства. Ответникът сочи, че поради епидемията не било сигурно  възнаграждението му, както и това, че ще остане на работа. Прилага се справка за получаваното възнаграждение. Т. не отрича, че притежава имот в с. Равда, общ. Несебър, но той бил съсобственост със сестра му. Фактите , които се сочи, че били нови и въз основа на които се иска изменение на издръжката не били нови, а същите както и изложените по гр.д. № 753/ 2017г. на НРС.

В съдебно заседание ищцата К.Т. се явява лично и майка си Н.В.. Ищцата се представлява от адв. Д.К.,***. Исковата молба се поддържа.

Ответникът Г.Т.Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представеният писмен отговор се подържа с изрична молба.

Дирекция „Социално подпомагане” гр. Поморие представя социален доклад.

В хода на съдебното дирене са приобщени следните писмени доказателства: копие на удостоверение за раждане на К.Т.; служебна бележка от Търговска гимназия гр. Бургас, за това , че ищцата е ученик в 8аклас; удостоверение от ОП „БКСО” гр. Несебър за получени от м. 10 2019г. до м. 09.2020г. доход от Н.В.; копие на карта за път и фискални бонове за закупуване; служебна бележка от НЧ „Светлина 1934” гр. Ахелой, че Т. посещава студио за модерен балет „Дъга”; справка от имотен регистър; копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 15.12.2008г.; копие на нотариален акт за учредяване на право на строеж върху съсобствен недвижим имот от 01.04.2009г.; фискални бонове за закупуване на ученическа униформа и заявка за поръчка; фискални бонове за закупени учебници и учебни помагала; фискални бонове за закупени учебници; удостоверение от Арсенал АД – гр. Казанлък за начислени трудови възнаграждения на Г.Т. за периода м. 11.2019г. до м. 10.2020г. ; два броя фишове за заплата за м. 10 и м. 11 на 2020г.; материалите по гр.д. № 753/ 2017г. на РС Несебър.

Детето К.Т. е изслушано в съдебно заседание. Ищцата сочи, че посещава извънкласни занимания – уроци по математика и танци. Бащата Г.Т. заплащал само дължимата месечна издръжка. През последната една година двамата се били виждали само два или три пъти. Разходите за закупуване на униформа и учебници за училище били поети изцяло от майка й. Детето сочи, че и двамата родители работят. К. няма братя и сестри. Ищцата обяснява, че в момента обучението й се води неприсъствено , по електронен път, но за това също има раходи. В дома им интернета се заплащал от майка й, а преди това Н.В. била закупила лаптоп и телефон за детето. Когато Т. посещавала училище присъствено в гр. Бургас пътувала с автобуса, като месечната ката за път била отново заплащана от майката. Дрехи, храна и лекарства купувала също Н.В.. Понякога помагала и баба й Комня В..   

В съдебно заседание е разпитана и св. Комня В.  В.,***, баба на ищцата по майчина линия. Свидетелката сочи, че трите живеят заедно в дома им в гр. Ахелой. Майката Н.В. полагала ежедневните грижи за детето, а бабата понякога помагала с пари. Според Комня В., ищцата К.Т. проявявала интерес към учебната дейност, искала да учи в гр. Бургас и по тази причина се записала в Търговска гимназия гр. Бургас. Налагало се усилено да учи математика, а за да се справя трябвало да посещава и частни уроци, които се заплащали. Бабата също разказва, че се заплащала месечно карта за път, която струвала около 140.00лева. Комня В. разказва, че бащата не предоставял друго освен определената месечна издръжка. Свидетелката сочи, че бащата не изпълнявал определения режим на свиждане с детето, като не идвал да я взема редовно. Комня В. разказва, че К.Т. няма специфични нужди, няма здравословни проблеми.  

Съдът, след като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че детето К.Г.Т. е дете на Н.Г.В. и Г.Т.Т.. Ищцата е родена на ***г***. Детето е родено от съвместното съжителство на двамата родители, които първоначално са съжителствали и заедно са отглеждали детето . След раздялата им през 2017г. двамата заживели отделно, като майката и детето заживели в дома на свидетелката Комня В. – баба по майчина линия на ищцата. С Решение № 170/ 30.10.2017г. по гр.д. № 753/ 2017г. на НРС, потвърдено с Решение II- 4/ 06.02.2018г. по в.гр.д. № 7/ 2018г. на БОС е постановено бащата да заплаща месечна издръжка за детето К.Т. в размер на 180.00лева месечно, с падеж всяко първо число на месеца, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за изменение и прекратяване на заплащането на издръжката. Установено е също така, че детето К.Т. е ученичка в VIIIa клас на Търговска гимназия гр. Бургас. Ищцата учи в паралелка с профил „оперативно счетоводство”. Между страните не се спори, че при провеждане на присъствен учебен процес К.Т. пътува всеки учебен ден между гр. Ахелой и гр. Бургас с обществен транспорт – автобус, за което ползва платена ученическа карта за път. Бащата също така не спори и се установява, че детето посещава уроци по математика и счетоводство , а също така и школа по модерен балет. Не се спори , като се установи и от писмените доказателства, че Т. трябва да носи униформа в училище, а смяната на учебното заведение е довело до разходи за учебници и учебни помагала за настоящата учебна година. От представеното удостоверение от ОП „БКСО” гр. Несебър е видно, че майката Н.В. работи по трудов договор и получава месечно възнаграждение. Установи се, че детето няма заболявания, както и специфични нужди от личен и здравословен характер. От страна на ответника са представени писмени доказателства за трудовата му заетост, като се установи, че Т. работи по трудов договор и получава месечно трудово възнаграждение. Установи се, като страните не спорят и по това обстоятелство, че Г.Т.Т. няма други малолетни или непълнолетни деца, на които да дължи издръжка, няма и други членове на семейството му, които да получават издръжка от него. Между страните спорни останаха въпросите за наличие на обстоятелства, които да са основание за изменение и размерът на дължимата издръжка от бащата към детето.        

Представен е социален доклад от Д.П. В него са отразени обстоятелства, които кореспондират с гореизложената фактология.

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс. Същият е процесуално допустим.

 Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. При преценката на съда следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК. Нормативно предвиденият размер на издръжката е посочен в чл. 142, ал. 2 от СК и е определен според минималната работна заплата за страната. Към настоящият момент, съгласно ПМС № 331/26.11.2020г., считано от 01.01.2021г. размерът на минималната работа заплата за страната е 650.00лева. Т.е. минималният размер на издръжката е 162.50лева месечно. От друга страна следва да се вземат предвид нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи. При определянето се отчита, че всеки от двамата родители е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл издръжката определяна по този ред е безусловна. Към настоящия момент детето К.Г.Т. са непълнолетна, ученичка. И двамата родители следва да подпомагат и издържат детето, независимо, че Н.В. фактически упражнява родителските права над нея. В хода на делото са изтъкнати както обективни фактори –изменението на МРЗ, изменените нужди на детето, съобразно израстването й, изменените социално – икономически условия. Социалният доклад потвърждава изложеното в исковата молба и установените нужди на детето.

По отношение спорните между страните обстоятелства, настоящия състав смята следното. Безспорно от 2017г., когато е постановено решението, с което е определен размера на сегашната издръжка, са изминали 3 години, в които нуждите на детето са нараснали. В тази връзка ищцовата страна доказва с представените доказателства, че сумата от 180.00лева на месец не отговаря на нуждите й. Майката е трудово заета, като с К.Т. са подпомагани от бабата по майчина линия. От друга страна бащата Г.Т. ***. Представени са доказателства, че същият работи по трудов договор. От приетите по делото писмени доказателства е видно, че ответникът е реализирал трудови доходи, които са били в размер над МРЗ за страната. Не са основателни твърденията на Т., че няма изменение на обстоятелствата касаещи размера на издръжката. През 2017г. детето К. е било ученичка в ОУ „Христо Ботев” гр. Ахелой. През настоящата година вече е ученичка в гр. Бургас, което увеличава разходите за нея на първо място с такива за транспорт. На следващо място чисто физически нуждите на едно дете се увеличават с напредване на възрастта – от дрехи, обувки , храна, социални дейности. В новото училище детето следва да носи униформа, която също се заплаща.  Не може да се сподели съображението, че в момента детето учи в електронна форма от дома си и това не води до разходи за домакинството. Това е моментно състояние, като в определен момент К. следва да се завърне в присъствена форма на обучение. Но дори и при факта, че към настоящия момент обучението се провежда дистанционно, то за осигуряване на средствата за това също са направени разходи – закупен е лаптоп, осигурено е ползване на интернет, които са заплатени от майката. Възражението, че не било уместно ищцата да посещава танцова школа също не може да се приеме. Част от правилното физическо и психическо развитие на едно дете се дължи на редовното упражняване на спорт и наличието на физическа активност. Детето има необходимост да попълва познанията си по математика, свързани със специалността, в която учи, като също не следва да бъде лишавана от тази възможност. На следващо място не може да се сподели довода, че след заплащане на издръжката за бащата оставала сума, недостатъчна за него. На първо място са нуждите на детето. Видно от материалите по делото Г.Т. получава заплата, която е над минималния определен за страната размер. Ответникът е в работоспособна възраст, няма данни да заплаща издръжка на други лица и следва тази давана в полза на детето му да е с предимство. Що се касае до съображенията, че работното му място и получаваните доходи не били гарантирани, може да се каже, че това са житейски съображения, които дори и разбираеми, са по – скоро с хипотетичен характер. Редно е да се отбележи, че в сравнение с 2017г. към момента са се увеличили и доходите на Г.Т., което е видно от материалите в гр.д. № 753/ 2017г. на НРС. Доказателствата по делото сочат, че ответникът има възможност да предоставя по – голям размер издръжка на ищцата.

Според настоящия състав, размерът на издръжката следва да се определи на 230.00лева месечно. На първо място, както се посочи, са се изменили нуждите на детето от обувки, дрехи, храна. Нараснали са образователните и социалните й разходи. Предходният размер на издръжката е бил определен през 2017г. Както се отбеляза, няма данни бащата да дължи издръжка на други лица, няма заболявания, които да ограничават възможностите му да полага труд, а Г.Т. е в млада работоспособна възраст, което му дава възможност да реализира доходи от труда си. Ответникът работи на трудов договор, като се установи, че получава възнаграждение над МРЗ за страната. Редно е да се отбележи и друго, което се намира във връзка с част от възраженията на ответника. С осигурявания от родителите доход се задоволяват не само нуждите от храна, дрехи и обувки. Издръжката на детето осигурява възможността му да учи, да има социални ангажименти – да практикува спорт, да се занимава с хоби, изкуство, да развива уменията и надгражда познанията си. Сочи се, че К.Т. има такива ангажименти и не бива да се лишава от тези възможности за развитие. Според общодостъпната статистика на НСИ гр. София, през 2019г., линията на бедността е 413.04лева средномесечно на лице от домакинството. Отчетено е, че сред децата една трета не могат да си позволят почивка извън дома поне за една седмица в годината, редовни занимания по плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др., както и екипировки за игри навън. Сочи се, че почти всяко едно от пет деца не може да получи книги, които са подходящи за възрастта му / без учебници и учебни помагала/, а почти всяко четвърто по два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и / или за всички сезони / посочените данни са публикувани на интернет страницата НСИ -https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/SILC2019_ARTRFBK.pdf/. Това също е мотив за настоящия състав да определи издръжка в посочения размер за детето, като сумата да бъде около половината от цитирания статистически показател, което би следвало да обезпечи нуждите на К.Т.. За останалия размер от 170.00лева, до пълната претендирана сума от 400.00лева, искът следва да се отхвърли.

Следва, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ответника да бъдат възложени сторените от ищцата разноски в производството, съобразно уважената част на иска – сумата от 200.00лева за заплатената адвокатска помощ. Следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК , ответникът да бъде осъден да заплати в полза на РС гр. Несебър и държавната такса върху увеличения  уважен размер на издръжката, която се равнява на сумата 72.00лева /седемдесет и два лева/. 

Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта касаеща присъдената издръжка.  

Мотивиран така и на основание чл. 150 от Семейния кодекс, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от Семейния кодекс, размера на определената издръжка с Решение № 170/ 30.10.2017г. по гр.д. № 753/ 2017г. на Районен съд гр. Несебър, потвърдено с Решение II – 4/ 06.02.2018г. по в.гр.д. № 7/ 2018г. на Окръжен съд гр. Бургас, влязло в законна сила на 06.02.2018г., която Г.Т.Т., ЕГН **********,*** е бил осъден да заплаща на К.Г.Т., ЕГН: **********,***, със съгласието на родителя – Н.Г.В., ЕГН **********,***, като УВЕЛИЧАВА същата от 180.00лева/ сто и осемдесет лева/ месечно и го ОСЪЖДА да заплаща на К.Г.Т., ЕГН: **********,***, със съгласието на родителя – Н.Г.В., ЕГН **********,***, сумата от 230.00 /двеста и тридесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.10.2020г.,  с падеж 1- во число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за сумата от 170.00лева/ сто и седемдесет лева/ до пълния претендиран размер от 400.00лева/ четиристотин лева/ ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд гр. Несебър СУМАТА от 72.00лева /седемдесет и два лева/, представляваща ДТ върху присъденото увеличение на  издръжка по Тарифата за ДТССГПК, както и 5.00лева/ пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Т., ЕГН: **********,***, действаща лично и със съгласието на родителя – Н.Г.В., ЕГН **********,***, сумата от общо 200.00лева /двеста лева/ направени разноски за адвокатска защита.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 27.01.2021г.  

СЪДИЯ : ………