№ 8059
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110152943 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „Ч.Е.Б.” АД гр. София
против С. Й. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 98а ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Е.П.” ЕАД твърди, че на 17.03.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против С. Й. Д. за сумата 814,07 лева, представляваща цена на електрическа
енергия, доставена в обект, намиращ се в *******************, за периода 14.01.2020г.-
15.03.2020г., сумата 236,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 17.03.2020г.- 24.02.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 13987 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023г. Заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ГПК, като връчителят е събрал категорични данни,
че длъжникът не живее на адреса, поради което са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът извежда “Е.П.” ЕАД субективните си права при твърдения, че между
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 98а ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода 14.01.2020г.- 15.03.2020г. е доставил на ответницата
електрическа енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.
София, ул. ****************** като купувачът не заплатил дължимата цена. Ищецът сочи,
1
че през процесния период действали Общите условия за продажба на електрическа енергия,
одобрени с решение на ДКЕВР с Решение № ОУ- 059 от 07.11.2007г., изменени и допълнени
с решение № ОУ- 03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 10- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената електрическа
енергия.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на С. Й. Д. съществуването на вземането за
сумата 814,07 лева, представляваща цена на електрическа енергия, доставена в обект,
намиращ се в *******************, за периода 14.01.2020г.- 15.03.2020г., сумата 236,89
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
17.03.2020г.- 24.02.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от 13.05.2023г. по ч.гр. дело № № 13987 по описа за 2023г. на Софийски районен
съд.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.
Й. Д., в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Същата оспорва между
страните да е сключен договор за доставка на електрическа енергия. В отговора се навеждат
доводи за оспорване изправността на СТИ. Ответницата релевира възражение за погасяване
на вземането по давност.
В обобщение, ответницата счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
поставено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед № 29/ 02.04.2012г., издадена от кмета на район "Надежда", на основание
чл. 19 Наредба за реда у условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община, ответницата е настанена в недвижим имот, с адрес: гр.
София, район Надежда, ул. "Света Петка Търновска" № 80.
На 02.04.2012г. между Столична община и ответницата е сключен договор за наем, по
силата на който Столична община се задължила да предостави на ответницата ползването на
процесния недвижим имот.
Видно от представеното заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди, ответницата С. Й. Д. е изразила желание да бъде открита партида на нейно име за
процесния имот.
Съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза (СТЕ), в процесния
имот е монтирано средство за търговско измерване (СТИ), което е технически и
метрологично изправно. През процесния период 14.01.2020г.- 15.03.2020г. в имота е
доставена електрическа енергия на стойност 814,07 лева.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ) в счетоводството
на ищеца не са осчетоводени плащания на процесното задължение. Стойността на
2
електрическата енергия, доставена в процесния имот през периода 14.01.2020г.- 15.03.2020г.
е 814,07 лева. Размерът на обезщетението за забава е в размер на сумата 244,08 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 98а ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
от страна на ищеца следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: наличието на действително правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия в имот, находящ се в гр. София, ул.
****************** през периода от 14.01.2020г.- 15.03.2020г. между него и С. Й. Д., по
силата на което е бил задължен да достави на С. Й. Д. електрическа енергия, а за последната
е възникнало задължение да я получи и да заплати цената ; както и че през този период е
доставил реално електрическа енергия на претендираната стойност.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, а според ал. 4 публикуваните общи условия влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. В чл. 4, ал. 2 от Общите
условия на ищеца, копие от които е прието като писмено доказателство по делото, е
предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. С оглед на това следва да се приеме, че между крайния снабдител и
собствениците/ ползвателите на електроснабдени имоти е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, въз основа на което
собствениците/ ползвателите са задължени да плащат в полза на крайния снабдител
стойността на доставената електрическа енергия.
В настоящия случай при преценка на събраните писмени доказателства- заявление за
откриване на партида за процесния имот, заявление за отсрочване/ разсрочване на
задължение, в тяхната съвкупност, може да се направи обоснован извод, че между ищеца и
С. Й. Д. е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за доставка на
електрическа енергия.
Конкретиката на случая дочи, че топлоснабденият имот е собственост на Столична
община през процесния период, като между собственика (Столична община) и ответницата е
възникнало наемно правоотношение.
По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която имотът е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение– собственикът, респ. носителят на
ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е
образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, приложимо по отношение на
настоящия случай. Според т.1 от тълкувателното решение собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
3
ползване върху имота, дължат цената на доставената енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която имотът е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот. Според решението клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза договорът между това
трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. В настоящия случай се установява, че ответницата е изразила желание да бъде
открита партида на нейно име за процесния имот и ползва същия със съгласието на
собственика.Следователно съдът приема за установено, че между ищеца и ответницата е
сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Разпоредбата
на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ е специална по отношение на общата- чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и я дерогира,
което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от
общите условия. Правоотношението, възникналото между страните е уредено от Общи
условия за продажба на електрическа енергия от "Е.П." ЕАД на потребителите,
присъединени към разпределителните мрежа, на територията на която "Е.П." АД притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Ответницата не твърди и
съответно не ангажира доказателства да е предложила специални условия в предвидения 30-
дневен срок, съгласно чл. 98а, ал. 5 ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението
му с ищеца приложими са ОУ на ответницата Общите условия са източник на права и
задължения, във връзка с продажбата и потреблението на електрическа енергия, като
отношенията между страните са облигационни и при проявление на принципа на
равнопоставеност, тъй като никоя от страните не упражнява властнически правомощия по
отношение на другата. Сключването на договор не изисква спазването на някаква форма,
вкл. и писмена, а волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия,
изразени в извършване на доставка на електрическа енергия (фактическо изпълнение на
задължението на страната- доставчик) и приемане на престацията без възражения от страна
на потребителя.
Доставката на електрическа енергия в количествата, отговарящи на фактурираните, се
установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на
извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– електромер.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответницата
при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
4
задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г.
по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт- договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. В конкретния случай се претендира
цена на електрическа енергия за периода 14.01.2020г.- 15.03.2020г. Искът е предявен на
17.03.2023г., към която дата давността се счита прекъсната, като в периода 13.03.2020г.-
20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Съгласно чл. 19 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на електрическата
енергия веднъж месечно. Следователно, задължението за цена на електрическа енергия,
доставена през м. януари 2020г. е станало изискуемо през м. февруари 2020г., като
тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през
които давността е спряла да тече), е изтекла през м. април 2023г.- след подаване на исковата
молба на 17.03.2023г., което обуславя извод, че вземането на ищеца не е погасено по давност
и неоснователност на възражението.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск за установяване
вземането на ищеца за цена на електрическа енергия за периода 14.01.2020г.- 15.03.2020г.
Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
потребителят следва да заплати дължимите суми на електропреносното предприятие в срок
от 10 дни от издаването на фактура за съответния период. В съответствие с правилото на чл.
84, ал. 1 ЗЗД денят за изпълнение на задължението е определен, поради което длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Съгласно заключението на СИЕ, размерът лихвата за
забава върху главниците от процесните фактури е в размер на 244,08 лева, поради което
така предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
5
сумата 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 240 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
сумата 25 лева, за депозит за възнаграждение на вещи лица в размер на сумата 1100 лева, за
депозит за възнаграждение на особен процесуален представител на ответницата в размер на
сумата 400 лева, за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 480 лева.
Същият е представил доказателства за действителното извършване на разноските и е
поискал присъждането им своевременно. С оглед изложеното на ищеца следва да се
присъдят разноските, направени в заповедното и исковото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Й. Д., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Е.П." ЕАД, с ЕИК *************, за сумата 814,07 лева,
представляваща цена на електрическа енергия, доставена в обект, намиращ се в
*******************, за периода 14.01.2020г.- 15.03.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска- 23.03.2023г., до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 98а ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 236,89 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.03.2020г.-
24.02.2023г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 13.05.2023г. по ч.гр. дело № 13987 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА С. Й. Д., с ЕГН **********, да плати на "Е.П." ЕАД, с ЕИК *************,
сумата 265 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 13987 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд и сумата 2005 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6