Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261242 11.11.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8815 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът П.Б.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. А.Б., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, по прекратено ДП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2014 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 20.05.2014 г. около 15.45 часа, ищецът при управление на лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № ****, по бул. „**********“, при подготовка за маневра „обратен завой“, докато бил в спяло положение, в него се ударил странично от ляво мотоциклет „Хонда“, управляван от водача П.А.З.. От удара ищецът претъпял имуществени повреди по автомобила в размер на около 400 лева, а мотоциклетистът получил средна телесна повреда. На 11.09.2014 г. по ДП № 116/ 2014 г. на сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343 ал. 1 буква „б“, предложение второ, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. РП- Пловдив го предала на съд за производство по чл. 78 а от НК, като по образуваното а. н. дело № 708/ 2015 г. на ПРС, IX нак. с-в той бил оправдан. След въззивен протест било образувано в. н. а. х. дело № 1714/ 2015 г. на ПОС, по което било отменено решението на ПРС и делото се върнало за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. Последвало неоправдано протакване на правата на обвиняемия- не бил приет самоотвода на наблюдаващия прокурор, не бил уважен сигнала за липса на функционална компетентност. Ищецът стоял около година и един месец в повече над законово допустимото с мярка за неотклонение, докато тя не била отменена. Седем пъти се искало продължаване на срока за разследване, което се налагало само за извършване на една автотехническа експертиза. Накрая с постановление от 12.04.2019 г. ДП било прекратено след почти пет години и пет месеца, като през това време ищецът претъпял значителни неимуществени вреди. Ищецът бил наясно от самото начало, че няма вина за настъпилото ПТП, но се тревожел и чувствал обиден от несправедливото обвинение. Той бил от малко село, в което го разпитвали защо вече толкова време го съдят. Било нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок, за което получил от Инспектората на ВСС след уважен негов сигнал по случая обезщетение в размер на 2 000 лева. Той имал здравословни проблеми и преди инцидента, но в следствие на преживените стрес и притеснения от разследването му се издало ТЕЛК решение, с което била призната 70 % нетрудоспособност, като оплакванията му продължавали и до днес. Ответникът носел отговорност за незаконното обвинение, като тя била обективна. Дори и да било обичайно прието, че при всяко наказателно производство се търпят определени вреди- емоционални и психически терзания, накърнена чест, достойнство и добро име, в случая тези болки и страдания били над обичайните, които довели и до увреждане на здравето. Претендира се присъждането на обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от образуване на ДП. Моли и за разноските в процеса. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска. Посочва, че липсвали ангажирани доказателства за търпени вреди и връзка с повдигнатото обвинение, както и за връзката между действията на прокуратурата и вредите. Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че увреждането се дължало на изключителната вина на пострадалия, който с поведението си станал причина за образуваното срещу него ДП. При условията на алтернативност, счита претенцията за прекомерно завишена по размер и несъответстваща на принципа за справедливост и съдебната практика, както и икономическия стандарт в страната. Обвинението не било за тежко умишлено престъпление, спрямо лицето се взела най- леката мярка за неотклонение, не били извършени много процесуални действия с негово участие. Началният момент на претенцията за лихва бил от стабилизиране на прокурорския акт за прекратяване на ДП. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска. Представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 116/ 2014 г. на сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 5368/ 14 г. на РП- Пловдив, приключило с постановление от 10.04.2019 г. за прекратяване на наказателното производство.
Като писмени доказателства е представена медицинска документация за здравословното състояние на ищеца- амбулаторен лист, решение на ТЕЛК, епикриза.
Прието е сключено на 14.05.2020 г. между ищеца и Министерство на правосъдието обезщетение споразумение, за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 20.10.2020 г.). Св. Т.Д.С.- **** на ищеца, заявява, че след пътния инцидент той бил много разстроен, че е обвинен несправедливо. Затворил се в себе си, бил депресиран, не искал да излиза навън, в селото го разпитвали за случая, който веднага се разчул. Процесът продължил повече от пет години, при всяко идване в гр. **** не спял нощем, сърцето му излизало от ритъм. Било „ходене по мъките“, сринали го психически, автотехническата експертиза не била обективна, още не се бил успокоил напълно. Накрая обаче бил доволен, че доказал, че е невинен. Неправилно му била отнета и ловната пушка, та не можел да ходи и с дружинката на лов.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според
нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от него или, че то не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по непредпазливост по чл. 343 ал. 1 буква „б“, предложение второ, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, по което наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото доказателства.
По делото е разпитан само един свидетел- съпругата на ищеца, която описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес, нервност, изолация. Показанията на свидетеля обаче следва да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето като близък роднина на страната се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, но независимо от това, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснение, несигурност за себе си занапред, неспокойство, нежелание за контакти и т.н. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за срещи, избягване на контакти с познати), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват някакво особено отрицателно отношение от страна на околните. Случаят действително се разчул в малкото населено място, където живее, но няма събрани данни съселяните на ищеца да са говорили против него, да са злословили или да са се отдръпнали само поради това, че той е обвиняем. Така личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции в личния живот представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за периода на разследването да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението.
По отношение на твърденията на ищеца за това, че обвинението било предизвикало някакво влошаване на здравето му и оказало вредно влияние в тази насока, следва да се посочи, че както в исковата молба се твърди, а това се установява и от гласните доказателства, лицето и преди ПТП- то е имало сърдечни проблеми и е лекувано многократно, поради което не може да се установи съществуването на пряка причинна връзка между воденото наказателно производство и здравословното състояние на лицето. Твърденията за причинения му стрес и безпокойство по време на ДП и процеса също не могат да обосноват доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по- скоро следва да се приемат като една съвсем нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение на обвиняем.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се установи да е имало нито негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така принципно пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като обвиняем на 11.09.2014 г., когато е и разпитан, разследването му е предявено на 22.12.2014 г., постановлението на РП за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК е внесено в съда на 05.02.2015 г., решението по а. н. дело № 708/ 2015 г. на ПРС, IX нак. с-в, с което лицето е оправдано е от 29.05.2015 г., като след въззивен протест по в. н. а. х. дело № 1714/ 2015 г. на ПОС с решение от 07.12.2015 г. делото е върнато на РП- Пловдив за отстраняване на съществено процесуално нарушение на правата на обвиняемия. След връщане на делото в ДП са последвали няколко постановления за продължаване на срока на разследването и е назначена нова комплексна експертиза. Постановлението за прекратяване на ДП е от 10.04.2019 г., като е влязло в сила на 12.10.2019 г. На ищеца е била наложена най- леката мярка за неотклонение- „подписка“, която обаче е отменена с постановление на прокурора още от 16.06.2016 г. По отношение на лицето не са прилагани каквито и да е други ограничения от страна на разследващите. Не се доказват твърденията на свидетеля и процесуалния представител на ищеца за отнета ловна пушка, за което обстоятелство от една страна няма и твърдения в исковата молба, а от друга- липсват данни по ДП. Самото разследване в досъдебната фаза до момента на внасяне на предложението за прилагане на чл. 78 а от НК е приключило в един разумен и не особено дълъг срок, като продължителността на процеса не се е дължала на неоснователното бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини, които не могат да бъдат избегнати и са нужни за обективното разследване (събиране на доказателства, назначаване на експертизи- медицинска и няколко автотехнически, разпити на свидетели и т.н.). След връщане на делото от окръжния съд на прокуратурата обаче разследването е надвишило значително разумния срок.
По отношение на дългия срок на разследването обаче, трябва да се посочи, че ищецът вече веднъж е получил по реда на глава Трета „А“ от Закона за съдебната власт обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок в размер на 2 000 лева чрез Министерство на правосъдието. В тази връзка е недопустимо както самостоятелно провеждане на производство по реда на ЗОДОВ с претенция за забавено правосъдие (каквато хипотеза не е настоящата), така и вземането предвид на срока на разследване при определяне на обезщетението за незаконно обвинение в общата хипотеза (какъвто е настоящия случай), защото противното означава да се получи обезщетение два пъти за едно и също нещо. Пренесено към решавания казус, това означава, че тук не следва да се обсъжда продължителността на разследването и действително дългият почти пет години и половина срок на повдигнатото обвинение не следва да се служи като критерий при определяне на размера на обезщетението, защото с постигнатото споразумение в административната процедура пред Министерство на правосъдието въпросът за разумния срок вече е решен и той не може да бъде разглеждан или поставян отново.
Същевременно
по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5
от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в
причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните
действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От
материалите по досъдебното производство не може да се направи извод за
наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в
причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на
разследването (укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на
показания). Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал
съдействие на разследващите, дал е обяснения, не се е признал за виновен и не е
променял тази своя позиция. Оттук следва, че не може да се приеме, че по
какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се
мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността за бъдещото, както и липсата на яснота от развитието на разследването трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот, както и при отчитане на принципа, че то в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване. В тази връзка на база анализа на събраните доказателства, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 2 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В случая обаче началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване- 22.10.2019 г. (връчено лично на пострадалия на 12.10.2019 г., видно от удостоверението от РП- Пловдив), а не както е поискано от момента на повдигане на обвинението, защото до момента на прекратяването не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като до окончателното приключване на ДП няма хипотеза на незаконно обвинение.
С оглед изхода на делото, на
ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите
изрично се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че те са направени. Внесената сума от 10 лева за
държавна такса (л. 8) следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските
за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с
оглед отхвърлената част от претенцията, като според представения договор за
правна защита и съдействие (л. 9) заплатеният хонорар възлиза на сумата от 650
лева, от която следва обаче да му се присъдят само 130 лева, изчислени по
съразмерност.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на П.Б.С., ЕГН: **********,***, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343 ал. 1 буква „б“, предложение второ, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, по прекратено ДП № 116/ 2014 г. на сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 5368/ 2014 г. на РП- Пловдив, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизането в сила на постановлението за прекратяване- 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до пълния й предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на П.Б.С., ЕГН: **********,***, разноските по делото, както следва: сумата от 10 (десет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 130 (сто и тридесет) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД