№ 10914
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110113015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба „С.В.“ АД е предявило против М. С. Г. положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи суми, както следва: 909,29 лв., представляваща
неплатена цена за потребени ВиК услуги за периода от 27.02.2020г. до 27.02.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.06.2021 г. до окончателното плащане, както и 48,03 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 29.03.2020г. до 27.02.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №31730/2021г. Ищецът твърди, че между него и
ответницата, в качеството на потребител, е възникнало облигационно правоотношение
по предоставяне на ВиК услуги на имот с адрес: гр.София, кв. „Връбница 2“, бл.636,
вх.А, ет.5, ап.11, по договорна сметка № **********, за периода от 27.02.2020г. до
27.02.2021г., като за процесния период претендираните суми не били заплатени.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответницата, която в срок е
подала отговор, в който намира исковата молба за неоснователна. Оспорва наличието
на облигационно отношение с ищеца. Оспорва предявените искове при твърдението,
че на заплащане подлежат само реално доставени В и К услуги, които са отчетени през
съответния водомер, като доказателствената тежест за това принадлежи на ищеца.
Счита, че претендираните суми са неправилно изчислени, тъй като се основават на
данни от несертифицирано средство за измерване, а освен това не са представени
документи за извършен отчет. Оспорва да е отказала достъп до имота, поради което за
ищеца липсва основание за служебно начисляване на посочените суми. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 203 ЗВ вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е
доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води,
за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача. По
възражението за давност – е разпределил в тежест на доказване на ответника, че спрямо
него е било налице изискуемо вземане, за което е изтекъл необходимия в закона срок, в
който случай ищецът следва да докаже, че са налице действия по спиране/прекъсване
на давността.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 31730/2021 по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че същото е образувано по депозирано на 04.06.2021г. заявление по чл.410
ГПК от „С.В.“ АД срещу М. С. Г.. Съдът уважава в цялост заявлението и на 15.06.2021
г. издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
длъжника за сумата от 909.29лв. за предоставени ВиК услуги за имота на адрес
гр.София, ж.к. Връбница-2, бл.636, вх.А, ет.5, ап.11, за периода от 27.02.2020г. до
27.02.2021г., ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 29.03.2020г. до 27.02.2021г. в размер на 48.03лв., държавна такса от
25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50лв.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К
услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в
настоящото изложение Наредбата) (в редакция - попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с
Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от
13.05.2005 г.) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от
2
Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от
Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на
В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал
вещно право върху процесния имот (право на ползване) през този период. Това е така,
защото от приетата по делото справка за лице ИКАР за ответницата се установява, че
същата е ползвател на ½ от процесния имот в гр.София, ж.к. Връбница-2, бл.636, вх.А,
ет.5, ап.11. Това е така, защото съгласно чл.2, ал.5 ЗКИР данните за правото на
собственост върху недвижимите имоти са доказателство за обстоятелствата, за които се
отнасят до доказване на противното и доколкото източникът на тези данни има
доказателствено значение (така и Решение № 262485/25.07.2022г. по в.гр.д. №
10256/2020г. по описа на СГС, II-А състав и Решение № 261523 от 05.05.2022 г. по в.
гр. д. № 15994 / 2019 г. на Възз. IV-б. състав на Софийски градски съд). От приетата по
делото справка ИКАР се установява, че е налице е доказателство за вписан в имотния
регистър по персоналната партида на ответницата нотариален акт за учредяване право
на ползване върху процесния имот, както на нея като приемател, така и на лицето
Сашо Миланов Груев. Следователно представената справка удостоверява правото на
ползване за ½ ид.ч. от имота, доколкото липсват доказателства за погасяване правото
на ползване на другия ползвател, с оглед на което съдът приема, че ответницата има
качеството потребител по см. на §1, ал.1, т.2 б. „а“ ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр.
ал.2, т.2 Наредба 4/14.09.2004г. за ½ част от имота като ползвател на имота. Оттук
ответницата е потребител на ВиК услуги по неформален договор за продажба на ВиК
услуги за битови нужди с включените в него права и задължения, съгласно
приложимите Общи условия, обявени за служебно известни с доклада по делото.
Следователно спорът се концентрира около стойността на твърдените от ищеца
ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество, съответно има ли суми
погасени по давност.
За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са
приети и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени.
От заключението в съдебно-техническата част се установява, че ищецът е
доставял ВиК услуги до процесния имот, като количеството за процесния период е на
стойност от 909,29лв., определяно не на реален отчет, а поради липса на редовно
уреди за търговско измерване, консумацията била отчитана „на база“ съгласно чл.39,
ал.5 Наредба 4/2004г. Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира
за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверката, поддръжката и ремонта
на същите. При н липса на водомер, съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4,
месечното потребление е по 6 куб. м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб. м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба
№ 4 се завишават с по 1 куб. м. на тримесечие за всеки обитател при сграда етажна
собственост. От заключението на вещото лице се установява, че за ответницата са
3
начислени стойности по-малко, отколкото в наредбата. От съдебно-счетоводната част
на заключението се установява, че фактурираните количества ВиК услуги били в
съответствие с начислените от ищцовото дружество. Общият размер на задълженията
за главница възлизал на 909,29лв., а общият размер на законната лихва за целия
период бил в размер на 45,15лв. (с оглед ЗМДВИП).
С оглед горното, съдът приема за доказано, че през процесния период страните са
били в облигационни отношения, като ищецът е доказал извършени ВиК услуги,
остойностени на 909,29лв., с оглед приетото заключението в съдебно-техническата
част, като частично основателен се явява иска за законна лихва до сумата от 45.15лв. (с
оглед заключението в счетоводната част), съответно е неоснователен за сумата от
2,88лв. представляващ разликата до претендираната сума от 48.03лв. Доколкото се
установява, че ответницата притежава вещно право на ползване за ½ ид.ч., то дължи ½
от претендираните суми.
По възражението за давност – съдът намира същото за неоснователно, защото
вземанията за ВиК услуги представляват периодични такива и се погасяват с
тригодишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД – с оглед тълкуването дадено в ТР
3/18.05.2012г. по т.д.т. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, която се прекъсва с „предявяване
на иск“ по см. на чл.116, б. „б“ пр. 1 ЗЗД. Вземането от страна на ищеца е било
претендирано със заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК от 04.06.2021г., като
след подадено в срок възражение по чл.414 е предявен настоящият иск по реда на
чл.422 ГПК. В чл.422, ал.1 ГПК е уредена фикция, че „искът се смята предявен от
момента на подаване на заявлението“, с оглед на което се приема, че към 04.06.2021г..
не е прекъсната погасителната давност за вземането, което е за периода от 27.02.2020г.
до 27.02.2021г.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат двете страни.
Ищецът е строил разноски в размер на 75лв. за д.т., разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв., както и разноски за депозит
за допуснатата КСТСчЕ в размер на 400лв. По ч.гр.д. № 31730/2021г. на ищеца са
присъдени разноски в размер на 25лв. за д.т. и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на иска, следва да се присъдят
разноски в размер на 37,38лв. за д.т., 49,84лв. юрисконсултско възнаграждение и
199,36лв. разноски за вещи лица в исковото, както и разноски в размер на 24,92лв.
юрисконсултско възнаграждение и 12.46лв. за д.т. по заповедното производство, или
общо разноски в размер на 323,96лв.
Ответникът е бил представляван по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., като са претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производство в полза на адв. М.
Л. Л., ЕГН: **********, гр.София, ул. Гургулят № 31, ет.1, които с оглед чл.38, ал.2
ЗАдв. вр. НМРАВ чл.7, ал.2, т. 1 съдът определи в размер на 300лв., така и за в
заповедното в полза на адв. К. И. Б., ЕГН: **********, гр.София, ул. Гургулят № 31,
ет.1, определен по чл. НМРАВ чл.6, т.3 в размер на 300лв. С оглед частичната
основателност на исковете следва да се присъдят разноски на адв. К. И. Б. в размер на
150.44лв. по заповедното и на адв. М. Л. Л. 150.44лв лв. за исковото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, *******, положителни установителни
искове реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 203
ЗВ вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД против М. С. Г., ЕГН: **********, с адрес
гр.София, ******, че последната дължи сумата от 454,65лв., представляваща
неизплатена сума за предоставени ВиК услуги за имот на адрес гр.София, ****** за
периода от 27.02.2020г. до 27.02.2021 г., ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 22,58лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 29.03.2020г. до 27.02.2021 г., за които суми има издадена Заповед № 1977
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.06.2021г. по ч.гр.д. №
31730/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважената част до пълния претендира размер от 909.29лв., както и
отхвърля иска за мораторна лихва за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 48.03лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК М. С. Г., ЕГН: **********, с
адрес гр.София, ******, да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, *******, разноски по делото в общ размер на 323,96лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „С.В.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, *******, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН:
**********, гр.София, ул. Гургулят № 31, ет.1, разноски по делото в общ размер на
150.44лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „С.В.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, *******, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН:
**********, гр.София, ул. Гургулят № 31, ет.1, разноски по делото в общ размер на
150.44лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5