№ 507
гр. В., 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110108555 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „С. К.“ *** срещу „Ф. П.
Т.“ *** с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да
бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 5600,00 лв., представляваща сбор на
дължими възнаграждения по сключен между страните договор за финансово-счетоводни
услуги от 11.11.2019г., начислени за периода от м.март 2021г. до м.март 2022г., както и
сумата от 401,06 лв. - лихва за забава върху дължимата главница за периода от настъпване
на падежа на всяко задължение по издадена фактура до 30.06.2022г. Претендира се и
законна лихва върху главница от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Страните сключили договор за извършване
на финансово-счетоводна услуга от 11.11.2019г. за извършване на цялостно счетоводно
обслужване на дейността на ищеца. Цената на извършените услуги се определяла от обема
на извършената работа, като се издавала съответна фактура. Плащането се извършвало до
пето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. За периода от м.март 2021г. до
м.март 2022г. ответникът не е заплатил дължимата цена за извършените от ищеца работи.
Общото задължение по издадените фактури е в размер на 6001,06 лв., от които главницата е
5600,00 лв., а лихвата за забава е 401,06 лв. На 14.04.2022г. договорът бил прекратен, поради
неизпълнение от страна на ответника. Изпратена била покана до ответника за заплащане на
дължимата сума. Погасяване не е последвало.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Излага се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се претенцията по
основание и размер. Не се спори, че страните сключили договор за финансово-счетоводни
услуги на 11.11.2019г. Излага се, че от ищеца не било извършено такова количество работа,
че да отговаря на претендираните суми. Излага се, че реално извършваният обем на работа
бил заплащан в брой ежемесечно. Оспорват се приложените като доказателства фактури.
Излага се, че дори фактурите да са били осчетоводени, то същите са били осчетоводени от
дружеството – ищец.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
1
Безспорно е между страните, а и от приложения по делото Договор за извършване на
финансово – счетоводна услуга се установява, че „С. К.“ *** и „Ф. П. Т.“ *** се намирали в
облигационни правоотношения, по силата на които „С. К.“ *** се задължило да извършва
икономически и стопанско-правни анализи, експертизи и оценки, финансово-контролни и
ревизионни услуги, консултация по икономически и счетоводно въпроси, техническа
помощ, одиторски услуги, както и пълно счетоводно обслужване на ответника. Няма
конкретизирана цена, като е посочено, че тя се определя от обема на извършената работа и
се фиксира в издадена за целта фактура. В чл. 6 от Договора е посочено, че възложителят се
задължава да изплати посочената сума в издадената от изпълнителя фактура.
Между страници 10 – 22 са приложени издадени от ищеца фактури, адресирани до
ответника „Ф. П. Т.“ ***, в които фактури са обективирани процесните суми.
Видно от приложена по делото телепоща на л. 23 от делото до ответника е била
изпратена показа за заплащане на дължимите суми.
Съдът е допуснал извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се
установява следното: В счетоводството на ищеца на сметка 411 „Клиенти“ са издадени
фактури за счетоводни услуги и са извършени плащания с вносни бележки по банкова
сметка на ищеца. Издадените фактури са на обща стойност от 11 050,00 лв. Плащанията са
били в размер на 5450,00 лв., поради което и остатъкът незаплатени от ответника фактури се
равнява на 5600,00 лв. В счетоводството на ответника по сметка 401 „Доставчици“ са
налични неплатени задължения на стойност 4100,00 лв. Лихвата за забава върху неплатеното
задължение е в размер на 401,11 лв. В съдебно заседание вещото лице посочи, че
разминаването на дължимата сума в счетоводството на ищеца и на ответника е поради това,
че последните три издадени фактури липсват в счетоводството на ответника. Не са
отразени. Няма данни дали са осчетоводени и платени. На въпрос в съдебно заседание
вещото лице посочи, че ищецът е изпълнявал своите договорни ангажименти, т.е. е
извършвал обем на работа, за която е издавал фактура.
Извършен е опис на предадени справки и папки с документи на „Ф. П. Т.“ *** от
счетоводна кантора „С. К.“ *** на 03.10.2022г.
От правна страна:
По така предявената искова претенция в тежест на ищеца бе да установи всички
положителни факти и обстоятелства, които го ползват, а именно наличието на облигационни
отношения между страните за процесния период, изпълнението си по този договор и
размера на задължението на ответника. В тежест на ответника бе да установи, че е
изпълнил изцяло своите задължения по сключения с ищеца договор.
От изложената по – горе фактическа обстановка безспорно се установи, че страните
са се намирали в облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им Договор
за извършване на финансово – счетоводни услуги. Установи се, че „С. К.“ *** се задължило
да извършва икономически и стопанско-правни анализи, експертизи и оценки, финансово-
контролни и ревизионни услуги, консултация по икономически и счетоводно въпроси,
техническа помощ, одиторски услуги, както и пълно счетоводно обслужване на
ответника. Няма конкретизирана цена, като е посочено, че тя се определя от обема на
извършената работа и се фиксира в издадена за целта фактура. В чл. 6 от Договора е
посочено, че възложителят се задължава да изплати посочената сума в издадената от
изпълнителя фактура.
От внимателния прочит на сключения между страните договор е видно, че ответникът
се е съгласил дължимата от него сума да бъде определяна ежемесечно според извършените
от ищеца услуги, като сумата е уговорено да бъде обективирана в издадената фактура. По
този начин възложителят „Ф. П. Т.“ *** е дал съгласието си изпълнителят да определя
възнаграждението за извършената работа, като за целта издава и съответна фактура. Чл. 20а
ЗЗД урежда, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Следователно
и с оглед сключения договор ответното дружество се е задължило да изплаща
2
възнаграждение на ищеца в размер, какъвто е посочен в издадената фактура. В самия
договор липсва разпоредба, която да дава възможност на ответника да оспорва начисленото
му задължение. Единствено същият има възможността да прекратява сключения договор
след отправяне на писмено предизвестие. Недоумение буди твърдението на ответното
дружество, че ищецът не е извършвал работа в количества, които да обосноват
начисляването на процесните суми, а паралелно с това да не е предприел действие за
прекратяване на договора. Житейската логика е такава, че щом един договор не се
прекратява по изрично искане на някоя от страните, то всяка от тях изпълнява съвестно
своите задължения. Именно поради това и настоящият съдебен състав намира, че в
действителност ищецът е изпълнявал своите задължения към ответника в цялост, за което
му се дължи и съответно възнаграждение. От заключението на вещото лице се установи, че
в счетоводството на ищеца на сметка 411 „Клиенти“ са издадени фактури за счетоводни
услуги и са извършени плащания с вносни бележки по банкова сметка на ищеца. Издадените
фактури са на обща стойност от 11 050,00 лв. Плащанията от ответника са били в размер
на 5450,00 лв., поради което и остатъкът незаплатени от ответника фактури се равнява
на 5600,00 лв. Следва да се посочи, че и самият факт на плащане, т.е. изпълнение на
договорното задължение, представлява признание, че ищецът е изпълнявал своите
задължения. Лихвата за забава върху неплатеното задължение е в размер на 401,11 лв. В
съдебно заседание вещото лице посочи, че последните три издадени фактури липсват в
счетоводството на ответника. Не са отразени. Няма данни дали са осчетоводени и платени.
С оглед на това съдът ще кредитира данните от счетоводството на ищеца.
Предвид изложеното исковете се явяват изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноски:
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в производството в
размер на общо 1124 лв. – сбор на разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф. П. Т.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В., да
заплати в полза на „С. К.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В.,
сумата от 5600,00 лв. (пет хиляди и шестстотин лева), представляваща сбор от дължими
възнаграждения по сключен между страните Договор за финансово-счетоводни услуги от
11.11.2019г., начислени за периода от м.март 2021г. до м.март 2022г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 401,06 лв. (четиристотин и
един лева и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху дължимата главница за
периода от настъпване на падежа на всяко задължение по издадена фактура до 30.06.2022г.
ОСЪЖДА „Ф. П. Т.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В., да
заплати в полза на „С. К.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В.,
сумата от 1124,00 лв. - сбор на разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3
4