№ 1355
гр. Варна, 02.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно
гражданско дело № 20253100501930 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:48 часа се явиха:
---------------------------------------------------------------------------------------
Въззивницата М. А. Г., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. К. М., редовно упълномощена и приета от съда от преди и адв. Я. С.,
редовно преупълномощен от адв. М. и приет от съда от преди.
Въззиваемият Т. И. Т., не се явява, представлява се от адв. В. В.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е п о въззивна жалба вх. № 31897/08.04.2025г. от М. А. Г.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „С.И.“ № *********, чрез процесуалния си
представител адв. К. М., срещу решение № 878 от 12.03.2025г., постановено
по гр. дело № 5185/2022г. на РС Варна, ХVIII-ти състав, с което е отхвърлен
предявеният от въззивницата отрицателен установителен иск с правно
1
основание чл. 127, ал. 1 от ГПК, че Т. И. Т., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„К.“ № *** не е собственик на 295.5 кв. м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор ****** по КККР на с. Б., общ. Аврен, обл. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР от 19.04.2021 г., с адрес: с. Б., ул. „Х.С.“ № 30,
целият с площ от 783 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер
по предходен план: 687, квартал 30, парцел IV, съседи: ***********.
В жалбата e изразено становище за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон
и необоснованост на изводите на съда.
Въззивницата изразява несъгласие с правните изводи на районния съд,
че с предприетите действия по изграждане на постройка в спорния имот
ответникът, първоначално държател на имота, е променил намерението си, с
което е превърнал държането си във владение. Владението е продължило
повече от 10 години и ответникът е придобил спорния имот по давност, което
е обосновало извод за неоснователност на предявения иск. Неправилността на
крайния извод обосновава с неправилна преценка на данните по делото и на
събраните по делото доказателства. Съдът е допуснал смесване на
намерението на ответника, с което е упражнявал фактическа власт върху
имота и върху сградата и не е отчел факта, че строителството на сградата и
ползването на имота от ответника, е станало по силата на изричното
допускане от страна на бащата на въззивницата. Намира, че намерението за
своене у ответника касае само сградата, но не и поземления имот. Освен това
счита, че не е доказан момента на изграждане на сградата, поради което не
липсва основание да се приеме изтекъл в полза на ответника давностен срок.
Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови
друг, с който да се уважи предявения отрицателен установителен иск за
собственост. Претендира и за присъждане на сторените разноски пред двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Няма
искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. М.: Поддържаме въззивната жалба. Запознати сме с доклада,
нямаме възражение.
АДВ. В.: Оспорваме въззивната жалба, поддържаме отговора депозиран
по делото. Нямаме възражение по прокто-доклада.
АДВ. М.: Нашата правна помощ е безплатна и претендираме
възнаграждение на минимума при изход на делото в наша полза.
2
АДВ. В.: Представям списък на разноските. Нямам искания по
доказателствата.
АДВ.С.: Поддържам възражението ни за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно
заседание списъци на разноските, договори за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М.: Моля да уважите въззивната жалба и да отмените решението
на ВРС и с Вашето решение да уважите предявения иск като премете, че
същият е доказан. Моля да приемете, че ищцата е установила правния си
интерес, съответно е установила своите твърдения за придобиване по давност
на идеалните части от процесния поземлен имот. Нашите възражения срещу
съдебното решение са изложени подробно в жалбата, но акцентът пада върху
това дали ответникът е манифестирал пред ищцата и нейния праводател
намерението си относно процесния имот, кога и по какъв начин. Със своето
решение ВРС не даден отговор на този въпрос. Той прие, че ответникът е
получил имота като държание по силата на договор за заем, но не ни каза и не
беше обективиран в мотивите извод кога точно и как ответникът е променил
това свое намерение. Съдът се позова единствено и само по отношение на
промяната на намерението, на анимуса на това, че ответникът бил изградил
постройка в имота. Но съдът не съобрази решението си с чл. 85 от ЗС, според
която всички разпоредби за придобиване по давност на право на собственост
се отнасят и за ограничените вещни права. Следователно съдът беше длъжен
да обследва в мотивите си дали този анимус касае само постройката и защо
той касае поземления имот. Няма такива разсъждения в решението на ВРС,
няма такива мотиви, поради което считаме, че фактическата власт по
отношение на постройката не може априори да бъде пренесена и по
3
отношение на поземления имот, който винаги е държан от ответника с ясното
съзнание, че този имот е чужд. В тази връзка ние сме се позовали на
множеството пререкания между нашата доверителка и ответника по повод
начина, по който той се намира и причината, поради която се намира в имота.
Тези пререкания са наведени от нас не като довод, че давността е прекъсвана,
а доказахме, че ответникът винаги е знаел и демонстрирал пред ищцата това,
че е наясно с факта, че държи имота и че имотът е чужд. Главното ни
възражение по делото ни е, че ответникът не установи от събраните по делото
доказателства да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за
своене, за да го придобие по давност. Свидетелите Л. и Д. не доказаха това. Д.
каза, че предполага, че ответникът обработва имота, само го е виждала в
имота. Л. има не толкова лични впечатления, а инцидентни впечатления и
разговори от други хора в селото за това, че Т. упражнявал фактическа власт
върху имота. Това, което е наведено от колегата, че ответникът бил ползвал
имота, бил го обработвал, оградил, това не беше доказано по делото.
Оградата на целия имот, включително и частта, която ищцата е придобила от
баща си А.. Целият имот, който А. е придобил от баща си В.В. е бил ограден
от самия А.. Ограда в имота никога не е била поставяна от ответника Т.. По
отношение на обработването също няма данни той да е обработвал имота.
Следователно няма никакви други доказани факти за това ответникът да е
придобил по давност собствеността върху имота. По отношение на другите
разсъждения на съда защо завещанието не легитимира ответника като
собственик и за прехвърлителната сделка сме съгласни. Съдът е абсолютно
прав, а и ответникът не го е възразил.
Моля да уважите въззивната жалба и да ни присъдите разноските за
двете инстанции. Моля да ми присъдите адвокатско възнаграждение в
минимума по Наредба № 1/2004 г. и да ни предоставите възможност да
представим писмени защита.
АДВ. В.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба. Подробни
съображения във връзка с това сме изложили в отговора на въззивната
жаллба, относно наведените въззивни оплаквания. Считам, че
първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с фактите по делото,
събраните, както гласни, така и писмени доказателства, от които е установено
по безспорен начин, че са налице основанията за уважаване на направеното от
наша страна погасително възражение за придобиване на претендираната
идеална частот имота въз основа на давностно владение. Що се отнася до
изложеното от колегата в днешното съдебно заседание, че не били налице
данни за анимуса относно владението на процесният имот и конкретно на
спорната идеална част от същия, както въведената от тях фикция, че
доверителят ми владеел имота на база договор за заем за послужване, също не
беше доказана в процеса. Напротив, свидетелят Д. посочен от тях заяви в
първа инстанция, че бащата на ищцата е заявил пред него, че следва да
оставят ответника да си прави в имота какво си иска. По отношение на
обстоятелството дали същият е бил ограден и кога също бяха събрани
4
множество доказателства в тази насока, включително и изслушана по делото
съдебно-техническа експертиза. Обстоятелството, че през периода на
владение на имота с намерение за своене, което е обективирано с изграждане
на къща в този имот, което е също обстоятелство, с което се демонстрира,
манифестира намерение за своене, каквато е и практиката на Върховния съд.
Другото обстоятелство, което считам е в подкрепа на нашата теза и
изложеното в отговора на въззивната жалба е, че ищцата е помолила
доверителя ми да отворят оградата откъм регулационната граница на двата
имота, за да извърши ремонт на нейна постройка, след което същата ограда е
възстановена. Това обстоятелство само по себе си говори, че ищцата счита
доверителят ми за собственик на имота, който той владее, включително
частта, която е предмет на настоящия спор. С оглед на това считам жалбата за
изцяло неоснователна.
Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и
законосъобразно и да присъдите разноските направени от доверителите ми,
съобразно представения списък.
АДВ. М. /реплика/: Първо съдът, за да отхвърли иска се позова на
факти, които не са навеждани от ответната страна като основание за
придобиване на имота по давност и като доказателство за анимус. Това съдът
го прецени на свое основание. По отношение на оградата между частта
ползвана от ищцата и частта ползвана от ответника: тази ограда не е
съществувала до момента, до който ответникът и неговото семейство не са
започнали да влизат в градината на моята доверителка да си берат свободно
домати и други зеленчуци. За да осуетят този достъп до тази част, която те си
ползват спокойно, вън от частта, която е дадена за послужване на Т., моята
доверителка и семейството й са сложили ограда и не са питали Т. дали да я
съборят, когато са правили ремонт, просто са го уведомили.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивницата
да представи писмени бележки в едноседмичен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:59
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5