№ 7513
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100106856 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. В.С., с
ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв. Л. С.- САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул.“********. ет.********, срещу Столична община, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от деликт от 21.06.2024г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 21.06.2024г. до окончателно плащане;
-сумата от 311,20лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от деликт от 21.06.2024г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на исковата молба до окончателно плащане.
Ищцата твърди, че на 21.06.2024г., около 21.00ч., на ъгъла на ул.“Зорница“ с
бул.“Арсеналски“ в район „Лозенец“ в гр. София, тя се е придвижвала пеша по тротоара,
когато се спънала в издаден по средата му остатък от изрязан метален стълб, издигнат над
нивото на настилката, при което паднала на земята и се наранила в областта на челюстта,
ръката и единия крак. Придружаващият я С.Я.М. веднага й оказал помощ като я отвел в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Там ищцата била приета в спешния кабинет по лицево-
челюстна хирургия, където е констатирана разкъсно-контузна рана в областта на брадичката,
оток и охлузвания на кожата в същата зона. В спешния кабинет по ортопедия и
травматология било констатирано счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка.
След стихване на първоначалната травма няколко дни по- късно й била поставена гипсова
1
шина и ортеза- предмишница.
При последващ медицински преглед на 29.07.2024г. е констатирана намалена
подвижност, болка и подуване на лявата ръка в областта на китката и предмишницата и са
дадени указания за продължаващо лечение.
Поради причинените й увреждания и належащото продължително лечение през
цялото време след злополуката ищцата търпяла множество болки и страдания, част от които
продължавали и към момента на предявяване на иска. Възстановяването й продължило
около една година, през който период се наложило да бъде подпомагана от близки и
приятели за обслужване на елементарните си битови потребности поради счупването на
водещата й лява ръка, чувствала се унизена и беззащитна, постоянно изпитвала силни болки
и неразположеност. Тези неимуществени вреди ищцата оценява на сумата от 26 000 лева.
Освен това заявява, че е направила разходи за лечение в размер на 311,20 лева. Претендира
тези суми заедно с лихва от датата на увреждането за неимуществените вреди и от датата на
исковата молба за имуществените. Претендира и направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е
оспорил така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва
фактическия състав на процесния деликт. Оспорва и сочения от ищеца механизъм на
настъпване на произшествието. Не оспорва, че сочения от ищцата участък представлява
тротоар, който е общинска собственост. Твърди, че липсва виновно и противоправно
поведение на негови служители. Заявява, че след констатирана проВ. е било установено, че
пътен знак е бил неправомерно премахнат, след което е било възложено възстановяването
му и това е било сторено. Затова смята, че е изпълнил задължението си да поддържа
процесния тротоар. На следващо място смята, че размерът на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата, която се придвижвала по тротоара без да вложи
необходимото внимание. Освен това тя не повикала спешна помощ, а отишла сама в
болница и така е допринесла за по- тежкото увреждане при счупването. Затова моли съда да
отхвърли исковете, евентуално да ги уважи в намален размер.
По допустимостта:
Съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по съществото на
правния спор.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обзпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице - пряк
2
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г.,
на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.Вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да
се изпълняват задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато отговорността на ответника по чл.49
от ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието
на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай,
следва да се установи бездействие на служители в ответната детска градина, които не са
осъществили надзор върху децата в същата, което е довело и до процесния деликт.
От съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства се установява, че
на 21.06.2024г., вечерта ищцата и нейни роднини вечеряли в заведение, находящо се
гр.София, в МОЛ „ПАРК СИТИ ЦЕНТЪР“. На същата среща присъствали и свидетелят
С.Я.М. /внук на ищцата/ и К.Н.В.. /племенник на ищцата/. След като тръгнали да се
прибират към къщи, около 21.00ч., на ъгъла на ул.“Зорница“ с бул.“Арсеналски“ в район
„Лозенец“ в гр. София, ищцата се придвижвала пеша по тротоара, когато се спънала в
издаден по средата му остатък от изрязан метален стълб, издигнат над нивото на настилката,
при което паднала на земята и се наранила в областта на челюстта, ръката и единия крак.
Свидетелят С.М. веднага й оказал помощ, като я отвел в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Там
ищцата била приета в спешния кабинет по лицево- челюстна хирургия.
Свидетел- очевидец на процесното увреждане е св. С.М.. Видно от неговите
показания върху тротоара, където е станал процесния деликт, е налице неотстранен остатък
от метален стълб. Същият е останал след отрязваме на металния стълб с пътен знак В1, като
е поставен нов стълб на около 15см. от стария стълб. Видно от същите показания този
остатък не е бил премахнат и към датата на съдебното заседание.
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, вследствие на процесния
деликт ищецът е приета по спешност във УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където са
констатирани следните увреждания:
-разкъсно контузна рана в областта на брадичката с оток и охлузване на кожата, което
съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
-счупване на долния край на лъчевата кост на лява предмишница, като
медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв
горен крайник, за срок, повече oт 30 дни.
Горепосочените увреждания при ищцата могат да бъдат получени по описания в
3
исковата молба начин.
През възстановителния период, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 20
дни след инцидента и първите 20 дни, след сваляне на гипсовата имобилизация, болките са
били с по голям интензитет. След този период, болките са със затихващ характер.
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на костното
срастване при ищцата е бил 37 дни, през който период ищцата е носила гипсова
имобилизация. След това се провежда рехабилитация за възстановяване функциите на
ръката, обема на движение на гривнената става и мускулната сила на предмишницата.
По делото няма данни за настъпили усложнения от механичен, неврологичен или
съдов произход, в хода на лечението и през възстановителния период. .
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при такъв вид увреждания е около 4-5 месеца.
По делото са приети писмени досказателства, от които е видно, че ищцата е
провеждала ияколко курса за лечение и възстановяване на уврежданията по постоянния си
адрес на пребиваване в гр. Ниш, Република Сърбия, в Института за лечение и рехабилитация
“Нишка баня".
Видно от показанията на свидетелите С.Я.М. /внук на ищцата/ и К.Н.В.. /племенник
на ищцата/, същите подробно свидетелстват за търпените от ищцата болки и страдания
както непосредствено след инцидента, така и през време на възстановителния период.
Същите свидетелстват и за невъзможността на ищцата да полага елементарни грижи за себе
си в ежедневието. Двамата свидетели непрекъснато заедно и поотделно, са се грижили за
ищцата като са пазарували, чистили, готвили, поддържали са я при нуждата да посещава
болнично заведение, тъй като тя не е била изобщо в състояние да се грижи за себе си по
повод инцидента. Свидетелстват и за намалените способности на ищеца към днешна дата,
тъй като е налице необратимо увреждане на лявата и ръка, която е водещата и ръка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на гаранцонно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД –
противоправно поведение на служители на ответната община, при и по повод възложена им
работа, неимуществени вреди, настъпили за ищеца и причинно – следствена връзка между
противоправното поведение и вредите.
Според ЗУТ тротоарите в населените места са част от уличната регулация и са
публична общинска собственост. Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 от
ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по
смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите,
тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от
ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани
за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
4
улиците. Тротоарът е част от пътното платно, за стопанисването на което носи отговорност
Столична община. Произшествието е настъпила на път, общинска собственост, и общината
носи отговорност за управлението, ремонта и поддържането на пътищата, съгласно чл. 19,
ал. 2, т. 3 ЗП. На основание чл. 11 ЗОС имотите и вещите - общинска собственост се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините, което включва дейности по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година
- § 1, т. 14 от ДР на ЗП. На основание пък чл. 167, ал. 1 ЗДвП общините имат задължението
да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по тях и да
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Изпълнението на тези задължения не е
ограничено само до онези части или принадлежности на улицата, които са общинска
собственост, защото по силата на цитираните норми на общината е вменено да осъществява
цялостната дейност по полагането на системни грижи, поддържането в изправност и
осигуряване безопасността при движение по общинския път. Съгласно § 1, т. 14 ЗП
"поддържане на пътища" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Поради това съдът намира,
че бездействието на ответната община, респ. нейни служители, е довело до неизпълнение на
задълженията по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП, поради което са налице предпоставките на
гаранционно-обезпечителната й отговорност по чл. 49 ЗЗД. И тъй като общината не е
изпълнила задължението си да осигури безопасно движение по пътя, в частта му, в която е
настъпило ПТП, то тя е пряко отговорна за репариране на вредите.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на процесния
деликт/ 75 години/, вида и характера на претърпените телесни повреди: разкъсно контузна
рана в областта на брадичката с оток и охлузване на кожата, което съставлява временно
5
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и счупване на долния край на лъчевата
кост на лява предмишница, като медикобиологичния характер на увреждането е трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник, за срок, повече oт 30 дни.
При определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете и
обстоятелството, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода
на възстановяване при такъв вид увреждания като процесното е около пет месеца.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към юни 2024г. съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лева, поради което и искът следва да бъде
уважен до този му размер.
За разликата до пълният му претендиран размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 26 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от
ищеца на процесните вреди. От събраните по делото доказателства не са налице данни за
поведение на ответника, довело до съпричиняване на процесните вреди. Самото падане не е
показател за проявено невнимание, в противен случай би се оказало, че всеки пешеходец,
паднал на тротоар поради спъване в неравности по дефиниция е съпричинил травмата си.
Липсва поведение, което обективно да е допринесло за неблагоприятния резултат по начин,
че да се намира в пряка причинно-следствена връзка с него. В случая служителите на
ответната община не са положили грижи да осигурят спокойно и безопасно движение по
тротоара, което е довело до образуване на дупки и е създало опасност за здравето на
пешеходците, каквато е била и ищцата. Причина за процесната вреда не е преминаването на
ищцата по тротоара, а неотстранената част от метален стълб върху тротоар, който се намира
в урбанизираната част на града и е общинска собственост. Настъпилите вреди са пряка
последица от процесния деликт- спъване в остатъка от стълб, и се установяват от
медицинската документация и приетата по делото съдебно медицинска експертиза. Порази
това възражението следва да бъде отхвърлено.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законна лихва върху уважения
размер на главницата, считано от датата на увреждането- 21.06.2024г до окончателното
изплащане на дължимата сума.
По отношение на имуществените вреди съдът установи, че ищцата е направила
разходи във връзка с лечението си в размер на общо 296,20лв. По делото са представи
касови бележки за сумата от 13,87лв., сумата от 18,34лв., сумата от 90лв., сумата от 10лв.,
сумата от 35лв., сумата от 48,99лв., сумата от 50лв. и сумата от 30лв.
Поради това и искът за имуществените вреди е основателен до размера от 296,20лв..
Сумата се дължи с лихва за периода от датата на увреждането- 21.06.2024г. до окончателното
плащане. В този смисъл и практиката на ВКС по отношение на началния момент на
изискуемостта на вземанията за имуществени вреди от непозволено увреждане (Решение №
11 от 03.05.2018г. по т. д. № 643/2017г. на I ТО на ВКС).
6
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 311,20лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 1352,45лв. за държавна такса и
експертиза, от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата от 1043,27лв.
Ищецът е била представлявана безплатно от адвокат Л. С., на основание чл.38, ал.1
от ЗА. В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ в процесния случай е в размер
на 2754лв.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от
СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
7
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
определя възнаграждение на адв. С. в размер на 2000лв. Не е налице фактическа и правна
сложност, като делото е приключило в едно съдебно заседание.
Съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. С. сумата от
1542,78лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата в съответствие с уважената част от исковете.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в
размер на 300 лв. Предвид изложеното съдът намира, че на Столична община следва да
бъде присъдена сумата от 68,58 лв. в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ:********* и с адрес:гр.София, ул.
„Московска”, №33, представлявана от В.Т. — кмет на СО, да заплати на В. И. В.С., с
ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв. Л. С.- САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул.“********. ет.********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 20 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
непозволено увреждане от 21.06.2024г., ведно със законната лихва върху присъдената сума
от 21.06.2024г. до окончателно плащане, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска
за главница за разликата му до пълния предявен размер от 26 000лв.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ:********* и с адрес:гр.София, ул.
„Московска”, №33, представлявана от В.Т. — кмет на СО, да заплати на В. И. В.С., с
ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв. Л. С.- САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул.“********. ет.********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 296,20лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от непозволено
увреждане от 21.06.2024г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.06.2024г.
до окончателно плащане, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за
разликата му до пълния предявен размер от 311,20лв.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ:********* и с адрес:гр.София, ул.
„Московска”, №33, представлявана от В.Т. — кмет на СО, да заплати на В. И. В.С., с
ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв. Л. С.- САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул.“********. ет.********, сумата от 1043,27лв., представляваща направени по делото
разноски в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ:********* и с адрес:гр.София, ул.
„Московска”, №33, представлявана от В.Т. — кмет на СО, да заплати на адвокат Л. С., САК,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1542,78лв., – адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищеца в съответствие с
8
уважената част от исковете
ОСЪЖДА В. И. В.С., с ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв. Л. С.- САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул.“********. ет.********, да заплати на Столична община, с
БУЛСТАТ:********* и с адрес:гр.София, ул.„Московска”, №33, представлявана от В.Т.
— кмет на СО, сумата от 68,58 лв., представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9