Производството е по реда на глава деветнадесета от ГПК. Постъпила е частна жалба от Комисията за защита от дискриминация с адрес: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 35 срещу Определение от 04.07.2006 г. по гр.дело № 208/2006г. на Районен съд – гр.Момчилград, с което комисията не е допусната да встъпи като трето лице – помагач по цитираното дело. Атакуваното определение било в противоречие със закона и немотивирано. Правото на встъпване се обуславявало от наличието на правен интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна, което било уредено в чл. 47 т.5 от ЗЗСД и задължавало комисията да встъпва по дела по ЗЗСД. С оглед на това моли да се отмени обжалваното определение и да се конституира Комисията за защита от дискриминация като страна – помагач на ответната страна Райко Радев Ковачев. Постъпило е възражение от процесуалния представител на ищеца по гр.дело № 208/2006г. по описа на Районен съд – гр.Момчилград – Иван Лазаров Стоев срещу частната жалба. В същото се сочи, че жалбата е недопустима, тъй като незаверените молби и пълномощно не били оформени по надлежния ред, тъй като били факсови копия и не били заверени по надлежния ред. Като се произнесъл по така подадена молба районният съд постановил едно недопустимо определение. Алтернативно посочва, че по делото има данни за висящо производство пред Комисията за защита от дискриминация със същия предмет и същите страни, което правило недопустимо встъпването на комисията в съдебното производство. Не бил налице и изискуемия от чл.174 от ГПК правен интерес за встъпване, тъй като в молбата за встъпване не било посочено на коя страна ще помага. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното определение. Ответникът по гр.дело № 208 /2006г. по описа на Районен съд – гр.Момчилград – Райко Радев Ковачев, не взема становище по частната жалба. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от частния жалбодател и възраженията на ищеца по делото констатира: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. С молба с вх.№ 962 от 04.07.2006г. Комисията за защита от дискриминация е поискала на основание чл.47 т.5 от ЗЗСД да встъпи като трето лице – заинтересувана страна в производството по гр.дело № 208/2006г. по описа на Районен съд – гр.Момчилград. Към молбата е приложено и пълномощно № 12 от 01.06.2006г., с което председателят на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп Адил е упълномощил Еляна Горянова Илиева – главен юрисконсулт да представлява комисията пред съдилищата, арбитражи и други и за извършване на всички съдопроизводствени действия. С протоколно определение от 04.07.2006г. Районен съд – гр.Момчилград е оставил без уважение молбата на Комисията за защита от дискриминация за встъпване на същата като трето лице – заинтересована страна в настоящото производство. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разпоредбата на чл.174 от ГПК гласи: „Трето лице може да встъпи в делото до приключване на устните състезания, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.” Безспорно разпоредбата на чл.47 т.5 от ЗЗСД презумира интерес за встъпване в производството, като такъв не следва да се доказва. В настоящия случай, обаче, има безспорни данни за висящо и непрекратено производство по същия спор между същите страни пред Комисията за защита от дискриминация. В това производство комисията има квази съдебни функции и действа като особена юрисдикция, като решава възникнали спорове по материята. Разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗЗСД изрично посочва, че „Когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува или прекратява образуваното пред нея производство”. В настоящия случай не са представени доказателства за прекратяване на образуваното пред комисията производство. С оглед на изложеното комисията би съвместявала две процесуални качества в две идентични производства, което е недопустимо. Аргументиран от гореизложеното правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Комисията за защита от дискриминация за всъпване в производството. Водим от горното, и на основание чл.217 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 04.07.2006г. постановено по гр.д.208/2006г. по описа на Районен съд - Момчилград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.
|