Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 144 Дата 03.05. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Анна Стоянова
в съдебно заседание на 3 април 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 124 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №
594 от 21.12.2018 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 98/2018
г., с което съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА Н.з.к. да заплати на „М.Т.”
ЕООД, ЕИК *****, сумата 310 871 лева за извършена през месец март 2015 г. (01-31.03) болнична
медицинска помощ на 322 пациенти по клинични пътеки, по Договор *****г. за
оказване на болнична помощ по КП, представляваща стойността на нормативно
определените разходи за оказаното през месец Март 2015 г. болнично лечение по
клинични пътеки на 322 здравноосигурени лица, която сума е неплатен остатък по
фактура № **********/14.04.2015 г. и спецификация към нея, както
и сумата 151 168 лева по фактура № **********/14.04.2015 г., представляваща
стойността на вложени медицински изделия при лечението на 105 здравноосигурени пациенти
през същия период, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и
сумата от 138 313.18 лв, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за
забавено плащане на горепосочените главници по главните искове от общо 462 039 лева, за периода от
01.05.2015 г. до 12.04.2018 г., както и разноските по делото
от 24 014.19 лв. за държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.“
Това решение се обжалва от Н.з.к. с подробни
съображения за неговата неправилност.
Ответникът по жалбата
е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд, като прецени становищата на страните
и данните по делото, съобразно правомощията
по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на осн. чл. 59 ЗЗО страните сключили .......*****. (л. 77 и
сл.), изменен с Анекс * от същата дата 24.02.2015 г., в сила от 13.05.2015 г. (л.
71), Анекс *от 24.03.2015 г. (л. 65 и сл.) и Допълнително споразумение № 3 от
06.04.2015 г. (л. 67 и сл.). Няма спор, че през м. март 2015 г. ищецът е предоставил
на здравно осигурени лица медицинска помощ по клинични пътеки, включени в
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
За плащането на тази
дейност, ищецът издал съответните фактури, но – до размер на сумата
310 871 лева, представляваща стойността на оказана болнична помощ на общо
322 здравноосигурени пациенти – не получил плащане по фактура №
019354/14.04.2015 г.
В същия период, при
лечението на общо 105 здравноосигурени пациенти ищецът вложил медицински
изделия, на стойност 151 168 лева. За плащането на тази сума била издадена
фактура № 019353/14.04.2015 г., но сумата останала неплатена.
Искът е за присъждане на
двете посочени по-горе суми, ведно със съответното обезщетение за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Направеното с отговора
на исковата молба (л. 25 и сл.) възражение на ответника е, че претендираните по
делото суми са били недължими, тъй като с общата им стойност „са надвишени
стойностите“, които са били договорени за плащане в Приложение *на договора.
В разпоредбата по чл. 20, ал. 1 от договора,
изменен с посоченото по-горе Допълнително споразумение № 3 от 06.04.2015 г., е
било предвидено, че възложителят НЗОК дължи плащане при условието на т. 6 – ако
извършената и отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите,
посочени в Приложение № 2. А в разпоредбите по чл. 40 от договора, именен със същото Допълнително
споразумение № 3/06.04.2015 г., е било предвидено, че ако не са налице „случаи на спешна диагностика и
лечение“:
- изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности,
лекарствени продукти и/или медицински
изделия,
които са на стойност,
„надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2“ (ал. 6) и също,
- че при достигане на съответните месечни стойности, водещи до
липса на капацитет за хоспитализации, изпълнителят „формира листа на чакащите
съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ“ (ал. 8).
Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със
закон.
На задължително здравноосигурените
лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и
съответното лечебно заведение, е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на
тези дейности (чл. 2, чл. 4, чл. 35 ЗЗО); НЗОК е длъжна да заплаща всички
дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице
изпълнител; в бюджета за
съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни
разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства (чл. 25 и чл. 26 ал. 2 ЗЗО), в който смисъл е и чл. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като решенията за
корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и
единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила
– чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г. Посочените разпоредби са
императивни и същевременно изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по
закон, и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето й в рамките
на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и
поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети.
Разходването на бюджета в един по ранен момент не лишава зравноосигурените лица
от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК,
пакет болнична медицинска дейност чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя
от задължението му, да оказва тази
помощ.
Ето защо не може да се
приеме, че е налице неизпълнение
на индивидуалния договор от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение
на установените месечни, респ.
тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С
превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с
безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител.
Следователно, превишените
стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането са били предвидени средства (общо в размер на сумата
301 898 000 лева) от резерва по бюджета на НЗОК, включително за „непредвидени и неотложни разходи“ (чл. 1, ал. 2, т. 1.4. ЗБ на НЗОК за 2015 г.), за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по
чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в
рамките на бюджета на НЗОК и за следващи години. Оказаната медицинска дейност е
била от категорията на гарантираните и
за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за
плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г. Затова нарушението на чл. 21, т. 4 от Методиката –
невключването на пациентите в листата на чакащите – не обосновава извод за недълживмост на плащането въобще. Защото нуждаещите се
здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била престирана, биха я получили
през същия месец, ако изберат
друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации, или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата 2015 г. – ако
бяха включени в листата на чакащите по чл. 21 т. 4 от Методиката.
И в двата случая обаче,
се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2015 г., тъй като извършените от
изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените
лица пакет здравни дейности, а възложителят НЗОК е разполагал с възможността по чл. 26,
ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за
2015 г.
Следва да се има
предвид и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК,
болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности.
Напротив, изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител,
постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно
осигурени лица – вж. чл. 5 от договора – т. 1, т. 3, т. 5, т. 8, и особено –
разпоредбата по т. 9, изискваща „непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на
лечебна дейност“ и нормата по т. 10, забраняваща искането на допълнително
заплащане от посочените лица, независимо от това, дали предоставеният от НЗОК
месечен лимит е бил изчерпан или не. Изводът е, че стойността на всяка доказано
извършена лечебна дейност по Приложение 2 на договора, следва да бъде заплатена
от възложителя.
Заключението
е, че обжалваното решение е законосъобразен и правилен отговор на поставения по
делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със
съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Старозагорския
окръжен съд.
На осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще следва да се
присъди сумата
300 лева разноски по делото, представляваща определеното по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК възнаграждение за юрисконсулт.
Ето защо Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 594 от 21.12.2018 г., постановено от Старозагорския окръжен
съд по т. д. № 98/2018 г.
ОСЪЖДА Н.З.К. ЕИК ****, да заплати на „МБАЛ Т.” ЕООД, ЕИК *****, сумата 300 (триста)
лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.