Р Е Ш Е Н И Е
№ / 28.06.2016 г. гр.
Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На осми юни две
хиляди и шестнадесета година
В открито съдебно заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретар
Н.С.
Като разгледа докладваното от
съдията Е.Стоилова
гражданско
дело № 7 по описа на съда за 2013 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от Б.А.Б., ЕГН **********, действаща със съгласиетона майка
си Т. С. Д., с която в качеството й на кредитор на „Асе Груп“
ООД претендира
да бъде прогласена нищожността на договор за цесия от 29.11.2010г. сключен между „Асе Груп“ ООД
и „КВС Семена България“ ЕООД ЕИК ********* поради липса на основание, като в условието на
евентуалност се претендира да бъде прогласен за недействителен спрямо ищцата като
кредитор на „Асе Груп“ ООД договор за цесия от 29.11.2010г., сключен между „Асе Груп“ ООД
като прехвърлител и „КВС Семена България“ ЕООД като приобретател със
съзнанието, че я увреждат.
В исковата молба се сочи, че ищцата
има качеството на единствен наследник на А. Б. А.ов, който е починал на
29.04.2010г. Вземането на наследодателя на ищцата за ликвидационен дял от
„Асе Груп“ ООД се равнява на 1 290 000 лв. На 29.11.2010г. „Асе Груп“ ООД прехвърлил на
„КВС Семена България“ ЕООД по договор за цесия вземането си от „Мелон“ ООД в размер 52 463,28 лв. на цена от 1 лв., с което имуществото на прехвърлителя е намаляло. В
договора за цесия изрично било посочено, че с прехвърлянето на вземането не се
погасяват задълженията на прехвърлителя към приобретателя в размер на 717 763,22лв. Твърди се нищожност на цесията на основание чл. 26 ЗЗД поради липсата на основание/ кауза/ за сключването
му. „Асе Груп“ ООД не се е позовал на нищожността, с което бездействие препятства ищцата да удовлетвори вземането
си от ликвидационния дял на дружеството. В условията на евентуалност, ако не
бъдат възприети доводите за нищожност на договора за цесия от 29.11.2010г., ищцата сочи, че
този договор е сключен със съзнанието за увреждане на интересите на ищеца като
кредитор на цедента. Последния е
бил уведомен с нотариална покана преди сключване на договора за цесия за
наличието на вземането на ищцата към него. За
увреждането е знаело и 3-то лице цесионер. В устен разговор с „КВС Семена
България“ ЕООД законния представител на ищцата ги е уведомил преди извършента
цесия за наличието на нейно вземане към „Асе Груп“ ООД. Претендират се
разноски.
От носителя
на материалното право „Асе Груп“ ООД е депозирал писмен отговор, в който не се
спори, че ищцата е наследник на А. Б. А.ов починал на 29.04.2010 г., както и че
е отправена покана от нея за заплащане на сумата от 1 097 667 лв.,
представляващо вземане на починалия съдружник на основание чл. 123 и чл. 133,
ал. 1 ТЗ, както и на сумата от 700 000 лв. представляващи дружествения дял на
починалия съдружник. Сочи, че на 09.07.2010г. ищцата е прехвърлила на „Агроплант Груп“ ООД
вземането си на основание чл. 123 и чл. 133, ал. 1 ТЗ от „Асе Груп“
ООД. За така извършената цесия ищцата е уведомила „Асе Груп“ ООД с нотариална
покана от 28.07.2010г. С
уведомление „Агроплант Груп“ ООД е
уведомила „Асе Груп“ ООД, че е продал част от така придобитото вземане в размер
на 1097667лв. на други лица. Сочи се, че с сключване на атакувания договор за цесия ответното
дружество не е целяло увреждане на интересите на ищцата. Сочи се, че
действителната цената не е била 1 лв., а е 717 623.22 лв. Относно каузата
се сочи, че според договора за цесия, прехвърленото вземане е в размер на
действителната стойност, която „КВС Семена България“ ЕООД събере от длъжника
„Асе Груп“ ООД.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът „КВС Семена България“ ЕООД е депозирал писмен отговор,
в който сочи, че майката на Б.А.Б. е съдружник в „Агроплант Груп“ ООД и целта
на процеса е да се спести задължението му към „Асе Груп“ ООД. Сочи, че
ищцата се е разпоредила с вземането си в размер на 1 097 667.00 в
полза на преобретател „Агроплант Груп“ ООД, а последния го прехвърлил на други
лица. В този смисъл липсва правен интерес да води настоящото производство по
чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД, доколкото е видно, че след разпореждането ищцата няма
качество на кредитор спрямо „Асе Груп“ ООД като прехвърлител. Сочи се, че не е
налице бездействие от страна на „Асе Груп“ ООД доколкото договора е сключен с
цел намаление на задължението му към „КВС Семена България“ ЕООД. С анекс към
договора е посочено, че със стойността на събраното вземане ще се намали
задължението на „Асе Груп“ ООД към „КВС Семена България“ ЕООД. По отношение на
евентуания иск сочи, че не може да се приеме наличието на намерение за
увреждане. Сочи, че „КВС Семена България“ ЕООД не е хирографарен, а обезпечен кредитор на „Асе
Груп“ ООД. Твърди се, че „КВС Семена България“ ЕООД е събрало вземането от
„Агроплант Груп“ ООД с влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд Шумен,
вследствие на което е налице разместване на имуществени блага по доовора за
цесия в размер на 608 000 лв.
В съдебни заседания страните поддържат исканията и
възраженията направени в исковата молба и подадените отговори.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От
писмените доказателства – Удостоверение за наследници № 000138/03.05.2010 г. на А.
Б. А.ов; Договор за продажба на вземане от 29.11.2010г.; Анекс № 1/29.11.2010г. към Договор за
продажба на вземане от 29.11.2010г.;
Нотариална покана до „АСЕ ГРУП“ ООД от Б.Б. връчена
на 12.07.2010
г.; Договор за цесия от
09.07.2010г. сключен между Б.Б. и
„Агроплант“ ООД; Уведомление по чл. 99, ал. 3, ЗЗД; Нотариална покана
до „Агроплант“
ООД до „Асе-Груп“ ООД връчена на 12.07.2010 г.; Протокол
от извънредно общо събрание на съдружниците на „Атроплант“ ООД от 08.07.2010г.; Договор за покупко-продажба на стоки
от 01.01.2009г. сключен между „ КВС семена България“ЕООД, като продавач и
„Асе-Груп“ ООД като купувач, фактури, находящи се на л.66-л.142 от делото;
Счетоводен баланс на „АСЕ ГРУП“ ООД с Отчет за приходите и разходите към 30.04.2010г.;
Удостоверение № 20100709113630/09.07.2010г.; Справки от
Търговския регистър за
„КВС Семена България“ ЕООД
и справка от Търговския регистър за „Асе Груп“ ООД; Решение от
31.10.2011 г. по т.д. № 160/2011 г. на Окръжен съд Шумен; Решение по в.т.д. №
82/2012 г. на Апелативен съд Варна; Определение № 3581 от 25.07.2012 г. по т.д.
№ 1726/2012 г. на Окръжен съд Варна; Решение от 08.02.2011г. по т.д. 1517/2010
г. на Окръжен съд Варна; Решение № 197/01.09.2011г. по в.т.д. № 283/2011 г. на
Апелативен съд Варна; Определение № 157/09.03.2012 г. по т.д. № 31/2012г.
на ВКС; Решение № 138/17.07.2012 г. по
т.д. № 49/2011 г. на Окръжен съд Плевен се
установява, че: На 30.04.2010г. починал А. Б. А.ов,
който оставил като наследник Б.А.Б.. Към тази дата А. Б. А.ов бил съдружник в
„АСЕ-Груп” ООД с 1/3 от капитала му. На
08.07.2010г. ОС на „Агроплант” ООД е
решило да придобие вземането на Б.А.Б. към „АСЕ-Груп” ООД за остойностените
дружествени дялове на починалия съдружник на длъжника „АСЕ-Груп” ООД в размер
на 1097667 лева за цена равна на дълга. На 09.07.2010г. Б.А.Б. продала на
„Агроплант” ООД, гореописаното вземане, за което „АСЕ-Груп” ООД било уведомено
на 12.07.2010г. На 16.07.2010г. „АСЕ-Груп” ООД учредило залог в полза на „КВС
Семена България” ЕООД върху вземанията си
от „Мелон” ООД, което било на стойност 52 463,28 лв., за обезпечаване на
вземане на „КВС България“ ЕООД на стойност 717 763,22 лева към „Асе-Груп“
ООД. На 29.11.2010г. „АСЕ-Груп” ООД продало на „КВС Семена България” ЕООД
същото вземане към третото лице „Мелон” ООД, което било на стойност 52 463,28
лв. за цена от един лев. На същия ден с писмен анекс било уговорено, че целта
на сключения договор е намаляване на задължението на „АСЕ-Груп” ООД към „КВС
Семена България” ЕООД по сключен между тях Договор за покупко-продажба на
01.01.2009г. до размера на действително събраното вземане. Съдът служебно
установи, че с влязло в законна сила на 14.12.2015г. съдебно решение № 974 от 06.11.2013 г., по т.
д. № 1726/2012 г. на Варненския окръжен съд потвъредно
с въззивното решение на Варненския апелативен съд №
149 от 02.06.2014 г., по в. т. д. № 168/2014 г., по което не е
допуснато касационно обжалване „АСЕ-Груп” ООД било осъдено да заплати на Б.А.Б.
на основание чл. 125 ТЗ сумата от 803 111.07 лв.,
представляваща част от размера на дружествения дял на починалия съдружник А. А.ов,
неин наследодател, възлизащ общо на сумата 1 290 666 лв.. Видно от Решение
№ 138/17.07.2012 г. по т.д. № 49/2011 г. на Окръжен съд Плевен, влязло в законна сила на
30.11.2011г. е прогласено за
несъществуващо претендираното вземане на Б.Б. в качеството и на наследник на А.
А.ов срещу „АСЕ ГРУП“ ООД за 1/3 от неразпределената печалба на дружеството,
определено на база ГФО към 31.12.2009 г., поради това, че при смъртта на
съдружника А.ов и на осн. чл. 125, ал.3 от ТЗ не се поражда вземане
за неразпределена печалба, а се поражда вземане за стойността на дружествените
дялове на починалия съдружник и е прогласен на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД за нищожен договора за
цесия от 09.07.2010 г. между „Агроплант груп“ ООД и Б.Б. с който е прехвърлено
вземане за сумата 1 097 667 лв., представляващи 1/3 от неразпределената печалба
на "АСЕ ГРУП"ООД според ГФО за 2009 г., поради невъзможен предмет и е
осъдено "Мелон" ООД- гр.Плевен
на осн. чл. 99, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ да заплати на "КВС
СЕМЕНА БЪЛГАРИЯ " ЕООД - гр. София, ул." Николай Коперник " № 17, ап. 6, сумата 52 463,28 лв.,
представляваща неплатена главница по договор за покупко-продажба, отразен във
фактура № 01000000212/01.06.2009г.,
сключен между "АСЕ ГРУП "ООД и " Мелон " ООД, което вземане
е било цедирано на 29.11.2010 г. от "АСЕ ГРУП " ООД /цедент/ на
" КВС Семена България" ЕООД / цесионер /, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба -24.02.2012 г. до
окончателното и изплащане, както и е осъдено "Мелон " ООД- гр.Плевен,
на осн. чл. 99, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД да заплати на "КВС
СЕМЕНА БЪЛГАРИЯ " ЕООД - гр. София, ул."Николай Коперник" № 17, ап. 6, сумата 3 455,25 лв. - лихва върху
главницата от 52 463,28 лв. за периода от 07.07.2010 г. /датата на връчване на
поканата за доброволно изпълнение / до датата на исковата молба – 24.02.2012 г..
От събраните гласни доказателства – показания
на свидетеля К. М. Д., се установява, че е съдружничка
с майката на ищцата в „Агроплант Груп “ ООД. Била е служител в „Асе Груп“
ООД и в
„Агроплант Груп“ ООД. Свидетелката е имала дело с „Асе Груп“
ООД за неизплатени
трудови възнаграждения. А. А.. починал през месец април
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявени са два иска - главен иск с правно основание чл.134 вр. чл. 26 ал. 2 изр. 1 пр. 4 ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ и евентуален по 135 ЗЗД.
Съобразно правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да
установи качеството си на кредитор спрямо „Асе Груп“ ООД и наличието на сключен договор
за цесия между „Асе Груп“ ООД и „КВС Семена България“ ЕООД, за който не е било налице кауза,
основание. Във връзка с евенуалния иск следва да установи намерението на прехвърлителя „Асе Груп“ ООД за увреждане
интересите на кредитора - ищец, както и знанието на третото лице преобретател за увреждането. Респ.
ответника съобразно направените от него твърдения – да установи наличието на
основание за сключване на договора.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че „КВС Семена България“ ЕООД е по-стар кредитор на „Асе Груп“ ООД в
сравнение с ищеца, като е
имал вземане от него в размер на 717 763,22 лева изискуемо към 2009г.
Цесията е
правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която
настъпва промяна в субектите на съществуващо облигационно правоотношение –
занапред кредитор става приобретателя - цесионер, на когото стария кредитор -
цедент е прехвърлил вземането си по силата на сключения между тях
договор. Договорът за цесия по своята същност е двустранен, консенсуален,
неформален и каузален договор. От това следва, че законът не предвижда като
предпоставка за действителността му изискване за специална форма, в която да
бъде изразено съгласието на страните по договора или установяването на извършени
престации по него /за разлика от реалните договори/, не е задължително да бъде
и възмезден – арг. чл. 100 ЗЗД. За валидността му е достатъчно да се установи съгласие и основание, като в случая се
оспорва наличието на втория елемент. В чл. 26, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД е установена оборимата презумпция за наличие на основание (кауза, причина) за всеки един договор. Типичното
основание и целената правна промяна при сключването на оспорената сделка от страна на
купувача е валидно придобиване на вземането, а на продавача – да получи парична престация равна или
близка по стойност на прехвърленото благо.
В случая, с писмен договор от 29.11.2010г. цедента - „Асе Груп“
ООД е прехвърлил на
цесионера „КВС Семена България“ ЕООД вземането си към трето лице – „Мелон” ООД произтичащо от договор за
покупко-продажба, отразен във фактура №
01000000212/01.06.2009г.. Съдът намира, че исковете са
допустими, доколкото по делото безспорно се установи (със съдебно решение № 974 от 06.11.2013 г., по т.
д. № 1726/2012 г. на Варненския окръжен съд и
с Решение № 138/17.07.2012 г. по т.д. № 49/2011 г. на Окръжен съд Плевен) качеството на ищцата като кредитор на носителя на
материалното право - „Асе Груп“ ООД. Това качество обуславя правния й
интерес да атакува договора за цесия, както чрез иск по чл. 124 ал. 1 ГПК вр.
чл. 26 ЗЗД, така и чрез иск по чл. 134 ЗЗД, за който също са налице всички
предпоставки за активната й процесуална легитимация. Искът по чл. 134 ЗЗД не е
предвиден като субсидиарна форма на защита по отношение по чл. 124 ал. 1 ГПК
вр. чл. 26 ЗЗД, а напротив същият е специален, доколкото е предоставен само на
определен кръг от лица – кредитори, в случая ищецът има право да избере кой от
двата иска да предяви за защита на правата си, като същата е предявила иск по
чл. 134 ЗЗД.
След като разгледа по същество главния иск с правно
основание чл. 134 вр. чл. 26, ал. 2 изр. 1 пр. 4 ЗЗД, съдът го намира намира за неоснователен. Видно от
Договор за прехвърляне на вземане от 29.11.2010г. в гр.София „Асе груп“ ООД е прехвърлило на „КВС Семена
България“ ЕООД свое вземане към „Мелон“ ООД, произтичащо от договор за
покупко-продажба, отразен във фактура №
01000000212/01.06.2009г., което е на
стойност 52 463,28 лева. В договора страните са отбелязали, че „КВС Семена
България“ ЕООД има вземане към „Асе
груп“ ООД произтичащо от договор за покупко-продажба от 01.01.2009г. и фактури,
на стойност 717 763,22 лева само главницата. Страните изрично са посочили,
че върху цедираното вземане е учреден на 16.07.2010г. залог в полза на
цесионера, че същото е трудно събираемо и се прехвърля за сумата от 1 лев без
това прехвърляне да се счита за погасяване на част от задължението на „Асе
груп“ ООД към „КВС Семена България“ ЕООД. В т.13 от Договорът за цесия е
уговорено, че той може да бъде променян само с изрично писмено съгласие на страните. Така с Анекс № 1/29.11.2011г. към Договора за цесия
страните са се споразумели, че целта на сключването на Договора за цесия от
29.11.2010г. е било частично погасяване на
задълженията на „Асе груп“ ООД към „КВС Семена България“ ЕООД, които
последното евентуално би събрало от „Мелон“ ООД и се споразумяват това
задължение произтичащо от договор за покупко-продажба от 01.01.2009г. и
фактури, на стойност 717 763,22 лева само главницата да бъде намалено (погасено)
с ефективно събраната сума от „Мелон“ ООД по прехвърленото вземане с договора
за цесия към момента на заверяване на сметката на „КВС Семена България“ ЕООД с
такава сума. Страните са уговорили, че при събиране на суми по процесната цесия
първо ще се погасяват разноски, а след това главница и лихви по задължението на
„Асе груп“ ООД към „КВС Семена България“ ЕООД. Съдът намира, че страните са
свободни да договарят продажната цена на вземането, обстоятелството че
цедираното вземане е в размер на 52 463,28 лева, не означава, че това е
неговата стойност – както страните са отбелязали в самия договор за цесия това
вземане е трудно събираемо, а може би и несъбираемо. Несъразмерността на
престациите, която ищеца не доказа, не влече със себе си нищожност на договора
поради липса на основание. Поради това съдът намира, че процесния договор има
своето основание, а дори и да е налице нееквивалентност на престациите, то това
също не води до отпадане на основанието на договора щом страните по него са се
съгласили това да е възнаграждението по него. Съдът намира, че процесният
договор за цесия и сключеният към него Анекс са едно цяло, като с Анекса се
правят изменения на клаузи в договора за цесия, като се въвежда ново основание
за сключването й освен продажна цена в размер на 1 лев и частично погасяване на
вземане на „КВС Семена България“ ЕООД
към „Асе груп“ ООД на основание чл.65, ал.3 от ЗЗД. На основание чл.9 от ЗЗД
страните са свободни да уговарят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителни норми на закона или на добрите нрави. С направената
уговорка в анекса за частично погасяване на вземане на „КВС Семена България“
ЕООД към „Асе груп“ ООД, в случай и в размер на събраното цедирано вземане от
„Мелон“ ООД не противоречи на закона или на добрите нрави. Съдът не споделя
становището на ищеца, че този Анекс съставлява обективна новация на Договора за
цесия, тъй като по него длъжникът „КВС Семена България“ ЕООД е изплатил
продажната цена от 1 лев и няма други задължения освен въведената със самия
Анекса уговорка по чл.65, ал.3 от ЗЗД. Не е забранено от закона въвеждане на
нова кауза по сделка. Основанието за сключване на процесния Договор за цесия е
първо цедиране на вземане на „Асе груп“
ООД от „Мелон“ ООД на „КВС Семена България“ ЕООД срещу цена от 1 лева и второ
частично погасяване на вземане на „КВС Семена България“ ЕООД към „Асе груп“ ООД
до размера на събраното от „Мелон“ ООД по цедираното вземане.
Съдът дължи произнасяне по предявения в евенуалност
иск по чл.135 от ЗЗД, след като намира за неоснователен иска по чл.134, вр. с
чл.26, ал.2 от ЗЗД. Съдът намира предявения евентуален иск по чл.135 от ЗЗД за неоснователен
по следните съображения:
На основание чл.135 от ЗЗД, кредитор може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него, действия с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като при
възмездни действия се изисква и лицето, с което длъжникът договаря да е знаело
за увреждането. По делото безспорно се установи, че ищцата има качеството на
кредитор спрямо „Асе Груп“ООД. Но освен тази, не са налице никоя от другите
кумулативно изискуеми предпоставки, водещи до основателност на иска. „КВС
Семена България“ ЕООД е бил кредитор на „Асе Груп“ ООД с изискуеми вземания,
произтичащо от договор за покупко-продажба от 01.01.2009г. и фактури, на
стойност 717 763,22 лева само главницата. Процесният договор за цесия е
сключен, освен за възнаграждение от 1 лев и за погасяване на част от това
задължение, пасив за „Асе Груп“ ООД, до
стойността на събраното от длъжника на „Асе Груп“ ООД „Мелон“ ООД. При
евентуално събиране ще бъде намалено задължението на „Асе Груп“ към „КВС Семена
България“ ЕООД. Намаляне на пасива на „Асе Груп“ ООД с частично погасяване
на по-старо задължение от това на ищцата
не я уврежда, още повече, че при възникване на нейното вземане е съществувало
задължението на „Асе Груп“ към „КВС Семена България“ ЕООД. Не можем да говорим
за умишлено увреждане на ищцата от ответниците и предвид факта, че „КВС Семена
България“ ЕООД е предявил иск, за защита именно на вземането към „Мелон“ ООД,
по който има влязло в сила Решение №
138/17.07.2012 г. по т.д. № 49/2011 г. на Окръжен съд Плевен, с което „Мелон“ ООД е осъдено да заплати на „КВС
Семена България“ ЕООД процесното цедирано вземане ведно с лихви за забава.
С оглед решението по делото искането на ищеца за
разноски се явява неоснователно. Ответниците имат право да им бъдат присъдени
разноски и адвокатско възнаграждения, за което са направили искане, но с оглед
на липсата на доказателства за тях искането
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
горното,
Провадийският районен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Б.А.Б., ЕГН **********, съд. адрес ***, действаща със съгласието на майка си Т. С. Д. с ЕГН **********,
като кредитор на „Асе Груп“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Доброплодно, обл. Варна, с правно основание чл.134, вр. с
чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на писмен Договор за првехвърляне на вземане от
29.11.2010г. сключен между „Асе груп“
ООД ЕИК
********* и „КВС Семена България“ ЕООД ЕИК *********, поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Б.А.Б., ЕГН **********, съд. адрес *** действаща със съгласието на майка си Т. С. Д. с ЕГН **********,
като кредитор на „Асе Груп“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Доброплодно,
обл. Варна, с правно
основание чл.135 ЗЗД за прогласяване на
недействителен спрямо нея на писмен Договор за првехвърляне на вземане от
29.11.2010г. сключен между „Асе груп“ ООД ЕИК ********* и „КВС Семена България“ ЕООД
ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ искането на Б.А.Б., ЕГН **********, съд. адрес ***, действаща със съгласието на майка си Т. С. Д. с ЕГН **********
за присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Асе Груп“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Доброплодно,
обл. Варна за
присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на КВС Семена България“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Гео Милев“,
ул.“Николай Коперник“ № 17, ап.6 за присъждане на съдебно-деловодни разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………