Решение по дело №5830/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266408
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20201100505830
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 04.11.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

  МЛ.СЪДИЯ: СТОЙЧО ПОПОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5830 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 24361 от 27.01.2020 г. по гр.д. № 79300/2017 г. по описа на СРС, 42  с-в е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от А.П.И., ЕГН ********** против С.С.А., ЕГН **********, С.А.А., ЕГН ********** и Д.А.А., ЕГН **********, за признаване за установено, че А.П.И. е собственик на таванско помещение № 1 с площ от 24,85 кв.м., находящо се в гр.София, бул."******в сграда с идентификатор 68134.409.171.4 и за осъждане на ответниците да предадат фактическата власт върху процесното таванско помещение; отхвърлен е иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от А.П.И., ЕГН ********** против С.С.А., ЕГН **********, С.А.А., ЕГН ********** и Д.А.А., ЕГН **********, за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 06.02.2017 г. до 06.11.2017 г. в размер от 1425 лева - за ответницата С.А. и в размер на по 237,50 лева за втората и третата ответница.

В срока по чл.259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца А.П.И. с излагане на доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС. Поддържа, че съдът е приложил неправилно материалния закон и е допуснал съществени процесуални нарушения. Неправилно съдът е приел, че ответниците са доказали придобиване на право на собственост върху имота по давност. Като е оставил без уважение искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за опровергаване на възражението за придобиване по давност на ответниците, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила. Неправилен е извода на съда, че ответниците владеят имота от 1977 г., тъй като същите са представили договор от 05.09.2001 г., в който праводателят на ищцата – С.Н.е заявила, че се съгласява да продаде тавана на С.А.. Това е установено и чрез показанията на свидетеля Р.А. /снаха на ответницата С.А./. Очевидно е с оглед това, че С.Н.е считала имота за свой. Това обстоятелство не е обсъдено заедно с представените писмени доказателства, за това че последната е заплащала и данък за имота. Съдът не е обсъдил в пълнота и събраните в производството доказателства. Освен това неправилно е приел за доказано възражението на ответниците, че са придобили собствеността по давност с упражнявана фактическа власт в продължение на 40 години. Неправилно е и постановеното решение в частта на отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД, според жалбоподателя.

Отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите страни С.С.А., С.А.А. и Д.А.А. са подали писмен отговор, в който оспорват въззивната жалба като неоснователна.

 

 

 

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите по въззивната жалба за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

В подадената искова молба ищцата А.П.И. основава правото си на собственост върху таванско помещение № 1 с площ от 24,85 кв.м., принадлежащо към самостоятелен обект с идентификатор 68134.409.171.4.3, находящо се в сграда с административен адрес гр.София, бул."****** на производно основание - сделка - договор за покупко- продажба от 06.02.2017 г., с който е закупила самостоятелен обект в същата сграда - апартамент с площ от 93,25 кв.м.

Поддържа, че при закупуване на този обект е установила, че ответниците упражняват фактическа власт върху таванското помещение № 1, поканила е ответниците С.С.А., С.А.А. и Д.А.А. да й предадат владението на таванското помещение в първоначалния му вид, но последните са отказали да сторят това доброволно.

Претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собственото й помещение за периода 06.02.2017 г. до 06.11.2017 г. в размер от 1425 лева - за ответницата С.А. и в размер на по 237,50 лева за втората и третата ответница

В подадения писмен отговор на исковата молба ответниците са заявили, че реализират фактическа власт върху таванското помещение от около 40 години като между наследодателите на праводателката на ищцата и ответниците е постигнато съгласие относно размяна на таванските помещения, при което наследодателите на праводателката на ищцата ползвали таванско помещение № 9, достъпът до което не е възпрепятстван и понастоящем, а ответниците започнали да реализират фактическа власт върху две други тавански помещения /№ 1 и № 2/, преустроени по законоустановения ред. Поддържат, че при размяната на таванските помещения Стефана А. е заплатила на С.Н.сумата от 3000.00 лева. Формулирано е възражение за придобиване по давност на таванското помещение. Оспорена е исковата претенция за обезщетение за ползване с твърдения,че имотът е пригоден за жилищен с оглед предприети преустройства от ответниците.

Страните не спорят и се установява, чрез представения пред първата инстанция нотариален акт от 06.02.2017 г., че А.П.И. е придобила собствеността върху апартамент с площ от 93,25 кв.м., заедно с избено помещение № 1 и таванско помещение № 1, заедно с 10,63 % идеални части от общите части на сградата, находяща се в гр.София, бул."******, общото таванско и общото избено помещение,заедно със съответните идеални части от правото на строеж, като по кадастрална карта имотът има идентификатор 68134.409.171.4.3.

Установено е и че с нотариален акт от 27.08.1991 г. С.В.Н./праводател на ищцата/ е придобила собствеността върху апартамент с площ от 93,25 кв.м., заедно с избено помещение 1 и таванско помещение 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, находяща се в гр.София, бул."****** и от правото на строеж на основание сключен договор за издръжка и гледане.

В производството е установено, че С.В.Н.е единствен наследник по закон на родителите си В.Г.Н.и В.В.Н..

Установено е, че на 09.05.2017 г. А.П.И. е отправила покана за предаване на таванско помещение № 1 от С.Д.А. и С.С.А., като е отправила претенция за заплащане на обезщетение за ползването на таванското помещение, от което е лишена - по 190 лева месечно.

Страните не спорят и се установява, че с нотариален акт от 25.02.1987 г. С.С.А. се легитимира като собственик на апартамент в сградата на бул ."*****с площ от 93,25 кв.м. заедно с таванско помещение № 9 и избено помещение № 2.

С нотариален акт за замяна Ц.Н.и Й.Н.,от една страна, и С.С.А., от друга страна извършват замяна на имоти като А. става собственик на таванско помещение 2, а Н.стават собственици на избено помещение 2. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел – Е.Й.Н.и разпитания пред първата инстанция свидетел – Р.А., чийто показания съдът кредитира напълно при съобразяване указанията на чл.172 ГПК.

В производството е установено, че на 12.07.1977 г. е подадена от С.К.А., В.Г.Н.и Ц.П.Н.молба за одобряване на архитектурен проект за преустройство на таванските помещения.

Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че за преустройство на таванските помещения е издаден строителен билет от 02.09.1977 г., като са проектирани стаи, както следва: стая 1 ( таванско помещение 9 ) - за С.А., стая 2 (таванско помещение 1) - за В.Н., стая 3 ( таванско помещение 2 ) - за Ц.Н.и е предвидено изграждане на санитарен възел в стая 3. Всички стаи са проектирани като самостоятелни, без да са свързани помежду си, във всички помещения е предвидено поставяне на радиатори. Установява се и че тавански помещения 1 и 2 са свързани, затворена е врата към коридора и е отворена врата между двете помещения.

Поддържаното от ответниците възражение за придобиване собствеността върху таванско помещение № 1  по давност съдът намира за доказано и основателно.

Чрез събраните в производството гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.А., В.Р.и Е.Н.се установява, че ответниците реализират фактическа власт върху процесното таванско помещение № 1, считано от 1977 г. т.е. за период от повече от четиридесет години. Относно субективната страна на владението ответниците се ползат от презумпцията на чл. 69 ЗС, по силата на която се предполага, че са владяли имота за себе си. Тежестта за оборване на презумпцията е на оспорващата страна- в случая ищцата  по делото, което в производството не е проведено успешно. Съдът не дава вяра на разпитаните пред въззивната инстанция по искане на ищцата двама свидетели- свидетеля Г.Г.и свидетеля П.Т., тъй като същите противоречат на събраните в производството писмени доказателства и констатациите на приетата пред СРС съдебно техническа експертиза. Чрез последните се установява преустройство на таванските помещения извършено около 1977 г., при което таванско помещение № 1 и № 2 са били обединени в едно помещение с жилищен характер, като достъп до таванско помещение № 1 е бил опосреден от достъп до таванско помещение № 2. С оглед това, съдът намира за неверни дадените от последните показания, че са осъществили достъп до таванско помещение № 1 направо през вход от коридора на таванския етаж с даден ключ от страна на Васко /праводател на ищцата/. Несъмнено, чрез останалите събрани пред първата инстанция и пред настоящата инстанция показания на свидетелите Р.А., В.Р.и Е.Н.се установява изразена воля на праводателите на ищцата и на ответниците още през 1977 г. да бъдат заменени двете таванско помещения – таванско помещение № 1 на праводателите на ищцата Н.с таванското помещение на праводателите на ответниците № 9, което е и извършено фактически на място. Праводателите на ответниците са преустроили в едно общо помещение таванско помещение № 1 и закупеното № 2, като са ползвали след 1977 г. и двете така приобщени помещения за жилищни нужди до настоящия момент.

Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, осъществяването на фактическа власт върху имота за такъв период от време, извършвано явно и необезпокоявано по начин, по който всички собственици на обекти в сградата са могли да го възприемат и извършването на действия, категорично сочещи намерение за своене /доколкото достъп до таванско помещение 1 са имали единствено ответниците,които са разполагали с ключ от помещението/ позволява да бъде възприето, че ответниците са доказали формулираното възражение, че са придобили таванското помещение по давност. Този извод се възприема напълно и от настоящата инстанция, поради което предявения иск за собственост придобита по производен начин от ищцата следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Установената в чл. 69 ЗС презумпция задължава съда да приеме, че щом е доказан фактът от хипотезата на правната норма /осъществяване на фактическа власт върху вещ/, то за осъществил се следва да се приеме и предполагаемият факт /наличие на намерение вещта да се държи като своя/, който не се нуждае от доказване, освен ако презупмцията не бъде оборена. Презумпцията ползва владелеца дори в отношенията му с лицето, което е притежавало правото на собственост върху вещта към началния момент на давностния срок и възлага на последния доказателствената тежест да установи, че е налице основание за упражняването на фактическата власт, т.е. че вещта е била държана за другиго. Само ако се установи наличието на такова основание, упражняващото фактическата власт лице ще следва да доказва по категоричен начин чрез пълно и пряко доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си, противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение. В този смисъл е постановеното решение №  31 от 08.02.2016 г. По гр.д. № 4539/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав.

Чрез показанията на свидетеля Е.Н.се установява, че договор между С.В.Н.и С.С.А. е бил сключен за продажба на таванското помещение с оглед възникнала нужда на първата от средства за лечение на сина й. При така установеното, съдът намира че представения по делото договор от 05.09.2001 г. с нотариална заверка на подписите сочи за изразена воля от страна на С.В.Н.да продаде на С.С.А. таванско помещение № 1 срещу сумата от  3000 лева. Към този момента обаче, както се установи собствеността върху описаното помещение е била придобита от ответниците по първичен начин – по давност упражнявана в периода след 1977 г. Доводите на жалбоподателя в различна насока, съдът намира за недоказани и неоснователни.

При неустановяване в процеса, че ищцата е собственик на имота на заявеното производно основание, то, предявените искове по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на имота, от което е била лишена за посочения период, се явяват неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следа да бъдат сторените от нея разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на по 360.00 лв. с ДДС за всяка от ответниците.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24361 от 27.01.2020 г. по гр.д. № 79300/2017 г. по описа на СРС, 42  с-в.

ОСЪЖДА А.П.И., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на С.А.А., ЕГН ********** и Д.А.А., ЕГН **********, сумата от 720.00 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция /по 360.00 лв. с ДДС за всяка от тях/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.