Определение по дело №209/2023 на Административен съд - Бургас

Съдебното производство е образувано по искова молба на М.М.К., изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, като видно от уточнение вх. № 5898/06.06.2023г., предявени са обективно съединени искове, формулирани от ищеца както следва: 1. Иск за сумата от 10000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен обвинителен акт на Окръжна прокуратура Сливен по досъдебно производство № 1213/2011г.; 2. Иск за сумата от 10000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна присъда на Окръжен съд Сливен постановена по НОХД № 150/2013г. по описа на съда; 3. Иск, предявен против МВР – Сливен, за сумата от 50000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нанесен побой от служители на полицейското управление, при задържане на ищеца през 2011г., вследствие на което е причинена травма – счупване на черепа и престой в болница; Иск, предявен против МВР – Сливен, за сумата от 50000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от лоши условия и побой, довели до болки и страдания и настъпване на инсулт през 2011г. и заболяване от туберкулоза през 2012г.

Исковата молба е процесуално недопустима за разглеждане пред настоящия съд, поради следните мотиви:

Фактическите основания, на които се позовава ищецът, обосновават извод, че не се касае за хипотеза на административна дейност под формата на издаден административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, респ. извършени действие или бездействие по смисъла на чл.250 и чл.256 от с.к. от административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, т.е. не се касае за вреди настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност от административен орган, в който случай би била ангажирана отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съответно – искът би бил подсъден на настоящия съд. Възможно приложима би била хипотезата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, в който случай искът следва да бъде предявен пред общия съд, в случая – Окръжен съд Бургас на основание чл.2, ал.3 и чл.7 от с.з., като правото на избор на подсъдността следва да се упражни пред родово компетентния съд.

Производството по делото следва да се прекрати, като на основание чл.143, ал.3, предл.второ от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят поисканите разноски в минимален размер от 100лв.

При така очертания предмет на делото и поради отпадане на процесуалната необходимост, приложените адм.дела № 1216/2018г. и 92/2020г., двете на Административен съд Бургас, следва да се върнат на съда.

На основание изложените мотиви и чл.135, ал.2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 209/2023г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА М.М.К., изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, с ЕГН **********, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр.София, сумата от 100лв. разноски по делото.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност за разглеждане от Окръжен съд Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: